Какви са разликите между женските и мъжките стандартни шпицове екстериорно?
А по характер и темперамент отличават ли се?
Казват, че женските били по - предани и отдадени на стопаните, а мъжките по начало било по - едри и буйни.
Дали е така?А при вас как е?
Разкажете тук, моля, за особеностите на вашето куче за да открием заедно разликите между половете и в какво се състоят те.
Мъжко или женско куче? в помощ при избора
#2
Публикувано: 04 February 2010 - 06:04 PM
АЗ се сещам за един проблем при моето мъжко куче.
Разгонена женска или женска попринцип.
Не мога да го хвана ако си хареса някоя кучица и тръгне след нея.
Аз имах предпочитания за женско куче, но когато се случи така че взех мъжко, сама разбрах че просто пола специално за мен ,вече няма никакво значение.
Разгонена женска или женска попринцип.
Не мога да го хвана ако си хареса някоя кучица и тръгне след нея.
Аз имах предпочитания за женско куче, но когато се случи така че взех мъжко, сама разбрах че просто пола специално за мен ,вече няма никакво значение.
#3
Публикувано: 05 February 2010 - 10:54 PM
Какво да си вземем женски или мъжки шпиц?
Пред начинаещия кучкар възниква въпроса за пола на кученцето, което ще вземе. При шпицовете има изразен полов диморфизъм, т.е. мъжките и женските са лесно различими външно. Мъжките най-често са по-подвижни и агресивни, отколкото женските. Те са по-издържливи, по-уверени и смели. На външен вид дори и най най-малкия по размер мъжки е по-силен и по-мъжествен от женските от същата разновидност. Той е по-бляскав представител на породата. Мъжките в сравнение с женските имат по-богата козина.
Често те печелят пред женските при избора на най-добър представител на породата на изложбите, защото те са по-ярки представители на породния тип. Обаче при възпитанието на мъжките често се налага на собственика да прояви по-голяма упоритост и постоянство.
Женските са по-отстъпчиви и търпеливи. Те обикновено по-лесно се учат, но изискват внимателно отношение. Те по-лесно намират нестандартни решения. Там, където мъжкия действа директно, женската се опитва да намери решението на проблема по друг начин. Женските са обикновено по-привързани и по-общителни, отколкото мъжките.
Някои неудобства за стопаните възникват заради сексуалните инстинкти и физиологичните особености на кучетата. Мъжките активно проявяват интерес към маркираното от себеподобни, интересуват се от представителките на противоположния пол, опитват се да се утвърдят в обществото на едрите кучета. Понякога това създава сериозни проблеми. Такова поведение може да се приеме от съперника като заплаха. Различията в категориите по тегло предрешава изхода на конфликта, така че трябва да се положат всички усилия, за да се избегне неприятната ситуация.
Основен проблем са, може би, физиологичните процеси на женските. Редовните разгонвания понякога създават допълнителни затруднения на стопаните. Разгонена женска трябва да се извежда само на повод. В никакъв случай не трябва да й се гласува доверие и да се разчита на послушание. В такива моменти и най-послушното куче си "губи акъла". И нежеланата бременост е съвсем обикновено явление в случаите на безконтролно пускане от повода. Вашата задача е в никакъв случай да не се допускат подобни ситуации.
Широко разпространото мнение, че женското куче поне веднъж в живота си трябва да роди, не почива на някакви научни аргументи. Според статистиката на гинекологични заболявания на кучета, на практика няма разлика между женски, имали кученца, и тези, които не са ги има. Напротив, раждали женски често имат различни възпалителни заболявания на матката.
При естествени условия, не всички кучета оставят потомство. Това важи особено за мъжките. Така че не се тревожете за своето "момче". Въздържанието не влияе отрицателно върху физическото и психическото му здраве. Един акт на заплождане съвсем няма да реши проблемите, само ще създаде нови трудности. Напротив - кучето е много по-неспокойно в сравнение с другите, които не са правили това . Той започва активно да търси партньорка, да издирват и маркира върху оставена маркировка от други мъжки, понякога става трудно да се управлява. Незаплождал мъжки с възрастта става доста по-балансиран и постепенно губи интерес към противоположния пол. Някои собственици на всяка цена се опитват да дадат на своя домашен любимец възможност да придобие опит в този жизненоважен аспект. От тяхна гледна точка, за мъжките е допустимо чифтосване с всякакви женски, дори и бездомни. Това е абсолютно недопустимо да се прави. На първо място, вашия домашен любимец може да прихване много сериозна инфекция, лечението на която често изисква хирургична намеса. На второ място, не решавате проблемите, които ви се струва, че имате, със случайни връзки. И накрая, на трето място, това е изключително неетично.
