[SaintLucifer]

Разгледах, но никъде не намерих такава тема. Въпросът ми е - Как да накарам кучето ми да се върне, когато сме навън и аз го пусна от повода? Като го пусна и бяга, особено ако има друго куче, какъвто е страхлив, едвам го хващам. Ако сме сами, пак тръгва нанякъде, понякога се връща като му кажа "Ела", ама успеваемостта е около 10%. Опитам ли се да му дам нещо, от момента, в който го взема от къщи, той се върти около мен, защото му е ясно, че има ядене, дори да не ме види, пак го помирисва и стои непосредствено до крака ми. Моля, помогнете.

[Tali]

социализирай кучето за да не бяга и да не се страхува и чети; http://forum.dog.bg/...83%D1%87%D0%B5/
Успех!

[SaintLucifer]

Проблемът е, че въпросното обучение загатва кучето да се движи свободно, а аз това не мога да си позволя. В момента, в който види, чуе или подуши нещо започва да го гони, ако пък има човек, отива да му се радва. Понякога просто си тича. Наоколо няма заградени площадки или поляни без хора/кучета и просто няма как да го пусна. Поводът му е около метър, така че няма как да го викам, като е на има-няма 50 сантиметра от мен.
Може ли някакви други съвети? Той и вкъщи не идва, постоянно стои там, където има или е имало храна и много, ама много рядко мога да му привлека вниманието с нещо различно от храна или от любимото му въже и както казах, в такъв случай, той просто не се отделя, че да го викна.

[LG9]

Вземи си дълго въже.

[Bobolin]

Първо, за да идва кучето при теб, то трябва да бъде силно стимулирано да го направи. Трябва да откриеш, какво кучето ти обожава, било то лакомство, милувка някъде, игра и т.н. В неговата глава нещата се случват така:
1. Стопанина подава команда.
2. Това е команда при която трябва да отида при него.
3.1 Защо да ходя, като и да го направя и да не го направя, няма голяма разлика? Няма санкции, няма поощрения.
3.2 Трябва да тичам към стопанина, защото ме чака нещо много хубаво там.

Можеш да смяташ, че си постигнала целта си, когато да кажем по време на бясна игра и веселба с друго/и куче/та, при подаване на команда кучето ще прекрати и ще дойде до теб. Т.е. ти си неговият свят, ти си неоспоримият авторитет в очите му, ти си водача и е немислимо да не се подчини на волята ти. Кучетата искат и имат нужда от водач в лицето на човека. Те ни дават шанса да заемем тази позиция. Но много често не го правим било от незнание, от мързел или примирение с настоящето положение на нещата. В момента в който "овакантиш" тази позиция, кучо автоматично си я изземва. От там нататък следват само скандали, неудобни ситуации по парковете и убеждението, че имаш непослушно и глупаво куче.

Та относно идването. Преди да научиш кучето да идва при теб, трябва да отработиш няколко други неща свързани с общото послушание. Сядане, лягане, застой. Трябва да си на върха в глутницата. А за него глутницата си той, ти и хората с който живееш. Не заемеш ли в съзнанието му лидерската позиция, няма как да постигнеш каквито и да е успехи.

Започни тренировките у вас. На пълно спокойствие. Това е адски важно. Не очаквай, че куче нетренирано ще изпълнява в заобикаляща среда навън, пълна с дразнители. И когато започнат да идват резултатите, почни да прилагаш и затвърждаваш наученото навън при възможно най-слаби дразнители, като постепенно ги увеличаваш.

Не викай кучето от раз от 10 метра. Започни у вас когато е на 1 крачка пред теб. В началото с повод. Не се притеснявай, че ще му откъснеш главата с рязка корекция. Дай му максимум 1 секунда време за размисъл след подаване на командата и после категорична корекция. Кучето няма право да обмисля дали да изпълни. То има единствено право да изпълни командата. Всяка друга опция е недопустима. Команда, корекция, поощрение. Това е начина. В противен случай се стига до познатата гледка от рода на: "Чочи, ела миличкото ми. Хайде де... Ела. Ела де! Тръгвам си (хвърляща око през рамо). Чочи-и-и-и къде тръгна?". Командата трябва да е една. Кратка и ясна. Било то "Тук!", "При мен!", "Ела!" и т.н. И се казва един единствен път. Наложи ли се да я повториш, преди това трябва да е имало корекция. В противен случай, може да започнеш да се чудиш, защо кучето идва чак на третото повтаряне, а ти всъщност да си използвал/а "Ела! Ела! Ела!" и чак след това вече леко изнервен/а да си направил корекцията. Усещам, че би искал/а да получиш някаква панацея, да прочетеш и ако може кучето и то да го прочете и вече да знае какво се иска. За жалост изпълнението на команди, без значение от ситуацията и безпрекословно е плод на дълга и упорита ежедневна работа с животното, отнемаща месеци. Ако си търпелив/а и го правиш, защото ти доставя удоволствие да се занимаваш с него ще успееш. Ако искаш да го научиш, само заради удобството, което ще ти даде това, резултатите може да са спорни. Много важно е да разбереш, че обучението е двустранен процес. Не ти учиш кучето. Учите се заедно, един от друг, научавайки и откривайки нови неща един в друг, сплотявайки връзката си.

