Публикувано: 06 June 2013 - 04:08 AM
Въпреки че става въпрос за померан, бих искала да споделя опита си. Случи се седмица преди рожденият ми ден - събудих се с убеждението, че искам да си взема кученце - Йоркширски териер. Бях мислила за това вече няколко години, но все не събирах смелост да го направя. Сумата нямаше значение в случая, важна беше душицата. Потърсих развъдници за породата в гугъл, свързах се с тях, но и на трите места, на които се обадих нямаха кученца на разположение. Знаех, че моментът е сега или никога, твърдоглавието ми беше огромно. Ест, попаднах на обява на ВИП Пъпи, следобяд вече бях видяла мъничето и беше любов от пръв поглед - до вечерта кучето беше у нас. Момиченце. Имаше някои неща, които ми се сториха съмнителни от самото начало - не в кучето, а в търговците, но може би наивитетът ми проговри - в онзи момент не предполагах, че такива хора съществуват. Изпратиха ме в една вмирисана, противна клиника в кв. Хиподрума, от където ми казаха, че кученцето е в перфектно здраве и т.н. Предупредиха ме да ходя само там, иначе 10 дневният инкубационен период отпадал и т.н. Докторът им бил приятел ... Тогава не се замислих много над това. Не ме разбирайте погрешно, дори и след всичко, което преживях - пак бих взела същият мъник, в противен случай съдбата му би била в пъти по-ужасна. Не зная какво беше преживяло кученцето преди да дойде в моя дом, но у нас се отпусна на секундата, беше игриво, палаво и любвеобилно, много умничко, прекрасно животинче. Всичко се случи съвсем внезапно - седмица по-късно, сутринта на рождения ми ден се събудих и повиках мъника, за да ми помогне с разсънването, но тя не дойде, повиках я отново и отново ... Станах от леглото и я видях - не можеше да вдигне глава от килима, беше повърнала, а на памперса й имаше рядко изпражнение с капки кръв вътре. Веднага я заведох на ветеринар - в друга клиника, където я хоспитализираха и тестваха - парвовироза ... От това, което после прочетох в интернет мислех, че повече няма да видя бебето си. Прекара в болница седмица на системи, като първите три дни нямаше изгледи да се оправи - крепеше ме това, че нито се подобряваше, нито се влошаваше. За мое щастие, мъничето носеше корава душа и се оправи въпреки всичко. Два месеца по-късно тя е утроила теглото си и размера си, изключително жизнена и палава е, вярно малко своенравна, но учи с изключителна скорост, храни се добре и е общителна и добронамерена и към хора, и към други кучета. Честно казано, не ме интересува дали е Йорки наистина, пак повтарям - ако можех да се върна и да променя нещо - не бих, пак щях да я взема и пак щях да я обичам и лекувам - прави дните ми различни и интересни, до колко е породиста - не зная, в крайна сметка вечер когато се прибера не родословието й, а тя самата ме посреща с изплезен език и въртяща се опашка. След като написах това излияние обаче се питам нещо друго - няма ли как тези хора да бъдат наказани за това, което правят, хората няма да спрат да се лъжат от обявите им, няма да спрат да купуват от тях - не е въпросът в породата, въпросът е, че това, което се случва с тези животни е травма - за тях, а после и за стопаните им, ако нямат моя късмет и никоя подмяна на животното или връщане на парите дали за лечение, или за мъника не могат да премахнат болката от случилото се - това не е автомобил, телевизор или хладилник в крайна сметка. Няма ли как да се започне поне някаква медийна кампания след като не може да бъде заведено дело? Полза няма тези неща да стоят само и единствено по форумите.