iNfRaSoNiC, в 20 February 2014 - 01:34 PM, написа:
Здравейте, ние от известно време имаме един проблем, който на този етап не знам как да поправя.
Когато се караме на кучето или то не е доволно и по някой път се опитва да проявява характер.
Примерно, наказваме го и му се караме, защото е направил някой беля, а той лае и от време на време леко се спуска да хапе.
В определени моменти изглежда озлобен дори. Как да процедирам в такива моменти? Ако продължа да се карам той си злобее още, ако престана пък да не си помисли, че така му минава номера и той казва на мен какво да правя?
Благодаря.
Според мен кучето ме приема за лидер, тъй като всичко осанало си е както трябва.
Дори когато му се карам, но по-лека сваля глава и седи помирен.
Но ако му се карам по-ожесточено тогава се проявява поведението от горния ми пост...
Ще постна въпроса си и в другата тема да видим.
Благодаря.
Когато се възпитава куче с караници, крясъци, психически тормоз, груби физически наказания и т.н. се постига раздразнение, превъзбуждане и дори до агресивен отговор, ухапване, скачане, нападение от страна кученцето към дразнителя. Рано или късно, ако се продължава по тези методи да се "дресира" кучето вместо да се тренира, то ще бъде затормозено, стресирано с подтиснати реакции, които ще се проявят в най-неочакван момент в неконтролируеми поведенчески реакции към непознати и невинни хора/деца, себеподобни и др. обекти. Нека да правим
разлика между дисциплиниране и насилие. Спомнете си как са ви възпитавали вас в детството и кой от методите ви е бил най-желан и е довел до най-трайни навици и позитивни уроци. Кое сте предпочитали - "шамарената фабрика" или поощрения, мотивация и личния пример на възпитателя/тренера/родителите? А сега какъв шеф/шефка предпочитате - силно мотивиращ, авторитетен или силно потискащ ви, плашещ, санкциониращ, авторитарен:) Кучето е социално същество като човека и се обучава най-успешно по същите позитивни и градивни критерии като нас.
Защо наказанието се проваля, какво върши по-добра работа?
И тази недоказана и удобно измислена теория за доминантността и лидерството на човека над кучето, над всичко живо и неживо в този свят, над природата въобще отдавна се опровергава в най-различни области с факти. Няма как и не е необходимо за мирното и щастливо съжителстване между човек и куче, човекът да доминира над кучето. Нито сме по-бързи, нито имаме техния нюх, слух, зрение (последно се говори за ултравиолетово зрение при кучетата) и инстинкти, нито условните ни рефлекси са еднакви. Кучетата са същества, които си пестят енергията и не я пилеят за излишни цели, различни от оцеляване, задоволяване на инстинкти и удолетворение от "заработването" на щастлив живот. А хората имат за идеали и цели такива мимолетни неща като консумацията и щастието на всяка цена, дори когато унищожават живот и природа. Кой кого води и изпреварва не е важно, важното е да се разбираме и взаимно да сме удовлетворени от добре свършената съвместна "работа"/живот. Напротив, добре обучените кучета могат да ни "изпреварят" и да ни спасят и защитят живота и здравето. Нали сме съзнателни и умни. Какво ни пречи да търсим и открием най-подходящата мотивация за нашия домашен любимец. Подобно все едно да се сърдим, че децата ни надминават нашите възможности един ден и няма да ни слушат. Кучето очаква от нас ясно обяснени му правила в именно това семейство, което го отглежда и възпитава и евентуално насоки при отклонение от тези правила. То е родено да ни следва и ако ние не го "четем" по езика на тялото какво ни казва, то много по-добре ни следи по 24 часа в денонощието какво ние му "казваме". И от това зависи какво ще бъде поведението му и дали ще стане проблемно или щастливо куче. Конкретно за кучетата и вълците има много изследователска съвременна литература, която накратко казва:
Алфа статус.
Е ли кучето животно на глутницата
Доминиращо куче.