Галка, точно преди два дена отново препрочетох темичката и изгледах и твоите клипчета. Не знам защо, но често се връщам към началото на историята на Нанук. Много ми се иска да не е била такава съдбата и, но ми става някак мило да си припомням как чрез вас я открих.

И ми харесва, и за това я обичам-именно защото е толкова различна, много индивидуална в поведението си, много умна, много изразителна, смешна, когато и кажа да направи нещо-показва, че не и е приятно, но го прави, защото знае, че трябва.
Не че нямаме и перипетии де...
Затвориха ни клетката за ремонт и се събираме до нея, в неоградената част на парка. Търсих начини да пускам и Нанук да се разхожда, да не я държа на повод и в продължение на седмица постигнахме напредък-оставям и повода, за да не тича бързо и я викам с наградка-лакомство /Ариел

/. Идва и не се отдалечава на повече от десетина метра. До преди 2 дена

, по обед, отидохме за малко и /къде ми беше ъкъла/ махнах повода и я пуснах да потичат с Айра. Трябваше да позная налудничавия поглед, този, с който ми казва "ще правя, каквота си искам"-див и своенравен. И духна-духна като вятър, тя тича, аз и Айра след нея. До около 100-200 метра, зад един блок с мого котки. Застанала под дърво, вдигнала се на задни крака, дебне коте. Около дървото бурени и бодливи храсти до кръста. Отивам бавно, да не я подплаша, и започва едно надхитряне-въртим се в кръг около дървото, а Нуна дебне котката и мен. Дивото я призова. С периферното си зрение видяла друго коте и скочи към него, разкрещях се и се хвърлих към нея, та го пусна и побягна./По-късно проверих, котето е живо и здраво, върнах се на мястото, за да го видя и го заведа на лекар, ако се налага./ Нанук избяга със скорост, която никога не съм предполагала, че е способна да развие. След един ъгъл ми изчезна от погледа. И така два часа, през които вдигнах на крак майка ми, приятел и други, които я познават, да се оглеждат за нея. А аз обикалям пазари, улици, по които минаваме редовно. Решихме да се върнем зад блока с котките, вече се бях отчаяла и щях да се прибирам, за да отпечатвам обяви, когато иззад пряката на това място се зададе тя-кална?, одрана, и размахала опашка, щастлива, че ме вижда! Кукнах и я повиках нежно, а тя изприпка ни лук яла-ни мирисала. Та се наложи и наградка да получи, въпреки, че бях ядосана на себе си и на нея, и в същото време щастлива, че я виждам!
Това е от последните дни с моята голяма любов-Нуна...