Изкуствената селекция, като и естествения подбор, предполага, че само най-добрите кучета се развъждат. Породата трябва да се подобрява, да се усъвършенства. Решение да се използва в разплод конкретно куче трябва да бъде взето на основа оценката за екстериора и поведението му.
Широкото разпространената в чужбина практика за кастрация на непереспективни за развъждане кучета е все още малко разпространена в нашата страна. Кастрирани, женските и мъжките са по-лесни за отглеждане домашни любимци. При това кастрацията запазва всички индивидуални характеристики на психиката на кучето.
по материали от zoodrug.ru
Така пишат хората, ама ... всяко куче си е с характера!
Моята хубостница - да ви я обадя! - като пишка, си вдига крачето. И в много отношения си е мъжкарана, ама в други - типична "женка".
Та знам ли...
#5
Публикувано: 06 February 2010 - 02:35 PM
Ще я разнищя хубостницата, няма проблеми - но мисля, че ще е интересно да сравним характера й с този на брат й Волфи. Ще разкажеш ли за него?
Ако се включат и други и опишат своите шпицове, момчета и момичета, ще можем да преценим доколко написаното в статията е често срещано като характеристика на женски и мъжки кучета и, доколко все пак всичко си е съвсем индивидуално.
Ако се включат и други и опишат своите шпицове, момчета и момичета, ще можем да преценим доколко написаното в статията е често срещано като характеристика на женски и мъжки кучета и, доколко все пак всичко си е съвсем индивидуално.
#6
Публикувано: 06 February 2010 - 03:01 PM
Какъв е Волфи, моя мъжки 3 годишен шпиц по характер?
Необикновен.
Естествено, че е така!
И в това може да ви увери с чисто сърце всеки стопанин на мителшпиц.
Моят Волфганг има открит и слънчев характер.
Силно ориентиран към хората, към нас, неговите стопани.
Устойчив при промени, спокоен когато навън трещят гръмотевици, падат новогодишни бомбички, той ще си мълчи, дори може да задреме някъде из дома, но нещата се променят за секунди ако големия му брат залае..
Никога не е посягал да ухапе човек.
Никога не е проявявал агресия към човек.
Никога не е посягал на себеподобно.
Любопитен към света, търпелив при процедури ресане, къпане, обезпаразитяване.
Не обича да хрупа витамини.
Влиза в колата с мен, сяда в краката ми и вперва поглед в стопанката си.
Съвсем спокойно спи на хотел, в непозната обстановка.
Единственото, което се сещам като досадна негова черта, е пазенето му на територия от всяко непознато преминаващо куче.
Волф не е куче, което държи да се запознава с всяко приближило го себеподобно.
Напротив, ще се спусне с лай и ще опита да прогони "натрапника" от "неговите владения".
Обича да ме изучава.Седне и втренчи немигащ поглед..
Почти е висшист на тема "моите стопани".
Когато му се карам дотичва и ме прегръща, усмивка от ухо до ухо се разстила на красивата му лисича муцунка.
Наистина има избирателно чуване при него.
Но мога да го повикам при себе си само с жест с ръка, без звук.
Изследовател по природа, спокоен, вглъбен и в същото време нащрек - винаги готов да ми обади " за нещо подозрително".
Не е от кучетата, които да пуснеш в парка "да подпали моторетката" и да се гони с непознатите кученца из поляните.
Само със сестричката си е правел "кръгчета", но определено не му е слабост играта на гоненица.
Не е умел в подскоците, скача малко като торба с картофи.
Изключително възприемчив и лесен за обучение за кратко се научи да дава лапа, да ходи редом, без повод до крака на съпруга ми.
Много обидчив.
Свива се като малко дете, навежда глава - отстрани изглежда, че носи цялата мъка на света!
Истински артист - изпълнител, най - очарователния манипулатор почти винаги съумява да излезе сух от всяка беля.
