[Грахче]

КУЧЕТО Е БЕБЕ. Всички бебета се лиготят и искат да се гушкат. Това е начин да изразят любовта си, да се почувстват обичани и сигурни при човека, от който напълно зависят.
Второ: Кучето ти е ЛАБРАДОР. Рядкост са Лабрадорите, които и на 10 години не обичат да се гушкат. Те са си такива-гальовни и обичливи. Повечето хора, за това си ги взимат. Моята Лабрадорка е на почти 2 години и не е спирала да се лиготи, гали и играе по бебешки. Това си е характеристика на породата. Да си беше взел друга порода куче, ако не искаш да се лигави.
Породата Лабрадор ретривър е всеизвестна с инфантилното си поведение чак до дълбока старост. Ако кучето ти е гальовно и се гушка ще го прави до десетгодишнината си възраст, а и нататък да е живо и здраво. Това няма нищо общо с лигавщината.
Все още като седна на земята по някакъв повод идва и ми се тика в скута. Ужасно гальовен е и това много ме радва. Инфантилен и смешен ще си е до края на живота и в това именно е чара на породата, струва ти се че тези кучета на характер никога не порастват и не улягат напълно. Ако искаш сериозно куче, просто си сбъркал породата.

Прочетох горното мнение в един форум и ми стана интересно - ви в къщи инафантилни ли сте или се държите подобаващо на възрастта си? А навън? Има ли такова нещо като кучешка "лигавщина" и дали зависи от породата или от стопанина?

[Furia_S]

Хич не ме интересе отвънка кой какво щял да си помисли - кучетата са ми приоритета.
Мче ние когато отработвахме командата "Легни" чрез провокации беше пълна лудница: лежат долу лабрадор и чау и стопанката им подскача наоколо на един крак, тича, писука, размахва ръце, подсвирка, кудкудяка, разтяга си устните с пръстите и страхотно си криви очите.

Озадачени случайни минувачи спираха и снимаха на мобилните целия цирк. Чау си лежеше с тотално презрение към тази идиотщина, изписано върху муцуната му, лабрадорката доста подскачаше и се втурваше да провери тая двукраката окончателно ли се побърка или все още има надежда? Докато не й обясниха че ставането е само по команда, независимо какво прави изведнъж откачил стопанин, бая се забавляваха околните за моята сметка.

Ама на кой му пука? аз съм си скучета, не с минувачите, я:-)))

[Ch@Rlie]

Според мен зависи от стопанина, породата и от характера на самото куче. Има кучета не само от една порода, а и от едно кучило, които са с различен темперамент. В същото време, ако се държиш зле с кучето и го озлобяваш едва ли заради породата ще си остане лигаво и гальовно.

[Грахче]

аз мисля, че поведението и възпитанието на стопанина е най-важно. На второ място е личността на самото куче. Имам в предвид, че ако стопанина обича гушитата и мушитата, и цалуфките и разните му там сладурийки, то е нормално и кучето да свикне на такъв тип общуване. Докато по-сдържания стопанин малко или много ще притъпи "ентусиазма" на кучето си като отблъсква нежеланите ласки.

Вече след това идва и нрава на кучето, едно е по-контактно и по-любвеобвилно, друго не чак толкова... но с възраста би трябвало да настъпва промяна. Кучето да се лигави със стопанина като пале, а да е на години ми се струва странно, независимо от породата.

[rodegunda]

Стария ми куч мразеше всякакъв вид гушкания, галене и подобни. Аз толкова чаках да порасне за да мога да гушкам голяяямо куче. Не, нищо не ставаше, само усети и бяга, дърпа се. За да съм честна - и аз ги мразя. Като дете, по-страшно нямаше от нечии гуципуци.
Но към 10-та година някъде кучета разбра, че то било хубаво и стана един лигоч ..... Не можех да го позная.
Ако и при мен ще е така, значи като баба ще съм отврат

[Furia_S]

Много зависи и от породата. Ей вчера нагнявих един булдог, това куче-убиец ме облиза до смърт. Чау никога, ама никога не е правил така, дори като бебе. Винаги е бил сдържан и надменен (приличаме си, то е ясно).
Преди това от малка гледахме вкъщи безпородни - какво като са безпородни, нали пак са кучета? - та всяко от тях бе абсолютно уникално в поведението си.
Ето например черен териер се радваше на стопанката си след цели 6 часа раздяла сякаш я е изгубил завинаги и сега я е намерил:-)))

Относно гнявенето и гушкането мисля че щом на стопанина и на кучето им доставя взаимно удоволствие, ще е без значение дали навън пред хората или вкъщи.

[Fibsi]

Ето например черен териер се радваше на стопанката си след цели 6 часа раздяла сякаш я е изгубил завинаги и сега я е намерил:-)))

По този повод цитат от една книга:
"Кучето няма усещане за време. Всяка раздяла е раздяла завинаги, всяко връщане е ново грандиозно преживяване. Между тях има дълго, самотно чакане."

Малко вън от темата е това, но така беше при нашия Дарк- излизам за 5 минути до магазина- изпраща ме със сърцераздирателно скимтеме, преминаващо в плач; посреща ме с подскоци, радостен лай- вой, а аз отвръщам с горе долу същото. Това винаги ме е изумявало- колко тъжни са очите като се каже "Чао" и колко радост има в тях като се върнеш, пък било то и след 5 минути.

[Furia_S]

Fibsi

моят крокодил пък не изразява емоциите си, за сметка на това се разлизва по носа и получава нейродермити когато ме няма. Не смея да мръдна от вкъщи за дълго - абсурд е да отсътствам няколко месеца: те децата ще го преживеят, но кучето ми надали. така че си му говоря и си го гнява когато и както аз си реша, хич не ми пука за ошашавените околните.

[shifter]

Няма чувство за време... грънци
Много добре знаят домашните идиотки по кое време се прибирам от работа. Ако ми се случи да изляза като за работа, но да ходя да върша друга работа и се прибера по-рано съответно, нъцки посрещане с радост на вратата, особено от едната бройка. Имало е случаи да вляза, да стигна до стаята и да спипам сладко спинкащо на леглото животно, което мига сънено насреща ми и се звери обидено: ти па ма, що се прибра СЕГА?!

Иначе, да се върнем на темата - "разлигавването" на кучето не се състои в нежно отношение към него, ласки и глезондрене. Едно куче (това е лично мнение) може да си е чудесно, сериозно, послушно животно и на него да се разчита, като същевременно стопанинът му говори, гали го, позволява му да спи на леглото с него и тъй нататък щуротии. Истинският проблем с разлигавването е всъщност когато стопанинът няма авторитет над кучето и го оставя то да доминира... тоест, да си прави каквото си иска, без стопанинът да може да го контролира. А същинското разлигавване настъпва тогава, когато стопанинът се възхищава от това, че кучето си прави каквото си иска, без той да може да го контролира.