Публикувано: 11 August 2009 - 11:17 PM
Историята за появаването на шпицовете
Историята за това как са се появили шпицовете започва някъде в дълбочината на вековете.
Алиса Гатакре в книгата си за шпицовете включва легендата, в която се разказва за трите кучета Кубилон, Ме-лампо и Любино, които са съпровождали тримата влъхви във Вифлеем, докато отивали към младенеца Христос. Названието «любино» е произлязло от «люпино» - буквите b и р в латинския език могат да бъдат взаимозаменяеми. Вълка в съвременния италиански език наричат «люпо», а шпица с вълча окраска - «люпино» и «вольпино». Така че може да се предположи, че шпицовете са били известни още през годините на зараждане на христианството. Французите наричат такива кучета «шиен люп» ( вълчо куче ) или «гран лу лу» (голям вълк).
За най-древното шпицеобразно куче се счита самоеда. Предполага се, че той е и прародител на съвременните европейски шпицове. Изкопаемите останки на първите домашни кучета са намерени в Швеция в Сие-халмен. Датира се находката около късния пареолит - XIIX пр.н.е.
За прародител на птицеобразните кучета се считат торфеното куче Canis familiaris palustris от неолита или късния каменен век (50004000 г. Пр.н.е.). Наречено е така, защото останките му често се намират в залежите на торф, който възпрепятства гниенето и служи за прекрасен консервант за съхраняване на такива археологически обекти.
Следи от торфено куче са намирали основно в северните части на земното кълбо Людвиг Рутимейер (Швейцария), Бринкман (Скандинавия), Линей (Франция), и по-късно французинът Гандерт (1930 г.), японецът Санто (1957 г.), немския изследовател Шнайдер-Лейер (1964 г.).
....
Торфеното куче се счита за предшественик на голяма част от европейските породи кучета. Имено тези изкопаеми кучета най-често се споменават като прародители на съвременните шпицове и лайки.
Освен изкопаемите останки, свидетелства за това, че шпицовете са били доста широко разпространени кучета за жителите на Европа във вече исторически времена намират и етнографите, изучаващи бита и културата на европейските племена. Изображения на птицеобразни кучета се срещат в орнаменти, украсяващи съдове за вино, датирани приблизително около четвърти век до н.е. Използване на рисунки, изобразяващи подобни кучета, се срещат и на други антични предмети.
Предшествиникът на днешните шпицове се е появил в Северна Европа, но в коя от днешните й части в Нидерландия, в Германия или някъде другаде сега в наше време е невъзвожно да се установи точно. Има доказателства, че кучетата, които са наричани кеесхонди в Холандия и волф-шпицове в Германия, са от една порода.
Немският изследовател Бахман счита, че първото споменаване за шпиц е дело на граф Еберхард Сай-ие, владетел на имението Риневал през 1450 год., който въвел обидното наименование «Spitzhund». Доктор Кайус от Кембридж споменава немския померан през 1570г. и му дава латинското име Cannibus Brutanicus. Приблизително по същото време немецът Рейнард де Фокс описва шпица като типично куче пазач.
Някои автори смятат, че, например, и шнауцерите порода, началото на която се датира ориентировъчно към XV век, е била получена по пътя на кръстосване на немски пудел с волфшпиц и къдравокосмест пинчер. Такава теория може да възникне само при положение, че тези три породи са били добре известни по това време в Германия.
През 1867г. Немският натуралист Фитцингер е описал 48 форми на шпицове. Кучета от този тип са били популярни в Германия. В течение на дълъг период в резултат на народна селекция се формирали няколко разновидности на шпица. Чистопородното развъждане на шпицове е започнало Померания област на брега на Балтийско море.
....
Външността на големите и средни шпицове от това време се описва примерно така караулно куче с дълга пухкава и права козина, особено на врата, където оформя яка, основно бяло, понякога черно или сиво, т.нар. Брабантски кизен. Миниатюрните шпицове той-померани са били любимци на жените.
Известно е, че в различните немски провинции са развъждали шпицове с различен цвят. В края на XVII и началото на XVIII век големият бял шпиц е бил разпространен в споменатата вече Померания, а също и в други провинции. Черни и кафяви шпицове са използвани за охрана на лозята и за отпъждане на птиците от узрелите плодове, като стражи за фермерските домове и баржи във Вюртемберг. Породата е увековечена в монументи в Щутгарт и в Бохемия, на паметника на лозаря в Ринеланд и в други произведения на изкуството.
А малкият шпиц с ръст 2830 см бил популярно салонно кученце.
Естествено, потребностите на хората в различните региони били различни. Но основно тези кучета са били кучета пазачи. Не охранители, т.е. кучета, които самостоятелно противодействат на злодея-натрапник, а имено пазачи, които своевременно подават сигнал на стопанина за потенциалната опасност. Да се отглеждат големи и злобни кучета-охранители често е било икономически неизгодно. А малкото звънче, способно в много случаи безстрашно да атакува противника заедно със своя стопанин, се е оказал по удобен и удачен вариант.
Тъй като европейските селяни практически не се занимавали с лов, при птицеобразните кучета, които се развъждали в тези райони, ловните качества са слабо изразени. Макар че е известно, че немските шпицове, макар и рядко, са помагали на стопаните си да ловуват, но в основно са изпълнявали функции на пазачи, а по-рядко на пастири.
Алфред Брем и писал, че шпицовете се ценят ... затова, че наред с безусловната си привързаност и вярност към своя господар те са и безкрайно весели, а при това не се боят никак ни от дъжд, ни от студ. Те не могат да седят вързани на верига, но затова пък са незаменими там, къдет могат да охраняват двор, тичайки свободно по него.
Шпицовете са за дома това, което е овчорката за стадото. Златни слова, ама кой се сеща да се вслуша днес в думите на стария Брем.
Към края на ХХ век шпицовете изгубват своето практическо значение. Към момента те са в болшинството си декоративни кучето, кучета-компаньони. Само малка част от шпицеобразните се използват като преди за някаква дейност. И въпреки това остроухите кучета остават едни от най-популярните.
Неабходимо е да се подчертае, че всички разновидности на немските шпицове волфшпиц, голям, среден, малък и миниатюрен, а също и английските кеесхонди и померани, които са получили значителна популярност в Новия свят са били и остават от една породна група с многочислени морфотипове. Мопфотипове или морфи това са отличаващи се по външен вид групи от индивиди в рамките на една порода. Такова фенотипно ( външно различимо) многообразие на шпицовете позволява да се предположи, че генегическия потенциал на породата е достатъчно висок и гарантира еволюционен успех.
Съгласно стандартите, приети от Международната киноложка федерация (FCI), шпицовете се делят съобразно размера и цвета. Кеесхондите се оценяват съвместно с волфшпицовете, а помераните с миниатюрните шпицове.
Във Великобритания, Скандинавските страни ( даже членове на FCI), САЩ, Канада, Австралия, ЮАР са признати две разновидности на шпицовете - кеесхонд и померан, стандартите на които малко се отличават от този на немския шпиц.
Едновременно с това и европейските, и американските кучета успешно се представят в общи рингове. В болшинството страни се практикува чифтосване на малки и миниатюрни шпицове с померани, а волфшпицове с кеесхонди. Признато е, че много немски шпицове фенотипно значително се отличават от типичните кеесхонди и померани.
Шпицове са развъждали не само в Германия. В Холанзия са живяли кучета, много приличащи на немските шпицове. Няма единно мнение кога и как тези кучета са попаднали в Холандия. Изведтво е, че преди няколко столетия техните предшественици са плавали на кораби, пренасящи въглища и дървесина от Швацвалд и Вютенберг, или са пресичали Рейн и Вестфалия към холанските провинции Хелдерланд и Лимбург. Понякога се счита, че тях са наричали волфшпиц или голям померан. Някои автори смятат, че немските померани са произлезли от холандските кучета. Привържениците на тази теория предполагат, че прадедите на шпицовете са дошли от север, от бреговете на древното море. Кога и как е станало това разказват легендите.
Основавайки се на преданията, дошли до нас от дълбините на вековете, може да се предположи, че прадедите на съвременните шпицове са дошли от север на древни морски съдове. Произведения на изкуството, които археолози намират в тези области, могат да служат като потвърждение на този факт. Съгласно записите на холандския историк и писател Георг Маселман, прадедите на шпицовете са изиграли значителна роля при основаването на Амстердам. И наистина, на големия печат на Амстердам е изобразен древен кораб с шпицообразно куче, показващо се иззад борда на кораба.
... Историята започнала във Фрисландия. Това е остров в Северно море, населен с племената фризи народ, живеещ и днес на север в Германия, Дания и Нидерландия.
Хрониките разказват, че фризите създали закони, за да запазят мира в общността си. Един от законите касае кучетата: Този, който убие ловно куче, трябва да плати 8 монети, а който убие домашно плаща 12 монети. Сега е трудно да се разбере логиката на законодателя от ония времена. Съвсем неочаквано норма, скрепена със закон, показва, че кучето-приятел се цени повече от кучето-ловец.
Периода около 800-100г. пр.н.е. бил мрачен за фризите. Викингите нападали, убивали и ограбвали западно-еврпейските селища. В тези времена е възникнала и легендата за ролята на кеесхонда холандския шпиц за основаването на Амстердам.
Кораб на викингите по време на буря се разбил в скалите на фризсландския бряг и всички се удавили, освен един сина на вожда на племето. Съпроводен от кучето си, наричано Кристиан, фриския рибар Волферт измъкнал от водата потъващия викинг. Но бурята отнесла в непознати води рибарската лодка с двамата мъже и кучето. Към края на нощта бдителния кеесхонд усетил мириса на брега и залаял, обърнат по посока на сушата. Хората зопочнали да гребат и скоро стигнали до твърда земя.В знак на благодарност за своето спасение Волферт и норвежеца построили малък параклис в чест на св.Олаф, покровителя на моряците. Кучето на Волферт била свидетел на случилото се. Тук свършва легендата и започва историята.
С течение на времето малко рибарско селище била построено на мястото, където Волферт излязъл на брега там, където река Амстел се влива в залива. Серия бури през XIII век разширила и задълбочила залива. На реката построили дига и малкия град започнали да наричат Амстелредам. Никой не може да каже кога това име се е променило и се е превърнало в Амстердам. За първи път този град се споменава в началото на XIII век.
На големия печат на Амстердам е изобразен древен канал, дървен плавателен съд и куче на палубата. Каква е породата на кучето, изрисувано на печата? Достатъчно е внимателно да се разгледа изобразената на печата глава на кучето, показваща се иззад борда, за да е ясно заострената муцуна и изправените триъгълни уши ни убеждават, че това е шиц.
Жителите на Амстердам не забравили легендата за основаването на града им и кучето, изиграло своята роля в това събитие. Да се вземе шпиц на борда при плаване по каналите се е считало за добра поличба. След време кучето станало част от морския закон, доколкото се е считало за собственост на кораба. Никой не се осмелявал да го нападне, ако на борда имало такъв страж.
Болшинството капитани на баржи, фермери и превозвачи имали шпицеобразни кучета часови, но ги наричали в различните страни различно. Тези кучета освен това пазели и добитъка и понякога ловяли гризачи. Съществува мнение, че едрите кучета се използвали да теглят баржите при буксирането им. Каналите били пълни с баржи, капитаните им живеели там с кучетата си, които били там като матроси на вахта, пазели имуществото на стопанина и играели с децата му.
....
от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)
Вход
Регистрация
Помощ
Аз й се ядосвам понякога на щуротиите, но бързичко ме напушва смях и се забавлявам с нея. Отначало ми вдигна кръвното, като се почерни като коминочистач пред очите ми и най-нахално си играеше с една шишарка, докато й се карам, ама после ме досмеша и извадих фотоапарата! В крайна сметка животинчето не таи зло в сърцето и няма как да му се сърдиш, само защото е палаво. 
Горе
Цитиране +
- а накрая се счепкаха яката, май бяха решили да се сбият! Цезо е по-дребен и по-кльощав в сравнение със съперника, ама не се дава! 
помежду им - после стой, та гледай! То и Линда това направи - първо ги разлая яката, после се оттегли царствено! 
Ама това й беше веселбата - от утре сме "100% саморазхождащи се единици". 
Публикувано: 10 August 2009 - 11:27 PM
rumelke ще ги снимаме няма как стига да се видим целувки
това куче е уникално просто. Нямам думи колко е забавен. 