Има и още, но това е на прима виста..
Оу как пропуснах прословутия му инат?
Ако при разходката, си набележи местенце за обдушване( ОК!) и облизване( ааа!не!) по земята и го дръпна да продължим нататък, на връщане задължително ще ме заведе на същото място:помни като малко, северно слонче!
Ако се сетя още тоналности на характера му ще добавя или пиша пак.
Необикновен.
Естествено, че е така!
И в това може да ви увери с чисто сърце всеки стопанин на мителшпиц.
Моят Волфганг има открит и слънчев характер.
Силно ориентиран към хората, към нас, неговите стопани.
Устойчив при промени, спокоен когато навън трещят гръмотевици, падат новогодишни бомбички, той ще си мълчи, дори може да задреме някъде из дома, но нещата се променят за секунди ако големия му брат залае..
Никога не е посягал да ухапе човек.
Никога не е проявявал агресия към човек.
Никога не е посягал на себеподобно.
Любопитен към света, търпелив при процедури ресане, къпане, обезпаразитяване.
Не обича да хрупа витамини.
Влиза в колата с мен, сяда в краката ми и вперва поглед в стопанката си.
Съвсем спокойно спи на хотел, в непозната обстановка.
Единственото, което се сещам като досадна негова черта, е пазенето му на територия от всяко непознато преминаващо куче.
Волф не е куче, което държи да се запознава с всяко приближило го себеподобно.
Напротив, ще се спусне с лай и ще опита да прогони "натрапника" от "неговите владения".
Обича да ме изучава.Седне и втренчи немигащ поглед..
Почти е висшист на тема "моите стопани".
Когато му се карам дотичва и ме прегръща, усмивка от ухо до ухо се разстила на красивата му лисича муцунка.
Наистина има избирателно чуване при него.
Но мога да го повикам при себе си само с жест с ръка, без звук.
Изследовател по природа, спокоен, вглъбен и в същото време нащрек - винаги готов да ми обади " за нещо подозрително".
Не е от кучетата, които да пуснеш в парка "да подпали моторетката" и да се гони с непознатите кученца из поляните.
Само със сестричката си е правел "кръгчета", но определено не му е слабост играта на гоненица.
Не е умел в подскоците, скача малко като торба с картофи.
Изключително възприемчив и лесен за обучение за кратко се научи да дава лапа, да ходи редом, без повод до крака на съпруга ми.
Много обидчив.
Свива се като малко дете, навежда глава - отстрани изглежда, че носи цялата мъка на света!
Истински артист - изпълнител, най - очарователния манипулатор почти винаги съумява да излезе сух от всяка беля.
Има и още, но това е на прима виста..
Оу как пропуснах прословутия му инат?
Ако при разходката, си набележи местенце за обдушване( ОК!) и облизване( ааа!не!) по земята и го дръпна да продължим нататък, на връщане задължително ще ме заведе на същото място:помни като малко, северно слонче!
Ако се сетя още тоналности на характера му ще добавя или пиша пак.
#7
Публикувано: 06 February 2010 - 04:31 PM
Ха сега някой да дойде да ми обясни за гените и за общото наследство, или за типовете характер "женски" и "мъжки"!
Линда е сестра на Волфи по баща и майка.
Абсолютен екстраверт!
Девизът й е "Тук, сега, веднага - и всички да разберат!"
Изключително темпераментна ( повече, отколкото бих искала...), авантюристка, винаги готова за приключения, а ако ги няма налични - не й е приблем да си ги създаде сама. За мое щастие като порастна цялата тази енергия се излива извън къщи - по време на разходките. В къщи си е кротушлянка, често не я чувам и виждам с часове - дреме си, хрупа си кокалчета или се занимава с тоалета си, ближе се като котка!
Но на вън е в стихията си!
Просто няма умора при нея, няма спиране, няма насита от емоциите да си волен и свободен и всичко наоколо да е твое! Събирала ми е очите как се катери по баирите и препуска по поляните, скача, плува, търкаля се...
Просто е щастлива така.
Общо взето, има лек характер - не помни дълго лошите неща, освен тези, които сериозно са я стресирали, ама аз май не мога да се похваля, че съм постигнала такъв успех. Никога не ми е била сърдита или нещо подобно - скарам й се, подвие опашка с гузен вид и след малко гледам - пак я е навирила!
