[Bellboy]

Много красива госпожица!

[Galiadogs]

Не сме се отказали да се борим за доверието на Дея.Думи не ми достигат да опиша радостта и вълнението,което изпитваме когато имаме напредък.Дейче вече си чака да й се сложи платнения нашииник и ходи с наперена опашка на разходка.Освен това я накапваме с пипетка,което си беше напълно невъзможно преди време.Хора,мечтая да дойде деня ,в който да сложи глава на скута ми.

[dikari]

Ще стане Галя и ти , и Дея, и всички у вас сте го заслужили! Няма друг такъв случай в България!

[sinioku4e]

Усмивка! :) Браво, Галя! Мнного се радвам :)

[nort2005]

Галя, много често си мисля за Дея. Преживеният от нея ужас в изолатора - да бъде свидетел на смъртта на трите си сестрички, няколко месеца да слуша само дрънченето на железни врати и писъците и лая на събратята си - и това точно във възрастта, когато би трябвало кученцето да опознава света - това не със сигурност не може да бъде лесно преодоляно.
Чест прави на теб и семейството ти , че не се предадохте и давате шанс на Дея да има нормален живот. Дано имате успех, тогава всички ще сме щастливи заедно.
Пустата й Дея, дано се предаде вече!

[Arha]

Хей,Галя...здравей. Поздравления за напредъка..

Искам да те питам нещо. Докараха ни преди около два месеца едно куче - женско,на около 5 години,може би,което през живота си не е било пипано,камо ли галено,къпано и водено на каишка. Беше някаква дива паника...точно,все едно си хванал звяр от гората. Ръмжеше,посягаше да хапе,ако го доближиш и се свиваше в най-далечния ъгъл на двора и стоеше,като препарирана... Сега вече е изкъпана,със сложен нашийник,играе си с две от кучетата ни,даже влиза да спи при тях в коридора и ако не се насочваме към нея директно,си стои кротко и не бяга.Четири-пет пъти излизахме и на каишка из махалата.В началото се мяташе,като бясна,но сега вече даже й харесва.Дава да я галим и помачкваме леко,но все още я е страх.
Имаме обаче един основен проблем - при все,че обича да излиза и иска да ходи на разходка,пак се налага да я погоним малко из двора,преди да ни даде да я вържем.Все още се страхува от директен поглед и директен допир.Галим я и й говорим,но тя още се притеснява и гледа тъпичко...

Искам да те питам,Дея как я убеди,че няма да я колиш,когато й закачаш каишката? Това е само трудното при нас.Вържем ли я вече,се успокоява,че няма да я ядем и сама си излиза през вратата,без да се мята и дърпа. Дея сама ли идва при тебе за разходка или се налага ти да ходиш при нея?

Пробвахме с лакомства,защото Нора (така се казва) е лакома,но усети ли,че няма само с това да се размине и не ще да яде вече...

Благодаря ти предварително..

[Galiadogs]

Здравей,дано да съм ти полезна с това,коeто ще ти разкажа за Дея.Първо искам да те обнадеждя,че с това поведение което описваш ,след време ще спечелиш напълно доверието на Нора.Когато й сложихме първия нашийник имаше жертви.Хвърчаха кървища,имаше въргаляне тип крокодил и други ужасии.При опит за смяна на нашииника по-късно,че вече и беше много малък,Дея със един замах и затваряне на челюстта си,счупи като клечка за зъби,прът с дебелина като сап за сечиво,на който беше поставен нашииника.Така реагираше доскоро на опит за пипане.Доколкото разбирам Нора е по-скоро плаха и се е предала.Остава да й хареса да я докосваш и да ти се довери.Отначало Владо я преследваше с примката на душача и като не се отказваше след предупредителното й бучене му се налагаше бързо да отдръпва ръката си по обяснителни причини.С времето обаче свърза това действие с излизане на вън,а тя е страшно любопитно същество и започна да стои заклещена в ъгъла да й сложи нашииника.Преди седмица се наложи голямата ми дъщеря да я пуска за игра на двора в наше отсъствие.Добре,че е смело момиче.Дея не само не я обикаляла от разстояние,бучейки както прави на други чужди хора,ами си позволила да я ръмжи доближавайки я в гръб и да я похапва за дупето.Пъдела я с две думи,но Ани се обърнала и застанала очи в очи с Дейчето и то се принудило да се откаже от намерението си.
Та за нашииника,на нас ни помогна любопитството й.При Нора ще се случи същото ,защото за кучетата е страшно удоволствие да ''получават'' информация с душене кой,къде,какво

пп.Това,че не взима лакомство говори за стрес или лек шок.Тогава и най-вкусното лакомство не върши работа.По-добрия вариант е да застива,отколкото да започне да се отбранява,както е в нейния случай.Обаче ти по-бързо ще гушкаш това момиче отколкото аз Дейчето...завиждам ти за удоволствието.Търпение му е майката.

[Arha]

Леле,че дзвер било т'ва!

И Нора ръмжеше много в началото,посягаше да хапе,ма ние сме си вече с бързи реакции и нямаше пострадали... Още ни няма пълно доверие и се плаши,но пък и маха с опашка,като се прибираме и поздравяваме всички по ред... Преди хапеше веригата,с която я водехме(защото скъса два повода и се наложи с верига),разкървавяваше си цялата уста,но и този етап мина.

Твоята щерка е смела - да я хапят за задника и тя да не се дава! Да я поздравиш от мен.

И Нора е любопитна,но още я е и страх и ни души само,когато сме в гръб и не й обръщаме внимание... Ще почакаме още и ще видим какво ще стане.

Благодаря за отговора и отново поздравления за усилията и напредъка с Дея...

[Galiadogs]

Ха ,това с веригата го минахме и ние.Първия път загуби така няколко бебешки зъба и имаше много кръв.Следващия път вече беше със сменени зъби,та се надявам кръвта да е била от прехапан език,но скоро няма да мога да проверя зъбите й.
Ох,развълнувах се от спомените.
Щерката е смела,ама добре,че е било похапване,че иначе само с гола смелост нямаше да може да се справи.

[tey4e]

Направо сте страхотни!Възхищавам се и на двете ви за упоритостта,любовта,смелостта и желанието!!!

[Polence]

tey4e, в 14 May 2011 - 08:35 PM, написа:

Направо сте страхотни!Възхищавам се и на двете ви за упоритостта,любовта,смелостта и желанието!!!

и аз, и аз
много!

[Arha]

Galiadogs, в 14 May 2011 - 06:02 PM, написа:

Ха ,това с веригата го минахме и ние.Първия път загуби така няколко бебешки зъба и имаше много кръв.Следващия път вече беше със сменени зъби,та се надявам кръвта да е била от прехапан език,но скоро няма да мога да проверя зъбите й.

Екшън ще да е било,значи... Абе,Дея на колко стана всъщност? Не разбирам защо още е толкова враждебна? Сменили сте й коренно средата,има кучета около нея,с които може да играе и най-важното,от които може да гледа... Вие се държите добре с нея... Нора беше много шашардисана и враждебна известно време,ама като видя как другите кучета ни се радват и подскачат покрай нас,започна някак си,несъзнателно и тя да помахва с опашка отдалеч...А като видя,че и лакомства има в цялата картинка,направо си стана смела и сама идва да си ги взема...
Дава и да й бърникаме из устата,ако сме внимателни и не посягаме рязко... В момента работим над това,да й покажем,че галенето и почесването зад ушите е нещо хубаво и тотално безопасно..

[Galiadogs]

Предполагам ,че наближава да стане на две години.Беше 5-6 месечна като дойде у нас.Честно да ти кажа,идвали са кучета едва уловени,почти непипани и са ставали социални поне с нас,а някои и напълно.Някои са ни похапвали или са правили опит,но това,което Дея прави не съм наблюдавала в друго куче.Аз продължавам да не знам до къде ще стигнем.Това не означава,че сме се отказали.В предния си пост ти разказах как строши прът,втория който взехме беше много по-здрав.Не успя да го строши,но като го захапа не можахме да го измъкнем от здравия й хват най-малко 10 минути.
Сега взема лакомства ,дава да бъде докосвана по брадата,докато взема от ръка,стои спокойно излегната в стаята и може да се сяда до нея.В определени моменти,когато правя опит за пипане по гърба застива и погледа й се променя.Естествено спирам.
Мечтая за това,което разказваш,като почесване зад ушите и галене.

[Arha]

Бре...шантаво куче... Аз си мислех,че с Нора ще се озорим,пък тя доста добре се приспособи,при все,че е 5-6 годишна сигурно...

Ама всяко куче си е за себе си и явно Дейка е доста особена... Има кучета,които просто не обичат хора и не търсят контакта им,ама са рядкост... Дано Дея не е от тях...

Пак поклон за усилията и дано напредвате още по-бързо...

[Galiadogs]

Благодаря ти Някак мило ми става,че толкова много хора го мислят това диване.

[Arha]

Mи,особен случай си е и всички се надяваме,след всичкото това време,да има щастлив завършек историята.

[Galiadogs]

Все забравям да разказвам за калпазанката.Не,че няма какво,напротив.Та,преди десетина дни налетя на rodegunda ,защото беше разперила ръце насред двора.Дея се засили с прогонващ лай и почти се блъсна в нея.rodegunda обаче желязна-не мръдна,а аз изгоних нахалната пазачка.Скуби се и е грозна,а в къщи е ... ужас,ама нямаме напредък с докосванията
Иначе много си я обичаме и е истинско удоволствие да я гледаме колко хубаво играе с другите кучета

[Maggi]

Галя, аз също не съм забравила Дея и винаги поглеждам в темата какво си писала.
Пожелавам ти все пак да чуеш от Дея онази въздишка (на отпускане и предаване) и тя да се остави в ръцете ти да я галиш и прегръщаш.
Положените за нея усилия заслужават точно тази награда

[Galiadogs]

Arha, в 15 May 2011 - 04:19 PM, написа:

Mи,особен случай си е и всички се надяваме,след всичкото това време,да има щастлив завършек историята.

Напредваме.Благодаря ти,Анна.
http://www.youtube.c...h?v=j1rijX8k8FI

[bushkata]

Галене?! Леле!