Отдавна се каня да пиша тук и все не ми стига времето. Искам да похваля Ina Gencheva, която според мен е котешки вълшебник. Тя не го знае/признава, продължава да се държи като кучкарка и това допълнително я прави привлекателна за всички котки, които знаем, че не обичат лесните неща :)
Първо, Ина не се отказа, макар че всички имаха колебания, и не върна Мия навън. В началото по всичко личеше, че Мия е нещастна сред хората и иска да се върне на 'свобода'. Тя се кри дни наред зад хладилника в първия си приемен дом и само на прибежки излизаше, за да хапне.
Второ, докато Мия беше при мен и 'детската градина' на
4мата бебета-пътешественика, маца направо се размазваше като чуеше гласа на Ина и само на нея (е, и на мъжа ми, ама рядко) се даваше да я мачкоти първите 2-3 седмици
Трето, благодарение на постоянството на Ина, Мия се отпусна и в края третата седмица в мазето ни, вече ни очакваше с нетърпение и бързаше да се гали, извива и мърка
Пиша това и защото лично аз имах сериозни колебания, че Мия някога ще бъде 'опитомена' и мислех, че ще си остане дива, страхлива и уплашена от хората. И ще е нещастна в дом. Ама сгреших. По мои наблюдения, какво помогна на Мия, освен Ина:
Рецепта за опитомяване на котка, която всъщност иска да бъде домашна и просто се държи на ниво:
Още от самото хващане, Мия се чувстваше добре в клетката в клиниката (шумно място, с много хора и животни наоколо) и се 'натискаше' на всеки, готов да й обърне внимание. Обичаше да промъква лапа през решетките на клетката си и да се закача, галеше се в подадена ръка, дърпаше пръстите навътре и гризкаше нежно. За съжаление, ние пренебрегнахме този факт в началото и късно се сетихме, че може да й предоставим
отворена транспортната клетка като скривалище и да я оставим да наблюдава живота наоколо, за да се отпусне по нейните си правила. Нещо като обучение на куче с клетка.
Първият приемен дом е място, където живее котка (макар и докато Мия е била там, постоянната обитателка да е била на друго място). Миризмите, широкото отворено пространство и непознатите хора (не е била с Ина) са предостатъчен фактор за уплах. Така или иначе, напредък там не е имало, то и времето не е стигнало.
После обратно в клетката и сериозните ни съмнения - добре, че беше всеизвестната страхотна лекарка, която да ни убеди да не се чудим, ами да видим фактите - Мия иска хора, радва се на внимание и очевидно е пристрастена към собственото си ограничено пространство - клетката, от където тя командва парада.
След това пак на ново място: тясно мазе с
4 луди много гальовни и социализирани бебета (не нейните), които само търчат, вдигат шум и й се натискат като на майка си. Стресиращо, но пък и оздравително. Просторанстовото е малко и ограничено, по-късно оставихме транспортната й чанта на разположение. Вижда хора
2 пъти на ден по едно и също време, по принцип бързащи и не много досадни. Пък и обикновено е за добро - да дадат храна. В началото се опитвах да я притисна, вадех я от мястото, където се е свила, насила я галех, а тя умираше от страх.
После заминах и за около седмица всеки ден идваше
Ина, говореше й, успокояваше я, правеха някакви техни си магии. Като се върнах, е, не беше коренна промяна, но определено вече сама идваше при мен (добре, де, при храната, но важното е, че излизаше от скривалището). Някъде по това време, бебоците имаха разстройство и престояха на стационар 10тина дена, а Мия сама в мазето. Тогава почнах да усещам разликата. Мия вече като че ли ме чакаше, галеше ми се плахо, даже ми се радваше. На няколко пъти я заварвах да си играе с някоя мишка и виждах следи от щастливо беснеене.
Скоро малките бяха пак в мазето и се уплаших, че ще се върнем назад - напротив тя вече беше 'на себе си' и не им се връзваше толкова на малките хали. Все още се плашеше като я качвах горе в апартамента, но определено не беше това ужасено животинче.
После отиде за няколко днеа при Ина и там показа истинския си чар и характер на млада, енергична и търсеща внимание котка. Първата вечер се скрила зад дивана, но след окол час Ина я извадила насила и от тогава нямало отърваване от мацата.
И така, накратко: клетка, търпение, време, режим, други лигави котки, малки пространства и естествено, Ина :) са причините за 'одомошаване' на Миа и превръщането й в щастлива котка за има-няма 11 седмици. Дано по някакъв начин това помогне и на някой друг. А ако си нямате Ина, просто още повече любов и търпение.
ПС
Държа да отбележа, че Мия никога не е била агресивна, не е драскала, съскала или хапала. Т.е. не е от типа 'бойни машини', които бягат от хората (виждала съм такива котки, които сме хващали навън за кастрация и без колебания сме връщали пак на улицата). Тя сама си даде знак, че иска дом, но и внимание. Няма просто ей-така да се отпусне, я! Който е чел Малкият принц, знае за лисицата и опитомяването. Е, т'ва беше нашия метод на успешно общуване.
Ina Gencheva 
Обещавам утре подобаващи снимки, за да я видите в цялата й прелест. Сега пак е в клетка и си умира да се гали, да мърка и да "тъпче" от кеф. Вече няма да й викам Стреси!
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +