





Това е Досьо. Той говори.
От около 8 години живее в квартала. За него се грижим 2 семейства. И двете семейства сме с кучета. От 8 години на почти всяка разходка той ни придружава и весело потичва около нас.
Досьо е преживял много - появи се със силно възпаление на очите и до ден днешен има проблем с това. От малък другите кучета не го харесват и въпреки, че е много общителен и е взел страха на доста съкварталници, е единак. Няма си подслон. Всяка зима спи при кучетата от съседния блок, а през лятото - навън под нечий балкон.
Както споменах по-горе: Досьо говори. Измислил е свой език и за няколкото годидини всички кучета в квартала + домашните се научиха да говорят като него


От известно време Досьо не използва едната си задна лапа. Вече и не идва с нас по разходки - на половината път ляга изморен. Не, че няма желание - опитва се.
Но не може.
Отслабнал е много и на задницата му се усещат само кокалчетата. Скоро беше лекуван заради кучешкия грип, повалил всички разбойници наоколо, но тогава все още нямаше проблем с лапите.
Предполагаме, че има тумор и по всяка вероятност има не повече от няколко месеца живот.
Не ни се иска да го водим по операции, да не говорим за евтаназия.
Това, което искаме е да му осигурим дом, където на спокойствие да изкара последните си дни.
За съжаление ние имаме мъжкар, с когото Досьо не се разбира. Другото семейство също няма възможност да го прибере.
От живота си с Досьо сме разбрали, че ако можеше да ни обясни вероятно щеше да ни помоли да го вземем вкъщи и да бъдем неговите хора. Това е неговата мечта - да има свои хора и много ми се иска да намерим начин да я сбъднем.
Затова реших да пиша тук, надявайки се че ще се появи някой, който да има възможност да вземе това прекрасно момче вкъщи за малкото време, което вероятно му остава. И да му осигури топлотата и спокойствието, от което се нуждае.
Ние ще го предадем чистичък и обезпаразитен. Ще имаме възможност да набавяме част от храната, която ще му е нужна за вбъдеще.
Това е нашата история.
Това е историята на Досьо.