[val4eto]

Моля ви,изпратете тези размисли във форума-bg.mama,където с такава омраза говорят за кучетата и даже споделят рецепти как
да ги убиват.Ужясявам се от омразата им и не мога да повярвам,че са майки.Може това да помогне да се осъзнаят.

[Radostin_39]

val4eto, в 04 May 2010 - 10:09 PM, написа:

Моля ви,изпратете тези размисли във форума-bg.mama,където с такава омраза говорят за кучетата и даже споделят рецепти как
да ги убиват.Ужясявам се от омразата им и не мога да повярвам,че са майки.Може това да помогне да се осъзнаят.

Новина от днешния ден.Dnes.bg
Карамелка кученцето меломан от Стара Загора е отровено.Намерено е с пяна и кръв по устата.

[sangrea8]

много силна реч на господина във фейсбук !
жалко ,че е прав!
съмнявам се,че ,ако се пусне това в сайта на майките те ще го прочетат
жалко за кутрето-меломанчето,пак някой с малка....е решил да се прави на мъж пред слабите
аз смятам,че БГняма да се оправи заради мисленето на някои хора-повечето тук,така ще мислят и техните деца
кога ли ще свърши цялата тази мъка сигурно когато си затрием и планетата!

[liuliak]

val4eto, в 04 May 2010 - 10:09 PM, написа:

Моля ви,изпратете тези размисли във форума-bg.mama,където с такава омраза говорят за кучетата и даже споделят рецепти как
да ги убиват.Ужясявам се от омразата им и не мога да повярвам,че са майки.Може това да помогне да се осъзнаят.

[liuliak]

Да, плашещо е какво се говори в бг-мамма! явно това е масово бг-мамата - комплексирана хейтърка! ужас
Имаше една тема за Стара Загора преди около месец, че някой масово трови кучетата там - най-вероятно е същия!

[SHERILIN]

val4eto, в 04 May 2010 - 10:09 PM, написа:

Моля ви,изпратете тези размисли във форума-bg.mama,където с такава омраза говорят за кучетата и даже споделят рецепти как
да ги убиват.Ужясявам се от омразата им и не мога да повярвам,че са майки.Може това да помогне да се осъзнаят.

Ще ги пусна размислите в bg.mama, само ми дайте линк на темата, в която се пишат подобни гадости. И не мога да си представя що за майки са тези, дето с такава злоба се отнасят към горките животинки. И да ви кажа, много се ядосвам на това противопоставяне куче-дете. Аз също съм майка на почти 3-годишно момче, което безкрайно обичам, но тази любов не е изместила, нито пък заместила любовта ми към животните. И на мен не ми е приятно, когато разхождам детето си в парка например, да виждам в пясъчника кучешки изпражнения...да не смея да пусна малкия спокойно да потича, за да не го нападне или най-малкото стресне някое бездомно куче или пък домашно куче без каишка, но и пределно ми е ясно, че животните не са виновни за това, а отново ние хората. И съвсем не съм се озлобила към бездомните куче, но и ми е пределно ясно, че и за тяхно и за наше добро мястото им не е на улицата. Дано само правилно бъда разбрана. Знам, че ако искаме хуманно да се разреши проблема, няма как да стане нито за един ден, нито пък за една година. Трябва да бъдат спешно предприети адекватни мерки за овладяване на проблема с безстопанствените кучета, основан на препоръките на Световната здравна организация и съобразен с европейските изисквания. Здрави и неагресивни безстопанствените кучета да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат на мястото от където са взети. На евтаназия да се подлагат доказано агресивни и болни животни.
ПП. И да кажа за Мимка - изглежда ми много по-спокойна и по-щастлива на снимките. Дано скоро я видим "на крака" като Мила

[SHERILIN]

За тези, които не са имали търпение или време да изчетат "Размислите на един БЪЛГАРИН" искам само да копирам част от разказа на един баща. Да разберете какво е причинил изрода, осакатил Мима на едно малко дете и на едно семейство. Предварително се извинявам се за дългия пост!

"Аз живея в Ню Йорк от години. В повечето случаи, чета и търся на Английски даже и за България. Не ползвах кирилица, още ми е мъчно с нея, и не знаех за Мима.
Стана случайно....
Имам голям телевизор, който може да се ползва и като Монитор. Бюрото ми близо до стена, но с гръб към нея, така че ако имам клиенти, да има къде да седнат, или пък ако сина ми си играе на пода, хем да го гледам, хем да работя. Монитора/ТВ е на отсрещната стена.
И така...
Статията се отвори... снимката цъфна на екрана, изгълтах текста за секунда, прочетох го пак, и пак, и чак тогава, втрещен погледнах снимката й.
Всичко в мене се обърна, защото аз имам две кучета, и в повечето време ТЕ са терапевтични кучета. (ще се върна на това после). Бях като замръзнал.
Едва когато екрана стана черен, някак си успях да отида на терасата да пуша.
Явно съм бил като призрак, защото сина ми, дойде да ме пита Кво ми е, кой знае как съм го погледнал, че недочакал отговор отиде да пита майка си също, която дойде да ме провери. Разказах й, но не забелязах че малкият слуша. Какво чул и разбрал не знам, но отишъл до бюрото, мръднал мишката, и екрана показва снимката на Мима.
Само чух крясък на дете откъм стаята. Крясък, който НИКОЙ не трябва да чуе, от дете, камо ли и то от твоето собствено. Крясък, в който усещаш как нещо се срива, как нещо умира, как нещо е вече безвъзвратно загубено. И сякаш продължи вечно. Всичко отново се обърна в мене (за кой ли път тая вечер) и хукнах към стаята и жена ми след мене.
Беше прав до бюрото, все още крещейки, с очи готови да изскочат от орбитите си, с длани разтворени и пръстчета като в нервна конвулсия... НАПИКАН.
Исках да го махна оттам, но погледът му беше като на обезумял, гледаше ме сякаш съм Чудовище от друг свят, дереше ме с нокти, и се биеше с мене, като на живот или смърт. Ние имахме много силна връзка, и това беше непонятно за мене. Гледаше ме с такава злоба, че ако погледите можеха да убиват, сигурно щях да имам поне 20 дупки в главата си. Майка му го взе и изнесе от стаята. Не можех да вляза в неговата стая, само да ме видеше и се почваше отново. Как не загубих акъла си не знам.
И ето ти два часа така. Вдигна температура, не се издържаше,и викнахме линейка (911 тука). Само да ме видеше, сякаш виждаше не баща си, а призрак. Това даде повод на медиците да помислят че има насилие над дете, така че аз нямах място в линейката.
Не, че нещо ще ме спре де, бях в болницата даже преди самата линейка. Истерията беше пълна. Бях като луд, исках да съм сигурен, че всички знаят какъв случай идва, и понеже става въпрос за дете, веднага се появиха хора от Защита на Детето. Сякаш някой ме попари с вряла вода, защото това означава че могат да ми го вземат. Правилно прочетохте да ми го вземат. И тогава забелязах болничните бодигардове които ме наблюдаваха и само чакаха погрешен ход от моя страна да ми сложат белезниците.
Все още не можех да разбера какво точно беше станало.
Линейката пристигна сякаш след векове. Разхвърчаха се санитари, сестри и апарати. Опитах се да ги видя и ето ти пак КРИЗА. Жена ми само каза : Какво за Бога стана, защо е тая омраза към тебе. И тя не беше на себе си. Но това беше чуто от доктори. Не можехме да обясним как всичко беше станало, което се стори съмнително и на доктори и социалните детски работници, че и полицаи. Той беше зад бюрото, сам в стаята. Иди че разбери. И никой не знаеше за какво става на въпрос.
Малко след нашите обяснения ни беше връчена ограничителна заповед. Защита на детето вече имаха подозрения. Закона е по-силен от родителите. Не можехме да влизаме при него без присъствието на доктор. И бяхме уведомени че се започва разследване.
Не ми пукаше, исках само да се успокои и да е добре. Нищо друго не ме интересуваше. Поне в този момент...
Няколко часа (през които умирах бавно и сигурно) след това доктора ни каза че положението е овладяно до някакво ниво, но следващите 48 часа, си остават критични.
На следващият ден бяхме в болницата, когато доктор ни каза, че ни чакат за разпит в полицията.
Не питай кво е да караш в Ню Йорк в натоварен час. Да знаеш, че трябва да си там в определеният час, и да не предизвикваш полицаите....
Караш, псуваш на ум, и се молиш да стигнеш на време. Нямаше място за друго, защото не знаеш, какво те очаква в полицията...
НИЕ родителите му, бяхме извикани за нов разпит. Нямаше логика според мене....Хиляда въпроси... И нищо. Чакане на решение. Главата ми сякаш се цепеше, хаос от мисли и притеснения.Показания дадени, чакаме решение.
Ние се върнахме в болницата и пак чакане.... Почти привечер жена ми някак си се добра до прозореца на стаята му, гледаше и чакаше сестрата отвътре да свърши със всичките апарати включени по него. Той я видял и протегнал ръка към нея. Това накарало сестрата да го заговори, а той искал да каже нещо на майка си.
Айде пак наоколо се разтичали и сестри и лекари, но жена ми, още не бе допусната при него, и само дето ни гледаха като извънземни.
Лекарите допуснали майка му вътре и той я питал: Татко да не болен?
Откъде пак накъде Болен? отговаря майка му: Не е болен, ти си болен сега и трябва да се опиташ да спиш.
Тогава детският психолог се приближил и попитал - Защо мислиш така?
Жена ми обаче го прекъснала Баща ти е отвън, ако искаш да го видиш...
И ето че, всичко започна отново. Писъци, ритане, писукащи апарати. Чак са го вързали, да не се нарани. Дори не мога да си представя какво е било за нея като майка....
Аз бях в кафенето гълтайки поредното еспресо на телефона с моят офис че да не си загубя работата...
Жена ми влетя като ракета, не можеше да дори да се изкаже.Ето защо аз отидох при лекарите.
Според психолозите и лекарите аз съм в основата на всичко, и имаше кратък разпит на място, заповед да не мърдаме от болницата, докато не дойдат от полицията.
Дойдоха със призовка за разпит на следващият ден... И със забрана да не се доближаваме то витринното стъкло на стаята му...Нямахме право и на визуален контакт...
Не че спах и тази нощ. Жена ми не издържа, хапчетата май и помогнаха...
Е, бяхме там доста преди определеният час. Жена ми само ми каза: Не знам какво и как стана, добре че си бях в къщи, и знам, че не си замесен, но ако си бях у нас, сега вече да си в килия...Погледна ме и каза: Ако трябва да избирам ще избера него.
КАК за Бога се срина всичко???
Не можех дори да се опитам да се защитя. Според Полицията АЗ бях виновният....
Влязохме вътре и се започна: Милион въпроси,търсеха едва ли не под вола теле... Накрая споменаха че сънувал и бълнувал за куче, плакал на сън. Ние си мислехме че е говорил за нашите кучета (те бяха на двора в този момент) и нямаше разумно обяснение какво е имал предвид бълнувайки че кучето е горе.
Как стане не знам, един от полицаите, ни попита какви са мебелите в стаята, какво е имало на бюрото. Аз естествено обяснявах, макар и вече да бях на ръба на истерията, и част от мозъка да ми казваше че това не в моя полза.
В тоя момент жена ми само каза: Куче без крака.На екрана имаше куче без крака. - Каза го като във сън, видя озадачените лица и доуточни: Да... Куче без крака, отрязали са му ги. И пак потъна в нейната зона.
Аз чак тогава някак си навързах нещата. И потвърдих фактите. Но хората си имаха вече няколко теории, по които да работят.
Кошмара продължи и през следващите дни. Не спеше нормално, беше прикачен към много апарати и системи. Потеше се страшно, и се въртеше.
Не можех нищо да направя, полицията вече работеше по няколко версии, той трябваше да го стабилизира за да го разпитат. А ние имахме ограничителна заповед.
Прибрахме се като трупове. След като майка му заспа, посред нощ изкарах кучетата в парка, където вече аз рухнах. Парка е близо до морето, което беше ,благоприятно към мене и ме заглушаваше. Крещях и хвърлях камъни докато имах сили. Когато свърших, потърсих кучетата си. Бяха легнали на пясъка, с глави между лапите си. Нямаше махане с опашка, нямаше игриво подскачане.
Е, няма да ви казвам, че исках да съм в България и да му отрежа краката на тоя изверг...
Не знам дали стана ясно, какви закони има тука Живота ти се обръща в ад.
- Не само че могат да ми изземат компютъра (с който повече работя) за проверка, това вече оставаше в сянка за мене..
- Но че вече ми бяха взели сина до изясняване или до второ нареждане. Не че имаше директно обвинение, но самата мисъл ме влудяваше. Както и чакането...
- Щяха да разнищят и мене и жена ми с психо прегледи.
- Докладни по компютри, в полицията, защита на децата, проверка на кучетата в къщи... А регистрират ли те в компютъра загубен си като човек.
Не знам как това се разбира от хората в България, надали някой родител иска даже да си представи ситуация като тази...
Е, възстановяването върви, макар и по-бавно отколкото на мене ми се иска- като баща.
Ех, искам да знам, от къде и от кого да потърся обяснение. Като Българин имам право на това.
"

[KOKO_ko]

Цитат

ОТ ДНЕС:

Питбул е нахапал жестоко 9-годишно момче в граничния град Кула. Разкъсал е част от скалпа му, горната му устна, лявото ухо, лявото око и лявата ръка на детето.

Владимир Мирославов е приет в хирургията на МБАЛ "Св. Петка" във Видин. Според лекарите нараняванията са сериозни и тежки, но раните са обработени много добре и няма да се наложи пластика. Проблем обаче остава да се преодолее инфекцията, тъй като раната е била замърсена.

Инцидентът е станал на градския стадион в Кула в понеделник около 16,20 ч, докато второкласникът, заедно с десетина приятелчета играел футбол.

"Собственикът на питбула дошъл да го разхожда на стадиона и кучето се хвърлило към децата. Внукът ми се уплашил и побягнал, но бил настигнат, съборен на земята и нахапан", разказа дядото на пострадалото дете Вълчо Коцев.

Малкият е в шок и не помни какво точно е станало, но според дядото другите деца разказали, че когато питбулът се отскубнал от ръцете на стопанина си и се хвърлил срещу Владимир, мъжът се развикал към детето да клекне и да си скрие главата с ръце. Момчето било толкова уплашено, че изобщо не чуло, но когато било съборено от кучето на земята, все пак опитало да предпази главата си. Докато стопанинът се намесил, детето вече било нахапано на няколко места.

Собственикът на кучето Владимир Петков не живее в Кула, а бил на гости. "Не можем да спрем хора от други места да идват с кучетата си, но когато ги разхождат, трябва да спазват наредбата и те да са с намордници", коментира кметът на града д-р Марко Петров.

От Районната ветеринарномедицинска служба са съставили акт на собственика, но по закон максималната глоба е 100 лв. "Трябва да има законодателни промени, глобите да бъдат много сериозни и такива инциденти да се криминализират, за да се търси отговорност от собственика и дори да се премине към забрана за отглеждане на агресивни породи кучета, както е в някои други държави", каза директорът на РВМС - Видин, д-р Валери Велков.

Той призна, че във Видин все още не е започнало строителството на приют, въпреки че гратисният период изтича до края на годината.

Това не дава възможност кучето да бъде отнето, защото няма къде да бъде прибрано.

Въпреки че в понеделник стопанинът на питбула обещал още същия ден да го прибере в дома си във Видин и да покаже паспорта на животното, вчера собственикът не бил открит на посочения адрес.

Преди два месеца във Видин имаше друг инцидент с питбул, който нападна момче в двора между Английската гимназия и СОУ "П. Р. Славейков". Тогава собственикът му се отърва с 50 лв. глоба.

червената лампа пак свети със страшна сила ... утре ще се сърдим сами на себе си!

[d-r Bobadova]

какъв е тоя кретен, бе!?

[dog.bg]

Агресивни породи кучета ... колко удобен термин за измиване на ръцете ...

И то кучето накрая виновно ... ами приберете собственика, него съдете, не кучето ...

И него ли няма къде да приберат ?

