Има ли някакво развитие тук?
Ще поспамя малко вдигайки забравени теми.
С цел да разчистя малко форума. А се и надявам - голяма част от забравените да мигрират в чудния край.
Спешно! Кучка с малки на бул. България на много опасно място
#101
Публикувано: 22 January 2012 - 06:07 PM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#103
Публикувано: 23 January 2012 - 01:37 PM
Здравейте, Вushkata и Дени! Надявам се да сте добре и ви желая здрава и успешна година! Фактическото положение е: две оцелели от четири бебета и майка, която избяга от приемния дом, дано да е жива и здрава. Не успяхме да научим нищо повече за нея. Малчо, или както го нарекоха по-късно, Мечо, е в семейството на Деси, която го взе от градинката. Обаждала съм й се два - три пъти да питам как е. Казваше, че е добре. Пазя й телефонния номер за по-добри времена, когато ще можем да си позволим да ходим на гости по далечни места:) Дано и тя прочете коментарите ни и сподели новини тук. Красавицата Брауни, която успяхме да върнем от онзи свят след парвото, е в София, в голямото кучешко семейство на човека с огромно сърце Екатерина Илиева, от август 2010 година. Виждаме се от време на време, кастрирана и щастлива е и въобще не ме е забравила! Аз пък си напомням, че на моменти губех надежда и се чудех какъв е смисълът на всичките ни усилия. Май има? Поздрави от мен!
#104
Публикувано: 23 June 2019 - 11:08 AM
Днес влизам тук за пръв път от 9 години. Наистина е приключена темата. Брауни е на 9 и щастлива в дома си с Екатерина. Момичето, което взе Малчо, след време вече не отговаряше на телефона си. Надявам се от сърце да са добре.
Единственото, което ми идва наум е, че въпреки всичко, сигурно трябва да има смисъл в това, че хората тук сме такива, каквито сме.
Много ми е тъжно за отишлата си прекрасна жена и човек Бушката, която сега разбирам, че се е казвала Светла. :( Светла и памет!
Единственото, което ми идва наум е, че въпреки всичко, сигурно трябва да има смисъл в това, че хората тук сме такива, каквито сме.
Много ми е тъжно за отишлата си прекрасна жена и човек Бушката, която сега разбирам, че се е казвала Светла. :( Светла и памет!