ГОВОРИЛНЯТА на подфорума ТЕМА ЗА ЛАФЧЕ
#9771
Публикувано: 19 November 2009 - 11:43 AM
#9772
Публикувано: 19 November 2009 - 04:31 PM
Оказва се - вярно е!
Тъй,тъй
То,затова мойте и двете се надяволиха толкова ...,защото гранулките им са с рибка
Напоследък,обаче забелязвам,че на Тисата не и се правят магарийки,но умело предава опита си на Изата.Черната писана толкова бързо попива ингелъците и,че понякога и аз гледам като Камката ...така
Мацки,пазете си чепичките,че иде зима!
#9773
Публикувано: 20 November 2009 - 10:04 PM
Е, износих си ги, но със странно подгънати езици - нов фасон им измислих на ботите, то с тия кучета човек и дизайнер на обувки трябва да стане!
А иначе беше лятно бебе, та лятото ми беше лесно - абонирах се в кварталния магазин "Всичко по 1..2...3 лева" и си купувах познатите на всички шляпки - да си ги гризе на воля! Не помня колко чифта изяде, но доста са били, щото в магазина още съм със статус "постоянен клиент".
А иначе се убедих, че кучето ми е много справедливо и безпристрасно същество - ядеше обувки и чехли наред! На Иван му изяде стелките на пантофите, а на баща ми, дето ми беше дошъл на гости - връзките на обувките...
В един момент спря да го прави - сега спи върху чехлите ми, но за гризане - гризе си само нейните си кокалчета от пресована телешка кожа и нищо друго. Явно - всичко е с времето си!
Но аз все си запазих добрия навик да си прибирам обувките в шкафа - че знае ли човек?
Казват си хората - "Покритото мляко не го лочат котките!", аз допълвам - "Прибраните обувки не ги гризат кучетата!"
Още един плюс да имаш куче - ставаш по-прибран!
Поне аз де - определено имах нужда!
#9774
Публикувано: 21 November 2009 - 08:10 PM
Не посмях да му дам всичкото. Ще има и за утре.
Римела и ние се научихме да си прибираме, не само чехлите и обувките. Дам. Каквото моето възпитание не можа да стори. Айси го направи. Да видите щерката как си прибира дрехите сега. Иначе рискува да бъдат покрити под широката спалня. Не, че периодично не измъквам по нещичко от там. Много обича като простирам прането или като го сгъвам да си открадне някоя дреха. И си умира от кеф да го гоним след това.
Хубава вечер на всички и утре ако сте на разходка да направите нови снимчици за темичката ни.
Целувки от мен и Айсимир.
#9775
Публикувано: 21 November 2009 - 09:18 PM
Е,те тоя номер не са ми го правили
Времето наистина беше чудно днес,но ние бяхме вързани с майстори вкъщи и неуспяхме да си направим хубава разходка.Тисата сега ме гледа малко на терсене,но утре,живот и здраве,ще и се реванширам.Синоптиците ни обещаха отново слънчева неделя и с кеф ще си подрусаме дъъълго-дълго бузки и потурки
#9776
Публикувано: 21 November 2009 - 10:00 PM
Линда съвсем е изперкала с тия нейни катерички - върти нос и слухти къде ще се появи някоя, за да хукне да я гони и да я принуди да се качи на дървото, за да скача и джафка отдолу, да се катери по него и да се заканва с люти клетви по "опашатката" - какво ще й стори, като я докопа!
А като се срещне с катеричка очи в очи на тревата - зяпа я, само дето опашка на върти - да я покани да си играят!
Та днес, както си вървяхме по алеята в Борисовата - наостри моята хубостница уши, замря за момент в ловна стойка и хукна към храсталака. Обикновено в такива случаи си я викам и не й позволявам така да ми се губи от погледа, ама тоя път я оставих да се забавлява.
Да де, ама ... от храстите изведнъж се разнесе ужасяващ детски писък и едно момченце излетя от там, придържайки с ръце смъкнатите си панталонки и хукна към майка си - "Мамо-о-о! Куче-е-е!"
Линда и тя излезе от храстите със сконфузен вид - явно беше изненадала детето, докато ака в храстите, където мама го е пратила.
А после ние, кучкарите, сме били цапали парковете!