Да, такива инциденти трябва да се криминализират и на такива собственици да се налага огромна глоба - като не можеш да възпиташ, не си вземаш куче. Но тук кучетата нямат нищо общо, отговорността за възпитанието и социализацията е на собственика, както и разхождането с намордник и на повод, каквито в случая кучето е нямало.

[d-r Bobadova]

Ама разбира се, просто е толкова лесно............
идиоти! пълни кретени!

[d-r Bobadova]

http://www.blitz.bg/news/article/77614

[sangrea8]

ако тези деца по днешните училища ги водят да помагат в приютите за животни и в домовете за сираци поне веднъж на месеца ,нямаше да се чудят какво да правят и как да си създават тръпка като вършат такива кретенизми,а със сигурност щяха да имат и по-друго отношение към животни и хора !

[pili-me4e]

Мамицата им гадна......от доста време нямах нет,отварям любимия сайт и чета за Карамелка на кого му пречеше милата душа,кротка,никога не просеща,агресията не и беше позната изобщо,правеше компания на търговците пред универсалния,всички я обичаха изроди сме и това е ...
Сбогом,миличка,дано си на по-добро място
Сега,пред общината се е появил един мили дребен-бебе малчо,страхотен симпатяга и не бяга от хора,което е лошо.Не можах да го снимам вчера,но съм му обещала снимки и тема,защото скоро може и той да последва съдбата на Карамелка или изолатора...
Не съм чела другте постове след това,за което моля да бъда извинена,че може би няма да има нищо общо с последната тема.отивам да наваксвам.

[Кристина]

d-r Bobadova, в 06 May 2010 - 03:51 AM, написа:

http://www.blitz.bg/news/article/77614

Цитат

Пристигналите на оглед ченгета не са открили нито следа от развилнели се бездомни песове, което пак е част от твърденията на приятеля на Арон.

Е браво, че поне някой имаше смелостта да напише подобно нещо! Интересно ми е онези "достоверни" медии как ще коментират това, след гръмките заглавия, които пуснаха "ПЕСОВЕ подгониха....." и т.н....

[proffit]

sangrea8, в 06 May 2010 - 07:12 AM, написа:

ако тези деца по днешните училища ги водят да помагат в приютите за животни и в домовете за сираци поне веднъж на месеца ,нямаше да се чудят какво да правят и как да си създават тръпка като вършат такива кретенизми,а със сигурност щяха да имат и по-друго отношение към животни и хора !

Добра идея, но на практика неосъществима. Те на могат да ги накарат да изобщо да ходят на училище, камо ли това! А не искам да си помисля за реакциите на някои родители, като примерно от форум на изстерясали мамчета или както ги нарече педиатърката на сина ми "осигурени безделнички, които по цял ден се чудят какво да правят" щом разберат, че детето им ще го заведат в приют примерно за половин час...

[Baba Marta]

Ама как не ги е срам да обвиняват животните? Цял свят защитават животните, ние прехвърляме вината на тях вечно щото е най - лесно да си избършем ръцете с тях...те нали не могат да говорят да се защитят, ми да с тях е най - лесно!
Полицията я мързи да пръдне камо ли да си свърши работата, то така си измиха ръцете и с нещастникът осакатил Мима!!
Какво са дирили деца посред нощ вънка? Родителите да постегнат малко възпитанието на децата си, че и убийци се разхождат вечер, още по - опасно...!

[Кристина]

Малко спомени с Мими - от изпращането й на 15.04

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[sangrea8]

начина да се промени робската психика на българина е ГОСПОДАРЯ да му нареди -т.е. правителството,ако се заеме сериозно със защитата на животните,ще наредят и на тяхните протежета-медиите и хоп всичко ще е готово !тогава тези ,които сега толкова плуят по животинките изведнъж ще си сменят мнението!
ама правителството не ще умни поданици !

[Grassia]

Ееегати!!! Горкичката Карамелка! :( Много мъчно ми стана :( Като я гледах в репортажа по Тв и си казах, че ако няко ходя в Стара Загора, освен града искам да видя и нея. Стана ми мило като разбрах как ходи на всички музикални събития в града и дори стои до тонколоните. Човекът е най-голямият душевен изрод съществувал някога!!! Карамелка, дано там, където си сега има много музика и нито един човек...