[Дури]

Да си поговорим по тази тема кастрацията тук.
Бихте ли кастрирали кучето си?
Какви са вашите "за" и "против" кастрацията.

[marapepelia6ka999]

За да отговоря на този въпрос първо трябва да получа малко повече информация за кастрацията. Нямам никакво намерение да развъждам кучовци. Но ако мога да мина без нея защо да го правя. Необходима ли е или е достатъчен контрола от моя страна. Всъщност аз дори не знам достатъчно за разгонването и разликите между мъжките, и женските кучета като поведение. Така, че се радвам на новата тема и ще чета с интерес.

[Дури]

Накратко какво представлява кастрацията?
Кастрацията е хирургична операция, при която се отстраняват репродуктивните органи на вашето куче напълно безболезнено под пълна упойка.
При женските животни се отстраняват яйчниците и матката, а при мъжките тестисите.
Манипулацията е безопасна, бърза и изисква минимални грижи в следоперативния период.

Полов живот на кучетата

Женските кучета се разгонват два пъти в годината по правило на пролет и на есен. При някои породи обаче, нехарактерни за нашите географски ширини, напр. коли, разгонването може и да не съвпадне с тези два сезона.

Кучетата стават полово зрели между 7 и 12-месечна възраст зависи от породата, когато става първото разгонване. В някои случаи то може да стане по-рано, напр. на 6-месечна възраст, или да се забави дори до 18-месечна възраст. Препоръчва се първото разгонване да се пропусне и първото заплождане на женското куче да стане на второто или на третото разгонване. За целта трябва да се подбере здраво мъжко куче над 18-месечна възраст. Според моя опит най-добре е първото заплождане на женското куче да не става по-рано от навършването му на 2-годишна възраст, тъй като тогава напълно завършват растежът и развитието му.

"Разгонване" е фазата на активност за размножаване в половия цикъл на кучката.

Разгонването продължава две до три седмици и се състои от два етапа, произтичащи от типичните белези по външните полови органи и по характерното поведение на кучката.
При внимателно наблюдение те се различават добре.
Това са:
- предварително разгонване /продължителност- средно 10 дни, индивидуално 3 до 16 дни/
- същинско разгонване /продължителност- средно 10 дни, индивидуално- 4 до 12 дни/


Обикновено разгонването става два пъти годишно през пролетта и есента, през 6 месеца (понякога през 5-8 месеца).

Продължителността му е 14-21 дни.
В този период женското куче променя поведението си.
То става неспокойно, непослушно, често уринира (затова, ако го отглеждате в апартамент, трябва по-често да го изкарвате навън), половият му орган вулвата, се уголемява и набъбва (може да увеличи обичайните си размери 2-3 пъти) и от него изтича секрет, примесен с кръв.

При честото си уриниране разгонената женска отделя характерни силно миришещи вещаства, наречени феромони, чрез които сигнализира на мъжките за състоянието си и готовността да се чифтосва. В този период стопаните на женски кучета трябва много да внимават питомките им да не бъдат покрити от случайни мъжкари и да се получи генетично замърсяване на породата.

Женската допуска да бъде покрита от мъжкия от 5-7 (според някои автори 8-9) до 11-12 ден от началото на разгонването. Това се изразява в желание за игра, умилкване и слагане пред мъжкия и явна готовност да бъде покрита, като отмества опашката си встрани. А
ко подходящият момент още не е настъпил или вече е преминал, женската няма да позволи ласки на мъжкия, като може да се стигне до ръмжене или направо до бой между двете кучета.

По принцип едно оплождане е достатъчно, ако е извършено в точния момент.
За по-сигурно се практикува повторно покриване след 24-48 часа.
Желателно е при оплождането женското куче да бъде заведено при мъжкото, а не обратното, тъй като мъжкото може да се притесни.
Хубаво е при оплождането кучетата да бъдат на спокойствие в широко оградено дворно място.

След изливането на семенната течност става заклещване между двете кучета, тъй като в мъжкия половият член има кост. Следва да се изчака 10-20 минути естественото разделяне на кучетата и е напълно погрешно това да се прави насилствено, тъй като може да доведе до сериозни наранявания на половите органи на животните.

Понякога може да не се постигне чифтосване с избраното куче. Причините за това са:
- неподходящ момент;
- несъответствие в ръста на двете кучета;
- липса на опит;
- превъзбуда;
- прекалено млади или стари животни;
- ако кучетата не се харесат и др.
Хубаво е в такива случаи да се потърси съвет от ветеринар за отстраняване на причините за неуспешното чифтосване.

Повечето специалисти-кинолози са на мнение, че максималната възраст за разплодна дейност при женските кучета е до 8 г., а при мъжките до 9 г.

*Тази тема е отворена за всекиго, който има отношение по нея.

[rage1]

Аз съм за кастрацията на уличните кучета, защото това е единственият начин да се спре популацията на бездомните, но съм против домашните, защото не мисля, че е необходимо да минава кучето ми през това, при положение, че аз за това съм му стопанка, за да мога да го пазя, когато има разгонена.
Моето куче няма да има поколение и без да го подлагам на операцията.

[shely]

Ако позволите да се намеся, аз съм "за", защото тъй или иначе нямам намерение да пускам кучето си да ражда.
Първо защото е от смесена порода, второ защото им е в природата и щом се разгони трябва да бъде заплодено, а аз няма да я пусна.
Следователно може да направи фалшива бременност и да настъпят усложнения (имам такива познати), рак на млечната жлеза и т.н.
А от финансова гледна точка се освобождаваш от данък, ако кучето ти е кастрирано, за което пък си спестяваш пари за годишната ваксина.

[marapepelia6ka999]

Дури благодаря за изчерпателният отговор, но ще те помоля ако имаш време пак така обстойно да напишеш за мъжките кучовци. При нас няма опасност от фалшива бременост. Ако има риск той за какво е. Извинявам се предварително, че съм толкова невежа. В мрежата сигурно ще намеря информация, но някак тук имам повече доверие. Благодаря предварително.

[sinioku4e]

Още малко за кастрацията: Линк (сайта е на ветеринарна клиника, надявам се да не се счита като реклама, просто ми хресаха съветите (и останалите, изброени вляво)).
Твърдо съм "ЗА" - за всяко куче, което е неподходящо за развъдна дейност (което не се решава от породата и стопанина, а от целия набор от документи, качества и контрол). Останалото е риск - и за здравето на кучето и за увеличаване на и без това аварийната бройка на бездомните.
rage1 - ако всички си ги пазеха така, бих се радвала, но ясно се вижда, че колкото и бездомни да кастрират общините, от домовете (селата, вилите и строежите) на хората постоянно се "изливат" нови. Това е най-големият и безкраен източник на бездомни.
Кучето ми е безпородно, женско и кастрирано. Не виждам смисъл да мъча и нея и себе си с разгонване, като никога няма да допусна раждане. Предното ми куче беше безпородно, мъжко и некастрирано - сигурна съм, че са го сгазили или убили (достатъчно е и веднъж да избяга, преследвайки инстинктите си)... Защо да рискувам, като обществото ни си има достатъчно нежелани кучета. Самото куче - съдейки по поведението - нито страда, нито се променя след кастрацията - просто няма нагон. Има дъълга атема в Подфорум Ветеринарен кабинет за повече информация: ЛИНК.
П.П. Чак сега забелязах, че съм в породния форум Немски шпиц. Прощавайте, че се намесвам при вас...

[marapepelia6ka999]

П.П. Чак сега забелязах, че съм в породния форум Немски шпиц. Прощавайте, че се намесвам при вас...

Tемата е отворена за всички. Породата няма значение.

