Dog.bg Форуми : Поема за всички попечители

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Поема за всички попечители и за раздялата с подопечните любимци

#1 Потребителят е офлайн   deni_avr Икона

  • Speechless
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7281
  • Регистрация: 18-April 06
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 03 June 2010 - 09:59 AM

I am the bridge
between what was and what can be.
I am the pathway
to a new life.
I am made of mush,
because my heart
melted when i saw you,
matted and sore, limping, depressed,
lonely, unwanted, afraid to love.
For one little time,
you are mine.
I will feed you
with my own hand.
I will love you
with my whole heart.
I will make you whole.
I am made of steel.
Because when the time comes,
when you are well and sleek,
when your eyes shine,
and when your tail tags with joy,
then comes the hard part.
I will let you go,
not without a tear,
but withour regret.
For you are safe forever.
A new dog needs me now.

by Diane Morgan

от тук - http://www.youtube.c...h?v=Nnk0nWbx1wI
User's Signature

Качена снимка

#2 Потребителят е офлайн   Elizd Икона

  • Прекалено лековерна...
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 2497
  • Регистрация: 13-August 09
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 03 June 2010 - 10:47 AM

страхотно е!
Позволявам си един много лош превод - би било чудесно, ако някой го оправи:

Аз съм мостът
между това, което беше и това, което може да бъде.
Аз съм пътят
към нов живот.
Аз съм от киша,
защото сърцето ми се
разтопи, когато те видях,
сплъстен и с рани, накуцвайки, тъжен,
самотен, нежелан, страхуващ се да обича.
За кратко време,
ти си мой.
Ще те храня
от собствената си ръка.
Ще те обичам
с цялото си сърце.
Ще те направя цял.
Аз съм от стомана.
Защото, когато настъпи подходящият момент,
когато си добре и здрав,
когато очите ти светят,
и опашката маха от радост,
тогава идва трудната част.
Ще те пусна да си тръгнеш,
не без сълзи,
но без съжаление.
Защото ти си в безопасност завинаги.
Ново куче има нужда от мен сега.
User's Signature


*
Толкова по-зле:
"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
....
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че... "
Жак Превер, Превод: Иван Бориславов

#3 Потребителят е офлайн   deni_avr Икона

  • Speechless
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7281
  • Регистрация: 18-April 06
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 03 June 2010 - 11:05 AM

Благодаря ти, Ели, чудесен превод!
Някак в този текст с най-прости думи е описано това, през което минава всеки попечител.
Хареса ми и песничката.
В нея се казва:
But sometimes I will ask the moon
Where it shined upon you last
And shake my head and laugh and say
It all went by so fast.

Поздрав към всички временни родители :)
User's Signature

Качена снимка

#4 Потребителят е офлайн   Mamiha Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 888
  • Регистрация: 01-December 08
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 03 June 2010 - 11:42 AM

Страхотно е!...Толкова добре описано...
User's Signature

"Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си." Джордж Бърнард Шоу

#5 Потребителят е офлайн   Ma-ti Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1357
  • Регистрация: 13-September 09
  • Gender:Male
  • Location:София

Публикувано: 03 June 2010 - 03:33 PM

Страхотно!
Просълзяваща и вдъхновяваща поема!
User's Signature

ВИПАССАНА
"Нашето дело може и да е капка в морето, но без нея морето ще намалее, пък било то и с една капка!" Майка Тереза

#6 Потребителят е офлайн   Fullmoon Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 2269
  • Регистрация: 27-January 08
  • Gender:Female

Публикувано: 27 July 2010 - 11:40 PM

Песен за моето куче
Автор: Светла Георгиева

Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни.
Тя много надменно извръща глава
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата…
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Походка на скитник и господар -
земята е нейно владение!
…Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!
Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата…
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия…
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли – с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита -
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам…
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям – забързан, разсеян -
къс безразлична консерва…
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги…
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам -
аз знам – с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога…
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
И излизам от там – развенчан, победен -
и я гледам виновен и мрачен:
„Всъщност, виж – аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш…”, обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
…И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш…
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…
User's Signature