#9777
Публикувано: 21 November 2009 - 10:14 PM
Тия торти,в които моята калпазанка така хубаво се омазва,са се от детски дупета.Минирали са площадката за игра отвсякъде.Ще речеш,че са си маркирали и те територия ...Егати майките,егати бъдещето поколение
Линдето добре ги е стреснала ...,дано да им е за урок на хлапенце и родителката! ....
#9778
Публикувано: 21 November 2009 - 10:27 PM
Най-смешно беше веднъж на тротоара до кръстовището - моята реши, че е супер да се надупи пред погледите на пътуващите в градския автобус, спрял на светофара! А като се наведох да почистя след нея - вярвай, накачулиха се по прозорците да гледат - ей така
За това и иронизирам - че все ние, кучкарите, сме виновните...
ПП В "мамешкия" форум даже има и теоретици, дето умуват колко е нормално, природосъобразно, че и естетично малко детенце да си ака-пишка на зелена тревичка...
Явно и твоите съседки са такива "естетки"!
#9779
Публикувано: 21 November 2009 - 11:49 PM
#9780
Публикувано: 22 November 2009 - 01:21 PM
Явно и твоите съседки са такива "естетки"!
"Естетки"
-"Не пипай кучето,че е мръсно!" ....а,то ми спи в леглото ...
-"Не пипай кучето,че е лошо и ще те ухапе!"
-"Ако не слушаш,ще те дам на кучето да те изяде!"
Нямам повече думи,просто ...
Мара Пепеляшка,язък и за Морската градина
Сега излизаме на една хубава разходка
#9781
Публикувано: 25 November 2009 - 07:17 PM
Временцето е чудесно за разходки - сигурно сте навън всяка свободна минута и не ви остава време за писане?
И ние сме така!
Сега ще ви разкажа една весела история - "Как един мъж винаги може да пофлиртува в работно време, дори затворен сам и заключен"
Вървим си ние с Линда през парка и спираме до чешмата да пием вода. Изведнъж чувам, като че ли до ухото ми, едно басово такова "Бау" - явно голямо куче. Естествено - оглеждам се веднага, привиквам Линда до мен. Ама ... куче няма! Въртя глава като слънчоглед - и помен няма от куче, ни голямо, ни малко. Готова съм вече да се плесна по челото и да реша, че имам звукови халюцинации, когато забелязвам моята кипра вирнала муцунка души въздуха, после заситни - тепа-тепа, поклащайки потурки, към спрялата кола. Чак тогава я забелязах - изцяло закрита полицейска камионетка, спряла на алеята, а полицаите са слезли и нещо си приказват. А отвътре се чува отново приглушено "Бау".
Явно "агентът под прикритие", затворен вътре, беше надушил хубавицата ми и не се беше стърпял да не й се представи. Явно - мъжкарче, сигурно овчарка, ама и то душа носи! Какво като е служебно куче и е на работа - винаги има време за кратък флирт!
Линда, естествено, отговори със звънко джафкане. Поприказваха си - нещо подобно, в свободен превод от кучешки:
Той - Здрасти! Не сме ли се подушвали някъде?
Тя - Май не... не миришеш познато. Какво правиш там вътре, защо не излезеш?
Той - Не мога, на служба съм...
Тя - Завалийката! Да знаеш колко е хубаво тук, ама щом си зает... Е, чао тогава - отивам на разходка!
И се фръцна хубостницата, навири опашка и си тръгна.
Посмяхме се всички.
Как се надушиха така, как успяха да се запознаят, че и да си пообщуват - без въобще да се видят? Ей, голяма работа са това кучешките носове!
И главата си залагам, че си говореха!
#9782
Публикувано: 26 November 2009 - 10:39 AM
И главата си залагам, че си говореха!
Ооооооо в това съм убедена вече. Преди седмица стопанинът на Цезар се прибрал по обяд, случайно бил в района. Включва се щерката по скайп и пише с големи букви - вика направо- мамоооооо някой бие Цезар. Много плаче, обади им се да спрат. И пуска плачещи емотикони един след друг. Звъня аз да я успокоя и чувам как Айси лае като луд. (знаете, че ние живеем един над друг, Цезар на първия, ние на втория етаж). После разбирам, че го хванали Цезар на местопрестъплението как яде новите обувки. И наистина си получил наказанието.
Тази сутрин го снимах да ви го покажа. Много големи сме вече. И хубавиииии
#9783
Публикувано: 26 November 2009 - 11:26 AM
Линда, естествено, отговори със звънко джафкане. Поприказваха си - нещо подобно, в свободен превод от кучешки:
Той - Здрасти! Не сме ли се подушвали някъде?
