ГОВОРИЛНЯТА на подфорума ТЕМА ЗА ЛАФЧЕ
#3631
Публикувано: 30 July 2007 - 07:31 AM
#3632
Публикувано: 30 July 2007 - 11:30 AM

ммммм обичам риба BEER
#3637
Публикувано: 30 July 2007 - 01:40 PM
#3638
Публикувано: 30 July 2007 - 04:10 PM
#3639
Публикувано: 30 July 2007 - 05:31 PM
Ето първата снимка - Линда е некъпана и нересана, извадих я изпод леглото за позиране, но нямах търпение да пробвам. Не знам как съм я докарала на размер. И датата е грешна...
Прикачени файлове
-
Linda_30_07_07.jpg (44.69K)
Брой сваляния: 91
#3641
Публикувано: 30 July 2007 - 07:33 PM
#3642
Публикувано: 30 July 2007 - 08:29 PM
Линка е от сайта на Royal Canin http://www.sambs.bg/...canin/index.php
Дано ти свърши работа.
#3643
Публикувано: 30 July 2007 - 10:50 PM
5 - та група "Шпицове и примитиви"
Прикачени файлове
-
DSC_0040.jpg (27.52K)
Брой сваляния: 51
#3645
Публикувано: 31 July 2007 - 07:18 AM
Аз като гледам моятя Линда - та тя е толкова далече от "легни-стани", че се чудя дали оня юнак е прекалено амбициозен, или ние сме бавноразвиващи се. Даже на "НЕ" не реагира винаги, налага се да прибягвам до "груба сила" - отварям и "човката" и измъквам оттам полата си, която е захапала.
Та въпросът ми е - слушат ли ви вашите кучета? Как стана това във времето?
Нямам намерение, разбира се, да дресирам домашния си любимец да ми носи чехлите, но разглезено и невъзпитано куче е "напаст божия". Опитвам се да я обучавам така, както пише по книжките и го показват по филмчетата, но за моята лудетина всичко е само игра - върти опашка и гледа нещо да гризне, а от възпитанието нищо не вдява - просто не разбира.
Та молбата ми е да споделите опита си, белким влезем в час...
Знам, че има много изписано по темата и го изчетох, но не разбрах как става това във времето, не знам бързам ли или изоставам.
#3646
Публикувано: 31 July 2007 - 07:43 AM
#3648
Публикувано: 31 July 2007 - 12:00 PM
ще ти споделя нашия опит с дресурата на кученце немски шпиц b)
от съвсем малка /като почнахме да я извеждаме навън/ - носехме по джобовете си бурканче с гранулки - и като се отдалечеше от нас /понеже я пускахме да тича на воля - без каишка/ - отдалечеше ли се - почвахме да тракаме с бурканчето гранулки. Дочула звука на тракащите лакомства - тутакси дотичваше при нас. И досега като я пуснем да тича на воля - тича като изоглавена - обаче през 1-2 секунди се обръща и ни търси с поглед. Ако се отдалечи повечко - достатъчно е само да я извикаме по име - и дотичва обратно.
Вълшебните гранулки ни помогнаха и да я научим на командата СЕДНИ. И тя така твърдо я запамети тая команда, че сега - 2 години по-късно - изпълнява всичко на СЕДНИ. Напр. ако е захапала нещо не разбира какво значи ПУСНИ! Но кажем ли СЕДНИ - веднага пуска захапаното b) Научихме я да скочи на пейка и да седне - пак с гранулките. Научихме я също да се изкачва и спуска по детската пързалка. Това вече без гранулки - само й показахме стълбичките й казахме: Кора, ХОП - и тя вече беше горе b)
Ако й кажеш на Линди седни - нормално е тя да не знае, какво се очаква от нея - леко побутваш с ръка гръбчето й към опашката, за да седне . /много е възможно тя да се обръща да ти близка или гризка ръката b) / След като го направи - даваш й лакомство. И така...много са умни шпицовете - въпроса е, че винаги разбират какво искаш от тях, но невинаги го изпълняват b) Това го пише и по книгите, и по филмчетата, които си гледала. Само че на филмче изглежда много лесно - все едно от раз научават ония филмовите кучета b) малко търпение...това е всичко - успехи и поздрави от нас b)
#3649
Публикувано: 31 July 2007 - 12:36 PM
А номера с бурканчето гранулки е чудесна идея. И сега успявам да я извадя изпод кревата само като тракна гранулки (аз им викам барабонки) в паничката й - идва в галоп. Така че бурканче в джоба е добро решение, когато паничката не е наблизо.
Явно този, за когото писах, и който "ме тури в мисли" дали не изоставаме в развитието, е от типа на ония, които едно време записваха невръсните си отрочетата на пиано, балет и английски и им отравяха детството. Боже опази!
А преди малко Линда ме шашна, като се опита съвсем насериозно да облае с мутиращия си глас инкасаторката за вода. Впрочем аз съм изцяло на нейна страна - бабката (тя май и недовижда) я нарече коте!