Породата в Германия

Немското Овчарско Куче в Германия

Първите три кучета, записани в Племенната книга на породата са Horand v Grafrath, Marie v Grafrath, Schwabenmaеdle v Grafrath. През 1900 г., една година след създаването на Обединението за немски овчарски кучета, се провежда първата изложба с излъчване на победител на породата. Щефаниц определя за такъв сина на Horand - Hektor v Schwaben, записан под № 13 в Племенната книга. Майка на Hektor е родената през 1894 г. Mores Plieningen, която е кръстоска между старонемската овчарска кучка Werra и вълк.

От Horand Grafrath започва главната линия на породата. Нейното развитие преминава през Hektor Schwaben, Roland Starkenburg, Hettel Uckermark, Klodo Boxberg, Utz Haus Schutting до Rolf Osnabrucker Land.

От Utz след 10 поколения започва линията на Marko Cellerland.

При Rolf родословното дърво се разделя на две, при което след 4 поколения се обособяват линиите на Canto Wienerau и Quanto Wienerau.

CANTO става родоначалник на линиите на Dingo Haus Gero, Fedor Arminius и Canto Arminius. Линията на Fedor продължава чрез Mark Haus Beck, а на Canto Arminius - през Tell Grossen Sand и Fanto Hirschel.

От Mark Haus Beck се обособяват линиите на Nickor Holledau, Kimon Dan Alhedys Hoeve, Nutz Mochberg, Natz Steigerhof и Folemarkens Jasso. Последната оформена линия, в основата на която стои Folemarkens Jasso е линията на световния шампион за 1997 г. Lasso Neuen Berg.

Kimon Dan Alhedys Hoeve стои в основата на линиите на Qual Steigerműhle и на вице-световния шампион за 1997 г. - Karly Arminius.

QUANTO поставя началото на линиите на Uran Wildsteiger Land и на Quando Arminius.

От Uran Wildsteiger Land се обособяват линиите на Arak Hohmannsfeld и Yago Wildsteiger Land. Чрез Yago Wildsteiger Land линията продължава към Ulk Arlett, който е родоначалник на линията на Jason Haus Lacherom.

От Quando Arminius се оформят линиите на Enzo Burg Aliso, Ronny Dajmant Dog и Odin Tannenmeise. Enzo Burg Aliso поставя началото на линията на Gorbi Bad Boll.

От Odin Tannenmeise линията на Quando продължава чрез Zamb Wienerau и Jeck Noricum.

От своя страна, Zamb Wienerau става родоначалник на линиите на Nero Hirschel, Wobo Larchenhain, Lux Valdovin.

От Jeck Noricum се обособяват линиите на Visum Arminius, Apoll Laacher Haus, Hobby Gletschertopf, Yassko Roten Matter, Iso Kirschental и Sasko Noriswand.

Някои от водещите развъдници са Adeloga, Aducht, Arlett, Arminius, Bad-Boll, Batu, Bergmannshof, Blue-Iris Dan Alhedys Hoeve, Ecknachtal, Eremitenklause, Grenzland, Hasenborn, Haus Babilon, Haus Beck, Haus Dexel, Hirschel, Holledau, Huhnegrab, Kirschental, Klostermoor, Lechtal, Natoplatz, Neuen Berg, Neuzenlache, Noriswand, Piste Trophe, Schwarzen Zwinger, Teutonicus, Trienzbachtal, Wiesenborn, Wienerau, Wildsteiger Land, Zollgrenzschutzhaus, Zwillingen.

На базата на преценките по произход, по екстериор и по потомство, в Секцията за генетически анализ на породата периодично се изготвя справка за качествата на всички водещи разплодници. Тя не е достояние за широката аудитория. Данните често са фрапиращи спрямо това, което е общодостъпно като информация. Следващите по-долу редове изнасят част от "кухнята" на породата, отнасяща се до някои известни разплодници.

