Публикувано: 03 July 2008 - 05:55 PM
Най-накрая намерих време да седна и да опиша моите на моя Бернар патила.
/ако някой мод прецени, че поста ми не е за тук, моля да го премести, където е подходящо /
Както писах по-горе, пича яде всичко, до което се добре. Оказа се, че е заради рахита. Не разбирам как се получава, давам калций, макар, че давам и качествена храна, кръвните изследвания са в граници, но куджо все пак има рахит. Изкривяването на предните крака е видимо. Не това обаче ни беше основната болка през изминалите няколко дни.
Миналия четвъртък вечерта моя Бебо повърна. После повърна още три пъти през нощта. Сутринта хукнахме към Обединената ветеринарна. Там му сложиха инжекция за коликите, продадоха ми, естествено консервирана храна / те това най-добре го могат / всичко това - 20 лева. За рахита - никой нищо не спомена. Не са ми споменавали за рахита и при предните ми посещения. За месеца, откакто е при мен кучето е било там три пъти. Прибрахме се ние, но кучнцет повърна отново два пъти. Надвечер им го водя отново. Сещам се, че в четвъртък сутринта видях, че дъвчеше една малка кухненска кърпа. Ъгълчето на кърпата липсваше. Казвам това на лекарката и тя отговаря, че ако продължи да повръща - се ходи на операция. Този път ни бият деган, дават ми Смекта. Най-накрая някой забелязва рахита и ни пускат кръвни изследвания. Не, че ми дават някакви насоки за лекуване, профилактика и т.н. Обръсват ме 32 лева.
До сутринта Бернар не повръща, но не се и храни. Този лаком палавник е вял, апатичен и незаинтересован от нищо. Аз вече съм яко притреснена.
В събота сутринта започвам да ровя в нет-а и да търся отзиви за ветеринарни лекари, защото съм по-вече от категорична, че в обединената няма да ходим.
Насочвам се към двама лекари: Доктор Маринов, при когото ходи мой познат с НОК и доктор Петров, за който прочитам доста добри неща в нет-а. Обаждам се на Д-р Петров, обяснявам му за какво става дума, но той казва, че е извън града и ще се върне по обед. Аз съм яко притесненя и му казвам, че не ми се чака до обед и ще ида при друг лекар. Звъня на Маринов и си уговарям час. Малко след това Петров отново ми звънва и ми казва, че по това, което съм разказала, кученцето наистина е за операция. Казва:"Вие ще си прецените, но моето мнение е това." Благодаря му за ангажираността и хуквам към Маринов. Маринов се отнася с много внимание и е силно учуден, че никой до сега не ми е обърнал внимание на рахита. Казва, че парченцето плат от кърпата, което евентуално Бернар е погълнал би трябвало да излезе и по естествен път. Дава ми ленено семе и разхлабително, които да приготвя в къщи на куджо. Уговаряме се да направя процедурите и да ида пак към 18 часа.
Обаждам се на добър колега и го моля да ме смени на работа. Той се отзовава, а аз се прибирам у дома, за да варя ленено семе. Едни приятели от София, които са в града минават да ни видят и в момента, в който вижда Бебо момчето започва да звъни на свой познат. Бернар точно повръща за пореден път. Познатия обаче се оказва завършил ветеринар, притежател на френчи и ученик на д-р Петров. Казва ми:"Не чакай, отивай при него. Той е най добрия хирург във Варна. Много способен лекар, на който може да се разчита."
Бернар, освен, че повръща не е акал от четвъртъка.
Звъня отново на лекаря, който си е вече в града и хуквам към Ветеринарна амбулатория Надежда.
След няколко часа куджо е вече с огормен белег по целия корем. Причината - връв дълга повече от 50 см. Чак когато я видях се сетих, че си играеше с нея в четвъртък сутринта. Вдигнах я на един стол, но....резултата е на лице.
Не ми се мисли, какво щеше да стане, као бях дала ленено семе и слабително. Знам, че доктор Маринов направи предписанията си, подведен от моите думи. Благодарна съм на огромния късмет, който двамата с моя Бернар извадихме. И съм много благодарна на д-р Петров, заради него моя Бебо пак играе и прави бели. Бяхме в кабинета му почти целия ден и през цялото време беше внимателен, обясняваше ми всички възможности и въобще, беше всичко, което може да се очаква от един лекар. Сега сме се заели и с рахита, да видим до къде можем да поправим там нещата. За в бъдеще ще водя Бернар единствено и само при д-р Петров, разбира се. Когато разправях нашите патила и на други хора, се оказа, че има доста негови пациенти сред познатите ми и всичките са със същите, като моите впечатления.
Та така....това бяха нашите преипетии с Бернар. Опасявам се, че не са последни.