Ако си от по-голям град, където има курсове за обучение по общо послушание на куче, силно ти препоръчвам да се запишеш. Но НЕ и на такива, където оставяш животното и ти го връщат "научено". На курсове, в които ходи и стопанин и куче, всъщност най-безценното не е самото обучение, а знанието, което се дава на човека от обучаващия и му се показва как той да го предаде на кучето си. Аз лично съм безкрайно доволен от такъв курс, на който ходим с моята хубостница. Проумяваш неща, толкова елементарни сами по себе си, но за които никога не си се сещал. И си даваш сметка, че най-голямата грешка е да се преписват на кучето човешки емоции, да подхождаш към него като човек, с подходи разбираеми за хората, но всъщност непонятни за постигане на конкретната цел прри кучетата. За твоята ситуация си наясно, че думичката да речем "Ела!" - безкрайно ясна по смисъл и значение за теб, за кучо е просто една безсмислена съвкупност от напълно непонятни звуци. Но казана от теб, с твоят глас, с определената артикулация и сила, отключва в кучо мисловна връзка асоциираща изпълнението на точно определено действие. Но за да се стигне до там, по-горе е написано обобщено какъв път трябва да се извърви. Обучението не е просто механично повтаряне на действия до постигане на желан резултат. То е и начин на разбиране на мисленето на животното до нас и ако щеш и предизвикателство пред самиите нас.

В заключение. Днес съм странно настроен. Трудно ми е да повярвам, че си направих труда да отделя толкова време за отговор. С най-добри чувства казано разбира се.

[Tali]

Bobolin, в 08 June 2010 - 11:28 PM, написа:

Трудно ми е да повярвам, че си направих труда да отделя толкова време за отговор. С най-добри чувства казано разбира се.

Поздравления за което! Явно аз вече нямам търпението да обяснявам подобни неща за стотен, ако не и хиляден път... И то при условие, че вече е писано многооо, ама много пъти още преди аз да се регистрирам. Спомням си, преди да се присъединя към форума, близо месец четях ли четях... и след това още един месец, преди да се престраша да задам първия си въпрос... А то могло и на готово...
Поздрави!

[dog.bg]

Bobolin, 10 х !

Това е най смисленото написаното нещо в този форум от много време ...

[trenertg]

Bobolin, в 08 June 2010 - 09:28 PM, написа:

Първо, за да идва кучето при теб, то трябва да бъде силно стимулирано да го направи. Трябва да откриеш, какво кучето ти обожава, било то лакомство, милувка някъде, игра и т.н. В неговата глава нещата се случват така:
1. Стопанина подава команда.
2. Това е команда при която трябва да отида при него.
3.1 Защо да ходя, като и да го направя и да не го направя, няма голяма разлика? Няма санкции, няма поощрения.
3.2 Трябва да тичам към стопанина, защото ме чака нещо много хубаво там.

Можеш да смяташ, че си постигнала целта си, когато да кажем по време на бясна игра и веселба с друго/и куче/та, при подаване на команда кучето ще прекрати и ще дойде до теб. Т.е. ти си неговият свят, ти си неоспоримият авторитет в очите му, ти си водача и е немислимо да не се подчини на волята ти. Кучетата искат и имат нужда от водач в лицето на човека. Те ни дават шанса да заемем тази позиция. Но много често не го правим било от незнание, от мързел или примирение с настоящето положение на нещата. В момента в който "овакантиш" тази позиция, кучо автоматично си я изземва. От там нататък следват само скандали, неудобни ситуации по парковете и убеждението, че имаш непослушно и глупаво куче.

Та относно идването. Преди да научиш кучето да идва при теб, трябва да отработиш няколко други неща свързани с общото послушание. Сядане, лягане, застой. Трябва да си на върха в глутницата. А за него глутницата си той, ти и хората с който живееш. Не заемеш ли в съзнанието му лидерската позиция, няма как да постигнеш каквито и да е успехи.

Започни тренировките у вас. На пълно спокойствие. Това е адски важно. Не очаквай, че куче нетренирано ще изпълнява в заобикаляща среда навън, пълна с дразнители. И когато започнат да идват резултатите, почни да прилагаш и затвърждаваш наученото навън при възможно най-слаби дразнители, като постепенно ги увеличаваш.

Не викай кучето от раз от 10 метра. Започни у вас когато е на 1 крачка пред теб. В началото с повод. Не се притеснявай, че ще му откъснеш главата с рязка корекция. Дай му максимум 1 секунда време за размисъл след подаване на командата и после категорична корекция. Кучето няма право да обмисля дали да изпълни. То има единствено право да изпълни командата. Всяка друга опция е недопустима. Команда, корекция, поощрение. Това е начина. В противен случай се стига до познатата гледка от рода на: "Чочи, ела миличкото ми. Хайде де... Ела. Ела де! Тръгвам си (хвърляща око през рамо). Чочи-и-и-и къде тръгна?". Командата трябва да е една. Кратка и ясна. Било то "Тук!", "При мен!", "Ела!" и т.н. И се казва един единствен път. Наложи ли се да я повториш, преди това трябва да е имало корекция. В противен случай, може да започнеш да се чудиш, защо кучето идва чак на третото повтаряне, а ти всъщност да си използвал/а "Ела! Ела! Ела!" и чак след това вече леко изнервен/а да си направил корекцията. Усещам, че би искал/а да получиш някаква панацея, да прочетеш и ако може кучето и то да го прочете и вече да знае какво се иска. За жалост изпълнението на команди, без значение от ситуацията и безпрекословно е плод на дълга и упорита ежедневна работа с животното, отнемаща месеци. Ако си търпелив/а и го правиш, защото ти доставя удоволствие да се занимаваш с него ще успееш. Ако искаш да го научиш, само заради удобството, което ще ти даде това, резултатите може да са спорни. Много важно е да разбереш, че обучението е двустранен процес. Не ти учиш кучето. Учите се заедно, един от друг, научавайки и откривайки нови неща един в друг, сплотявайки връзката си.

Ако си от по-голям град, където има курсове за обучение по общо послушание на куче, силно ти препоръчвам да се запишеш. Но НЕ и на такива, където оставяш животното и ти го връщат "научено". На курсове, в които ходи и стопанин и куче, всъщност най-безценното не е самото обучение, а знанието, което се дава на човека от обучаващия и му се показва как той да го предаде на кучето си. Аз лично съм безкрайно доволен от такъв курс, на който ходим с моята хубостница. Проумяваш неща, толкова елементарни сами по себе си, но за които никога не си се сещал. И си даваш сметка, че най-голямата грешка е да се преписват на кучето човешки емоции, да подхождаш към него като човек, с подходи разбираеми за хората, но всъщност непонятни за постигане на конкретната цел прри кучетата. За твоята ситуация си наясно, че думичката да речем "Ела!" - безкрайно ясна по смисъл и значение за теб, за кучо е просто една безсмислена съвкупност от напълно непонятни звуци. Но казана от теб, с твоят глас, с определената артикулация и сила, отключва в кучо мисловна връзка асоциираща изпълнението на точно определено действие. Но за да се стигне до там, по-горе е написано обобщено какъв път трябва да се извърви. Обучението не е просто механично повтаряне на действия до постигане на желан резултат. То е и начин на разбиране на мисленето на животното до нас и ако щеш и предизвикателство пред самиите нас.

В заключение. Днес съм странно настроен. Трудно ми е да повярвам, че си направих труда да отделя толкова време за отговор. С най-добри чувства казано разбира се.

Искам само да допълня - НИКОГА не наказвай кучето си , когато го викнеш и то дойде - незвисимо какво е направило ,трябава да получава само положителна стимулация при изпълнение на тази команда . И още нещо важно , ако си ядосан успокой се и тогава го викни с нормален тон , може да са кучета - но ще те оставят сам да си "четеш конското" и след това ще се престраши да дойде ...
Команда - ЕЛА ТУК е най хубавата команда за едно куче -тя е мерило за връзката и разбирателството между човека и неговит лщбимец .

