Здравейте маламутска компания .
Нека разкажа за нашия преход в Рила. Тръгнахме в 7 часа вечерта от мястото с колите и за час и 40 минути стигнахме уреченото място- Йончево езеро. Арчи през цялото време беше вързан за Боби. Когато стигнахме езерото и тримката бяхме доста изморени. То по-голямата част е ходене нагоре, но има само 2 по-стръмни изкачвания. Като цяло не е тежък маршрут. Там на езерото бяхме само ние и още един мъж, сами, без животни. Страхотно!!! Арчи го пуснахме от повода и той не се отделяше мнг мнг. Освен в моментите, когато искаше да подуши по клековете и т.н. Вечерта спинка в нашата палатка. Тя успя да ни побере и тримата, но без багажа

. Разбира се Арчи на сутринта нямаше търпение да излезе и да дивее. То на планина не може да се спи до късно, особено пък в палатка, та към 7 станахме. Дивчо пак си скитосваше насам- натам. Боби хвана риба, по която Арчи точеше лиги като за световно. Той в общи линии се отпусна и започна да влиза все по-навътре във водата. В неделя уж тръгнахме по уречения маршрут, но жегата беше нечовешка и на 10-тата минута се отказахме. Още повече, че ни чакаше не просто ходене, а яко катерене, което освен за нас и за Арчон щеше да бъде убийствено. И така се върнахме и полежахме още малко на езерото. През цялот време Арчи мнг слушаше, не се отдалечаваше или ако го направи се връщаше при викане. Когато си тръгнахме окончателно, го вързахме и започнахме да го учим на командите "Бавно" и "Стой". Голямо мъчение е да се слиза с необучено куче по наклона, защото той си дърпа и не му пука, че ще те отрепе. А колкото повече се съпротивлявахме, толкова пък той се напъваше

. През гората пък как се хвърляше в храсти, клони. Ловеше си нещо там. Ако беше пуснат, нямаше да го намерим вероятно. Но слязохме живи и здрави, мнг изморени. Арчи в момента в който се хоризонтира, заспа. Снощи едвам имаше сили да се дотътри до терасата....
Така открихме сезона :) Дано тази година да имаме повечко хубави време без почивните дни . Ето и малко снимки