Публикувано: 21 February 2007 - 02:02 PM
Да ,така е, взех моят среден шпиц след като направих темата тук..Знаеш ли, историята е малко странна.В смисъл ,че се бях запалила по тази порода и конкретно по средният шпиц и още февруари трябваше да взема кученце.Оказа се фалшива бременност..После ..Мина време..Даже по едно време мислех да взема за другарче на Алекс едно котенце..После си бях харесала пак от обявите тук едно черно кокерче(пораснало)взеха го други хора..И както винаги ,когато нещо е "писано да стане-то се случва рано или късно"така един хубав ден разхождайки се из центъра на София свърнах към площад"Славейков"и когато стигнах до небеизвестният зоомагазин влязох вътре..Направих някои покупки за овчарката ми и точно преди да изляза дочух кучешки лай.Излизаше от големите,стъклени аквариуми нагоре по стълбата..Върнах се, ей така,от любопитство.В първият аквариум в дясно имаше 2 кученца боричкащи се в талаша.Едното бе мопсче.А другото ..бе немски шпиц.Не помня колко време съм седяла там ,клекнала, притаила дъх ,хипнотизирана от малкото,бяло същество..След това излязох и веднага се обадих по телефона на развъдчика, от които чаках да взема куче февруари..Научих ,че едната му кучка е бременна и чака всеки момент да роди.Казах да ме има предвид като потенциален клиент-стопанин.След това се заредиха дни и седмици на очакване..Колебания относно какъв пол кученце да взема..И когато почти бях се спряла на момиченце и имена си бях намислила-научих ,че са се родили 2.Едното е починало.Останало е само едничко-момченце.След кратък размисъл ,позвъних отново при една от разходките ни с другото куче и твърдо заявих ,че ако кученцето не е обещано или капарирано вече-аз ще го взема.После минаха пак няколко седмици и аз се въртях на шиш от едни такива въпроси като например:как ще се справя с цели 2 кучета?!Дали Алекс (овчарката)ще го приеме за дружинка(с тази цел изобщо взех 2 -то куче);дали малкият ще се чувства добре с огромната,непохватна овчарка..Не спах ноща преди да идем да го вземем от развъдника в Ботевград.Постоянно се питах правилно ли постъпвам,ще се наредят ли"нещата"..Когато на другият ден го поех в прегръдките си той се гушна и бе спокоен.Моите близки също го вземаха да му се радват-всички знаете какво е немски шпиц бебе..Но той се дърпаше и си искаше да е в мен.От тогава до днес , надявам се дълги години занапред да е така-сме си заедно.И обичта ми към тях е по-голяма от всички грижи и отговорности,които съпътстват неминуемо съжителството с животинка.Винаги съм го казвала:моля се на Бог само да са ми живи и здрави.Нищо ДРУГО не е важно. wink п.с.човек разбира ,че е манияк по дадена тема или порода,когато започне да мисли ,че "нищо не е непосилно скъпо"относно отглеждането на кученцето му.Та такава е историята на единственото оцеляло кученце от кучилото на развъдник"Тита-Зелин"с буква"В".Историята на пристигането на моят Волфи при нас. wink