[PURSY]

Не е проблемът да свикне със средата, кучето просто е травмирано психически от преживяните гадости (на изродите пожелавам същите мъки). Това е много по-страшно от физическата немощ. Дано го преодолее, това дори и от Грахче може да не зависи в голяма степен. Стискам ви палци, Грахче! Свалям ти шапка, че пое толкова обременено куче!

[Грахче]

неее.... това няма нищо общо със стрес. Отгледала съм доста кучета, идва ли са, живяли сме заедно, свиквали сме трудно или лесно, но никога до сега не съм виждала такова нещо. Виждала съм изплашени, озлобени, изпълнени със съмненя, добронамерени, недобронамерени, но тази е просто нищо подобно. Тя е "липсваща". Няма комуникация. Няма нито страх, нито срам, нито радост. Нищо. Тихо. Празно.

Само от време на време рядко включване и пак тъмно. Уникално е за мен. Мисля, че в човешката психология има такъв феномен - при изживяване на твърде голям стрес личността се отдръпва, един вид "напуска" за да се спаси. Като я гледам имам точно това чувство.

[PURSY]

Да не е пък и много стара, така става и със стари животни, стават апатични към живота. Не знам, не съм специалист, но това е много тъжно. А храни ли се добре? Пие ли вода?

[чери]

Надявам се от цялото си сърце когато тялото укрепне ,когато почувства необходимост да се разхожда,да се радва на зелената тревичка и слънцето ,да се върне и душата на това кученце.Питовете са държеливи,дано успее да се съвземе и психически,много ми се иска,наистина много.Стискам ви палци!

[PURSY]

Възможно ли е да се сдухва от къщата си, да я мисли за клетка?

[Zonker]

Но пък от друга страна такава издръжливост и борба демонстрира...Да окупира чужда колиба...

[Грахче]

да, яде, пие, спи... всичко физиологично е точно и безпроблемно. Аз в началото реших, че е глуха /сериозно/ и затова не комуникира. Пробвахме - не е глуха. За стара - възможно е, макар, че зъбите й са отлични. Но колко да е стара. Не знам. Знам, със съгурност, че ще продължаваме напред и ще правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Това е.

[Грахче]

това за клетката е идея, ако са я държали в клетка ...
но, по простата психология и мисъл на кучето клетката в този случай се е явявала най-хубавото място и докато е в нея тя е в безопасност. Т.е. не би трябвало да се стресира от самата клетка, а да й харесва /което по-скоро наблюдаваме тъй като тя сама влиза в нея/.

[koniarska]

неее.... това няма нищо общо със стрес. Отгледала съм доста кучета, идва ли са, живяли сме заедно, свиквали сме трудно или лесно, но никога до сега не съм виждала такова нещо. Виждала съм изплашени, озлобени, изпълнени със съмненя, добронамерени, недобронамерени, но тази е просто нищо подобно. Тя е "липсваща". Няма комуникация. Няма нито страх, нито срам, нито радост. Нищо. Тихо. Празно.

Само от време на време рядко включване и пак тъмно. Уникално е за мен. Мисля, че в човешката психология има такъв феномен - при изживяване на твърде голям стрес личността се отдръпва, един вид "напуска" за да се спаси. Като я гледам имам точно това чувство.

Аз честно казано се притеснявам от същото" при изживяване на твърде голям стрес личността се отдръпва, един вид "напуска" за да се спаси. Като я гледам имам точно това чувство"
Но пък ,както Грахче казва ще направим всичко възможно и това е .

[tey4e]

Напредък ще има,аз съм убедена,но също така смятам,че едва ли ще има пълно преобразяване(за съжаление).Понякога физическата болка е способна да нанесе психотравма,която да отключи тотална промяна в характера на животното.Сещам се за Лейла,която като малко кученце беше невъможна.Разболя се от дисплазия,претърпя много болка и 2 операции.Всичко това я промени тотално,не остана и помен от палавото разрушителче.На моменти дори я виждах тъжна и съсвем отчаяна.Пърси може да разкаже най-точно.

[koniarska]

неее.... това няма нищо общо със стрес. Отгледала съм доста кучета, идва ли са, живяли сме заедно, свиквали сме трудно или лесно, но никога до сега не съм виждала такова нещо. Виждала съм изплашени, озлобени, изпълнени със съмненя, добронамерени, недобронамерени, но тази е просто нищо подобно. Тя е "липсваща". Няма комуникация. Няма нито страх, нито срам, нито радост. Нищо. Тихо. Празно.

Само от време на време рядко включване и пак тъмно. Уникално е за мен. Мисля, че в човешката психология има такъв феномен - при изживяване на твърде голям стрес личността се отдръпва, един вид "напуска" за да се спаси. Като я гледам имам точно това чувство.

Аз честно казано се притеснявам от същото" при изживяване на твърде голям стрес личността се отдръпва, един вид "напуска" за да се спаси. Като я гледам имам точно това чувство"
Но пък ,както Грахче казва ще направим всичко възможно и това е .

[PURSY]

Наистина с Лейла беше така.
Беше изтребител, фурия, унищожител, котките три месеца не бяха стъпвали на пода, само летяха във въздуха.
После болката много я промени.
Сега се сещам, че ако е още с яка, се плаши и от нея, 100%.