[Ариел]

Едва ли е от значение кой е подфорумът-тази тема,мисля,касае всички притежатели на кучета.Та за мъжки ,кастритан куч-май първа ще кажа,но едва ли ще бъда съвсем изчерпателна,така че нека някой друг след мен с кастрирано мъжко,да добави.Най-вече е личен избор-ако питомецът ви не страда от липса на полов живот,или се радва на такъв,понеже сте му намерили патньор,ако не ви бяга спонтанно-ок,не се налага.Арес е видимо хъски,с много кандидат булки за него,но няма родословие.Нагонът му го караше да не ми се подчинява,да ми бяга през булеварди,да скача по разгонени себеподобни,да секретира смегма.Един пресен пример,преди да го кастрирам-по време на разходка към нас се прилепи една бездомна палавница и явно бе готова да се даде на всеки "Ромео",който я подуши отзад.След нея се мъкнеха трима "баджанака",на които никак ме им се хареса въпросната"Жулиета"да се навира в нов избранник и оголваха заплашително зъби срещу моя куч.А той,от своя страна,веднага надуши феромоните и меко казано го хвана здраво мерака.И се почна едно здраво теглене на повод и дебнене,да не бъдем нападнати от мъжкарите.Ако това бе станало,когато Арес бе свободен да си тича,или щеше да я заклещи,докато отреагирам,ако се е отдалечил от мен,или да се е сбил за"момата".И после-на ветеринар.Защото най-малкото можеше да е заразен по полов път.Не мога да го тегля при всяка подобна среща,не мога да му обяснявам,че трябва да се въздържа от подобен мерак,не смятам за разумно да го пусна,щото"и той душа носи"и...какво ми остава?И направих моя си избор.4 дена след операцията пак се разминахме с женското куче,той пак я помириса информативно и си я подмина като пич.Тук искам да отбележа нещо-много дни,след като е минал момента на женското да бъде покрито,то продължава да изпуска тази дразнеща мъжкарите миризма,която ги влудява.Е,сега вече сме си спокойни,при игра на полянката всеки път идва,ако го повикам,с мъжките се държи като мъж и отговаря на ръмженето с подобно.Остана си игрив,но и по-послушен.

[marapepelia6ka999]

Ариел на каква възраст беше твоят красавец (много е хубав, на нас хъскито ни е голяма слабост) когато го кастрирахте?

[rage1]

Още малко за кастрацията: Линк (сайта е на ветеринарна клиника, надявам се да не се счита като реклама, просто ми хресаха съветите (и останалите, изброени вляво)).
Твърдо съм "ЗА" - за всяко куче, което е неподходящо за развъдна дейност (което не се решава от породата и стопанина, а от целия набор от документи, качества и контрол). Останалото е риск - и за здравето на кучето и за увеличаване на и без това аварийната бройка на бездомните.
rage1 - ако всички си ги пазеха така, бих се радвала, но ясно се вижда, че колкото и бездомни да кастрират общините, от домовете (селата, вилите и строежите) на хората постоянно се "изливат" нови. Това е най-големият и безкраен източник на бездомни.
Кучето ми е безпородно, женско и кастрирано. Не виждам смисъл да мъча и нея и себе си с разгонване, като никога няма да допусна раждане. Предното ми куче беше безпородно, мъжко и некастрирано - сигурна съм, че са го сгазили или убили (достатъчно е и веднъж да избяга, преследвайки инстинктите си)... Защо да рискувам, като обществото ни си има достатъчно нежелани кучета. Самото куче - съдейки по поведението - нито страда, нито се променя след кастрацията - просто няма нагон. Има дъълга атема в Подфорум Ветеринарен кабинет за повече информация: ЛИНК.
П.П. Чак сега забелязах, че съм в породния форум Немски шпиц. Прощавайте, че се намесвам при вас...

съгласна съм с теб,но то който иска ди со го развъжда кучето,ще го направи независимо какво кометираме тук.Моето куче е мъжко,нямам намерение да го кастрирам,защото мога да го опазя,а и кгато видим разгонено куче винаги сме на каишка,така че няма смисъл да го подлагам на такива процедури.

[sinioku4e]

съгласна съм с теб,но то който иска ди со го развъжда кучето,ще го направи независимо какво кометираме тук.Моето куче е мъжко,нямам намерение да го кастрирам,защото мога да го опазя,а и кгато видим разгонено куче винаги сме на каишка,така че няма смисъл да го подлагам на такива процедури.

Уважавам решението ти, още повече с твърдението, че можеш да опазиш кучето си.
Тук общо взето си приказваме само... Те, дори тези които развъждат умишлено, макар и нерегламентирано и незаконно, пак до някаква степен намират дом (продават) поне част от малките. Но родените от чисто безхаберие, безотговорност и незнание са 99% по улиците. Радвам се на всяко взето решение за кастрация - сигурен и отговорен начаин, да не стават грешки. Аз навремето не опазих моето куче, а тогава за кастрация не знаех (пък и бях още хлапачка). Също го разхождах на повод и го пусках по полянки и уж сигурни места, но аз не усещам миризма на разгонана женска от километри . А и за мен е по-неестествено и неприятно да опитвам (почти) цял кучешки живот да обуздая и озаптя един вечно незадоволен инстинкт, от това да реша проблема с процедура, която кучето ще забрави за няколко дни.

[Ариел]

Ариел на каква възраст беше твоят красавец (много е хубав, на нас хъскито ни е голяма слабост) когато го кастрирахте?

На 1.11 години.Не исках да го изчакам първо да стане баща,понеже много кучкари ми казваха,че после ефектът от кастрацията не е толкова добър,защото вече имат спомен и това донякъде пак им влияе.

[Furia_S]

За кастрацията, твърдо за. Да не стане като в темата с жената, която е купила пет-класа мъжкар с обратна захапка а сега го пуска на всичко дето шава. За да им се изземва на такива хора шанса да плодят кучета с дефекти пет-класа да се продава само с договор за задължителна по-нататъшна кастрация.

Моят скоро ще стане на 7. кастриран е като възрастен за да намаля агресията - кастрация в такъв случай не е панацея, но е сериозно помощно средство.

[donika]

Твърдо за кастрацията съм! Моето куче е женско и го кастрирахме след първото разгонване!

[pepa73]

Аз лично не мога да дам категоричен отговор. По принцип съм "ЗА", но може би не и за моето животинче. Може би ви звучи странно...
Преди Дарси имах прекрасна сиамска котка-Габи. Беше много мила и добра, дори на разходи сме я извеждали котката куче обичах да и казвам....
Лекарите ме убеждаваха, че е по-добре за нея да се кастрира и така аз се реших макар и много трудно. Изчаках най-подходящия момент-когато се храни добре, здрава и силна я заведох при нейните убийци.
Операцията мина уж успешно, оказа се че са забравили конец и дали и инфектираха раната или не знам, но.... 20 дена подред всеки ден я водех молех им се, да я погледнат виждах че не се държи нормално-казват те Лекарите "е все пак е операция", сменяха антибиотик след антибиотик. И така до деня в който издъхна в ръцете ми. Питам ви как бих могла да понеса още веднъж това?!?

[Дури]

Здравейте pepa73,
вашата история много ме намъчни.
Мога да си представя болката от загубата Ви, огромното разочарование и предаденото доверие.
За съжаление има и такива казуси.Както има всякакви стопани, които се отнасят зле, жестоко и нехуманно към животинката си, така има й такива, за които то е част от семейството им, тяхното кучешко детенце.
Има лекари всякакви.Има много почтени, кадърни, влюбени в професията си специалисти, има и такива, като във вашия случай..
Кастрацията наистина е една много трудна тема.
Причините да е такава сме самите ние, хората, в начина ни на разсъждаване, мирогледа ни, дори в заобикалящите ни обстоятелства.
Аз никога няма да се седна да хуля и оливам тогова или оногова за взето решение - има Бог той съди, бави, но не забравя, и колкото й наивно да звучи дълбоко вярвам в това.
Мога да ви разкажа само за моите кучета, само за моите животинки.
До сега три пъти ми се е налагало да вземам подобно решение и повярвайте ми това бяха едни от най - трудните стъпки, които съм правила.
Първо се наложи да кастрирам болонестото си любимче на преклонната 14 годишна възраст.
..
В клиниката, където го заведох имаха видео - връзка с операционната и аз помолих да включат екрана за да гледам, да "продължавам да бдя" над моето малко къдраво сърчице.
От тогава минаха 5 години, но и сега като се заслушам в спомена чувам ония писъци..
Предвид преклонната възраст на кученцето то не е било напълно упоено, разбирате ли..
Щях да припадна, когато манипулацията започна, а то запищя..
И до днес не мога да си простя това.
Ако попитате защо на тези години кастрация?Откриха му тумор на тестисите, затова.
Аз бях като повечето хора, които вярваха, че всяко куче трябва да остави поколение след себе си и моя Еди еднаж бе събран с една черна пуделоподобна, доста висока кучка..
..
Вторият път, когато трябваше да взема това решение :кастрация, бе за кучето от детските ми мечти, моята немска овчарка ( мелез);взет от обикновена обява в сайта тук, плод на типичната междусъседска скачка.
Крипторх, когото кастрирах точно като навърши една годинка(крипторхизма е генетично предаван дефект, доколкото зная от майката на децата й; такива кучета дори да са с родословие трябва задължително да бъдат изключени от разплод).
По съвет на вет.лекари започнахме инжекции за да падне тестиса, не би.
..
Когато дойде денят "Х" и го упоиха, отнасяйки го надолу в операционната аз изтичах в близкото кафене и се захлупих по очи върху първата попаднала ми маса и плаках като малко дете.
За щастие операцията мина успешно, както й предната с болончето, и моя Алекс не се превърна в млад старец - това бе най - ама най - големият ми страх.Нито пък напълня.

Третият път, когато ми се наложи да взема същото решение бе, когато моята улична принцеса, котенцето ми направи мастит на 3 месеца, хормонална буря, и по съвет на довереният ми лекар я кастрирахме.
Преди това цицките й бяха станали огромни като твърдо сварени яйца, търчах зимата в студа, в кризата с такситата, по Коледа, разнасяйки малкото котешко сърчице здраво увито в топло одеало по клиниките.
Когато я кастрира доктор Бобадова, каза, че единия й яйчник бил двоен.
От там всичко..
..
Понякога, четейки и размишлявайки над съдбите на животните в Бездом ми е минавало през ума да кастрирам дори немския среден шпиц, въпреки, че от 3 месечен е показван и съден на киноложки изложби и има достатъчно много, винаги най - високите оценки, че даже и шампионски сертификат.
Причината да не го правя е, че той е толкова близко до представата ми за идеално домашно куче, с неговия чуден, адаптивен характер, че ми се иска да не пазя само за себе си това чудо, мечтая си да го умножавам.
Да опитам да направя щастливи и други хора.
Разбира се, това са само мечти, но кой е казал, че не съм мечтател?
А през останалото време ми се иска хората да сме поне наполовина по - отговорни към 4 - ногите си приятелчета, както сме към самите себе си.
И още нещо.
Моят 3 годишен среден шпиц никога до сега не е пускан на друга кучка, в извънклубно "развъждане", по парковете и улиците няма да срещнете негово между приятелско поколение ..
;)

[pepa73]

Благодаря Дури за съчувствието и разбирането..
Още по-лошото в цялата ситуация е че аз имах безрезервно доверие на въпросните лекари, защото благодарение на тях в крайна сметка тя-Габи доживя до 5-тата си година. Още на 6 месеца направи пиометра/отново благодарение на друг "кадърен" лекар/ и те успяха да я излекуват дори без да се наложи операция-борихме се почти 1/2 година за това, но успяхме.
И накрая същите хора взеха живота й така нелепо.
Опитвам се да простя, но болката е много голяма дори и вече след 1.5 година и може би и чувство на вина.... Направих го, за да й "удължа живота" защото инжекциите против разгонване, които и слагахме щели да доведат до рак.....
ДА удължихме го - но не и на този свят. За мое огромно нещастие.
Сега благодаря на съпруга ми, че настояваше толкова много да си вземем друго другарче и останалата част от сърцето ми-тази която не умря с Габи е изпълнена с безкрайна любов към Дарси.
Извинявам се за тези тъжни постинги. НО КОГАТО СЕ ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ ЗА ТАКАВА НАМЕСА, трябва да бъдем много внимателни и готови на всичко - дори и за най-лошото, особено в случаите в които не е наложително.
Пускам и една снимка в памет на Габи, модераторите ако преценят, че е не е по темата нека ми изтрият поста.

Снимка (и)

• 

[Дури]

Права сте pepa73, когато се вземат решения относно здравето на нашите животинки, които си нямат другиго освен нас, трябва да се подхожда внимателно, обмислено.
Трябва да се мисли "преди", а не "след това", защото, когато колата се обърне пътища много.

За съжаление обаче, простата истина е, че медицината не е точна наука и грешка може да допусне и най - добрият професионалист.
Тоест, когато опре " до ножа" риск винаги има, но той трябва да е премерен, ясен за стопаните, и ползата от дадената манипулация да е по - голяма от евентуалната вреда.
Много красиво котенце сте имали, съболезнования отново за голямата загуба.
Но сега си имате друго тупкащо сърчице, което разчита за всичко на вас, съсредоточете се в настоящето защото само него си имаме.
А болката и тъгата, уви, са част от живота и реалността.
За щастие остават добрите спомени, тях никой не може да ни отнеме, нали?

[Дури]

"Дури благодаря за изчерпателният отговор, но ще те помоля ако имаш време пак така обстойно да напишеш за мъжките кучовци. При нас няма опасност от фалшива бременост. Ако има риск той за какво е. Извинявам се предварително, че съм толкова невежа. В мрежата сигурно ще намеря информация, но някак тук имам повече доверие. Благодаря предварително."

marapepelia6ka999,
най - често може да му се случи като в тази обява:
"Днес 05.05 се загуби Макс.
Изведен е бил на разходка пуснат е за малко без каишка и е драснал по разгонена.
Обиколихме квартала ,но го няма.
На повикване изобщо не се е обърнал,а е бягал в другата посока.."

Освен големият риск да загубите кучето си попиляло се по разгонена женска, има и други неудобства.
Често мъжките започват да "линеят" психически по някоя разгонена кучка, отказват храна, започват да вият, да седят пред входната врата в очакване да излязат и да хукнат по дирята на "възлюбената".

Има и друго.
Да се развъжда куче с неясен здравословен бекграунд( куче без легитимно родословие)си е бомба със закъснител.
Не е етично спрямо бъдещите стопани на такива кученца, спрямо самите животинки.

Редно е човек добре да помисли защо държи да пусне кучето си на женска, струва ли си риска?
Освен това има болести предавани по полов път и при кучетата една такава е кучешкия спин:бруцелозата.

Имате ли гаранции, че женската, на която ще го пуснете е изследвана за това и не носи зараза?
В темата за генетично предаваните болести можете да прочете кои са специфичните за породата.

Епилепсията например често се проявява след като кучето навърши 2 години.
Ами ако вече сте го пуснали да запложда/ражда?

Помислете добре и преценете кое е най - добре не само за собственото Ви кученце, но и какви последици би могло да има заплождането на куче, за което не знаем какво носи в гените си в здравен аспект.
Загубата на мъжко куче хукнало след зова на нагона си също е достатъчен мотив да се обмисли и вземе решение за кастрацията му..
..
Кастрацията..
Това е може би най - трудната стъпка за всеки стопанин.
Лична отговорност, лично решение, трудно е да се приеме, че никога няма да имаш кученца от любимеца си.
Но понякога това е най -доброто и разумно решение.
Впрочем доколкото съм чувала в Европа повечето домашни любимци са кастрати.
Счита се за интелигентна постъпка.
Развъждането е оставено на развъдниците.
Разумно, нали?