Много ми е тревожно.
Съвсем оставям на страна притесненията за моето си кутре, тревожно ми е да слушам, гледам и чета по принцип.
Линкът към bg-mamma - повръща ми се, честно.
Някога бях чела на същото място подобни съвети, само че ставаше въпрос за котчици. Имало около блока улични котки. Това го казвам само защото основно се говори за ухапванията до смърт, за нападенията на глутници. Е, човекът си е човек, явно, защото глутница котки не може да убие теб и децата ти. Та, в тази тема за котетата една майка се жалваше, че не искали да ближат антифриз тези котки.
Купила консерва рибка, смесила го вътре, те пак не искали да го ядат.
Държавата и институциите й не желаят да решават проблеми, дори не хвърлят качествена прах в очите с кастрирането и връщането на улицата, защото кучки с маркирани уши раждат все още. (Последната, с чиито бебета се занимаваме сега - преди месец.)
Обаче мен ме притеснява това, което подчертах по-горе. Тези хора могат да отидат и да дадат времето и парите си за рибка, саламче, някаква храна, която накрая да дадат с отрова. Не знам, мисля си, че когато можеш да направиш такова нещо, си свършил. Може би греша, не знам. Но никога няма да го разбера.
И ми е тревожно, че децата ми ще растат с децата на тези хора. Защото сигурно и ние ще се провалим така, както нашите родители се провалиха, когато обещаваха, че ще оставят по-добър свят за нас.
Всъщност исках да ви попитам дали знаете нещо за филийките хляб със оранжевия прах по тях. Специфично изглежда, сигурно ще се сетите, ако сте ги виждали. Не знам какво е, а се чудя. Но животните не искат да го ядат.
И ми е мъчно, мъчно ми е, че всяка разходка в града минава във оглеждане, ослушване и страх. Защото освен, че ми е мъчно за всички клетници на улицата, се ужасявам, че малкото ми кутре може би все още не е съвсем научено да не пипа нищо от земята и може да има пропуск. Особено, когато е нещо вкусно.
Сигурно дълго излезе излиянието, съжалявам за което, но ми е много болно. Гледахме как две прекрасни котки умират, без да можем да помогнем, нито ние, нито ветеринарите. Става въпрос за двете ни офисни котки - съвсем домашни, редовно обезпаразитявани, ваксинирани, с каишки, хранени с гранули,. Спяха върху компютрите и столовете, посрещаха гостите. Но им давахме да излизат в двора на сградата, явно това беше проблем за някой. Което е странно, защото все чувам "Когато ви е толкова жал, прибирайте ги и си ги хранете вкъщи." Е, къщите на всички ни са от пълни по-пълни, но им намерихме място и ги гледахме точно на принципа "вкъщи". Явно пак пречеха. Явно пак някой беше дал стотинките си за храна, в която да сложи отрова. Горчив урок беше, новият котарак не излиза от офиса, а двете кучета са в бокс през цялото време. Разбирам, че не е добре, както и че те не са виновни, но знам и че хората при нас няма да се спрат.
Тъжно и тревожно е през цялото време.
Нищо конструктивно не казах и предложих, знам, но сигурно исках просто да се оплача.