[Ina Gencheva]

Почвам темата без снимки, ще направя утре. Дребосите са на 2-3 седмици (примерно). Мама котка е много младичка, няма и годинка, една такава дребна, мила, доверчива.
Като млада и неопитна майка, миналата седмица, по неведоми котешки причини, реши да изведе бебето си от мазето и го пльосна насред тротоара в краката на хората, които изпадаха в умиление и подминаваха - мъничко едва пълзеше. Оставих го до прозореца на мазето и тя си го прибра. На следващия ден - същото, само че с друго коте. Така разбарах, че в мазето на блока някъде има две бебета със силно възпалени още слепнали очички, последва котешка акция, търсене през 9 мазета в 10то и от миналата сряда семейството е на стационар (навярно в непълен състав), сега бебетата гледкат със сините си очета, папкат и наддават, защото мама е все при тях и въобще са си бомба.
Да не му е уроки (пу, пу, пу)за едното има вече кандидат.
За другото тази темичка може да е неговият късмет.
Майката, колкото и да не искам, най-вероятно ще върна на улицата, освен ако...
Вече нямат нужда от лечение, но ще се опитам още няколко дни да ги оставя в клиниката.

Повече за малките, сладки котешки дребосъчета (тя и майката си е дребосък)- утре със снимките.

П.С. И всичко това можеше да си го спестим, ако лелите, дето ги хранят и ги обичат ги бяха завели за кастрация навреме и изобщо...

[Ina Gencheva]

Може ли да помоля, ако някой ходи до Добро хрумване и има възможност, да щракне една-две снимчици. Аз ходих тази сутрин и снимах, но се оказа че ми е изчезнал кабелът... Ако не ще търся друг апарат, но ще се забавя до утре вечер, пък да не губим време.

[Ina Gencheva]

ето ги тигър и пума
и мама
И обещавам по-добра фотосесия следващия път - моделите са си екстра, само декорите ще сменим

Снимка (и)

• 
• 
• 

[d-r Bobadova]

Госпожо, какво им има на декорите, а?

[Ina Gencheva]

Добре де, не ми било от декорите, най ми било от осветлението

Малките мастери Йода (снимка 1)се развиват с главоломни темпове, сигурно защото манджата им е винаги под ръка.

Има кандидати за тях, за мам няма, но държа да отбележа, че тя също е дефакто малко коте - няма и годинка. И е много мила и добра.

ПС Още около 2 седмици малките няма да се делят от мама, и освен да останат там, нямам вариант, така че приемам идеи и помощ въобще всякаква.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[ln_none]

Направо се влюбих в тази мама (за мъниците се подразбира), когато я видях в клиниката Ако не бяха двете мишки с нея, никога нямаше да предположа, че е на възраст, достатъчна да си има и бебета. На мен самата тя ми се видя детенце още. А погледът й е просто уникален - огромни очи и те гледат с такава невероятна гордост, все едно казва "виж, виж какви хубави дечица имам" Грехота ще е такова мини съкровище да се върне на улицата. Много се надявам да се намерят хората за нея или поне приемен дом.

[MechoPuh]

Наистина е прекрасна . И аз я видях и няма да излъжа като кажа, че ми хареса даже повече и от бебоците!

[Ina Gencheva]

Няколко снимки от днес, за което сърдечно благодаря на Ma-ti!
Сърце не ми дава да върна котката на улицата, едно мило момиче може да й предложи временен дом за месец, но ако до тогава не и излезе късметът, какво?
Не знам как да постъпя...

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[blueocean]

Ето къде им била темата :) Снимах ти тез сладури миналата неделя. Ама не се оправих къде да им сложа снимките. А те вече си имат нови. Аз да кажа - понеже лекарите казаха, че малките били още съвсем малки и не са гледали за пол... Аз да си кажа предсказанието. Черното е момче, а тигровото е момиче. Да видим дали ще съм разпознала правилно, макар и само през клетката. А те са простоооооооооо

[d-r Bobadova]

права си:)

[blueocean]

Може ли като награда другия път да ги погаля по сладките главички?

[Ina Gencheva]

От вторник вечер семейството е настанено във временен дом. След броени дни малките ще отидат при новите си стопани! Те се чувстват много добре, търсят постоянно контакт със Стефи, приемната родителка, и така.

Това са добрите новини, лошата е, че на мама котка (още си няма достойно име) й е дошъл в повече стресът, нощта е прекарала под дивана, а деня зад хладилника. Всъщност през деня е била сама, излизала е, яла е. Освен това е ухапала момичето, ръката й се подула, абе, лоша работа. Тук е момента да кажа, че Стефи има котка (сега не е там),т.е. има опит с котки, преценила е засега да не й досажда, да я остави да се поокопити сама.

Мисля си, че е нормално защото
- котката никога не е живяла в апартамент
- прекара 3 седмици в клетка с малките си, заобиколена от съседи кучета
- после пак носене, ново място...

Може да остане там месец, после пак ще я местя някъде и си мисля, дали е редно това и мога ли да предлагам несоциално животинче,какви ще са й шансовете и въобще...

Разбира се просто си мисля в тази посока,още е рано да се каже. Съвети?

[deni_avr]

Ина, разбира се, че има шанс. Това че я е ухапала е нормално. Наистина стресът е голям за нея. Криенето е повече от нормално. Нека не я насилва да излиза, да й говори с успокояващ тон. Виж в темата ми за уплашената котка един линк, нека го прочете и Стефи. Аз останах в впечатлението от клиниката, че котето не е агресивно. Просто му е дошло в повече. Сигурна съм, че скоро ще започне да търси контакт. Нека се успокои първо.
А иначе за ухапването - тази пухкавела също ме ухапа, подух се, зверски ме боля точно 2 дни и после всичко утихна.

Ще стискам палци. Мамето е такова мини коте с прекрасен поглед, че заслужава своя шанс.

[MechoPuh]

Ina Gencheva, в 27 May 2010 - 08:11 AM, написа:

Може да остане там месец, после пак ще я местя някъде и си мисля, дали е редно това и мога ли да предлагам несоциално животинче,какви ще са й шансовете и въобще...

Мисля, че е много рано да я определяш като несоциална. Виждала съм я в клиниката и ми се видя добро и кротко животинче. Дайте и време .

[Ina Gencheva]

Мерси момичета, прави сте и двете. Хубаво е да чуя и друго мнение, не само собствените си мисли

[blueocean]

Аааа, котанката мен не ме е хапала. При все че я отделих от малките и я насилих да я гушкам. Е, не беше ентусиазирана от идеята и все към малките се дърпаше, ама то кой ли търпи да го тормоза аз Така, че и аз мисля, че всичко в момента е просто стрес. А за ръката - ще се подуе заради новите алергени, на които е подложена. Така е в началото - и аз от моята се подувах, сега вече имам имунитет Хубаво е, че момичето има опит с котки и не се е стреснало от този факт. Че колко ги има от другия вид, дето и пъпка да им излезе, се паникьосват...

[Veronika13]

И според мен мама котка е стресирана. Докато беше в клиниката, не веднъж съм я галила нея и малките и никога не ми е реагирала. Миналата седмица и аз я вадих от клетката, за да я нагушкам и тя беше сравнително спокойна, разглеждаше с интерес разните му апаратури.
Стискам палци бързо да се адаптира и да намери своите си Хора.

[Ina Gencheva]

Тигровото момиченце от вчера е осиновено!

Черното момченце трябваше днес да го вземат, но вместо това ми казаха, че се отказват
Уж бяха много сигурни, че го искат, даже отказахме на друг кандидат заради тях (др.Бо дали все още има шанс там...). Излишно е да казвам колко съм разочарована.
Мама котка още не е преодоляла страха си от новата къща и предпочита да се скатава зад хладилника. Днес и е пети ден там, ще видим.

Та черньо пак е в играта, ще си правят конкуренция, а защо не и комбина с Очо

[d-r Bobadova]

Ок, разбрано, утре ще питам искат ли си го:))

[Ina Gencheva]

"Маца все още живее по този начин, от време на време се поотпуска, но когато чета и тя си мисли, че е сама, гледаме се с нея през една пролука и си говорим". Така ми пише вчера момичето, което я приюти. На 17-ти, тя заминава за 3 дни, можем да използваме тези дни, за да я кастрираме. Лошо е, че пак ще постои на стационар за три дни, може би още повече ще се стресира... Не знам. След това пак може да я вземе за известно време. Стефи е спокоен човек, не вярвам маца да се страхува от нея специално, но тя по цял ден не си е у дома и де факто няма кой да се занимава с нея и да я социализира. Когато е сама през деня и съответно нощем излиза, яде и ползва тоалетната. Не е най-доброто за нея, но за момента.

Черното момченце го взеха същите хора още на другия ден след като бях писала. Макар и да изглежда несериозно поведението им, се дължи на това, че по-възрастните членове на семейството са имали колебания от емоционално естество, след смърта на кучето им преди няколко години. Така, че ги разбирам, дискутирали са и са взели заедно решението.