[agalina]

днес осъзнах, че голямата борба тук няма да е за тялото а за душата на това куче. Тя сякаш ни е напуснала, сякаш е отплувала нанякъде и е оставила горкото тяло защото не е издържала повече. Понякога се повява сянката на някогашното куче в едно помахване на опашка или опит за близост, но повечето време през очите ни гледа едно нищо - уморено, смазано, апатично, загубило интерес и връзка с хората и света, освен основните нужди което тялото все още се бори за получи.

Eй , горе главата.Душата и е там.Просто е уморено животното и няма силици.Писнало и е.
Сядай до нея.Говори и.Много и говори.Разказвай и нещо с бодър тон.лекичко ,стъпчица по стъпчица.Храни я от ръка от време на време.Търси очите и. да поиска да общува.
Пит кучетата са по-често отявлени холерици.Те много даянат ,но се сриват рязко и тотално психически - предават се, самотата ги убива.Но пък и се вдигат също толкова изненадващо .

Пиши ми ,моля те ,с какво да помогна.

[Грахче]

мисля, че имаме повод да бъдем оптимисти. Все пак тя търси хората и все пак иска да й се обръща внимание /колкото и да е малко засега/. Значи ще се бори. С малки стъпки, но редовно
Даже вчера вечерта имахме момента на "разслабване", тя очевидно моного харесва мъжа ми /може би любимият стопанин е бил млад мъж и той я кара да си спомня хубавите неща/.
Изобщо, да кажа накратко - горе главата сме

[dmm]

Само така, Грахче!
Не ми се иска да си го помисля дори, че момичето се е предало.
Стискам палци за вас и чакам следващите оптимистични редове.

[Galiadogs]

Тези кучета търпят много на физическа болка,но другата нараняваща психиката е по-страшна.Щом получава любов и най-важното има поне малко признаци,че осъзнава и даже я търси,ще се пробуди.Проблем може да е това,че се влюбват до край/особено женските/и после една раздяла би я натъжила.
Мисля,че хората,които са писали преди мен са били достатъчно точни.Мога само да добавя,че ти ще си тази,която да прецени,да усети със сърцето си кога ще се случи чудото.

[tedi89]

Стискам палци момичето да се оправи бързо и това да остане само спомен....горе главата и не се отчайваи

[DessyD]

Предполагам, че и сега, когато времето е вече по-често слънчево, ще е по-лесно да я тонизираш. Нали знаете - слънце, трева, топъл вятър ... все хубави неща....Не забравяй, че все пак такова физическо изтощение се понася по различен начин от различните кучета. Точно както и при хората - някои се депресират от малки проблеми, а други са в състояние да изнесат целия свят на плещите си и да не забележат, че се изтощават.

[Taz]

Мила ШеВке, ти си по моят път, но много по-труден! Демек: първо запознаство с Пит, но доста по-сложно - предвид възрастта и предишните преживявания. Всички, които пишат да имат едно на ум, че това е първият пит на Граховеца. Предшните й познания се ограничават до момата Киро!!!
Киро:
1. Е нанесла N на брой синки на цяло грахово семейство /човешки тип/ - от радост и кеф.
2. Киро има здравословен стах от Чипса.
3. Арнолд мрази Киро, но тя него не... Все иска до си поиграят, ама ...на него толко му е втръснолооо
Обачеее, случаят с другите /бойни?/ питове не е такъв...
4. Киряка е много старателно социализирана от бебешка възрат + това е крайно разлигавена... На нея не й ясно какво е : Няма ядене; Трябва да се бия; Не може да се качвам по мебелите; Не мога да спя при хората ми в кревата и т.н.

Грах, имай едно много важно нещо предвид - човешкият контакт с Ада е наложителен! Много характерно за породата, особено, когато я освестиш /в което не се съмнявам!/. Забелязала съм, че за питовете няма по-важно от хората им /пък и то е писано по въпроса/. То и ти имаш идея - за Киро не е толко важно яденето, колкото да ви се качи на главите... Киро /също така/ отказва да се се храни ако не кисна в дадената стая!!!
Смятам, че неприсъственият поглед ще изчезне в течение на многото време прекарано със семейството... Оказвайте й толкова внимание и нежност, колкото ви е възможно /и Айки да се включва - той има подход/. При питовете и подобните на тях, е съвсем възможно да "увехнат" поради липса на човешки контакт - селекция....кво да прайш... До колкото ми е известно никоя друга порода не изисква толокова близост и внимание от двукраките. Това се отплаща многократно!

[koniarska]

Много точно казано Taz,синдрома е залепено куче,демек,искам да съм нон стоп до теб,не ме оставяй само,защото ще се чувствам нещастно и ще се затворя.Единствените ,които имат болезнена привързаност и имат нужда наистина да са нон стоп сред хора.Вярвам,че момата ще се оправи, с любов и внимание и грижи.Грахче се справя отлично,в което никога не съм се съмнявала.В събота живот и здраве ще видим девойката,сега чакаме да видим как е минал прегледа вчера,дано здравословно вече да се окопитва милото.