[Грахче]

Разбира се, че съм пристрастна към тази тема, но я посвещавам на Ангелина, на Ирена и на още много хора, от този форум, които са спасили и осиновили старо куче.

Освен снимки на пенсионерите, тук е местото да споделяне на радости и неволи, умни съвети и малко горчиви майтапи ... в тази връзка, вчера много се смяхме, че нашите двамата са точно отговарящи на преказката за Хърбела и Щърбела
/за пояснение Щърбел е някой който няма зъби, а Хърбел някой който няма телесна маса, нашия случай Арнолд и Сара /

[rodegunda]

Ама как ги измисляш тези теми!?
Вече ме сърбят ръцете ....

[Jarrita]

Чарли не беше стар, когато го прибрахме, беше на около 3 години, но предишната му собственичка беше умряла, и предполагам, че загубата на стопанин и животът на улицата могат да се броят като няколко допълнителни десетилетия към живота на кучето.

Не беше нито хърбав, нито щърбав, но е бил ритан, замерян с камъни и наръган с нож.

[Грахче]

rodegunda - па почеши ги
хайде, давай- кой от къде, какво и т.н.

[Gutzi]

Ами за нашичкия да си кажа...

Арни, ротвайлер, на 9 години. Взехме го в началото на лятото.

Не знам от къде да започна освен че теоритично би трябвало на пролет да имам най-хубавата градина в Симеоново, защото по цяяял ден копае. Лошото е, че това няма да се случи, защото.... по цяяяял ден копае и няма да спре и на пролет. А да, имахме кокиченца миналата седмица за около час...

Иначе не си е лесно със старо куче с нови стопани. Особено когато кучето доста е попреживяло и с право не харесва човекшкия род. Иначе не е лошо куче, малко е саможив и не обича да му се досажда. Освен малката Роса, която му се е качила на главата и той само се чуди как да се спаси от този петмесечен терминатор.

Снимки нови нямам в момента. Ще гледам скоро да кача ровене в сняг

[rodegunda]

Зак, ризеншнауцер, около 8-годишен (може и повече).
Взехме го от Сеславци в края на май 2009-та.
Сляп е. Има стара травма на заден крак, почти не го ползва.

Беше обявен за агресивен и са се канили да го приспиват.
Решихме, че винаги можем да го сторим и при нашия лекар и да пробваме как е кучо. Мислехме да му търсим дом. Защото всъщност тръгнахме да взимаме младо куче, без други здравословни проблеми, освен слепота. А той се оказал съвсем не млад, явно някъде е станал развален телефон. Както и да е, това няма значение.
Зак се оказа НЕВЕРОЯТНО мил куч. На втория ден ме посрещаше с писъци като малко кутре.
Все пак пусках обяви и ми го искаха за ... охрана и разплод - кастриран, дърт и сляп. Най-интересното беше как един господин, след като му казах, че е кастриран (а той го искал за разплод), казал че ще измисли нещо.
Една от моите кучки така и не иска да го приеме и настройва и другата, затова си изградихме вкъщи определени правила, с които всички свикнахме и така си живеем.
Той е много любвеобилен от самото начало, независимо, че не ни познавал нито ни вижда, че е пълен със сачми и какво ли още му се е случвало.
Имаме си и начини да играем с него.
В нашия случай от дъртия звяр излезе истинска душичка :) И много ме пази, на няколко пъти се опитвал да ме защити от съседи и познати (основно от мъже), когато се срещаме навън и си приказваме.
Това е общо взето, много смях има покрай него и много положителни емоции.
Ето няколко снимчици (последната е от изолатора). Благодарение на няколко човека, които постоянно ходят там, Зак е един от щастливците, успяли да се измъкнат.

Снимка (и)

• 
• 

Прикачени снимки

• 

[Грахче]

Аз отдавна се каня да напиша за нашия Арнолд. От нашия общ живот /стана 1 година/ ние научихме много един за друг, и от това, което той ни показа стана ясно, че е водил интересен, нееднороден живот и неведнъж рязко е сменял посоката на житието си...

1 етап - щастливото детство
Някога отдавна Арни, който тогава се е казвал с някое друго хубаво име е отгледан от любящ и добър стопанин. Този стопанин го е научил на много, включая на редица команди на чист немски език. Арни е израстнал един възпитан и мил доберман за чудо и приказ. Живял си добре със стопанина, не се оплаквал от нищо и не подозирал какво ще му се стовари върху главата. И така изведнъж идва нещастието. Кучето губи собственика си... защо ... как ... кога ... Арни се озовава на улицата.