Качена снимка

#7 Потребителят е офлайн   nellidi Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 1138
  • Регистрация: 06-August 07
  • Gender:Female
  • Location:Burgas
  • Skype:

Публикувано: 04 August 2010 - 08:10 PM

:rc_036:
Страхотно!
Пуснах я във фейсбук, да му се насладят повече хора.
User's Signature

Качена снимка


#8 Потребителят е офлайн   Elizd Икона

  • Прекалено лековерна...
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 2497
  • Регистрация: 13-August 09
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 11 September 2010 - 11:53 AM

Нещо, което взех от темата на Nickey 11 септември - 9 години по-късно, кучета-герои (вторият клип). Струва ми се приложимо за всички хора тук и като че ли дава още една гледна точка за мотивацията ни:

One hand
Reaches out
And pulls a lost soul from harm
While a thousand more go unspoken for
They say what good have you done
By saving just this one
It's like whispering a prayer
In the fury of a storm

And I hear them saying you'll never change things
And no matter what you do it's still the same thing
But it's not the world that I am changing
I do this so this world will know
That it will not change me

This heart
Still believes
The love and mercy still exist
While all the hatred rage and so many say
That love is all but pointless in madness such as this
It's like trying to stop a fire
With the moisture from a kiss

And I hear them saying you'll never change things
And no matter what you do it's still the same thing
But it's not the world that I am changing
I do this so this world will know
That it will not change me

As long as one heart still holds on
Then hope is never really gone

I hear them saying you'll never change things
And no matter what you do it's still the same thing
But it's not the world that I am changing
I do this so this world we know
Never changes me

What I do is so
This world will know
That it will not change me

Garth Brooks » The Change

една ръка се протяга, за да достигне
И спаси една изгубена душа от беди,
Докато хиляди други си отиват неспоменати
Те казват, какво добро си направил
когато си спасил само един
Това е като да шепнеш молитви
насред яростта на бурята

чувам да казват, че никога няма да се променят нещата
И без значение какво правиш винаги ще е едно и също
Но аз не променям света
правя това, та светът да знае,
че няма да промени мен

Това сърце
Все още вярва,
че любов и милост още съществуват
Въпреки че омразата върлува и толкова хора повтарят
че любовта е безсмислена в подобна лудост
като да се опиташ да спреш огъня
С влагата от една целувка

чувам да казват, че никога няма да се променят нещата
И без значение какво правиш винаги ще е едно и също
Но аз не променям света
правя това, та светът да знае,
че няма да промени мен

Докато едно сърце все още се държи
надеждата никога няма наистина да си отиде

чувам да казват, че никога няма да се променят нещата
И без значение какво правиш винаги ще е едно и също
Но аз не променям света
правя това, та светът, който познаваме
да не промени мен

правя това, за да знае светът
Че мен няма да промени

Гарт Брукс, Промяната
User's Signature


*
Толкова по-зле:
"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
....
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че... "
Жак Превер, Превод: Иван Бориславов

#9 Потребителят е офлайн   nellidi Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 1138
  • Регистрация: 06-August 07
  • Gender:Female
  • Location:Burgas
  • Skype:

Публикувано: 14 April 2011 - 09:39 PM

Цитат от Хенри Бестън - Най-отдалечената къща:

    • ‎"Имаме нужда от друга и по-мъдра, и може би по-мистична представа за животните. Далеч от природата и живеейки със сложна хитрост, човека в цивилизацията наблюдава съществата през лупата на своето познаниеи ги вижда през уголемено перо и об...раза е размазан. Покровителстваме ги за тяхната незавършеност, за трагичната им съдба да приемат форма толкова далеч под нашата. И точно там грешим, и грешим много. Животните не трябва да се измерват от човека. В свят по-стар и по-завършен от нашия те се движат завършени и пълни, надарени със сетива, които сме изгубили или не сме имали, живеещи със звукове, които няма да чуем. Те не са братя; Те не са подчинени; Те са други нации, уловени заедно с нас в мрежата на живота и времето, други затворници на величието и мъките на земята."

