Пьотр, в 12 June 2010 - 05:53 PM, написа:
Не мога да се съглася, че маламутът е на последно място относно впрегатните си качества - по-скоро по бързина, а не изобщо. Все пак той никога не е бил бързоходно куче, а се цени неговата способност да тегли тежки товари на дълги разстояния. Оттук следва, че всеки човек, който иска да постигне някакви цели - дали да участва в надпревари, дали просто да ползва впряг за удоволствие, или да превозва някакви товари - ще си преценя какви кучета иска и ще вземе тези, които имат съответните най-добри характеристики за това. Маламутът не се цени сега, просто защото когато в началото на 20 век започват първите надпревари с кучета и това става нов, модерен и печеливш бизнес, постепенно бързоходните дребни породи измествят големите, едри и по-бавни тежкотоварни и се сменя предназначението на впрегатното куче въобще. Много ми се иска да прочета книгата "The long whip - story of the last husky" (Дългият къмшик - историята на последното хъски), в която е описан точно този период от историята на впрегатните кучета и началото на спорта "sleddog" - за съжаление книгата не може да се намери свободно на пазара, отдавна е изчерпана.
Другият важен въпрос е доминантния характер на маламута - аз си мисля, че това също е резултат от неправилна или безотговорна селекция, има линии (и то предимно тези за които говорех по-горе, поддържащи работните качества на породата), които се характеризират с по-меки и лесни характери на кучетата, те не са агресивни едно към друго, леко се работи с кучетата - за съжаление обаче те са рядкост. Шоу-развъдчиците много не обръщат внимание на това и развъждат изключително доминантни, а някой път и агресивни екземпляри, наблягайки предимно на красивата и "модна" външност. Аз неслучайно тук във форума непрекъснато повтарям, че освен красотата, желаещите да имат маламут, трябва да проучват и характерите на родителите, за да са наясно какво да очакват от кученцето си, както и развъждащите да обръщат внимание както на здравето, така и на темперамента на кучетата, които заплождат. Уви това някак си тук постоянно се пропуска, сякаш никой не иска да го забележи и дори коментира.
Пьотр, в 12 June 2010 - 05:53 PM, написа:
Аз съм чувала само за Айси Карнак и сина му, тук във форума има няколко потребители с кучета от сина на Айси Карнак, познавам и маламутите от Варна, които са негови наследници. Вашето куче не го познавам. Но е много важно това, което казвате. Явно тук има и нещо генетично заложено. Тази статистика, на която се позовавате - посочва ли причините за появата на туморите при маламутите?