
Изтрещяли майки на какво си учат родителите децата си
#41
Публикувано: 29 April 2010 - 04:01 PM

#43
Публикувано: 29 April 2010 - 04:10 PM
#44
Публикувано: 29 April 2010 - 04:27 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#45
Публикувано: 29 April 2010 - 04:28 PM
#46
Публикувано: 29 April 2010 - 05:25 PM
ShiBumi_GirL, в 29 April 2010 - 04:33 PM, написа:
Вместо да лягам върху кучето си,за да го предпазя с гърба си,вместо да търся пръчка,за да разтървам кучетата или да си пъхам аз ръцете в техните зъби-има си спрей за отблъскване на кучета.Лютив пипер.Другият,който дадох на щерка си,е за самоотбрана,но от хора-малко са по-различни съставките,но идеята и съдържанието в тях е аналогична.

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#47
Публикувано: 29 April 2010 - 05:32 PM
#48
Публикувано: 29 April 2010 - 06:56 PM
Говоря си аз с едни момчета с малко хъски,кучетата се душат,няма проблеми.Минава майка с детенце на 2/3 годинки и му вика:
-Пази се,пази се!Ела насам,че тези кучета са големи и ще те ухапят.Ще ги гледаш само отдалеч.
Аз добавям: Да и ще те изяде(моето-голямото).
-Майката се гъгласява.
Аз не се отказвам да я иронизирам: Всеки ден яде по 2 деца.
Тая вече се усеща,че я базикам леко тънко и казва: Да, може и по 3.
Аз като за последно изтърсих,че ако не е ял може и 3 хахаха
Тая млъкна и си продължи.
Хвана ме яд,че заради тая овца и детето й ще го е страх от кучета.Това е просто нередно.Разбирам да каже да се пази,но да му встълпява,че ще го ухапе

Пуберско заяждане,но какво да се прави.И такива като мен трябва да има!

#49
Публикувано: 29 April 2010 - 07:26 PM
LG9, в 29 April 2010 - 05:01 PM, написа:

Трябва да има и трябва да са повечко! Иронията е добър ответен удар!


#50
Публикувано: 29 April 2010 - 11:10 PM
ssiberia, в 27 April 2010 - 10:59 AM, написа:
После се чудете как така децата проявяват насилие над деца.
Аз пък срещнах детето, което утре ще реже краката и ще беси кучета. Само защото така е възпитано.
Сви ми се сърцето. Ка може, бе???!!! Нямам думи, просто, възмутена съм.
Дъщеря ми от бебе е заобиколена от нашите котки и кучетата на родителите ми, на брат ми, на съседите и де що видим. Брат ми има два неаполитански мастифа, имаме уникални снимки на едногодишната ми дъщеря, прегърнала двата звяра през вратовете, а те, двата, тежат повече от десет пъти, колкото нея :)
Ужасно горда съм, че я научих да уважава всяка форма на живот- това е задължително качество за един Човек /главната буква е нарочна. човекът с малка такава аз не го уважавам./.
#52
Публикувано: 01 May 2010 - 06:56 AM
ShiBumi_GirL, в 29 April 2010 - 05:37 PM, написа:
Продават се в оръжейните и ловните магазини.Няма опасност за здравето на човек или животно и са на основата на лютив червен пипер.Действието е до 15 мин.

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#53
Публикувано: 01 May 2010 - 10:08 AM
елиас, в 29 April 2010 - 09:15 PM, написа:


#54
Публикувано: 01 May 2010 - 11:08 AM

"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#55
Публикувано: 01 May 2010 - 06:43 PM
Прибирам се от сутришна разходка, минавам покрай един блок, и някой ме залива с вода отгоре, поглеждам, някакво момиченце ме гледа и се хили.
В същото време чувам писък, обръщам се и виждам майка с дете, която решила да се промъкне зад мен и кучето ми.
И тази майка започва да ми вдига скандали, защо не съм си бил дръпнал кучето си.
И децата са глупави, и майките ми, понякога си мисля, че кучето ми е по-възпитано и повече човек от тях!!
#56
Публикувано: 01 May 2010 - 07:11 PM
Чета вашите истории - да се смееш ли, да плачеш ли...
И аз многократно съм била свидетел (жертва) на подобни неща. Мислех, че само на мен се случва, но уви. Моето куче е от дребна порода, 10 кг, чисто, възпитано и дружелюбно. Но се стигна до там, че НЕГО го е страх от децата, след като многократно са му тропали насреща и са го пъдили, макар винаги на каишка и то с мен. За коментарите на майките да не говорим, които дърпат децата от другата страна, докато се разминаваме, с думите "Пази се, ще те охапе". Как го изчисляват това от пръв поглед нямам представа.
Много ме радват тези, които подхождат разумно и питат дали може да го погалят. Сякаш едно време всичко беше по-непринудено.
Разбира се съм съгласна, че за съжаление доста хора не възпитават добре кучетата си и нямат никакъв контрол над тях (това е пагубно за имиджа на големите породи) и подклаждат този страх сред хората.
Така че културата явно трябва да се подобри и от двете страни, за да може да успешно да си съжителстваме.

"My goal in life is to be as good of a person as my dog already thinks I am".
#57
Публикувано: 01 May 2010 - 07:20 PM
Самите ние ги шашкаме. Не са ни виновни нито медиите, нито предразсъдците. Майки били изтрещяли. Обществото било виновно за враждебността спрямо кучкарите, а ние сме хрисими до един, вас да ви чете човек и направо на всеки тук кучето е възпитано до немай къде, а стопаните могат всяко куче да си го управляват, и реагират правилно като видят едно бебе, и въобще сме ангелчета, тъй-тъй.
Тъй, ама не. Знам че покрай идиотите ние, нормалните стопани го отнасяме, само че някаква си там майка с количка какво ви е виновна?
За да не стряскаш майките с колички си взимай кучето на каиша като видиш дребосък и не ги извеждай по детските площадки. Бъди първо ти коректен, за да изискваш коректност. В моя район всички раждат като от картечница, и нямам оплаквания: спирам с кучето, обяснявам че е възпитано, карам песа да седне/легне/дава лапа. Край на проблема.
майки са ви виновни задето раждат и не се захласват по кучетата ви и после защо обществото не ни харесва.
Да си умре човек от гъдел.

Чау - кучето, близнало небето...
#58
Публикувано: 01 May 2010 - 07:33 PM
#59
Публикувано: 01 May 2010 - 07:46 PM
Tи Джей, в 01 May 2010 - 07:38 PM, написа:
Имам две деца, големия е по-висок от мен.
Това противопоставяне "майки-кучкари" го виждам не за първи път и не първа година. Разбирам ги майките, но не ги разбирам кучкарите които се оплакват от майките. ИМАМ право да си притежавам куче/кучета, но съм ДЛЪЖНА да направя така, че моите любимци да не доставят никакъв дискомфорт на съседите/околните/майки с колички.
Всяка една уплашена току що родила жена с количка НЕ Е ДЛЪЖНА ДА ЗНАЕ КАКВО МИ Е В ГЛАВАТА И КОЛКО Е БЕЗОПАСНО КУЧЕТО МИ.
Елементарно, драги ми Уотсън, тя не е телепат и не е задължена да чете мисли. Нито моите, нито тези на кучето ми.
АЗ знам че кучето ми няма да ухапе (а моето хапе), АЗ знам как ще реагира, АЗ нося отговорност.
Но майката с количка, която ви вижда за първи път не е длъжна да знае тези неща. И нямате право да я обвинявате че не примира от кеф, като ви види кученцето. Има право да се страхува. Ми усмихнете й се, успокоете я, покажете някой трик от рода на "Дай лапа". И няма да ви мразят.
Хем за кучето е полезно да изпълни някоя команда пред непознати хора:-)))
Достатъчно изчерпателна ли бях?

Чау - кучето, близнало небето...