User's Signature

Качена снимка


#10 Потребителят е офлайн   deni_avr Икона

  • Speechless
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7281
  • Регистрация: 18-April 06
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 12 July 2011 - 10:44 AM

Нещо прекрасно от Evelyn Colbath:

The Meaning of Rescue

Now that I'm home, bathed, settled and fed,
All nicely tucked in my warm new bed,
I'd like to open my baggage,
Lest I forget,
There is so much to carry,
So much to regret.

Hmmm...Yes, there it is, right on the top,
Let's unpack Loneliness, Heartache and Loss,
And there by my perch hides Fear and Shame.
As I look on these things I tried so hard to leave,
I still have to unpack my baggage called Pain.
I loved them, the others, the ones who left me,
But I wasn't good enough - for they didn't want me.

Will you add to my baggage?
Will you help me unpack?
Or will you just look at my things,
And take me right back?
Do you have the time to help me unpack?
To put away my baggage, to never repack?
I pray that you do - I'm so tired you see,
But I do come with baggage,
Will you still want me?

User's Signature

Качена снимка

#11 Потребителят е офлайн   elenakostova Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 42
  • Регистрация: 01-February 09
  • Gender:Female

Публикувано: 12 July 2011 - 11:31 AM

О, прекрасно е! Поезията на всички езици звучи прекрасно, защото е вдъхновена от всички човешки емоции и чувства.
Аз бих споделила едно стихотворение, което засяга екологичен въпрос и проблем. То е много простичко и силно въздействащо:

A man is made

A man is made
Of flesh and blood
Of eyes and bones and water.
The very same things make his son
As those that make
His daughter.

A tree is made
Of leaf and sap,
Of bark and fruit and berries.
It keeps a bird's nest
In its boughs
And blackbirds eat the cherries.

A table's made
Of naked wood
Planed smooth as milk. I wonder
If tables ever dream of sun,
Of wind, and rain, and thunder?

And when man takes
His axe and strikes
And sets the sawdust flying-
Is it a table being born?
Or just a tree that's dying?

User's Signature

Dogs have masters. Cats have staff.

#12 Потребителят е офлайн   deni_avr Икона

  • Speechless
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7281
  • Регистрация: 18-April 06
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 19 July 2011 - 09:31 AM

Хайде нещо весело и тук. Колко човека се разпознавате в редовете по-долу :ab_041:

Why Own A Cat?
There's a danger you know.
You can't own just one, for the craving will grow.
There's no doubt they're addictive, wherein lies the danger
While living with lots, you'll grow poorer and stranger
One cat is not trouble, and two are so funny,
The third one is easy, the fourth one's a honey
The fifth is delightful, the sixth ones's a breeze.
You find you can live with a houseful, with ease.
So how 'bout another? Would you really dare?
They're really quite easy, but Oh Lord, the hair!
With cats on the sofa and cats on the bed,
And crates in the kitchen, its no bother, you said.
They're really no trouble, their manners are great.
What's just one more cat and one more little crate?
The sofa is hairy, the windows are crusty.
The floor is all footprints, the furniture's dusty.
The housekeeping suffers, but what do you care?
Who minds a few noseprints and a little more hair?
So let's keep a kitten, you can always find room.
And a little more time for the dust cloth and broom.
There's hardly a limit to the cats you can add
the thought of a cutback, sure makes you feel sad.
Each one is special, so useful, so funny,
The food bill grows larger, you owe the vet money.
Your folks never visit, few friends come to stay,
Except other cat folks, who live the same way.
Your lawn has now died and your shrubs are dead, too.
Your weekends are busy, you're off with your crew.
There's cat food and vitamins, grooming and shots
And entries and travel and motels, which cost lots.
Is it worth it you wonder? Are you caught in a trap?
Then that favorite comes up and climbs in your lap.
His look says you're special and you know that you will
Keep all of the kittens in spite of the bill.
Some just for showing and some just to breed
And some just for loving, they all fill a need.
Late evening is awful, you scream and you shout
At the cats on the sofa, who refuse to get up.
The cats and the cat shows, the travel, the thrills
The work and the worry, the pressure, the bills.
The Whole thing seems worth it, the cats are your life.
They're charming and funny and offset the strife.
Your lifestyle has changed, things just won't be the same.
Yes, those cats are addictive and so's the cat game!

Author Unknown

User's Signature

Качена снимка

#13 Потребителят е офлайн   dikari Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 5019
  • Регистрация: 19-October 05

Публикувано: 21 April 2012 - 07:59 PM

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
в този свят уж продава се всичко -
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.

М. Спасов

Снимка (и)

  • Прикачена снимка

User's Signature

Качена снимка

#14 Потребителят е офлайн   Elizd Икона

  • Прекалено лековерна...
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 2497
  • Регистрация: 13-August 09
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 30 July 2012 - 02:37 PM

Forever In My Heart
Although I'm not their mother
I care for them each day,
I cuddle, sing and read to them
And watch them as they play.
I see each new accomplishment,
I help them grow and learn.
I understand their language,
I listen with concern.
They come to me for comfort,
And I kiss away their tears.
They proudly show their work to me,
I give the loudest cheers!
No, I 'm not their mother,
But my role is just as strong.
I nurture them and keep them safe,
Though maybe not for long.
I know someday the time will come,
When we will have to part.
But I know each animal I cared for,
Is forever in my heart!

~ Author Unknown ~

PS
Видях го в профила във ФБ на Boriana Todorova и много ми хареса. Потърсих автор в нета - намерих стихчето в сборник за детски гледачки. Авторът е неизвестен. В предпоследния ред на оригинала animal всъщност е child.
User's Signature


*
Толкова по-зле:
"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
....
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че... "
Жак Превер, Превод: Иван Бориславов

#15 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 16 November 2012 - 11:21 PM

:smile: Не е съвсем по темата, но не знаех къде да го сложа.

Снимка (и)

  • Прикачена снимка

User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

#16 Потребителят е офлайн   tuty Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 1056
  • Регистрация: 25-July 07
  • Gender:Female
  • Location:Димитровград

Публикувано: 28 January 2013 - 09:25 PM

От тук http://www.webcafe.b...5_Vasheto_kuche
Вашето куче
М. Панчева 23.01.2013, 11:49 (обновена 23.01.2013, 12:08)

Снимка: © Явор Николов
Както предполагахте, Вашите кученца се справят с живота на улицата
Вашето куче е най-хубавото. То е с най-чистата кръв, носител на идеални гени, в перфектно здраве и с добър нрав. Вашето куче всяка сутрин ви носи пантофите и върти щастливо опашка, щом се приберете от работа.

Обичате да го разхождате, защото това Ви успокоява. Всяко лято е с Вас на море, защото е толкова забавно с него, докато подскача във водата. Вашето куче има собствен кът за сън, има десетки играчки, с които да се занимава и яде най-отбрана храна. Вашето куче има личен ветеринарен лекар, маркова "кучешка" козметика и няколко каишки за различни поводи. Обичате да сте заедно с него и да виждате обичта в очите му.

Вашето куче, преди да бъде Ваше, все пак е куче. И, като всяко такова, предполага се, че също като Вас, си има противоположен пол. За Вашето куче не е трудно да влезе в контакт с друго нечие (или ничие) куче от противоположен пол. И Вие разбирате, че то има биологичното свойство да се възпроизвежда. При това - доста често.

Все пак, Вие не желаете да кастрирате Вашето куче, защото това е против природата му, а и е неприемливо за възгледите Ви. И така, Вашето куче забременява. Вие сте щастливи, защото то е чистокръвно и много лесно ще подарите малките на приятели и познати, въпреки че гените му ще са леко размити в поколението, вероятно заради неизвестния баща.

