25-тият кадър Бездомните през обектива - снимки и видео
#41
Публикувано: 18 January 2010 - 10:03 AM
Благодаря за темата! Различно е, когато те не са просто статистика, а имат лица.
#42
Публикувано: 18 January 2010 - 11:31 AM
1. ето ме - глобализиран
2. "синя зона за паркиране на кучета"
3. ето ме урбанизиран
4. сам със себе си
5. сам сред хората
6. понякога ме включват в кампании
кампания на фондация "педигри" за осиновяване на бездомни кучета
7. в кампаниите, в които не ме включват, се включвам сам
ЕТО КАКВИ СА ОПЦИИТЕ МИ В ГРАДА
1. ако не ме изхвърлят от самото начало....
2. и ако някой ме забележи....
3. то тогава може да ме затрият, като досадна правописна грешка, изпусната в черновата
ветеринар дава отрова в месо по време на кампанията за справяне с бездомните кучета в Багдад (2008), снимките с пушките ще ги пропусна
4. или да ме заловят...
патрул за залавяне на бездомни в Китай
5. после да ме затворят на тъмно и тясно
6. или на светло и широко, все тая...
7. може да ме обявят за осиновяване
8. и да си намеря стопанин
9. макар и да съм сакат, някой, на който просто да му се занимава...
10. и така да нося радост всеки ден
11. но истината е, че е по-вероятно да си остана незабелязан и непотърсен много години
12. и в крайна сметка да започна да изчезвам лека полека, докато от мен не остане само каишката
#43
Публикувано: 18 January 2010 - 11:42 AM
трябва да има много такива постери навсякъде в"милата ни родина"
stassi последните ти снимки са разбиващи.....
"Всички гледат породата,търсят расови белези,
а пък има в природата удивителни мелези.
Тъй,че както при хората,приятелче мое,
и при нас е по-важно сърцето какво е!"
Валери Петров
торенти за български филми и музика
#44
Публикувано: 18 January 2010 - 03:13 PM
Аз се радвах, че в този раздел на форума лъха оптимистична нотка, че колкото и малко да са спасените животинки, то поне има такива.
А тези снимки не мога да ги издържам - не ми дават никаква сила да продължавам, напротив - депресират ме, защото не мога да помогна на всички, а и отнемат от силите ми, които иначе са насочени за някоя нуждаеща се душичка. И без това всеки ден виждам подобни снимки, само че живи, движещи се, навсякъде по улиците, въпреки че повечето време съм в кола навън.
Мисля, че темичката е за място, на което наистина да накара хората да се замислят, а не тук, където и без това хората правят всичко по силите си.
Лично аз няма да поглеждам повече тук - прекалено тежко ми става.
#45
Публикувано: 18 January 2010 - 03:37 PM
Животът не се измерва с броя на вдишванията , а с броя на моментите , спиращи дъха ни!!!
#46
Публикувано: 18 January 2010 - 04:58 PM
Два дни рева, защото вчера се наложи да взема решение за евтаназията на една мъничка животинка, а целия свет живее и се радва при толкова много мъка...................мъка навсякъде , където се обърнеш. Докога ще изкарам незнам?!?
Това е милинката душичка, която вчера си отиде. Заслужава да я има някъде в историята, затова прикачам нейна снимка. Давам и име Джили. Тя беше премазана от автомобил на връх Коледа. Лежала в локва на магистралата и всеки я подминавал. Очевидно беше прекършена. Дадохме и малко време, защото понякога вярваме в чудеса. След мнение на 4 ма лекари, вчера я оставихме да си отиде. Освен премазването имаше и куршум в тялото си. Какво ли добро е видяло от хората?!
Докога ще изкарам ....незнам?!?
Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953
#47
Публикувано: 18 January 2010 - 05:22 PM
wind,
не можеш да се бориш с проблема, ако не можеш да го погледнеш в очите и да му зашлевиш шамар.
оптимизмът е важен, но още по-важен е реализмът, ако ще стоим и говорим на света сериозно, а не "миличките, сладичките". защото дори в цивилизованите страни кучетата се евтанизират. моделът - прибираме и не връщаме на улицата, а чакаме за осиновяване работи само в страни, в които реално няма, ама няма бездомни кучета. само в САЩ всяка година се евтанизират 4,132,231 кучета. повече от половината българско население. някой да реве? не. спасяват останалите. толкова може - толкова се прави.
Всеки намира сила да продължава, воден от различна мотивация. едни - когато виждат доброто, други - когато виждат колко още много е останало от лошото. това е като капката мастило в чашата бяло мляко.
Това, че Жужка, Жорко и Тара са вкъщи не променя историята на останалите. И за момент не съм си помисляла, че променям света с тези тримата. Подобни мисли са крайно опасни и неразумни, според мен. Грижата ми за тях само би могла да помогне на тях тримата конкретно, както и на мен, за да се чуствам един по-добър човек, но това е банално обслужване на личните ми дефицити. Големият дефицит навън си стои с пълна сила.
Т.е. всеки от нас помага на един, наименуван, кръстен, конкретен другар. Лична помощ е това, засега. Прескочим ли прага да си въобразяваме разни истории за човечеството, добрите сърца и прочее - рискуваме да се загубим по пътя. Затова нека тези снимки ни помагат за стоим винаги на земята, за да сме по-полезни за безименните и за нас.
Но разбирам какво имаш предвид - непосилността, която те обхваща, както да седиш пред един океан и да трябва да го изпиеш. Гледаш, гледаш и колкото повече гледаш - толкова повече не можеш да го започнеш все от някъде.
#48
Публикувано: 18 January 2010 - 05:28 PM
Докога ще изкарам ....незнам?!?
Sheba,
докогато имаш сили да даваш имена на безименните. Колко си отиват и без някой да им е дал поне име или да ги помни, че ги е имало.
Дръж се и не се давай! Евтаназията не е зло на всяка цена.
Обещавам довечера да пусна пост със снимки на щастливци, които са намерили стопаните си по света, ако някой не ме изпревари дотогава.
Май всички в тази тема имат нужда от малко усмивки.
#49
Публикувано: 18 January 2010 - 07:07 PM
Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953
#50
Публикувано: 19 January 2010 - 12:07 AM
1. обич срещу храна
2. коледа като коледа
3. аз съм осиновен, но има още...
4. и то не само кучета...
5. спасител в нужда се познава
6. ще се грижиш ли за мен?
7. кампания (табла - не за имоти, а за кучета, чакащи осиновяване)
8. кампания - кастрация и осиновяване
9. кампания - поход на осиновените кучета и техните стопани (лондон)
10. сега, като те имам, няма да те пусна
11. харесва ми....да съм домошар
#51
Публикувано: 19 January 2010 - 12:14 AM
but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
#52
Публикувано: 19 January 2010 - 02:10 AM
Свобода?!
Прикачени снимки
#57
Публикувано: 20 January 2010 - 11:25 AM
#58
Публикувано: 20 January 2010 - 08:44 PM
Моля ви! Смалявайте снимките! Скоро страницата ще се зарежда по 3 минути.
Максимална дължина на дългата страна трябва да е 640 пиксела.
мод
Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953