Тя - Май не... не миришеш познато. Какво правиш там вътре, защо не излезеш?
Той - Не мога, на служба съм...
Тя - Завалийката! Да знаеш колко е хубаво тук, ама щом си зает... Е, чао тогава - отивам на разходка!
И главата си залагам, че си говореха!
Ха-ха-ха-ха ....
Римелка,невероятни сте с Линдето!
Благодаря ти смеха и доброто настроение!
#9784
Публикувано: 29 November 2009 - 02:20 PM
Къде се изгубихте всички - да не изреждам поименно?
Ние сме си все тук...
Днес на обед водих Линда в парк "Оборище" - вече рядко ходим там, че е много пренаселено и все съм "на нокти" да не стане нещо...
То разходка ли е това? Пък и няма катерички - и Линда е недоволна, то всеки с проблемите си!
Та вървим си ние кротко по кучешката алея - насреща дядо с внуче, на около 2-3 год. Сочи на внучето си Линда - "Виж какво хубаво бау-бау!" и докато се усетя - детето натика пръстчето си право в устата й!
Вярвайте - душата ми слезе в петите!
Линда не обича деца, страхува се от тях - беше наплашена при една от първите си разходки на улицата от една "банда" мургави малки досадници, които я дърпаха и скубеха, докато майка им съсредоточено ровеше в контейнера за боклук и не й пукаше какво прави малолетната й гвардия.
Та след тази история, като малка Линда лаеше по деца - що зор видях да я отуча - да не ви разказвам... Сега не им обръща внимание, ако ги срещнем. А и аз си я държа под контрол - ама другите двуноги и четириноги?
Все пак тя е куче - знам ли? Ами ако гризне пръстчето, дето са го заврели в устата й?
Кой ще е виновен?!
Естествено - Линда се дръпна и излая! Напърчи мустаци, зае отбранителна позиция - ами право си е животинчето!
Клекнах до нея, награбих я с две ръце, шеговито й се скарах, че плаши бебешорите, ама ми идваше дедото да наритам!
Ей, няма спокайна разходка в тоя град...
#9785
Публикувано: 30 November 2009 - 11:37 AM
Пускам малко снимки тук, а не в темата за да не спамя с присъствието на Цезар. Но не мога да не споделя събитието с вас. Хубав ден на всички. Целуваме ви с много обич.


#9786
Публикувано: 30 November 2009 - 03:49 PM
Я кажи рецептата...
А Айси и Цезар добре са си прекарали празника, явно и добре се разбират момчетата и весело си живеят по съседски! И разходките в компания са по-приятни - завиждам ти, щото ние си нямаме приятелчета в махалата, а много ми се искаше. Срещу нас живее един бивш съученик с малък шпиц, ама той го разхожда само до дървото да се изпишка и си го прибира - жал ми е за кученцето. С Линда си "приказват" през улицата, всеки на своя си прозорец!
На втората снимка сте много забавни цялата компания - двамата стопани зяпате в обектива, а кучовците - в тортата!
#9787
Публикувано: 30 November 2009 - 05:38 PM
Я кажи рецептата...
С голям мерак признавам си. А и много обичам да готвя.
1 кг телешко месо
1/2 пакет спагети.
1 кофичка кисело мляко
кучешки бонбонки, солетки и др. подобни за украсата.
Смлях месото в кухненският робот. Задуших с водичка в тефал тигана и отново го смлях в робота. Сварих спагетите (без сол). Омесих половината месо със сварените спагети и ги изсипах във форма за кекс. Отгоре ред спагети ред месо. Опекох. Като изстина обърнах върху поднос и намазах с изцеденото мляко. Украсихме. Бучнахме свещичка и се чудихме дали Цезар ще я духне.
Съвсем простичка, но наистина се получи. Исках да ползвам пастет и други лакомства, но Цезар е с капризен стомах и често повръща. Колкото до игрите наистина се разбират добре двамата и понеже и ние собствениците им сме приятели, това само може да ни радва. На мен също ми стана мъчно за малкият шпиц- ваш съсед. Кучето трябва да е много повече навън отколкото за едно пиш. Много често Цезар търкаля Айси и го омърлявя, но това изобщо не ми пречи. Важното е да изразходват енергия и да играят на воля. Смешни са когато са двамата у нас. Легнали под масата не спират да се закачат, но кротко и дори мързеливо. Айси по-често е инициатор. Все едно казва на Цезар - обърни ми внимание. Прегръщат се и сякаш се целуват. Не мога да ги уловя да ги снимам, но наистина са уникални в приятелството си. Друг интересен момент е когато им даваме храна или вода. Айси винаги напира пръв и Цезар винаги му отстъпва. Макар, че по принцип става много страшен ако някой посегне към купичката му докато яде. Ръмжи и е готов да хапе. Към Айси обаче не е агресивен. Оставя го дори да му краде от храната. Често му отстъпва и коженият си кокъл. Имаме случай когато Цезар напада куче посегнало на Айси. Да са живи и здрави и все така верни другари.
#9788
Публикувано: 30 November 2009 - 10:28 PM
Моята хубостница се скара жестоко с приятелката си от детските дни - шпицка като нея. За мой срам - Линда беше активната страна на конфликта - не знам защо, така хубаво си играеха като малки, а в един момент - бяха и двете на годинка и отгоре - моята почна да я ръмжи!
Естествено - намесих се и "раздадох правосъдие" - кротна се моята!
Нещо по "женската" част се скараха - конфликтните ситуации бяха около разгонванията. Само не знам кой е хубавелкото, който делят - да й обясня, че няма мъж, заради който си струва да се караш с истинска приятелка! Ама млада е още, не разбира истините в живота!
При последната среща се заиграха веднага - дано да й е узрял акълът! Лошото е, че рядко се виждаме с тях - рядко се засичаме в парка. За това и всеки път, като се срещнат - разиграва се спектакълът от първото действие - цупене, мусене, пози, сцени в стил "Ти пък коя си ма..."
Докато си изиграят театъра и се наканят да си поиграят - то дошло време да си ходим със стопанина й, та играят и се боричкат двете шпицки по пътя, а най-любимото им място е на средата на кръстовището, дето го пресичаме на зелен светофар.
Иде ми да я убия моята - вися в парка и я чакам да тича и играе, а тя се прави на интересна, тръгнем си - сеща се за игрите!
Това женурята са опасна работа - характерчета! Мъжките са по-директни и по прями, по-непосредствени някак - а женските са хитрушани и в някои отношения - по-непредвидими.
Е, това са размишления от моя съвсем скромен опит като стопанка на женски шпиц. Сравнявам Линда с брат й Волфи - съвършено различни са като характери!
А най-интересното е, че тя някак - не знам как - е разбрала, че й е по-голям брат. Закача го на игра, но има респект от него. Тръгне той нанякъде да подуши нещо - Линда подире му, и тя да "завре носа", той легне на тревата - тя до него, в същата поза. С никое друго куче не се държи така!
Той пък хич не я възприема като женска - по-скоро я пази от други кучета, като по-голям брат.
Много са ми интересни - как ли се възприемат кучетата едно - друго? Така ли, както ние си мислим, или пък ние несъзнателно влагаме в оценките си своите си представи за приятелство, съперничество, за роднински връзки...
Аз не знам - нямам отговор на въпроса.
#9789
Публикувано: 03 December 2009 - 12:10 PM
И аз съм си мислила върху това...
Попаднах на нещо интересно докато четях вчера една книжка на Силвия Браун,ето какво пише тя за животните-
" Това не е мнение , то е факт :Животните са сред най- съвършените божии същества.Техните духове са по напреднали и чисти от нашите.Те идват на земята само веднъж и когато си отиват, се отправят към Дома незабавно , където вечно са почитани като свещени същества, каквито са.
Никога и за миг не се съмнявайте ,че всяко животно ,което сте имали и сте загубили, ви чака от Другата страна и техните силни души продължават да ви посещават на земята и да ви наблюдават" и т.н.
И честно да ви кажа,може да ви изглежда налудничаво,но вярвам че е така
#9790
Публикувано: 06 December 2009 - 05:31 PM
Той ни е подарък от наши приятели,които имат майка шпиц-Шана-снежно бяла.Нашият Чочко прилича на баща си........но пак е красив
По снимките виждам че на някои кученца им се сменя козината,нашата се сгъстява и пада само като го сресвам.....
За козленце,не знам,но на агънца приличат


Вход
Регистрация
Помощ






Горе
Цитиране +