Вашето куче ражда девет малки и беззащитни кутрета. Ще полагате максимални грижи за тях, докато пораснат, за да ги подарите. Вашите кученца са вече достатъчно големи, но никой не ги иска. Дори за подарък. Да, вярно, много са симпатични, но нямат нищо общо нито с породата, нито с вида на майка си и приличат по-скоро на бездомни, отколкото на породисти.

Не можете повече да ги гледате. Те отнемат от времето и средствата Ви, унищожават всички предмети, до които се доберат. Ще Ви е мъчно за тях, но няма какво друго да направите. Възможност да ги подарите на някого няма, дори едно-две от тях, а е абсурд да ги задържите у дома. Та те са цели девет.

Какво пък, те са вече достатъчно големи, за да се оправят сами, а и изглеждат така, като че са взети от улицата, ще успеят да се оправят като баща си. А и нали ще са всички заедно. Може дори да го открият някъде. Все пак, Вие ще се погрижите за тях, ще вземете достатъчно голям кашон, в който ще сложите някое старо и топло палто, както и малко храна. Може пък някой да си ги хареса. А може и да не си...

Вашите кученца формално вече не са Ваши. А Вашето истинско куче продължава да не е кастрирано. Няма и да бъде. Скоро пак ще се повтори същото.

Както предполагахте, Вашите кученца се справят с живота на улицата. Никой не си е харесал нито едно. А вече са прекалено големи и мръсни, за да започне някой да ги харесва.
Всяко едно от тях е Вашето куче.

Вашето куче е редовно ритано от минувачи. Вашето куче пречи на всички и затова трябва да се вземат мерки това да престане. Вашето куче е многократно блъскано от коли. Вашето куче е бито с метални тръби и замервано с камъни. В устата на Вашето куче се слагат пиратки и се палят, пали се и самото то, след като е залято с бензин.

Вашето куче яде храна, смесена с отрова. Прегазват Вашето куче с кола, пред очите на дете. Пробождат Вашето куче с нож. Няколко пъти. По Вашето куче се стреля с пушка. Няколко пъти. Крайниците на Вашето куче биват отрязвани. Вашето куче умира, увисвайки на обесено.

Очите на Вашето куче са извадени, главата му е разбита в тротоара. Вашето куче се влачи безпомощно и агонизиращо в калта, след поредния зверски побой. Крайниците или ребрата на Вашето куче са счупени. То умира от глад, хвърлено в шахта. Вашето куче е изплашено и може да нападне човек. Тогава Вашето куче става "зло". Вашето куче не заслужава да живее, защото е заплаха за обществото. Затова трябва обществото собственоръчно да се освободи от него. По някой от гореизброените начини. Такива са законите в природата...

За това, което се случва на Вашето куче, сте виновни Вие. То е в дома Ви, яде специална храна и спи в собствено легло. Разхождате го всяка сутрин и се грижите за него. Вашето куче отново ще има бебета, които като предишните няколко "партиди" ще се озоват на улицата. И всяко едно от тези кучета ще бъде Ваше куче.
А Вашето куче е най-хубавото.
User's Signature

Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.

#17 Потребителят е офлайн   deni_avr Икона

  • Speechless
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7281
  • Регистрация: 18-April 06
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 07 April 2013 - 04:09 PM

Видеото, което ме впечатли много през 2007.



User's Signature

Качена снимка

#18 Потребителят е офлайн   dikari Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 5019
  • Регистрация: 19-October 05

Публикувано: 20 November 2013 - 05:41 PM

http://sh1zo.tumblr....ost/67557460344

Събуждам се.
Протягам се.
Гладна съм.
Някои дни така.
В други дни се събуждам едвам, а за храна не искам и да мисля.
В трети за вино..
Но да не се отнасяме.

