Публикувано: 14 July 2012 - 10:39 PM
Здравейте на всички :)
От доста време се чудя дали да споделя "опита" си по отношение покупка на куче и от къде,но в крайна сметка се надявам поне на някой да помогне нашата история.
И така решихме с приятеля ми(вече съпруг),че искаме куче.Аз съм израстнала с Немска оовчарка,а той с лабрадор-и двамата фенове на едри породи.Но след голямо чудене решихме,че за апартамент е по-добре да е по-дребна порода и се спряхме на английски кокер спаньол.Аз обичам да съм подготвена и информирана за всяко нещо с което се "захващам".И се започна великото четене,където и каквото намерех за породата.По този начин и попаднах на този форум.Прочетох всиччко за хранене,отглеждане,възпитание и място от което да се вземе кучето.По това време все още нямаше реггистриран развъдник за англ.кокер в България и съответно това усложни нещата допълнително за откриване на легитимно място.По това време още бяхме сттуденти и разноските бяха за сметка на мама и татко и нямаше никакъв шанс за внос на родословно куче.А пък и мисли от типа "това на мен няма да ми се случи" бяха много силен довод да си вземем куче.И аз сама се убеждавах,че това нещо наречено родословие не ми е нужно аз исках само приятелче не исках да ходя по изложби (предполагам,че всеки си го казва в тази ситоация) И така намерихме си и си взехме кученце с недоказан произход.Толкова голямо вълнение няма как да се опише.Бебето беше на 31дни мъжко златисто на цвят и го нарекохме Бенджи.От тук нашата приказка започна :) Той беше невероятно сладък и си беше само наш :) Стараех се отглеждането му да минава възможно най-правилно,буквално прочетох целия форум.Абсоллютно нищо не му липсваше нито внимание(аз тогава не работех),нито качествена храна,нито козметика и грижи.Много хора от този раздел знаят как гледахме нашето"бебе" и колко много го обичахме.И за което искам да благодаря за правилните насоки и съвети.И всичко вървеше по "мед и масло".Нашето златно момче(така го наричах) навърши една годинка.Но два месеца след това точно за периода от 3дни нещата се развиха фатално за нашето "бебе".Не искам да навлизам в подробности,но му откриха вид наследствено заболяване,което се разви неочаквано бързо.И така нашето златно момче Бенджи вече го нямаше.Няма смисъл да се опитвам да опииша болката,който го е преживял-той знае за какво говоря.
Мина известно време и решихме,че не можем да живеем без куче.Спряхме се на първоначалната си идея да си вземем лабрадор.Но този път решихме,че ще бъде куче с родословие.Най-важното беше здравето и разбира се типичния темперамент на породата.И вече тази "хартийка" родословие доби нов смисъл за нас.Все още искахме само приятел,нямахме амбиций за изложби,поколение и т.н.Просто искахме здраво куче от опредлена порода!Не след дълго се сдобихме с нашето шоколадово момиче Шани :) Тя порасна здрава и щастлива.Идеята за изложби все още не ни вълнуваше и решихме,че за общото благо е по-добре да я кастрираме.Страха беше голям от моя страна и то не от самата кастрация,а от упойката.И така 2год. по-късно нашето момиче беше кастрирано.Всичко мина нормално за нея,а за мен с много нерви :) Диването се възстанови за няколко дни и сега навън е още по-енергична от всякога-държи се като пале :)
Идеята ми от цялото това писание е хората да разберат какво се случва или поне (ако имате късмет) какво може да се случи при покупка на куче.И разбира се как не е задължително да имаш родословно куче и да ходиш по изложби.Надявам се поне на някой да съм помогнала с нашата история и дано на никой да не се случва да загуби най-верния си приятел.