Към хората има избирателно отношение - или си харесва някого от пръв поглед и е безкрайно любвеобилна към него, или от първо подушване обявява човека за подозрителен тип и държи да съобщи това на всички, с доста зор променя мнението си.
Родена пазачка, самоназначила се за началник отдел "Секюрити" за апартамента, двора, че и улицата. Изпълнява си задълженията старателно и с жар.
Интересно се държи към други кучета, познати и непознати. Ако е на двора или на улицата пред нас, а и по-далече, на повод - понякога е недружелюбна към тях, ръмжи и се заканва - пази територия (е, зъби не показва - само си дрънка! ), понякога се плаши от по-големи кучета, ако е вързана. Пусната свободно в парка е съвсем друго куче - вежлива с всички, игрива с приятели и непознати, не се плаши от никого, не закача другите ... а бе куче-мечта! Никога не е нападала и хапала никого - слава богу! Както е лафа за локомотива - "Всичката пара й отива в свирката!"
Линда не е агресивна, нито доминантна, никога директно не ми се е противопоставяла - нито веднъж не ми е изръмжала или озъбила, отдавна вече и не ми бяга, ако искам да я хвана. Вече съм спокойна, че мога да я контролирам и тя ще изпълни, макар и не веднага (все пак е шпиц!) всяка команда.
Но ... ако я усетя навреме! Мозъчето й щрака и замисля какво ли не, във всеки момент трябва да съм готова да реагирам. От три варианта на решение за някоя задача тя ще измисли четвъртия! Без задни мисли, без идея да оспорва лидерството ми или нещо подобно - просто неординарно мислене. Или пък моето е прекалено ординарно - не знам.
За нас двете...
Признавам, все още е загадка за мен тази шпицолина! Дали ще ми повярвате - дълго време даже не се чувствах съвсем свободно с нея, някак ... не я разбирах. Какво се крие в тази главица, какво замисля, какво ми казват тези лъскави черни очички, които ме гледат, без да мигнат, с дяволито пламъче в тях?
Щото Линда е като котките - идва да се гушка, когато тя си иска, а ако не е на кеф - търпи, но гледа да се измъкне при първа възможност. В началото даже се питах - а привързана ли е въобще към мен, харесва ли ме, защо бяга от мен? Приема ли ме за "своя човек"?
Е, сега, мисля, вече я разбирам - характерче!
Ако стане нещо, което я уплаши или обърка - тича при мен. Ако ме загуби от поглед - изпада в паника, хуква да ме търси. Е, няма да казвам при кого отива, когато е гладна...
И когато вечер си легна и загася лампата, тя тихо се примъква, скача на леглото, ляга на одеала, свива се до краката ми и въздъхва - най-сетне съм при теб!
Линда е сестра на Волфи по баща и майка.
Абсолютен екстраверт!
Девизът й е "Тук, сега, веднага - и всички да разберат!"
Изключително темпераментна ( повече, отколкото бих искала...), авантюристка, винаги готова за приключения, а ако ги няма налични - не й е приблем да си ги създаде сама. За мое щастие като порастна цялата тази енергия се излива извън къщи - по време на разходките. В къщи си е кротушлянка, често не я чувам и виждам с часове - дреме си, хрупа си кокалчета или се занимава с тоалета си, ближе се като котка!
Но на вън е в стихията си!
Просто няма умора при нея, няма спиране, няма насита от емоциите да си волен и свободен и всичко наоколо да е твое! Събирала ми е очите как се катери по баирите и препуска по поляните, скача, плува, търкаля се...
Просто е щастлива така.
Общо взето, има лек характер - не помни дълго лошите неща, освен тези, които сериозно са я стресирали, ама аз май не мога да се похваля, че съм постигнала такъв успех. Никога не ми е била сърдита или нещо подобно - скарам й се, подвие опашка с гузен вид и след малко гледам - пак я е навирила!
Към хората има избирателно отношение - или си харесва някого от пръв поглед и е безкрайно любвеобилна към него, или от първо подушване обявява човека за подозрителен тип и държи да съобщи това на всички, с доста зор променя мнението си.