2 етап - на улицата
Арни се оказва на улицата, където след кратко лутане се присламчва към някакъв клошар или циганин. През този период се научава да рови по кофите и най-вече да се бие с останалите кучета - конкуренти за милостинята на клошаря. Научава се да не обръща внимание на нищо носейки се по улиците, но да следва и пази количката с боклуците - най-ценното, което неговия господар притежава. Един ден, обаче, го забелязва, примамва и прибира един човек, собственик на къща с двор.

3 етап - веригата
Виждайки породистото куче с солидна въшност да се разхожда по улицата, човекът решава, че е открил чудесен пазач за двора. Той примамва кучето, завързва го за веригата и го зарязва там. Арнолд се оказва в една малка, мизерна которка в която вали сняг, дъжд, пече неистово слънце, хранят го малко, но рядко и често яде бой. Арни започва безкрайните си опити за бягство - гризе часове наред веригата, която малко по малко буквално изпилва зъбите му. Вероятно на няколко пъти той успява да се откъсне, но е хващан, бит и връщан обратно. Постепенно с годините ужасните условия, мизерията и глада започват да дават своят резултат - по целия му гръбнак се оформят шипове, които му причиняват постоянна болка. Той става зъл, много, много зъл... Един ден, стопанинът отново удря, но подивял от болката в гърба, този път Арни впива изпилените си наполовина кучешки зъби в ръката му...

4 етап - Сеславци
Само онзи човек и господ знаят, защото Арнолд стига жив до Сеславци, а не пада убит с един изстрел или удар с брадвата. Предава го "познат" на стопанина, която обяснява, че е страшно агресивен и е захапал човек по ръката, стискал с всичка сила и не искал да пусне. Арнолд е въдворен в самостоятелна клетка, в която гледачите изобщо не желаят да влизат. Той седи в самия й край, гледа с празен поглед, почти не се храни ... На табелката на вратата на клетката пише "Страшо". Така го виждат дамите от dog.bg, пишат за него във форума и ... представете си пристигат някакви луди да го приберат.

5 етап - втори дом
Кльощав като смъртта, омазан с лайна, пълен с краста и много, много объркан - такъв пристига Арнолд в новия си дом. Днес е е един доволно закръглен, вечно на хапчета, но все още саможив, подозрителен и егоцентричен дъртак. На около 8 години ... може би...

[irena_ig]

Айде и аз да се включа.Херо е най-милият старец който може да си представите.Търпелив към всички(двукраки и четирикраки),върви чудесно на повод,много глезен-гушка се като коте.Ако може да стоя цял ден при него и само да го галя ще бъде най-щастливото куче на света.Много го е страх от гърмежи.На нова година се наложи да го приберем да спи в банята,защото умираше от страх.Той е най-добрият приятел на братовчед ми(когато малоумният му баща посегне да го бие той отива при Херо и онзи не може да се приближи,защото нашето момче го пази със зъби и нокти)От целия двор си е избрал да спи в дърварника,който не използваме.Постлала съм му много одеала за да му е топло и той се гуши там.През лятото спеше на терасата за да наблюдава положението от високо.На два пъти спря неканени гости още от вратата.Влязъл е под кожата на всички включително на баба ми(тя не обича животни).Сутрин като съмне отива на вратата и и чака да излезе и да му даде полагаемото лакомство.След това си ляга и чака времето за разходка.Часовникът му е много точен.В 17.00ч вече е на стълбите и ме чака.Само дето не се е научил да си носи каишката.Двама мои приятели много го харесаха и искаха да им го дам,ама само като си помислих,колко ще страда от поредното изоставяне и категорично отказах.Той си е мой и ще посрещнем онази с косата заедно.Дано не е скоро.Това животинче заслужава да живее поне още няколко години.


преди

Снимка (и)

• 

[irena_ig]

сега

Снимка (и)

• 

[irena_ig]

Мамин Убавец,как да устоиш на този поглед

Снимка (и)

• 
• 

[Gutzi]

Аз да си призная честно не искам да си спомням как го заварихме Арни, как се е държал, да се опитвам да възстановявам животът му. За мен той е илюстрация на максимата, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Важното е, че сега е при нас и си чувства спокоен, което в неговия случай си е направо лукс.

[bushkata]

Това може да е полезно на някого в тази тема.