Хоранд (Horand v. Grafrath, № 1). Данните за Хоранд са от Щефаниц (1909 г.). По външен облик, характер и поведение Хоранд наподобява старонемските кучета от Тюрингия. Изключително любвеобилен към децата, толерантен към непознати, които не го застрашават, бдителен, безстрашен и темпераментен, високият 61 см Хоранд предава твърдо тези свои качества на потомците си.

Куанто (Quanto v.d. Wienerau, № 1 133 696). Четири пъти в категория "Елит" (1969, 1970, 1971, 1972), два пъти в елита на Италия (1971, 1972), шампион на Италия за 1972 г., Куанто оставя в наследство на някои от потомците си меки метакарпуси (меки бабки), разтворени лапи, къса крупа, липсващи зъби.

Канто (Canto v.d. Wienerau, № 1 176 588). С много добра конструкция, идеално заъгляване, но с "кравешка постановка" на задните крайници. Много негови потомци са оценени с "Елит", но той никога не попада в тази категория. Носител на ген за хемофилия, предава заболяването на много от своите дъщери.

Динго (Dingo v. Haus Gero, № 1 449 693). Прекрасно куче, получено от Цезар Арминиус и Брита Малвенбург, за което не може да се каже нищо лошо. Инбридиран по Канто Виенерау (2-3) и Лидо Виенерау (5-5), със своите 64,5 см височина, 35 кг тегло и съвършен екстериор, Динго е еталон на породата за своето време (роден е на 16. 09. 1978 г.). Влиза в категория "Елит" през 1982 г., а през 1983 г. става световен шампион. Четири пъти е шампион на Италия и веднаж на Испания.

Уран (Uran v. Wildsteiger Land, № 1 526 684). Едно куче легенда, което обособява най-стабилната линия в породата. Неговото име фигурира в различините пояси на родословните свидетелства на 70 % от немските овчарски кучета по света. На много от своите потомци той стои в основата както от бащина, така и от майчина страна. За него е писано и говорено много, но има данни, които официално не се знаят и малко хора имат достъп до тях. На много от потомците си Уран предава в рецесивна форма светъл пигмент на космената покривка, тесни гърди, лошо поставяне на крупата, слаби (клатещи се) уши, нанизъм (генетична аномалия, при която се изостава в растежа), синкавост (раждане на кученца със синьо оцветяване на космената покривка. Обуславя се от рецесивен (dd) ген за син цвят, който се проявява при кучета с ген (as) за черножълт цвят на космената покривка).

Единственото куче, с което е направен компромис в селекцията на породата е Вело (Vello zd Sieben Faulen). С височината си от 67 см (два см над допустимата горна граница за височина при холката) той никога не получава Удостоверение за племенна годност, но екстериорната пропорционалност, прекрасния характер и добрите работни качества го правят търсен и използуван разплодник. От него водят началото си много "работни" линии. В категория "Елит" има 5 негови потомъка, а други 4 са шампиони на САЩ.

Нац (Natz v. Hasenborn, № 1 537 382), подобно на Динго, е едно от малкото кучета, на които характеристиката е изцяло положителна. Висок е 63,5 см, тежи 34 кг и има прекрасен екстериор. Носител е на най-високите категории за проверка на работните качества (SchH 3, IP 3, FH). Четири пъти е в категория "Елит" (1983, 1984, 1985, 1986). В нашата страна бяха внесени 2 негови внучки (Dixi Jar-Val и Dejsi Jar-Val).

По време на Втората Световна война селекцията с породата замира, но още с първата изложба, през 1946 г., е даден нов тласък. През 1947 г. се провеждат две изложби (в Хамбург и в Щутгарт), на които, както и през 1946 г., шампион не е излъчен. За пръв път, след Втората Световна война, породата има шампион през 1955 г. на изложбата във Франкфурт. От 1974 г. до 1977 г. включително, почетното първо място също остава незаето. В периода от 1978 г. до 1995 г. по два пъти стават световни шампиони Натан Пелцтиерфарм (1981, 1982), Уран Вилдщайгер Ланд (1984, 1985), Куандо Арминиус (1986, 1987), Фанто Хиршел (1990, 1991).

Dog.bg Форуми : Породата в Германия