А тук на тези снимки сме отново на изложбата от горните снимки, но
доста по - късно в конкурса "Bis baby".
Толкова бях болна на тази изложба..с температурата,
гадеше ми се,
въртеше ми се всичко пред очите, че в един момент започнах да "сдавам багажа"и точно, когато убеждавах моите хора да си вървим отивайки да пуша извън залата..Видях, че влизат в ринга за въпросния конкурс.
Хукнах към Волфи, грабнах повода и се забързах към входа на ринга.
Там една моя позната ми подхвърли, че май не трябвало да влизаме и ние за този конкурс и за секунда да си останем отвън..
Влязохме последни, застанахме в стойка.
Съдията направи оглед и даде знак да започнем въртенето в ринга.
Виеше ми се свят, часове наред бяхме прекарали в очакване на този конкурс и когато вече бяхме в ринга ми се щеше час по- скоро да свърши всичко и да си вървим по живо - по здраво.
Съдията отново направи знак да поставим кучетата в стойка..
Клекнах и опитах да го позиционирам мануално.
Гледах само в кучето си.
Нищо друго не виждах, не чувах..
Почти бях в мъгла от високата температура.
В един момент с периферията си забелязах, че съдията се ръкува с изложителите..ето..застава пред нас..повдигам за миг глава и разсеяно се ръкувам..После виждам, че другите изложители тръгват пак ..и..решавам, че явно ще се правят още обиколки..
Тръгвам след тях..
Те застават зад изложбената стълбичка и всяка от тях слага своето куче на второто..на третото място..
Оказвам се пред изложбената стълбица зад първото място..
Секунда ми трябва за да осъзная какво се случва.
Грабвам кученцето си и грейвам от изненада и радост..
Ето малко кадри от този момент.