История и Стандарт на породата Аляски маламут
#1
Публикувано: 05 April 2010 - 11:26 AM
АЛЯСКИ МАЛАМУТ
FCI стандарт №243 от 09.06.1999 - Великобритания
Произход: САЩ
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 14.08.1996
Използване: Впрегатно куче
Класификация по FCI: група 5, шпицове и примитиви, секция 1 - северни впрегатни кучета
ОБЩ ВИД: Аляският маламут, едно от най-старите впрегатни арктически кучета, е мощно и масивно скроено куче с дълбок гръден кош и силно, добре замускулено тяло. Маламутът се държи здраво на краката си и тази стойка му придава вид на много дейно куче с горда осакна, с високо вдигната глава и жив поглед, издаващ интерес и любопитство. Главата е мощна. Ушите са триъгълни и изправени, когато е нащрек. Муцуната е тежка, съвсем леко се стеснява по посока от основата към носа. Муцуната не е заострена или дълга, но не е и притъпена. Козината е гъста с груб покривен косъм с достатъчна дължина, за да защитава пухкавия подкосъм. Маламутите са най-разнообразни на цвят. Лицевите маски са тяхна отличителна черта. Състоят се от "шапка" на главата, като муцуната е или изцяло бяла, или белязана с ивица и/или маска. Опашката е добре окосмена, носена високо над гърба и има вид на развяващо се перо. Маламутът трябва да бъде куче с масивни кости и здрави крака, солидни лапи, дълбок гръден кош и мощни рабене, и има всички други физически качества, необходими за ефикасното изпълнение на работата му. Походката му трябва да е стабилна, балансирана, неуморна и напълно ефикасна. Той не е предназначен за впрегатно куче за надбягвания, което се състезава на скоростни отсечки. Маламутът е подготвен за сила и издържливост, и всяка характеристика на отделния екземпляр, включително характера, която е в противоречие с изпълнението на тази цел, трябва да се смята за най-сериозен сред дефектите.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Дълбочината на гръдния кош е приблизително половината от височината на кучето при раменете, като най-дълбоката точка се намира точно зад предните крайници. Дължината на тялото от раменната става до задния край на таза е по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката.
ПОВЕДЕНИЕ/ХАРАКТЕР: Аляският маламут е страстно, приятелски настроено куче, не е "на един собственик". Той е верен, целеустремен компаньон, игрив при покана, но като цяло впечатлява с достолепието и зрелостта си.
ГЛАВА: Главата е широка и мощна, не груба и тежка, а в пропорция с размера на кучето. Изражението е меко и показва дружелюбното му отношение.
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Широк и средно заоблен между ушите, като постепенно се стеснява и изравнява отгоре с приближаването към очите, а се заобля към бузите. Между очите има лека бразда. Горната линия на черепа и тази на муцуната при съединяването си образуват лек наклон надолу от правата линия.
Стоп: Плитък
ЛИЦЕВА ОБЛАСТ:
Носна гъба: При всички цветове на козината, с изключение на червеното, носът, устните и ръбът на клепача са пигментирани в черно. Кафявото е позволено при червените кучета. По-светло маркираният "снежен нос" е допустим.
Муцуна: Широка и масивна в съотношение с размера на черепа, съвсем леко се стеснява на широчина и обем от съединението с черепа към носа.
Устни: Плътно прилепнали
Челюсти/Зъби: Широки, с големи зъби. Резците се срещат в ножична захапка. Обратна или клещовидна захапка е порок.
Скули: Умерено плоски
Очи: Косо разположени в черепа. Очите са кафеви, с бадемовидна форма и средноголеми. Сините очи са дисквалифициращ порок.
Уши: Средноголеми, но малки в съотношение с главата. Ушите са триъгълни по форма и леко заоблени на връхчетата. Те са поставени доста широко по външния заден ръб на черепа на една линия с горния край на окото, като по този начин, когато са наострени, изглеждат сякаш се "разклоняват" от черепа. Наострените уши са насочени леко напред, но когато кучето работи, ушите често са притиснати към черепа. Високо поставените уши са недостатък.
ШИЯ: Силна и средно засводена
ТЯЛО: Компактно построено, но не и късо. По тялото няма натрупани излишни тлъстини, костите са пропорционални на ръста.
Гръб: Прав и леко наклонен към задната част
Поясница: Твърда и добре замускулена. Дълга поясница, която може да отслаби гърба, е недостатък.
Гръден кош: Добре развит
ОПАШКА: Средно високо поставена; следва линията на гърба в основата си. Носи се високо над гърба, когато кучето не работи. Не е рязко отметната или плътно навита на гърба, нито пък е с къса козина като четка за прах. Опашката на маламута е добре окосмена и има вид на развяващ се плюмаж.
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Предните крайници са с масивни кости и добре замускулени, прави чак до китката, когато са гледани отпред.
Рамене: Средно скосени
Китки: Къси и силни, и леко скосени, когато са гледани отстрани
Задни крайници: Задните крайници са широки. Когато са гледани отзад, крайниците в покой и движение са в една и съща линия с движението на предните крайници, нито твърде сближени, нито твърде широко поставени. Вълчите пръсти на задните крайници са нежелателни и трябва да бъдат премахнати скоро след раждането на кученцата.
Бедра: Силно замускулени
Бедрена става: Средно сгъната
Скакателни стави: Средно сгънати и доста ниско поставени.
ЛАПИ: Оформени като "снегоходки", стегнати и широки, с добре подплатени възглавнички, които им придават твърд, компактен вид. Лапите са големи, пръстите са плътно свити и добре засводени. Между тях расте защитна козина. Възглавничките са дебели и здрави; ноктите са къси и дебели.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Походката на маламута е стабилна, уравновесена и мощна. Той е пъргав за размера и вида си. Когато е гледан отстрани, задните крайници упражняват мощен заден тласък, който се предава по добре замускулената поясница на предните крайници. Предните крайници получават тласъка отзад с плавен широк замах. Когато се гледа отпред или отзад, крайниците се движат в една линия, нито твърде сближени, нито твърде разкрачени. При бърз тръс, лапите се сближават към центъра на тялото. Скована походка или каквато и да е друга, която не е напълно ефикасна и неуморна, трябва да бъде наказвана.
КОЗИНА:
Косъм: Маламутите имат гъста, груба покривна козина, която не е дълга или мека. Подкосъмът е изобилен, от един до два инча дълъг (2.5 до 5 см), мазен и пухкав. Грубият покривен косъм варира по дължина, както и подкосъмът. Козината е относително къса до среднодълга по протежение на хълбоците, като дължината на косъма нараства около раменете и врата, по протежение на гърба, над крупата, по бричовете и опашката. Маламутите обикновено имат по-къса и не толкова обилна козина през летните месеци.
Маламутът се демонстрира в естествен вид. Тримингът не е позволен, освен такъв, който да придаде спретната форма на лапите.
ОКРАСКА: Обикновените цветове варират от светлосиво през разнообразни отсенки до черно, самурено и оттенъци на червеникаво до кафяво. Различен цвят се допуска само при подкосъма, на маската и маркировката. Единственият цялостен допустим цвят е чисто бялото. Бялото винаги е доминиращ цвят по долната част на тялото, участъци от краката, лапите и част от лицевата маска. Бяла черта на челото и/или шал или петно на тила е привлекателно и допустимо. Маламутът е с мантийна окраска и бели петна, които са по протежение на тялото или несиметрична окраска са нежелателни.
РЪСТ/ТЕГЛО: В породата съществуват естествени вариации на размера. Желателните размери за работни животни са:
Мъжки - 25 инча при холката и 85 паунда (63.5 см - 38 кг)
Женски - 23 инча при холката и 75 паунда (58.5 см - 34 кг)
При все това обаче ръстът не трябва да се смята за по-важен показател от типа, пропорциите, движенията и другите функционални качества. Когато се съдят еднакви по тип, пропорция, движения кучета, то трябва да се предпочита онова, което е най-близко до желания работен размер.
ВАЖНО ОБОБЩЕНИЕ:
При съдене наа аляски маламути, тяхната функция на впрегатни кучета за тежки товари в Арктическите райони трябва да бъде оценявана над всичко друго. Степента, в която кучето се наказва, трябва да зависи от степента, в която то се отклонява от описанието на идеалния маламут и степента, в която конкретният недостатък действително би засегнал работните му способности. Крайниците на маламута трябва да показват необичайна сила и изумителна тласкаща мощ. Всякакви показания за нестабилност на крайниците и лапите, отпред или отзад, в стойка или движение, трябва да се смятат за сериозен недостатък. Недостатъци в този смисъл трябва да бъдат разпуснатите лапи, кравешката постановка на скакателните стави, изправените рамене, липсата на заъгляване, скованата походка (и всяка друга, която не е балансирана, мощна и стабилна), отклонения в размерите, плиткост (повърхностност?), прекомерна масивност, олекотена костна система или цялостно неправилни пропорции.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всички отклонения от гореописаните точки трябва да бъдат смятани за недостатъци и сериозността, с която се гледа на недостатъка трябва да е в точно съотношение със степента му.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ: Сини очи
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.
Източник: www.ndbkc.com
Мод: Редактирах заглавието, както предложи Финве.
#2
Публикувано: 05 April 2010 - 01:43 PM
Благодаря за темата. Не мислиш ли, че е добре обаче да се преименува като "История и Стандарт на породата". За да може тук да се публикува интересна и допълнителнителна информация. Аз бях започнала да превеждам няколко статии за историята, които на мен лично много ми харесаха и се надявам, че някой ден като приключа с превода ще ви ги предоставя да ги прочетете.
Ето една илюстрация на маламут, която на мен лично много ми допада:
Много полезен и интересен сайт на английски за генетиката, цветовете и маските на аляския маламут - с много илюстрации и снимки:
MALCOATCOLOR
#4
Публикувано: 05 April 2010 - 07:19 PM
Идеята ти е много хубава и още веднъж ти благодаря, че направи това! Ако ти си създала темата, би трябвало да можеш сама да промениш (редактираш) заглавието й.
#6
Публикувано: 06 April 2010 - 02:59 PM
История
Аляският маламут е получил името си от едно ескимоско племе, малмюти, на което е принадлежал. Малмютите са населявали горната част на река Ануик в щата Аляска. По това време тези големи кучета са се използвали за превоз на товари в суровите арктически условия. Тяхната издръжливост им позволявала да превозват товарите на големи разстояния, а Златната треска от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.
Днес съществуват два различни вида аляски маламут. Едната линия се нарича М`Лут, а другата Коцебу. Между тях има едно различие размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял. Кучетата Коцебу са по-малко агресивни от М`Лут и са по-подвижни. След развъдчиците все още се води спор кой маламут е истинският, правилният, но за щастие представителите и на двете линии все още не са загубили работните си качества.
Характер
Аляският маламут е много дружелюбно куче с плюшена външност, което обича да бъде в центъра на вниманието. Тези добри вълци винаги са готови да откликнат на поканата за игра и могат сами да позабавляват стопанина си със своите весели лудории. Кучетата от тази порода са ориентирани към живот в стадото, затова най-добре от всичко се чувстват в семейно обкръжение, отколкото да бъдат оставени сами на себе си някъде на двора. Аляският маламут не е куче на един човек. Това са прекалено умни кучета, но могат да бъдат и много упорити, ако занятията им омръзнат. Питомецът ви може да се заинати при нееднократно повторение на една и съща команда. Маламутите с лекота се обучават на нови навици и с радост изпълняват командатана стопанина си веднъж или дваж, но скоро процесът на обучение им доскучава. Тази черта на характера им е своъствена на много северни породи. Аляският маламут не трябва да се препоръчва в качеството му на първо куче на начинаещия любител на кучета, защото при възпитанието на кученцата от тази порода лесно се правят грешки, които после е много трудно да бъдат поправени. За съжаление често хората се отказват от подопечния им маламут те се влюбват в симпатичното малко кученце, а после не могат да се справят с големия упорит пес.
Силният характер на аляските маламути ги задължава да доминират над другите кучета и затова могат да бъдат агресивни към сродниците си. Стопанинът трябва колкото може по-рано да въведе кученцето в кучешкото общество, като по този начин ще пресече всякакви опити на питомеца си да въведе ред.
Към хората аляският маламут не е агресивен и затова не се препоръчва тези кучета да бъдат обучавани за охрана защо да се пречупва характера на това добродушно куче. Дружелюбието им ги прави лоши стражи, обаче със своя внушителен вид те могат да изплашат непросветения злодей. Но може да се случи и това че промъкналият се вкъщи крадец да бъде облизан от това добродушно куче като близък семен приятел и просто няма какво да се направи маламутът си е маламут.
Особено внимание заслужава една особеност на представителите на тази порода способността на маламутите да разговарят. Те лаят изключително малко, но за сметка на това водят разговор със стопанина си, като издават глухи звуци. Собствениците им потвърждават, че е достатъчно да помолят питомците си и прекратяват своето бърборене.
Грижа за козината
Аляският маламут е куче с хубаво развито подкосмие. Той линее два пъти в годината. Трябва обаче често да се вчесват. Ако се отглежда при много топъл климат може да се скубе по малко през цялата година. Тези кучета са чистоплътни като котки и почти не миришат и може да се къпят рядко 1-2 пъти в годината. На аляския маламут не му е нужен триминг, трябва само да го вчесвате редовно и да му подрязвате ноктите.
Отглеждане
Най-голямото щастие за аляския маламут е да взема активно участие във всичко що се върши в стадото (семейството). Най-добре кучето се чувства, когато има възможност самостоятелно да излиза от къщи през специална кучешка врата. Хубаво е когато има голям двор, където кучето може да се разхожда, но непременно трябва да има и висока ограда, защото като всички северни породи и маламутите обичат да се разхождат сами. Желателно е в някой ъгъл на двора да има сандъче с пясък и да научите кучето да копае точно там, но е невъзможно да го отучите да копае навсякъде. Стремежът им копаене е древен инстинкт от миналото, когато са разравяли замръзналата земя и са ловили гризачи своето препитание.
Освен копаенето, в гените на маламута е заложен и силен ловен инстинкт. Забравил за всичко на този свят, той може да преследва всичко що се движи, пищи и крещи. Трудно ще удържите маламута от гонката му с котката или някоя птица и затова не трябва да оставяте без надзор вашия питомец насаме с дребни домашни животни.
Обучение
Аляският маламут е склонен към доминиране. Важно е възможно най-рано да му се докаже, че мястото на водач на глутницата е вече заето и е безполезно да се домогва към него. Тогава кучето ще уважава стопанина си и обучението му на послушание ще бъде доста по-лесно. Към дресировката на маламута стопанинът трябва да подхожда творчески тези умни кучета прекрасно се вместват в обстановката те може да изпълняват всяка команда на тренировъчната площадка и въобще да не слушат вкъщи. Главното е да продължите занятията и постоянно да доказвате на упорития си питомец, че водачът на глутницата е стопанинът, а не маламутът.
Аляският маламут е работна порода. Непременно му е нужна работа, дори това да е впрегатен спорт. При състезанията на дълги дистанции той отстъпва на сибирското хъскии, но силните и издръжливи маламути са верни помощници на човека в изследователските експедиции на Северния полюс или Антарктика, а така също са и чести участници в състезанията по уейтпулинг издърпване на тежести. Първоначално тези кучета са се използвали като впрегатни животни маламутът може да придвижи товар с тегло около 400 кг. Благодарение на жизнерадостния му характер и обаятелната му външност аляският маламут е участник в програмите по анималотерапия посещават пациентите в болниците.
#10
Публикувано: 09 April 2010 - 02:09 PM
Когато през 1896 г. било открито злато в Бонанза Крийк, Клондайк, се разразила златната треска и Аляският маламут станал най-цененото куче за теглене на товари. По това време хората започнали да ги кръстосват с други кучета, но за щастие Маламутите имали толкова силни гени, че техните характеристики останали непокътнати, дори и след три поколения кръстосване. Това кръстосване е причината за различията, които откриваме в днешните Маламути.
#12
Публикувано: 18 April 2010 - 11:37 AM
#13
Публикувано: 10 June 2010 - 11:24 AM
И последно.Маламута е изключително предразположен към ракови заболявания.Възможно е поради това ,че произлиза от малко на брой кучета или пък че в естествения си северен хабитат онкогенните вирусни причинители се срещат рядко.За жалост това е факт и над 80% от кучетата умират от това.
#14
Публикувано: 10 June 2010 - 11:47 PM
Пьотр, в 10 June 2010 - 09:29 AM, написа:
И последно.Маламута е изключително предразположен към ракови заболявания.Възможно е поради това ,че произлиза от малко на брой кучета или пък че в естествения си северен хабитат онкогенните вирусни причинители се срещат рядко.За жалост това е факт и над 80% от кучетата умират от това.
Всъщност и аз съм мислила много за това. Бих допълнила само че не всички, а ПОВЕЧЕТО съвременни маламути са по-тежки и масивни от предците си - то на старите архивни снимки се вижда какви са били впрегатните кучета на Аляска, но дори и сега има развъждане на стари и почти изчезващи линии маламути, които за съжаление обаче не са "модни". Ако видите кучета от тези линии (които сякаш по правило са работни) веднага прави впечатление разликата от шоу-екземплярите (не само в конструкцията, но и в украската, типа козина).
Не мисля, че е крайно това, което казвате за тестването на характера - бих добавила даже, че трябва да има и работни тестове.
Това за раковите заболявания не го знаех - не съм срещала подобна статистика.
#15
Публикувано: 11 June 2010 - 09:09 AM
#16
Публикувано: 11 June 2010 - 10:46 PM
Пьотр, в 11 June 2010 - 07:14 AM, написа:
Пьотр, в 11 June 2010 - 07:14 AM, написа:
#17
Публикувано: 12 June 2010 - 12:14 AM
По отношение на туморите.След раждането моето куче разви тежък мастит.Това доведе до срив в имунната му защита.Две седмици по-късно на лицето и се появиха два хистиоцитома.На снимката се вижда белега от операцията.Усъмни ме че толкова лесно едно заболяване провокира друго,макар че е нормално при скрити вирусни причинители като онкогенните вируси.Въпреки това се поинтересувах от съдбата на кучета от нейното кучило,и разбрах че двама от братята и които открих също са починали от тумори.В момента една нейна дъщеря страда от папилома на устната кухина.Наистина не знам съдбата на всички кученца ,но това ме накара да се поровя в нета ,и открих един мой-колега ветеринарен лекар занимаващ се с тумори при кучетата.Според неговата статистика маламута страда много повече от тумори на епителната и съединителната тъкан ,в сравнение с други породи,дори северни .
#18
Публикувано: 12 June 2010 - 10:51 AM
Пьотр, в 11 June 2010 - 10:19 PM, написа:
По отношение на туморите.След раждането моето куче разви тежък мастит.Това доведе до срив в имунната му защита.Две седмици по-късно на лицето и се появиха два хистиоцитома.На снимката се вижда белега от операцията.Усъмни ме че толкова лесно едно заболяване провокира друго,макар че е нормално при скрити вирусни причинители като онкогенните вируси.Въпреки това се поинтересувах от съдбата на кучета от нейното кучило,и разбрах че двама от братята и които открих също са починали от тумори.В момента една нейна дъщеря страда от папилома на устната кухина.Наистина не знам съдбата на всички кученца ,но това ме накара да се поровя в нета ,и открих един мой-колега ветеринарен лекар занимаващ се с тумори при кучетата.Според неговата статистика маламута страда много повече от тумори на епителната и съединителната тъкан ,в сравнение с други породи,дори северни .
Информацията Ви е много полезна !
Akita Bagatur Ken
за връзка тел.088 7 982 645, 088 8 982 645
"АКО ВЕДНЪЖ ВЛЕЗНЕШ ВЪВ ФОРУМ ЗА КУЧЕТА, НЯМА КАК ДА НЕ СЕ НАУЧИШ ДА ХАПЕШ"
Петя Кръстева
#19
Публикувано: 12 June 2010 - 02:35 PM
Пьотр, в 11 June 2010 - 10:19 PM, написа:
По отношение на туморите.След раждането моето куче разви тежък мастит.Това доведе до срив в имунната му защита.Две седмици по-късно на лицето и се появиха два хистиоцитома.На снимката се вижда белега от операцията.Усъмни ме че толкова лесно едно заболяване провокира друго,макар че е нормално при скрити вирусни причинители като онкогенните вируси.Въпреки това се поинтересувах от съдбата на кучета от нейното кучило,и разбрах че двама от братята и които открих също са починали от тумори.В момента една нейна дъщеря страда от папилома на устната кухина.Наистина не знам съдбата на всички кученца ,но това ме накара да се поровя в нета ,и открих един мой-колега ветеринарен лекар занимаващ се с тумори при кучетата.Според неговата статистика маламута страда много повече от тумори на епителната и съединителната тъкан ,в сравнение с други породи,дори северни .
Не съм сигурна обаче дали доминантния характер на маламута го прави по-добро впрегатно куче от другите - тук става въпрос за това доколко то може да работи в екип с други кучета, доколко създава проблеми на мъшера - ако преди доминантния характер на водача на впряга е имал значение за оцеляването на човека и впряга, то сега мисля, че по-скоро създава проблеми и неразбории във впряга. Много мъшери които са имали маламути постепенно сменят кучетата си с други породи - най-вече аляски хъскита, с които се работи много лесно.
Колкото до заболяванията - аз пак ще ви попитам - интересно ми е за коя линия маламути говорите - за маламутите в България или по принцип? Защото ми изглежда неправдоподобна статистика за раковите заболявания и наблюденията на ветеринарите ако става въпрос за българските маламути, имайки предвид все още малкия брой маламути (и съответно кучила)в България.
#20
Публикувано: 12 June 2010 - 07:48 PM