[haski]

Е браво на хендлерката и кучето-шампион!  :->) Явно и болна пак си във форма и си успяла да грабнеш ПЪРВО МЯСТО! ;D

[Дури]

Здравейте момичета.
Интересно ли ви е да разказвам за изложби?
Мога да ви разправя и още как на единствената изложба извън София, на която сме ходили шпица падна от изложбената маса..
Но се притеснявам да не ви дотягам с този тип разказчета.
Хубав ден ви пожелавам: дури  :wub:

[марея]

не се притеснявай изобщо,а разказвай на тези изложби явно купона е на шест!!! ;D

[Дури]

Привет Марея.
Не те разбрах съвсем какво ще рече
" купона е на 6" защото една изложба си е доста уморително мероприятие за всички.
За кучетата, за изложителите..
Като беше бебе шпица бе най - кроткия, най - спокойния,
най - тихия всред всички кучета на изложбите на които ходехме.
За мое съжаление като порасна и влезе в клас "Млади" тази идилия се промени коренно.
Сега сме точно обратното.Най - шумните, най - неспокойните,
дето се казва " по лая ще ни познаете, че сме и ние там". ;D
Какво да се прави..
На изложбата в град Луковит бе обявено, че ще съди сръбски
( ако не греша)съдия и аз исках да идем за да го види и чужд съдия.
Беше ми интересно какво ще продиктува и как ще го прецени в оценителния лист.
И така!Тръгнахме Елен и прекрасната Ксюша ( японски хин)
с нейната кола и Вабанк с уникалната Вовка
(Черен Руски Териер), аз&Волф и мой близък приятел за гр.Луковит..
Преди това даже търсех из интернет инфо за града да видя къде точно ще ходим.
Пътувахме повече от добре времето мина неусетно в готино лафче всред готини хора.
Пристигнахме навреме, разположихме такъмите си около ринговете и зачакахме да почне изложбата.
В един момент се разбра, че съдията заради, който се дигнахме от София няма да съди.
Ще бъде заменен от друг съдия.
Е, каквот такова..Дойде и моя ред да вляза с малкия в ринга.
Изложбата бе на открито, ринговете бяха в тревата.
Влязохме в ринга, ръкувахме се със съдията, минахме мануалния оглед, завъртяхме се в ринга и съдията даде пореден знак да се приближим към съдийската маса.
Когато приближихме ни даде знак да кача шпица на една малка, тясна масичка и да го поставя в стойка.
Вдигнах го, сложих го отгоре, но масата бе толкова тясна, че за един неопитен изложител като мен риска да не овладея ситуацията бе твърде голям.Иии..естествено, че се случи! ;D
Уж го придържах, но той е твърде шавлив и при едно леко отстъпване назад, задния му крак се приплъзна извън масичката, кучето се катурна назад и се свлече от масата.
Единственото, което съумях да сторя в паниката си бе..да го обеся на повода. :samoubiec:
Като видя какво стана съдията ни разреши кучето да остане долу.
В мига, в който моя малък Волф се свлече от масата  почервенях като презрял домат.
Имах чувството, че всички ни се смеят.. :sarkastichen:
Забих поглед в земята и само чаках да ни връчи съдията оценителния лист и да се изнижа с подвита опашка от ринга му.
После седнахме всички в едно крайпътно кръчме и вкусно си похапнахме, докато кучетата ни пазеха колата.
Та..това е случката с падането ни от маса на изложба.
:blink:

[марея]

                                                                                                                                                                                        здрасти дурка,имах предвит ,че положителни или не чак толкова си имате доста емоции на изложбите и това е добре после да имаш да разказваш ,на такива като нас ,който не ходим по изложби. ;D                         

[Дури]

Всеки може да ходи.Като публика.Да гледа, да снима, да разказва после ..
Стига да му е интересно разбира се.
А на лятната  изложба тая година, която бе най - добре организираната, стегната и готина изложба шпица се представи ужасно в ринга..
Може би се дължеше на горещината, на твърде топлото време..
Не зная със сигурност, но като влязохме в ринга се влачеше като на заколение нашичкия.
Никакво настроение, нямаше и спомен от слънчевото, греещо, засмяно, енергично кученце.
Мъкнеше се разтегнат като акордеонче спуснал до земи опашка.
И нито веднъж!
Нито веднъж докато бяхме в ринга не пожела да я вдигне и преметне през гърба си..
Все едно бе някакво друго, непознато куче, а не моя артистичен Волфи.
Та такива ми ти работи, приятели..
;)

[Дури]

Олеле..Чак сега виждам каква тотална глупост съм написала! :samoubiec:
Изложбата на 18.11.2006г. се казваше"ЗЛАТНАТА ОГЪРЛИЦА"!
И Бест ин Шоуто и златната огърлица спечели доколкото си спомням
един разкошен ротвайлер!
Моля да бъда извинена грешката ми бе неволна..
Поздрави: дури

[iva81]

Здравейте :wub: :wub: :wub: :wub: :wub:
Надявам се, че и днес всички сте добре.
аз имах малък фитнес като се прибрах защото Арес е видял сметката на една саксия и на една хубава кашпа. Целият хол беше в пръст, но изчистих на бързо и така. Само не знам като тръгна на работа какво ще бъде - сигурно ще изпитвам ужас да се прибера, но се надявам да свикне и да спре с белите, тъй като вече ми идват малко в повече.
Прегръдки и целувки на всички :wub: :wub: :wub: :wub: :wub:

[iva81]

Дуричка, а относно разказите ти за изложбите смятам, че за всички нас е интересно, тъй като смятам, че твоята победа е и наша. По такъв начин тази порода става все по- популярна  :sedni!: :sedni!: :sedni!: :sedni!: :sedni!:и все повече хора научават и започват да се интересуват от нея. Дерзай и продължавай наред ние сме с теб :OK: :OK: :OK: :OK: :OK: :OK:

[joleto]

Такааа...ето ме и мееен...много целувки на пухчовците с лисичи муцунки :wub: честито на спечелилите в изложбите,продължавахте в съши дух ииииии прегръдки на всички!!

[Дури]

Еее супер сте!Направо ме трогнахте..с такава подкрепа - кой кат мен! :P
Жалко, че няма да можеш да дойдеш Ивенце да повикаш малко за нас кат се изтъпанчим в ринга пред вносния съдия ;D
Ама както и да се представим вие няма да се откажете от нас, нали  :P
Поздрави и целувки за всички! :wub:

[haski]

Еестествено че няма да се откажем от вас.Дури ти си една невороятна виртуална приятелка.Много са ми интересни тези случки които разкажваш.Продължавай така.Тъкмо ми вдигна настроението след този уморителен учебен ден.

[Дури]

Здрасти Дидка.
Радвам се, че успявам да те разсмея или разсея.. :wub:

[Дури]

Имам въпрос към joleto това ваша обява ли е:
"Здравейте,аз съм Мартин от Русе и си търся някой,който може да ми продаде Померански шпиц до четири месеца или златисто пекинезче до 2 месеца за 80лв ИЛИ да ми помогне да си намеря такъв човек!!!"
http://a140213.obiav...l.bg/smail.html

[haski]

Да аз също съм я виждалат тази обява.Вики ще разкажеш ли още някоя случка на изложба.Моля теее! :wub:

[Дури]

Мила Дидка аз ходя рядко на изложби..
Ако нещо конкретно те интересува питай може пък й да зная отговора.
:P

[haski]

Ми да ти кажа...не ми интересува нищо конкретно.Просто ми харесват историите ти.Дори да не са от изложба просто някаква истрийка.Много ги обичам. :P

[Дури]

Иии опасна си!
Добре да видим какво мога да ти разкажа тая вечеер..
Искаш ли да е една случка с Волф и едно ново улично куче?М? :P

[haski]

Хехехееее ми естествено.Разказвай! ;D

[Дури]

Наскоро в квартала се засели непознато, чисто черно, едро колкото Алекс, клепоухо, мъжко куче.
Заживя пред входа на съседния блок.Надявах се да го спечеля
на "наша страна" и да нямаме проблеми с кучетата ми.
Да станем приятели.

Първата ни среща бе на една следобедна разходка с Волф..
Минавахме покрай блока пред който то си лежеше.
Малкия спря на съседната улица и заби нос в едни храсти..
Щом ни зърна непознатия черньо веднага стана и тръгна към нас.
Още от далече му заговорих.Пуснах най - благия, най - медения звук на гласа си и съвсем спокойна му заговорих:
"Хеей ти кой си?Това е моя Волфи..Ти добричък ли си..?"
Такива някакви нещица нижех с мек тон и то се приближи съвсем близко до нас.
Когато разстоянието стана почти "на една голяма крачка" без никакъв видим сигнал, без предварително ръмжене, или втренчване, без настръхнала козина..както изглеждаше съвсем дружелюбно и просто любопитно внезапно скочи към малкия.
Метна съм към него със зверски лай, озъбен до уши..
Така се втрещих, че..Това бе в първата част от секундата след, което скочих към него и така се развиках, че после цял ден говорех пресипнало..
То отстъпи назад прогонено от мен, но не откъсваше враждебния си поглед от шпица.
..
На другия ден пак минавах тъдява, но бях с Алекс.Онова куче като ни видя скочи и хукна към нас с лай.
Застана  на пътя ни и не ни позволяваше да минем по обичайния ни път, по който минаваме всеки божи ден вече 2 години и кусур.
Трябва да уточня, че пътя ни е встрани от блока пред чийто отдалечен вход то си лежи.
Накарах Алекс да седне и метнах връзката си с ключовете по него.
То само ги подуши, но не отстъпи.Наложи се да крещя..За  да минем към блока ни без да обикалям квартала.
Тази картинка се повтори и на следващия ден..
..
Няколко дни по- късно след разговори с мои познати кучкари реших да се изправя срещу черньо с шпица и да му дам да разбере, че тая няма да я бъде да ни лае, гони, напада, препречва пътя, когато му скимне.
Тръгнах си по нашия маршрут и оня образ изскочи насреща ни..
Като го видях да тича към нас се затичах срещу него, размахвайки ръце и дрънчейки с връзката с ключовете.
То се спря.След малко пак тръгна срещу ни, аз пак не отстъпих и при второто ми затичване към него..нашийника на шпица се скъса..а черньо само това й чакаше да му падне мънечкия..как успях да спра шпица да не хукне към него..не зная..само зная, че за секунди ми се скъси живота с няколко години.
..
От тогава къде ни види достатъчно е само да чуе звука от клатещите се ключове за да си плюе на петите..
Какъв е извода?
"Тихите води са най - дълбоки".
Това е може би единственият път, когато куче ме "заблуждава" в намеренията си..
Хубава вечер приятели! :wub: