Здравей,
marapelia6ka!
Аз ще се пробвам да ти отговоря на въпросите, макар че съм новобранка в кучкарството, но за това пък ми е пресен спомена за времето, когато си задавах същите въпроси.
За теглото - и аз на времето прочетох някъде за тия 7кг и купих на Линда транспортна клетка с размери, подходящи за такова куче. Да де, ама момата ми взе, че израстна като баскетболиска, в момента е над средния ръст за породата, а той е 34см +/- 4см (стандарта го има на 1-ва страница в темата). В резултат - сега Линда със зор се побира в любимата си "бърлога" - транспортната кутия, тя за нея още от детството е най-сигурното укритие, крие се там от досадното миене на лапи и всеки път, когато се чувства заплашена от нещо. Сърце не ми дава да й я отнема, а явно й е малка, вече й е "тясна в ханша"

, ама тя си я харесва...
Та скромен съвет - остави въпроса с теглото на Айси да се реши сам, когато кучо порастне. Размерите на родителите са ориентир, но, както и при децата - едното е "бащичко", друго - "майчичко"!
За справка - Линда е "бащичко", висока е на ръст над средното - 36см , теглото й около 9кг. След разгонването беше надебеляла, та се турихме и двете с нея на диета...

, щото и аз съм наднормена...
Дали кучето е с нормално тегло за ръста си - "на око" се определя така:
"
Признак за добра кондиция: когато напипаме ребрата на кучето, без да се налага силно да натискаме; и напипаме по същия начин двете щръкнали кости на таза. Гръбнакът НЕ СЕ напипва като броеница.
Ако кучето е твърде слабо, ребрата и тазът ще се виждат и с просто око.
Ако е твърде дебело, няма да се напипват лесно."
За избора между нашийник и нагръдник - за мен няма дилема, а и Линда е на същото мнение като мен - НАШИЙНИК. Като амбициозна новоизлюпена стопанка на куче пробвах и нагръдник, даже два - ами тя ги изяде и двата и въпроса се приключи.
Има тук във форума и теми за това - нашийник или нагръдник, има различни мнения. Според мен за шпиц нашийника е по-добро решение.
marapelia6ka666, в May 8 2009, 07:30 PM, написа:
Аз опитах с каишка, но само гранулките спасиха ситуацията от магарешкият инат, с който Айси седна здраво на задните си крака и отказа да направи крачка напред. Колкото и много да ми харесва да е свободен, боя се, че ще има моменти в които ще трябва да е с повод.
Това със сядането на инат - "няма пък!" - ми е до болка познато, Линда си го прави до ден днешен. Само че аз на моята й намерих цаката - минавам й в гръб и си я подкарвам като вакло агънце! Не знам защо, ама при нас действа това, като крайна мярка, ако се "закучи" работата... А иначе - поводът при нас е задължителен на улицата, опасно е иначе и не си струва да се рискува!
Здрасти на
Ками и Роро - честито, станахте герман-ци!

С кеф и ние бихме се изнесли от София, тук вече не е за живеене, така че завиждаме благородно за двора и рекичката! Целувки на Роро, чакаме снимки!
Поздрави на всички, хубави почивни дни и весели разходки с кученцата - времето ще е супер, не забравяйте фотоапаратите!