Публикувано: 07 May 2010 - 12:25 PM
За съжаление Джези рухна преди час.
Снощи седяхме до късно с нея, успях да намеря донор за кръвопреливане. Направихме го в 7 тази сутрин. След него тя пи вода. И малко след това се срина.
Не се пребори момичето
Не се пребори, въпреки питската си кръв. Защото те са такива. Борбени. Умира, но въпреки това се бори. Радва ти се.
Не мога да ви опиша злобата ми към хората в момента. Какъв изрод трябва да си да пратиш куче на ринга. Без избор. Без нищо. Само на ринга. За да може стадо озверели "хора" да задоволят низши страсти. За да припечелят пари. Какъв човек трябва да си? Че и бременно куче! Какъв ли изрод!!! Че и да я захвърлиш след това!!! Защо?! Кой знае от кога носи мъртви плодове в себе си... Кучето системно е използвано за боеве. Имаше и стари бележи, и нови... Травми... Белези... Болка... Мъка
Предполагам бебетата са умрели отдавна и тялото й бавно се е интоксикирало.
Съжалявам само, че не беше срещнала своя ангел Мария по-рано. За да не е в състоянието, в което се оказа, че е. Инфекции, мъртви плодове, разлагащи се в нея, матка пред пукване, интоксикация, гной, паразити, недохранване... А тя, милата, ми маха с опашка. "Хей, аз съм тук, обичам хората! Порадвай ми се!". Галя я и й говоря, докато текат системите, а тя маха с опашка...
Заслужили ли са тази любов хората? Не! Моля се да съм жива и да видя онзи миг, в който природата ще ни върне всичко! С лихвите.
Не заслужаваме да сме на тази планета... Не заслужаваме титлата си на "най-разумно същество". Ние сме боклукът! Отпадъкът! Ние сме измет!
За финал за пореден път ще цитирам онази приказка, с която се надяваме, че пак ще ги срещнем и те пак ще ни дадат това, което дават въпреки всичко, въпреки това, че сме паплач.
"МОСТ НА ДЪГАТА
На самия край на небосклона има място наречено Мост на Дъгата. Когато животното умира, особено ако то е било много любимо за някой в този живот, то попада на Моста на Дъгата. Там има безкрайни поля и хълмове, по които нашите приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна, вода и слънчева светлина и там на нашите любимци им е топло и комфортно.
На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; имащите травми и осакатявания отново стават здрави и силни. Времето за тях минава неусетно, ако само си спомним за тях в своите мечти и сънища. Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло рано и е оставило в този живот някой много скъп за него човек.
На Моста на Дъгата животните тичат и безгрижно играят всички заедно, но идва ден, когато някое от тях неочаквано се спира и гледа в далечината. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Неочаквано то напуска своите събратя, лети над изумрудено зелената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
То ви забелязва; и когато вие и вашия любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще лиже вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в преданите очи на своя любимец, толкова за дълго напуснал вашия живот, но никога не напуснал вашето сърце.
Сега вие можете да пресечете Моста на Дъгата заедно..."

Ветеринарна клиника "Добро хрумване!" ул. "Княз Борис I" N125, София
тел: 929 80 29; 0896 604 835