Днес е от първите и тръгвам към близката баничарница.
Щапукам си по тротоара, но чувам освен моите стъпки и чужди.
Не човешки.
Няма страшно де, сутрин е, нищо страшно не се случва на светло.
Кучешки са просто.
Усмихвам се, това със сигурност е предпочитаната от мен сутрешна компания.
Хората не са.
Хората са шумни сутрин.
Обръщам се да го видя и веднага клякам за да го посрещна и помилвам.
Кучо е висок, кощрамбест, със сякаш черна лъскава някога козина, а сега поокъсана, прошарена и посивяла.
Приближава се още и мътните очи потвърждават тезата ми, че от доста време е на този свят.
И не малка част от него без човешки ласки и топъл дом.
Но въпреки животинското отношение, което вероятно е понесъл и понася всеки ден, в този поглед има нещо човешко отвъд спуснатите в отворените очи клепачи.
Опита на старата душа.

Сяда точно пред мен и леко маха с опашка.
Отпускам се и аз на цимента с преплетени крака срещу него.
Мълчим си малко, докато прокарвам ръка през твърдата козина по главата, а той мижи и изтяга шия леко напред.
Да си мълчиш с човек хората намират за странно и притеснително.
Да си мълчиш с куче е единственото, което можеш да направиш.
Или поне така си мислех..

’Линее нашто поколенье, навред застой, убийствен мраз’
’Какво по..’
’..ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде, посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди, кога от злоба не кипът.’

Бял шум.

Мигам на парцали.
Картината пред очите ми се замъглява и фокусира, докато чувам сърцето си как бие в ушите ми.
'Вихър.'
Бях сигурна че отново промълви кучето.
Гласът беше плътен и нисък.
Шока бавно си отиваше от тялото ми, заместен от вълна любопитство, докато картината продължаваше да се прояснява.
Само ‘Как..’ усетих, че успя да се изплъзне от устата ми.
Вихър замаха с опашка и започна да ми разказва.

'Моята стопанка се казваше Лена.
Викаха ѝ Ленче.
Внуците - бабо Ленче.
Но те рядко идваха.
Рядко идваха и синовете ѝ.
Мен някакви хора ме оставиха в градинката пред блока.
Бях малък, още сукалче.
Тя излизаше да си полива цветята всеки ден и там ме намери.
В любимите ѝ момини сълзи.’

Гледах с широко отворени очи и очаквах всеки момент да се събудя.
Едновременно с това ми беше интересно да чуя как продължава историята на косместият ми приятел.

