Що се отнася до развъждането: не виждам точната причина да се пита дали то се прави спрямо правилата на FCI... Правила точно за какво? За екстериор на дадената порода? Кучетата, които работят като водачи, се развъждат за работни качества и темперамент, не за външния им вид и съответствието на породните критерии. FCI и кинологията нямат и не могат да имат нищо общо в случая... Тук ми се ще да вметна, че на запад съществуват и масово се използват за кучета-водачи и кучета-асистенти (за хора с увреждания) кръстоски като лабрадудъл и голдъндудъл... Тоест, съществени са критериите, на които едно куче за работа от такъв тип трябва да отговаря: темперамент, размери, нужда от грижи. Същото, впрочем, се отнася и за служебните кучета за граница, полиция и т.н. - при тях също чистопородността и екстериорът нямат особено значение, ако кучето притежава точните качества да си изпълнява работата...
Изцяло друг е въпросът дали и как породните клубове би трябвало да съдействат на такъв тип дейност и че у нас, а и не само, нещата се правят малко... не баш както трябва, да речем. Съвсем наскоро някой спомена, че негови познати с развъдник за лабрадори заплождат безплатно женски - майки от програми за кучета-водачи. Това би трябвало за развъдчика да е повод за гордост: едно, че кучетата му са издържали тестовете за родители
(такива има... за характер, не само за здраве) и второ, че потомците на кучето му работят истинска и важна работа. У нас и развъдчиците, и самата фондация не полагат особени (да не кажа хич никакви) усилия в тази насока. А би трябвало. Най-малкото, не е болка за умиране фондацията да се свърже с клубовете и да се поинтересува дали пък някой няма желание да си подложи кучето на тестове и да го "даде" за баща - друго да не е... Клубовете и отделните развъдчици също би могло да се поинтересуват дали пък фондацията няма да прояви желание да използва техни кучета... Но това не е нещо, за което страничните наблюдатели могат по някакъв начин да повлияят.
Що се отнася до обучението: работата на кучето-водач е извънредно трудна и специфична. Кучето се научава да се съобразява с "промяната в размерите" като едно общо цяло с човека си. То трябва да се съобразява с препятствия на височина, която може да навреди на човек, с ширината на пространството, с наличието на локви, дупки и т.н. Не е толкова трудно да се научи, че да е за чудене
- въпросът е в натоварването, на което е подложено през всеки свой работен ден. Докато работи, от него се изисква пълна концентрация: то не бива да се отвлича по други хора, интересни събития (които не влияят на движението и задачите му), котки, други кучета и т.н. Т.е. през цялото време, докато води, трябва да съобразява "размери и пространство", посока, скорост, препятствия... Всичкото това натоварва и изморява животното. Факт е, че работещите кучета (полицейски, водачи и т.н.) се състаряват и "износват" по-бързо. Факт е обаче и че работата носи удоволствие на кучето, прави живота му много по-пълноценен от този на обикновения домашен любимец. Това последното не е рекламен слоган
- достатъчно е човек да види как се променя животното в момента, в който му се слага твърдия повод и "влиза в работен режим".
В този смисъл: мир на праха на Ели Станишева и благодаря, че ме вкара в този свят и ми даде възможност да видя промяната. Да видя разликата. Да видя блясъка в очите на Джина, когато й се каже "Напред!"...
И за човека в другия край на каишката кучето-водач е незаменимо, а мобилността, която то му дава - огромна. Свободата... е невероятно нещо, което само някой, живял дълго време с ограничения от този род, може да оцени напълно.
Тъй че кучетата-водачи (и кучетата-асистенти също) са май най-важното, което съвременното общество може да даде на хората с увреждания - както и свободата да ги използват навсякъде...