Сладурчета!
Много сте готини, посмях се добре, като си представих картинките, дето ги описаха
marapepelia6ka и
kamkata! Нали не се съмнявате, че мога да си ги представя съвсем нагледно?
Спомних си как на времето - Линда беше малка тогава - я пусках да тича в парка, а аз врясках и препусках подире й, щото тя тотално оглушаваше. Особено видеше ли друго куче и да се заиграят или пък намереше ли някой кокал да го захапе - моментално я губех като слушател за команди, молби, призиви, вопли и заклинания...
По едно време - о, чудо! - започна уж да слуша, идваше, като я повикам, плюеше боклуците - и аз ( о, свещена простота!

) си "навирих малко носа" - имам си вече послушно куче, каквото си мечтаех да имам! Дотолкова се вживях в заблудите си, че в един момент се осмелих да реализирам най-смелата си мечта, легнала ми на сърцето от първия ден, когато тръгнахме на разходки в парка - аз да си вървя, Линда да си тичка до мен и да ме следва!
Взех си кафе от лафката, запалих си цигарка - КЕФ! Кученцето си е до мене - тичка си, душка, припишква - прелест! Викам я, идва - да я разцелува човек!
Да, да ... ама не!

Сатаната дебне и наказва самозабравилите се!
Появи се дяволската съблазън в облика на малко джак ръсел териерче - любима порода за игра! И ... хукнаха да играят и да се гонят, ама за зла участ стопанката му явно бързаше да се прибира, защото се отдалечаваше от мен по алеята, кученцето й я следваше, а Линда ... ами и тя подире им!
Викам, крякам - нула внимание. Тръгвам след тях, като хем ги държа под око, хем гледам да не се залея с кафето, а цигарата определено ми пречи - какъв ти кеф! И гледам уж да запазя достойнство на печена "кучкарка", да не се нервя... ама къде ти!

Викам я тая моята - нула внимание, все едно не съществувам!
Мале-е-е, като ми "кипна чайника" - захвърлих на една страна чашката с кафето, на друга - цигарата, и като я погнах!

Как съм я докопала - не помня, ама ... пипнах я някак за гушката и пометох алеята с нея!
Сега като се сетя - смешно ми е, ама тогава - хич не ми беше до смях!
Та така с "шпицешкия дявол" - все гледах да я "коткам" някак, да я залъжа с нещо, че да слуша мен, я не "дяволските нашепвания" - ама не винаги е достатъчно. След тази и още няколко подобни случая - кротна, вече не ми върти тия номера, пък и порасна момичето - слуша вече, ама знам ли?
Че то дяволът си няма работа - кога ли пак ще й влезе под кожата?
Е, важното е да са ни живи и здрави - ще изгоним някак "дяволите"! Пък и не ни оставят да скучаем...

Целувки на палавите сладурчета от мен и "кротката" Линда!

ПП За лаенето - ние си имаме команда "Тихо". Знае я, разбира чудесно какво значи! Ама за перфектно изпъпнение ... има още много да тренираме!