'Почуствах се зле, че съм ги смачкал.
Не беше доволна и гледаше лошо, но не усещах да беше сърдита на мен.
Напротив, взе ме и ме занесе у тях.
Така се запознахме.
И заживяхме заедно.
Един друг имахме и май друго не ни трябваше.
Тя не общуваше много със съседите.
Казваше ми че сплетничат излишно.
Предпочиташе с мен да си говори.
И не се чувстваше странно от това. ‘
(‘Я, не съм била единствената’, помислих си.)
'Казваше ми, че света е мрачен.
И беше нещастна, че не може да направи всекиго щастлив.
Искаше животните да имат право на глас, да могат да говорят.
Да могат да си кажат като ги боли и да благодарят, когато са щастливи.
Тъжеше, че все ще останат неразбрани и знаеше, че работата на хората бе да говорят вместо тях.
Но хората бяха също мрачни и какви неща говореха вместо тях и за тях..
Ужасни.
Изкарваха ги зверове.
Като не осъзнаваха, че зверовете бяха те самите.
Не гледаше телевизия, защото и там имаше прекалено много мрак.
Затова предпочиташе да чете.
В книгите намираше и светлина и тъмнина, но тъмнината не беше непрогледна.
Все имаше надежда.
Имаше и тайна надежда за мен.
Казваше ми
'Аз ти говоря и знам, че ме разбираш.
Но аз твоя език не знам.
Научи ти моя! И като се случи, ще можеш да си гласа на всички безгласни като тебе. И другите ще видят, че и те могат, и света ще стане едно по-хубаво място, страданието ще спре!’
Почесваше ме по ухото, след това поклащаше глава, смеейки се на себе си.
Мислеше си, че се е сбъркала напълно.
Но аз усещах, че мъничко вярваше, че може и да е възможно, това което иска.
И това ми даде сила.
Знаех желанията ѝ и исках да ги сбъдна.
Имах толкова много любов да ѝ дам, исках да се отплатя петкратно.
Тя си лягаше вечер със стихове на Вазов и понеже ги четеше на глас, стараех се да ги науча.
Най-трудното беше да ги изговоря.
Опитвах се всячески, всеки път докато не беше вкъщи и ходеше на пазар.
Отне ми месеци.
Години.
А на нея ѝ ставаше все по-трудно да се придвижва.
Все по-рядко излизаше, дори за цветята.
Дочух я една вечер да говори по телефона със сина си.
Питаше го ще се грижи ли за мен.
Започнах да разбирам, че времето ми може би привършва.
Не можех повече да я чакам да излезе.
Не реагира както си представях, стреснах я много.
Сега разбирам.
В главата ми знаех точно какво да кажа,но излизаше съвсем различно.
Виех и скимтях без да се отделят думи, а тя си мислеше, че нещо ме боли.
Обади се същата вечер по телефона, чух я да казва ’Кучето умира, заведи го на лекар, моля те, синко’.
С изчезващият аромат на топлите ѝ ръце пътувах в колата до клиниката извън града.
Мразех се, че я тревожа излишно и се надявах да имам достатъчно време да изпълня нейната мечта.
Исках да знае, че света ще се оправи и няма да е все така мрачен.
И че тя ще е причината за това.
Нищо не откриха, оставиха ме обаче за през нощта.
Аз си мълчах и не ядях, за да ме върнат по-скоро, но те и това интерпретираха погрешно, още дни в затвора ми назначиха.
А аз само исках да се прибера при нея.
И да ѝ рецитирам стихове на Вазов, защото тя беше прекалено уморена да чете.
Появи се синът на Лена.
След дни, за мен - безкрайност.
Червен и подпухнал в лицето, малко нервен даже.
Издърпа ме и ме качи в колата.
Най-накрая!
И този път знаех, че няма да се проваля.
Всяка нощ като гасяха светлините, аз опитвах и опитвах и успях!
Нямаше да я тревожа вече, щях да я направя най-щастливият човек!
Колата спря.
Вратата се отвори.
Излетях ентусиазиран навън.
Но не бях пред блока.
Бях на някакъв път, а в двете посоки само гора.
Сина на Лена отвори багажника и взе един чувал от там.
Изпразни го до близкото дърво, беше пълен с гранули.
Тръшна вратата на задната седалка, влезе си отпред и тръгна.
А аз останах там.
Сам.
Не разбирайки какво се бе случило току що.

В последствие се проясни..
След няколко дни път, в студ и вятър, стигнах до нашия блок.
Цветята на Лена бяха увяхнали.
Пренощувах отпред.
На сутринта тя не излезе за да ги полее.
Чаках я седмица.
Не се появи.
Исках да остана там завинаги.
Но нямах сили и за това.
Гледайки към прозореца на бившият ми дом,
успях да се сетя само за последните строфи от стиха на Вазов,
'Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал.’



Така завърши разказа си и замлъкна.
Още седяхме един срещу друг на тротоара.
Имах буца в гърлото.
Не знаех какво да кажа.
Чувствах безсилието на думите.
А кучето все още махаше с опашка.
Гледаше ме с невиждащи почти очи.

И тогава се събудих.
Пак.
Този път наистина.
Оказа се от втория тип сутрини..
.. стомаха ми беше на топка.

Отидох да си направя пресен сок от моркови.
Исках да се освежа. Отрезвя дори.
Започнах да изцеждам морков след морков,
но пред очите ми още стояха неговите.
А думите му отекваха в главата ми отново и отново.
'Думите на онова куче, това е толкова странно, Ванеса, осъзнай се!'

Излизайки, мернах през прозореца на кухнята кварталното куче.
Оглеждаше се и душеше из градинката пред блока.
Зачудих се..
Каква ли беше неговата история?
Какво ли би казало, ако имаше възможността?
И дали имаше нещо по-важно в света му.. от това да осъществи една човешка мечта?
User's Signature

Качена снимка

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни