ГОВОРИЛНЯТА на подфорума ТЕМА ЗА ЛАФЧЕ
#9451
Публикувано: 11 August 2009 - 11:17 PM
Историята за това как са се появили шпицовете започва някъде в дълбочината на вековете.
Алиса Гатакре в книгата си за шпицовете включва легендата, в която се разказва за трите кучета Кубилон, Ме-лампо и Любино, които са съпровождали тримата влъхви във Вифлеем, докато отивали към младенеца Христос. Названието «любино» е произлязло от «люпино» - буквите b и р в латинския език могат да бъдат взаимозаменяеми. Вълка в съвременния италиански език наричат «люпо», а шпица с вълча окраска - «люпино» и «вольпино». Така че може да се предположи, че шпицовете са били известни още през годините на зараждане на христианството. Французите наричат такива кучета «шиен люп» ( вълчо куче ) или «гран лу лу» (голям вълк).
За най-древното шпицеобразно куче се счита самоеда. Предполага се, че той е и прародител на съвременните европейски шпицове. Изкопаемите останки на първите домашни кучета са намерени в Швеция в Сие-халмен. Датира се находката около късния пареолит - XIIX пр.н.е.
За прародител на птицеобразните кучета се считат торфеното куче Canis familiaris palustris от неолита или късния каменен век (50004000 г. Пр.н.е.). Наречено е така, защото останките му често се намират в залежите на торф, който възпрепятства гниенето и служи за прекрасен консервант за съхраняване на такива археологически обекти.
Следи от торфено куче са намирали основно в северните части на земното кълбо Людвиг Рутимейер (Швейцария), Бринкман (Скандинавия), Линей (Франция), и по-късно французинът Гандерт (1930 г.), японецът Санто (1957 г.), немския изследовател Шнайдер-Лейер (1964 г.).
....
Торфеното куче се счита за предшественик на голяма част от европейските породи кучета. Имено тези изкопаеми кучета най-често се споменават като прародители на съвременните шпицове и лайки.
Освен изкопаемите останки, свидетелства за това, че шпицовете са били доста широко разпространени кучета за жителите на Европа във вече исторически времена намират и етнографите, изучаващи бита и културата на европейските племена. Изображения на птицеобразни кучета се срещат в орнаменти, украсяващи съдове за вино, датирани приблизително около четвърти век до н.е. Използване на рисунки, изобразяващи подобни кучета, се срещат и на други антични предмети.
Предшествиникът на днешните шпицове се е появил в Северна Европа, но в коя от днешните й части в Нидерландия, в Германия или някъде другаде сега в наше време е невъзвожно да се установи точно. Има доказателства, че кучетата, които са наричани кеесхонди в Холандия и волф-шпицове в Германия, са от една порода.
Немският изследовател Бахман счита, че първото споменаване за шпиц е дело на граф Еберхард Сай-ие, владетел на имението Риневал през 1450 год., който въвел обидното наименование «Spitzhund». Доктор Кайус от Кембридж споменава немския померан през 1570г. и му дава латинското име Cannibus Brutanicus. Приблизително по същото време немецът Рейнард де Фокс описва шпица като типично куче пазач.
Някои автори смятат, че, например, и шнауцерите порода, началото на която се датира ориентировъчно към XV век, е била получена по пътя на кръстосване на немски пудел с волфшпиц и къдравокосмест пинчер. Такава теория може да възникне само при положение, че тези три породи са били добре известни по това време в Германия.
През 1867г. Немският натуралист Фитцингер е описал 48 форми на шпицове. Кучета от този тип са били популярни в Германия. В течение на дълъг период в резултат на народна селекция се формирали няколко разновидности на шпица. Чистопородното развъждане на шпицове е започнало Померания област на брега на Балтийско море.
....
Външността на големите и средни шпицове от това време се описва примерно така караулно куче с дълга пухкава и права козина, особено на врата, където оформя яка, основно бяло, понякога черно или сиво, т.нар. Брабантски кизен. Миниатюрните шпицове той-померани са били любимци на жените.
Известно е, че в различните немски провинции са развъждали шпицове с различен цвят. В края на XVII и началото на XVIII век големият бял шпиц е бил разпространен в споменатата вече Померания, а също и в други провинции. Черни и кафяви шпицове са използвани за охрана на лозята и за отпъждане на птиците от узрелите плодове, като стражи за фермерските домове и баржи във Вюртемберг. Породата е увековечена в монументи в Щутгарт и в Бохемия, на паметника на лозаря в Ринеланд и в други произведения на изкуството.
А малкият шпиц с ръст 2830 см бил популярно салонно кученце.
Естествено, потребностите на хората в различните региони били различни. Но основно тези кучета са били кучета пазачи. Не охранители, т.е. кучета, които самостоятелно противодействат на злодея-натрапник, а имено пазачи, които своевременно подават сигнал на стопанина за потенциалната опасност. Да се отглеждат големи и злобни кучета-охранители често е било икономически неизгодно. А малкото звънче, способно в много случаи безстрашно да атакува противника заедно със своя стопанин, се е оказал по удобен и удачен вариант.
Тъй като европейските селяни практически не се занимавали с лов, при птицеобразните кучета, които се развъждали в тези райони, ловните качества са слабо изразени. Макар че е известно, че немските шпицове, макар и рядко, са помагали на стопаните си да ловуват, но в основно са изпълнявали функции на пазачи, а по-рядко на пастири.
Алфред Брем и писал, че шпицовете се ценят ... затова, че наред с безусловната си привързаност и вярност към своя господар те са и безкрайно весели, а при това не се боят никак ни от дъжд, ни от студ. Те не могат да седят вързани на верига, но затова пък са незаменими там, къдет могат да охраняват двор, тичайки свободно по него.
Шпицовете са за дома това, което е овчорката за стадото. Златни слова, ама кой се сеща да се вслуша днес в думите на стария Брем.
Към края на ХХ век шпицовете изгубват своето практическо значение. Към момента те са в болшинството си декоративни кучето, кучета-компаньони. Само малка част от шпицеобразните се използват като преди за някаква дейност. И въпреки това остроухите кучета остават едни от най-популярните.
Неабходимо е да се подчертае, че всички разновидности на немските шпицове волфшпиц, голям, среден, малък и миниатюрен, а също и английските кеесхонди и померани, които са получили значителна популярност в Новия свят са били и остават от една породна група с многочислени морфотипове. Мопфотипове или морфи това са отличаващи се по външен вид групи от индивиди в рамките на една порода. Такова фенотипно ( външно различимо) многообразие на шпицовете позволява да се предположи, че генегическия потенциал на породата е достатъчно висок и гарантира еволюционен успех.
Съгласно стандартите, приети от Международната киноложка федерация (FCI), шпицовете се делят съобразно размера и цвета. Кеесхондите се оценяват съвместно с волфшпицовете, а помераните с миниатюрните шпицове.
Във Великобритания, Скандинавските страни ( даже членове на FCI), САЩ, Канада, Австралия, ЮАР са признати две разновидности на шпицовете - кеесхонд и померан, стандартите на които малко се отличават от този на немския шпиц.
Едновременно с това и европейските, и американските кучета успешно се представят в общи рингове. В болшинството страни се практикува чифтосване на малки и миниатюрни шпицове с померани, а волфшпицове с кеесхонди. Признато е, че много немски шпицове фенотипно значително се отличават от типичните кеесхонди и померани.
Шпицове са развъждали не само в Германия. В Холанзия са живяли кучета, много приличащи на немските шпицове. Няма единно мнение кога и как тези кучета са попаднали в Холандия. Изведтво е, че преди няколко столетия техните предшественици са плавали на кораби, пренасящи въглища и дървесина от Швацвалд и Вютенберг, или са пресичали Рейн и Вестфалия към холанските провинции Хелдерланд и Лимбург. Понякога се счита, че тях са наричали волфшпиц или голям померан. Някои автори смятат, че немските померани са произлезли от холандските кучета. Привържениците на тази теория предполагат, че прадедите на шпицовете са дошли от север, от бреговете на древното море. Кога и как е станало това разказват легендите.
Основавайки се на преданията, дошли до нас от дълбините на вековете, може да се предположи, че прадедите на съвременните шпицове са дошли от север на древни морски съдове. Произведения на изкуството, които археолози намират в тези области, могат да служат като потвърждение на този факт. Съгласно записите на холандския историк и писател Георг Маселман, прадедите на шпицовете са изиграли значителна роля при основаването на Амстердам. И наистина, на големия печат на Амстердам е изобразен древен кораб с шпицообразно куче, показващо се иззад борда на кораба.
... Историята започнала във Фрисландия. Това е остров в Северно море, населен с племената фризи народ, живеещ и днес на север в Германия, Дания и Нидерландия.
Хрониките разказват, че фризите създали закони, за да запазят мира в общността си. Един от законите касае кучетата: Този, който убие ловно куче, трябва да плати 8 монети, а който убие домашно плаща 12 монети. Сега е трудно да се разбере логиката на законодателя от ония времена. Съвсем неочаквано норма, скрепена със закон, показва, че кучето-приятел се цени повече от кучето-ловец.
Периода около 800-100г. пр.н.е. бил мрачен за фризите. Викингите нападали, убивали и ограбвали западно-еврпейските селища. В тези времена е възникнала и легендата за ролята на кеесхонда холандския шпиц за основаването на Амстердам.
Кораб на викингите по време на буря се разбил в скалите на фризсландския бряг и всички се удавили, освен един сина на вожда на племето. Съпроводен от кучето си, наричано Кристиан, фриския рибар Волферт измъкнал от водата потъващия викинг. Но бурята отнесла в непознати води рибарската лодка с двамата мъже и кучето. Към края на нощта бдителния кеесхонд усетил мириса на брега и залаял, обърнат по посока на сушата. Хората зопочнали да гребат и скоро стигнали до твърда земя.В знак на благодарност за своето спасение Волферт и норвежеца построили малък параклис в чест на св.Олаф, покровителя на моряците. Кучето на Волферт била свидетел на случилото се. Тук свършва легендата и започва историята.
С течение на времето малко рибарско селище била построено на мястото, където Волферт излязъл на брега там, където река Амстел се влива в залива. Серия бури през XIII век разширила и задълбочила залива. На реката построили дига и малкия град започнали да наричат Амстелредам. Никой не може да каже кога това име се е променило и се е превърнало в Амстердам. За първи път този град се споменава в началото на XIII век.
На големия печат на Амстердам е изобразен древен канал, дървен плавателен съд и куче на палубата. Каква е породата на кучето, изрисувано на печата? Достатъчно е внимателно да се разгледа изобразената на печата глава на кучето, показваща се иззад борда, за да е ясно заострената муцуна и изправените триъгълни уши ни убеждават, че това е шиц.
Жителите на Амстердам не забравили легендата за основаването на града им и кучето, изиграло своята роля в това събитие. Да се вземе шпиц на борда при плаване по каналите се е считало за добра поличба. След време кучето станало част от морския закон, доколкото се е считало за собственост на кораба. Никой не се осмелявал да го нападне, ако на борда имало такъв страж.
Болшинството капитани на баржи, фермери и превозвачи имали шпицеобразни кучета часови, но ги наричали в различните страни различно. Тези кучета освен това пазели и добитъка и понякога ловяли гризачи. Съществува мнение, че едрите кучета се използвали да теглят баржите при буксирането им. Каналите били пълни с баржи, капитаните им живеели там с кучетата си, които били там като матроси на вахта, пазели имуществото на стопанина и играели с децата му.
....
от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)
#9453
Публикувано: 13 August 2009 - 11:59 AM
Съвременните шпицове са много привлекателни, жизнерадостни кучета. Те лесно се адаптират към най-различни условия на съществуване. Единствено не бива да се държи шпица в изолация от човешкото общество, на верига или някъде там в двора. При неправилно възпитание шпицът, както и представителите на всяка друга порода кучета, придобива нежелани черти в поведението си. Растящото кученце при недостатъчно общуване с него започва само да се забавлява и понякога това се превръща в сериозен проблем, изразяващ се в деструктивно поведение кучето гризе мебели, обувки. Лишен от емоционално натоварване, взаимни контакти с човека, шпицът може да стане безпричинно джафкащо кученце, което прави впечатление на глупаво и неразбиращо. Ако не се формират навреме адекватни социални контакти, кучето може да стане неспособно за нормално общуване с хора и себеподобни. Такива животни често са неуверени и страхливи при среща с непознати хора или кучета. Или обратното, провокират агресия, не могат да избегнат агресивни контакти. ....
Всички тези проблеми са присъщи не само шпицовете, но и за другите породи кучета.
Всъщност проблеми с поведението на кучетата няма, доколкото кучето се държи така, както вие му позволявате. Когато видиш куче, което се хвърля върху всеки и всичко, а стопанинът му не може да го усмири, то, най-вероятно, на него просто му харесва това поведение на любимеца му. Понякога стопаните обикновено новаци или невнимателни, разсеяни хора започват да преразглеждат своя подход към възпитанието на кучето си чак след като поведението на техния питомец вече се е оформило.
Постарайте се да разберете постъпките и поведението на своя възпитаник още в началния етап на вашите взаимоотношения. Ясно и настойчиво, не задължително грубо, му покажете кое е недопустимо и кое одобрявате в поведението на малкото кученце. Проблемите с поведението, както и болестите, е по-добре да се избегнат, отколкото да се коригират. Макар че при редица породи се срещат привични за тях характеристики на поведението им, които са били формирани при създаването на породата и предназначени за решаване на конкретни задачи в конкретни условия. И често такова поведение в обичайна обстановка може да се възприеме като проблемно и да не бъде одобрено от обществото. Известно е че много породи ловни кучета са любители на пътешествията, понякога бягат от стопаните си, обичат да си полаят, да се сбият със себеподобни, да гонят котки или да удушат някоя домашна птица. Такова поведение не се толерира нито сред ловците, нито още по-малко сред жителите на селата и се прекратява най-решително. Служебните и овчарските кучета също имат понякога своите сериозни проблеми, които се проявяват, ако те попаднат в неумелите ръце на стопани или, както се казва, не на мястото си.
При всяка порода и при всяко куче си има своето но. При шпицовете това е преди всичко ярко изразената им доминантност ( едни такива малки Наполеончета), възбудимостта им в непривична обстановка, която се изразява ной-вече с лай и скимтене, повишена активност при опитите им да решат възникнала пред тях задача. Както всяко куче, така и шпицът без конкретно възложена работа служба, придобива нежелателни черти на поведението си. За това, ако имате възможност да се занимавате със спорт или да прекарвате достатъчно време навън шпицът ще бъде ваш помощник и компаньон. В градината той вероятно ще бъде усърден и безкомпромисен собственик, като при това съществува реална опасност неканените ви гости да бъдат атакувани най-решително. Както вече беше казано, шпицовете, като всяка порода, създадени при определени условия, често нападат в гръб, нанасяйки на «врага» многобройни рани от ухапванията си. Като се вземе предвид, че шпицовете, макар и дребни, са много подвижни, такова поведение даже на дребно куче може да бъде твърде опасно. Да не дава бог да бъдете атакувани от два шпица на тяхна територия.
В подобни случаи стопънинът е длъжен да вземе най-сериозни мерки за гарантиране безопадността на околните.
Неопитните стопани на шпицове, които пренебрегват основите на елементарното възпитание и дресировка, често стават разпространители на слухове за шпицовете като неуравновесени, истерични и хапещи кучета. Всички тези проблеми, както беше казано, действително възникват, и то не само при шпицовете, ако не се отделя достатъчно внимание на възпитанието на кучето, ако това обучението има епизодичен характер, ако изискванията към държанието на малкото кученце се отличават от тези, които се поставят пред възрастното куче.
Много често на малкото кученце му се позволяват много неща, забранени за възрастното. Типична ситуация, която не успяват да избегнат много начинаещи кучкари. Отначало е трудно да се сдържиш и да не поглезиш, да не дадеш от трапезата си вкусна хапка на дребосъка, особено ако той така забавно лае и подскача около масата. Минават седмици, дребосъка пораства, става по-гръмогласен, а поведението му по-целеустремено и настойчиво. И накрая стопаните решават, че достатъчно са глезили кучето то вече е голямо и, според тях, спокойно вече може да си дочака вечерята. Е да, ама не! Кучето бива изгонено на мястото си. Но то почти веднага се връща и започва да лае и скача. Отново го гонят, но упоритостта на кучето обикновено превъзхожда тази на стопанина. А като добавим и непрекъснатия лай... И за да има тишина стопаните се предават за пореден път. И след някое време откриват, че шпицът им се е научил много добре да ги манипулира. Ако желаното парченце храна от масата не се появи прекалено дълго, лаят става все по-силен и настойчив.
След време търпението на стопаните се изчерпва. Глезенето се сменя с радикално, твърдо въздействие. Но вместо идеално послушание в кучето се изработва устойчиво истерично поведение. То започва да реагира само на твърдо въздействие, става неуправляемо, лае по най-малък повод, търси път за връщане на установеното по-рано привично поведение. Енергията на това търсене често се превръща в нежелани за стопаните действия. Кучето започва да унищожава вещи, да гризе обувки, завира се под масата или шкафа и лае истерично оттам. При опит да бъде извадено от скривалището си хапе.
Кой е създал тази крайно нежелана ситуация? Хората не са склонни да търсят грешки в своето поведение. Обикновено за виновно в подобен случай се обявява кучето, а заедно с него и всички други шпицове наведнъж.
За това когато някой каже, че с удоволствие би си взел куче от такава порода, само че, виждате ли, баба му ( майка му, леля му) имала някога чудесен бял шпиц, който изпохапал всички роднини и именно тези му спомени го възпират да си вземе такова куче поинтересувайте се самата му баба ( майка, леля ) обичала ли е нахапаните си раднини? Не е ли било поведението на кучето проекция на отношението на стопанката му към роднините й? Макар че «хапещото» поведение на едно куче може да е предизвикано от други мотиви или дефекти на възпитанието, анализът на такива проблеми често е сложна задача, изискваща специални познания и опит в работата с животни.
Не се надявайте, че, прочитайки рекламна обява и взимайки си куче от конкретна порода, вие автоматически получавате любимец именно с екстериорнти качества и поведение, описани в рекламата. Безпроблемното осъществяване на най-бляскавите изложбени перспективи, обрисувани от развъдчика, с още добавки от собственото въображение това не е нищо друго освен наивност. Успехите се определят, като правила, от труда и усилията, положени за отглеждането и възпитанието на всяко куче, в това число и на шпица.
.... За да могат породните черти да се проявят в пълна степен, трябва да се вложат много сили, време и средства.
... Не бъдете наивни и не вярвайте, че това което показват в игралните филми или пишат в художествената литература, съответства изцяло на действителността. Всяко куче трябва да бъде правилно възпитавано и обучавано, за да се получи желания резултат.
от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)
#9454
Публикувано: 13 August 2009 - 08:46 PM
Много съм щастрива, че сте добре. С влизането у нас и първото нещо, което направих е да се лепна на компа и да прочета как сте.
Римелка, радвам се, че сте имали страхотна почивка. Историите ти са невероятни, разбира се заслугата в голяма степен е на Линда
Ние вчера се върнахме от Рибарица - давихме се 6 дни в дъжд. Имахме само 4 дни хубави, и общо взето не съм особено очарована. Но пък много харесвам Тетевенския и Троянския балкан, така че почивката може да се сложи в графа прилична.
Арес беше при мама. С Бела са били страхотна комбина. Но му е мъчно за нея, а като говорих с майка ми и на Бела й е мъчно. Арес се държи така все едно ни е сърдит. Надявам се да му минава бързо, защото ще имаме ходене на там чак след около месец.
На път към София, приятеля ми преположи, че в момента може да ни мрази, че го отвеждаме от приятелчето му. Като го качихме в колата чак скимтеше.
Това е за сега от нас. Ще намаля снимки е ще ви пусна
До скоро и целувки на всички ви!
#9455
Публикувано: 14 August 2009 - 12:27 PM
марапапепеляшка надявам се да се видим във варна ако имаш време звъни да се разберем за едно морска шпиц среща . ако искаш ще те помоля да ми пуснеш тела ти на лични да се чуем да се видим живот и здраве в понеделник вторник камка като доиде . целувки от нас и поздрави
#9456
Публикувано: 15 August 2009 - 01:03 PM
Пиша направо по въпроса защото вече съм в тих ужас. Намерих на Арес два кърлежа, но някакви странни черни, а не както до сега познатите ми сиви, които се подуват. Тези са някакви черни, малки. Снощи му открих един под лявото око, който стоеше като мастна пъпка. Направо съм изумена как изобщо се загледах, защото не изглеждаше като нещо притеснително. Снощи мъжа ми му го извади, а днес го забелях, че има по- малък над дясното око. намазах го малко с олио и след това го махнах. Трудното в случая е, че са много малки и не мога да си координирам движенията с пинсетата. Ужас!!! Чувала бях за някакви черни кърлежи, но сега направо съм изумена. Това е някакъв ад. Гледах го по тялото, но се съмнявам, че с тази козина на 100% мога да видя всичко. Моля ви, ако някой се е сблъсквал с тези гадинки да пише!!!
#9459
Публикувано: 16 August 2009 - 03:07 PM
Ние сме добре. Направихме и шестте месеца. Забелязвам едно "очовечване" вече. Дори си купих нов килим и след ясната забележка "не" килима вече не е нещо за гризане. Май ще си сменя и масата, и столовете. Не са много пострадали, но ясно личи, че в къщи има четириног любимец. Все така брои глътките на мъжът ми, и все така се глези като бебе. Едно понатежало бебе. Минахме 8 килограма. Но вета казва, че не сме дебели, а просто големи.
Целувки на всички пухчовци. Аз чакам обаждане за среща.
#9460
Публикувано: 16 August 2009 - 05:12 PM
#9462
Публикувано: 17 August 2009 - 08:52 AM
и ние се завърнахме от почивка в планината изкарахме си супер,но и при нас като при римелка,рибата не ни харесваше стръвта та си останахме кажи речи валат,само с 6 каракудки
линда-белята както винаги е била във вихара си,много и се кефя на снимките
и ние имаме малко снимки
#9463
Публикувано: 17 August 2009 - 10:18 AM
Добре дошли на завърналите се летовници и весело изкарване на сега почиващите!
марея, много ми харесва Рони как се пъчи на пънчето и души слънчака - явно добре си е изкарало момчето, а съм сигурна, че и вие също - като няма риба, има кебапчета, нали така?
Ура, ще имаме и репортажи от мястото на събитието - морския бряг! Чакаме снимки и разказ за шпиц-срещата
Иве, и аз четох за тия малки кърлежи - казват, че това били някакви "пилешки кърлежи". По принцип Фронтлайн им действал, но общо взето били по-устойчиви от другите. Въдели се по разни птичарници и от там се разнасяли, май има бум сега и на тия гадини! Аз още не съм намирала - както споделих, ние тая година се специализирахме по бълхите...
Ние бяхме за няколко дни на дачата, тоя път бунгалото не беше разбито, но за това пък открихме, че имаме помощници в прибирането на реколтата - бяха обрали до шушка аронията и половината ренглота, толкова са могли да носят. Явно пак ще наминат, да си довършат работата, пък и да проверят дали са узрели крушите...
В останалото време се занимаваше ето с какво:
Лек ден и успешна седмица!
#9464
Публикувано: 17 August 2009 - 01:22 PM
#9465
Публикувано: 17 August 2009 - 02:18 PM
marapepelia6ka, и аз дълго се чудех какво толкова копа моята хубостница, и то така настървено. Завира си главата в дупката, слухти, сумти, ръмжи, и рови като багер. Естествено, пръстта е върху мен, стига да съм наблизо!
Последно разбрах - при нея това е подземен лов. Явно чува или надушва нещо под земята. Например сляпо куче - има ги при нас на вилата, има и полски мишки, попови прасета, също и къртици - прокопали са тунели под земята. Та тя винаги рови там, където има тунел или гнездо на такива, ако успее да хване нещо - носи ми го гордо, а като изрева "Пусни!"- полага смирено плячката си в краката ми, нали уж се водя "шеф на глутницата".
Ами какво да правя - благодаря й, обяснявам, че после ще го хапна, и й давам наградка за добро поведение! Само не знам дали ако не я гледам няма да реши сама да "намаже" от вкусотийката зад гърба на шефа...
Поздрави на Айси, завиждам ти, че е така любвеобилен. Моята мома, дето я взехме момиченце уж да е по-кротка, обичлива, нежна и смирена, е бая "дръпната", вечно заета с щурите си идеи. Бързо се пали, много е темпераментна, емоционална, контактна, бурно реагира на всичко. Както в един момент ми излива нежните си чувства - в следващия пощръклява и ...
За това пък са ми много скъпи моментите, когато дойде да ми се гушне тая "бесовица"!
Казват, че кучетата приличали на стопаните си, ама ние с Линда сме коренно различни по темперамент, просто на двата полюса сме. Ама има и друго правило - противоположностите се привличат.
Аз пак се разбъбрах...
Поздрави и целувки!
#9466
Публикувано: 18 August 2009 - 05:15 PM
Аз се върнах от почивката,нямах търпение да видя Бари и явно и той нямаше търпение да ме види или поне така ми се иска,ама като ме видя и скочи в мен и ме напишка цялата.Много е пораснал,има много по-дълга козина.Като го снимам ще кача снимки да го видите колко е сладък.

#9468
Публикувано: 19 August 2009 - 09:04 AM
Къде бяхте на море?!


Вход
Регистрация
Помощ





Горе
Цитиране +