Родена пазачка, самоназначила се за началник отдел "Секюрити" за апартамента, двора, че и улицата. Изпълнява си задълженията старателно и с жар.
Интересно се държи към други кучета, познати и непознати. Ако е на двора или на улицата пред нас, а и по-далече, на повод - понякога е недружелюбна към тях, ръмжи и се заканва - пази територия (е, зъби не показва - само си дрънка! ), понякога се плаши от по-големи кучета, ако е вързана. Пусната свободно в парка е съвсем друго куче - вежлива с всички, игрива с приятели и непознати, не се плаши от никого, не закача другите ... а бе куче-мечта! Никога не е нападала и хапала никого - слава богу! Както е лафа за локомотива - "Всичката пара й отива в свирката!"
Линда не е агресивна, нито доминантна, никога директно не ми се е противопоставяла - нито веднъж не ми е изръмжала или озъбила, отдавна вече и не ми бяга, ако искам да я хвана. Вече съм спокойна, че мога да я контролирам и тя ще изпълни, макар и не веднага (все пак е шпиц!) всяка команда.
Но ... ако я усетя навреме! Мозъчето й щрака и замисля какво ли не, във всеки момент трябва да съм готова да реагирам. От три варианта на решение за някоя задача тя ще измисли четвъртия! Без задни мисли, без идея да оспорва лидерството ми или нещо подобно - просто неординарно мислене. Или пък моето е прекалено ординарно - не знам.
За нас двете...
Признавам, все още е загадка за мен тази шпицолина! Дали ще ми повярвате - дълго време даже не се чувствах съвсем свободно с нея, някак ... не я разбирах. Какво се крие в тази главица, какво замисля, какво ми казват тези лъскави черни очички, които ме гледат, без да мигнат, с дяволито пламъче в тях?
Щото Линда е като котките - идва да се гушка, когато тя си иска, а ако не е на кеф - търпи, но гледа да се измъкне при първа възможност. В началото даже се питах - а привързана ли е въобще към мен, харесва ли ме, защо бяга от мен? Приема ли ме за "своя човек"?
Е, сега, мисля, вече я разбирам - характерче!
Ако стане нещо, което я уплаши или обърка - тича при мен. Ако ме загуби от поглед - изпада в паника, хуква да ме търси. Е, няма да казвам при кого отива, когато е гладна...
И когато вечер си легна и загася лампата, тя тихо се примъква, скача на леглото, ляга на одеала, свива се до краката ми и въздъхва - най-сетне съм при теб!
#8
Публикувано: 24 February 2010 - 02:36 PM
Май ще се окаже, че момиченцата - кученца са по - буйни, своенравни, упорити и палави от момченцата.
Мади е толкова различна от батко си Волфи.
Много по - буйна, по - дръзка, по - палава, по -скоклива и прилепчива!От седмица е с нас, а ми скри шапката!
Буквално е залепена като гербова марка за мен и държи да е навсякъде с мен.
В кухнята, в банята, когато съм на компютъра тя ляга на пантофа ми или се свива край стола.
А мръдна нанякъде - тя по мен.
И черешката на тортата..
Държи да спи в леглото ни!?
От първият ден се принудихме да я сложим между нас заради неистовите писъци, които издава ако не е до мен.
Напълно отговаря на името си..!
Кажете, моля ви как е при вас?
Особено тези стопани, които имат момиченца, моля, да разкажат какви са техните сладурки.
Е, и тези с момченцата, съм сигурна има какво да споделят.
Мади е толкова различна от батко си Волфи.
Много по - буйна, по - дръзка, по - палава, по -скоклива и прилепчива!От седмица е с нас, а ми скри шапката!
Буквално е залепена като гербова марка за мен и държи да е навсякъде с мен.
В кухнята, в банята, когато съм на компютъра тя ляга на пантофа ми или се свива край стола.
А мръдна нанякъде - тя по мен.
И черешката на тортата..
Държи да спи в леглото ни!?
От първият ден се принудихме да я сложим между нас заради неистовите писъци, които издава ако не е до мен.
Напълно отговаря на името си..!
Кажете, моля ви как е при вас?
Особено тези стопани, които имат момиченца, моля, да разкажат какви са техните сладурки.
Е, и тези с момченцата, съм сигурна има какво да споделят.
Страница 1 от 1