[vinizha]

Трябва да си много търпелив и последователен и опитай и с някакъв жест,клякане,посочване, пляскане с ръце,виж на кой жест, кучето реагира,понякога е трудно,сякаш,това е вродено,но се постигат резултати само не се нерви и прави едно и също винаги,за да не го заблуждаваш. Успех с първото си куче и аз имах големи проблеми,но започнах, по-малко но редовно,но не натрапчево,с награди и на по-малки разтояния,поми,че кучето помни 7 години,та ако си го бил,лошо,но всичко се постига.Имах една хубава книга,но не ми е под ръка,ако има нещо ново,ще допълня.

[vinizha]

обещах да потърся още нещо за командата "към мен"
отработва се отначало със сигнал и лакомство,като начало и сигнала и лакомството трябва да бъдат в по-голямо количество.
Основни грешки могат да бъдат -наказание за неизпълнение,както и претиснена или отчаяна интунация на гласа.Не бива да се променя командата,жеста и сигнала,или ако това се налага трябва да е съобразено с поведението на кучето.Желателно е да не го отекчавате.А аз обръщах и внимание с коя ръка подавам наградата и го правих винаги с лява.Успех!!

[desi4ok]

Имам следния въпрос:

приемаме, че кучето вече изпълнява командата да дойде когато сме навън сред не много дразнители без да е вързано с какъвто и да е повод. Но все пак в даден момент при първо подаване на командата не дойде и няма как да го коригираме, тъй като не е с повод, как се процедира?

[Flawless]

И аз бих искала да знам . . .
Аз лично бих си тръгнала . . . не да го оставя, но той като види, че си тръгвам и идва слд мен . . . пък знам ли . . .

[dog_lover87]

За какво куче става въпрос-порода,възраст,кога го взехте?Ако в миналото е имало нещо,например некоректно обучение или липса като цяло на обучение,кучето може да е станало проблемно или да изпитва страх от нещо.Първо разберете какво кара кучо да се държи така,след като и вътре не идва,а тогава потърсете решение на проблема.Никога не става от самосебе си,иска се упоритост и много желание и най-важното-търпение.Не съм имал проблем с Рекс,който сега в момента е с превързана предна лапа,заради една бабичка с един бултериер,мисля,че беше.Разхождаме се и то-пуснато.Бабата ми крещи отдалече,че намало да ме охапе,но то просто ми нападна нищонеподозиращото ми кученце.Аз ги разтървах докато тая дойде и навсичкото отгоре ще ми и вика,че и си отешава кучето с думите(цитирам):"Няма,мамо,спокойно!".А ние веднага на ветеринар,че и пари нямах в момента и го оставих да го превържат и да му бият инджекции,ходих до вкъщи,взехме колата с баща ми и си го прибрахме.Имам спомен,че тази бабичка и друг път съм я виждал с кучето си без НАШИИНИК и ПОВОД.Кажете,какво да правя с тая,казвам и да го завърже,ама тя...инат човек.

[strugel]

trenertg, в 09 June 2010 - 11:35 AM, написа:

Bobolin, в 08 June 2010 - 09:28 PM, написа:

Първо, за да идва кучето при теб, то трябва да бъде силно стимулирано да го направи. Трябва да откриеш, какво кучето ти обожава, било то лакомство, милувка някъде, игра и т.н. В неговата глава нещата се случват така:
1. Стопанина подава команда.
2. Това е команда при която трябва да отида при него.
3.1 Защо да ходя, като и да го направя и да не го направя, няма голяма разлика? Няма санкции, няма поощрения.
3.2 Трябва да тичам към стопанина, защото ме чака нещо много хубаво там.

Можеш да смяташ, че си постигнала целта си, когато да кажем по време на бясна игра и веселба с друго/и куче/та, при подаване на команда кучето ще прекрати и ще дойде до теб. Т.е. ти си неговият свят, ти си неоспоримият авторитет в очите му, ти си водача и е немислимо да не се подчини на волята ти. Кучетата искат и имат нужда от водач в лицето на човека. Те ни дават шанса да заемем тази позиция. Но много често не го правим било от незнание, от мързел или примирение с настоящето положение на нещата. В момента в който "овакантиш" тази позиция, кучо автоматично си я изземва. От там нататък следват само скандали, неудобни ситуации по парковете и убеждението, че имаш непослушно и глупаво куче.

Та относно идването. Преди да научиш кучето да идва при теб, трябва да отработиш няколко други неща свързани с общото послушание. Сядане, лягане, застой. Трябва да си на върха в глутницата. А за него глутницата си той, ти и хората с който живееш. Не заемеш ли в съзнанието му лидерската позиция, няма как да постигнеш каквито и да е успехи.

Започни тренировките у вас. На пълно спокойствие. Това е адски важно. Не очаквай, че куче нетренирано ще изпълнява в заобикаляща среда навън, пълна с дразнители. И когато започнат да идват резултатите, почни да прилагаш и затвърждаваш наученото навън при възможно най-слаби дразнители, като постепенно ги увеличаваш.

Не викай кучето от раз от 10 метра. Започни у вас когато е на 1 крачка пред теб. В началото с повод. Не се притеснявай, че ще му откъснеш главата с рязка корекция. Дай му максимум 1 секунда време за размисъл след подаване на командата и после категорична корекция. Кучето няма право да обмисля дали да изпълни. То има единствено право да изпълни командата. Всяка друга опция е недопустима. Команда, корекция, поощрение. Това е начина. В противен случай се стига до познатата гледка от рода на: "Чочи, ела миличкото ми. Хайде де... Ела. Ела де! Тръгвам си (хвърляща око през рамо). Чочи-и-и-и къде тръгна?". Командата трябва да е една. Кратка и ясна. Било то "Тук!", "При мен!", "Ела!" и т.н. И се казва един единствен път. Наложи ли се да я повториш, преди това трябва да е имало корекция. В противен случай, може да започнеш да се чудиш, защо кучето идва чак на третото повтаряне, а ти всъщност да си използвал/а "Ела! Ела! Ела!" и чак след това вече леко изнервен/а да си направил корекцията. Усещам, че би искал/а да получиш някаква панацея, да прочетеш и ако може кучето и то да го прочете и вече да знае какво се иска. За жалост изпълнението на команди, без значение от ситуацията и безпрекословно е плод на дълга и упорита ежедневна работа с животното, отнемаща месеци. Ако си търпелив/а и го правиш, защото ти доставя удоволствие да се занимаваш с него ще успееш. Ако искаш да го научиш, само заради удобството, което ще ти даде това, резултатите може да са спорни. Много важно е да разбереш, че обучението е двустранен процес. Не ти учиш кучето. Учите се заедно, един от друг, научавайки и откривайки нови неща един в друг, сплотявайки връзката си.

Ако си от по-голям град, където има курсове за обучение по общо послушание на куче, силно ти препоръчвам да се запишеш. Но НЕ и на такива, където оставяш животното и ти го връщат "научено". На курсове, в които ходи и стопанин и куче, всъщност най-безценното не е самото обучение, а знанието, което се дава на човека от обучаващия и му се показва как той да го предаде на кучето си. Аз лично съм безкрайно доволен от такъв курс, на който ходим с моята хубостница. Проумяваш неща, толкова елементарни сами по себе си, но за които никога не си се сещал. И си даваш сметка, че най-голямата грешка е да се преписват на кучето човешки емоции, да подхождаш към него като човек, с подходи разбираеми за хората, но всъщност непонятни за постигане на конкретната цел прри кучетата. За твоята ситуация си наясно, че думичката да речем "Ела!" - безкрайно ясна по смисъл и значение за теб, за кучо е просто една безсмислена съвкупност от напълно непонятни звуци. Но казана от теб, с твоят глас, с определената артикулация и сила, отключва в кучо мисловна връзка асоциираща изпълнението на точно определено действие. Но за да се стигне до там, по-горе е написано обобщено какъв път трябва да се извърви. Обучението не е просто механично повтаряне на действия до постигане на желан резултат. То е и начин на разбиране на мисленето на животното до нас и ако щеш и предизвикателство пред самиите нас.

В заключение. Днес съм странно настроен. Трудно ми е да повярвам, че си направих труда да отделя толкова време за отговор. С най-добри чувства казано разбира се.

Искам само да допълня - НИКОГА не наказвай кучето си , когато го викнеш и то дойде - незвисимо какво е направило ,трябава да получава само положителна стимулация при изпълнение на тази команда . И още нещо важно , ако си ядосан успокой се и тогава го викни с нормален тон , може да са кучета - но ще те оставят сам да си "четеш конското" и след това ще се престраши да дойде ...
Команда - ЕЛА ТУК е най хубавата команда за едно куче -тя е мерило за връзката и разбирателството между човека и неговит лщбимец .

Добре, щом като го викнем не трябва да го наказваме като искам да го вържа на повод как да постъпя.. смисал нали трябва да го викна та да го хвана иначе как ? моля ви разяснетее

[alexy]

strugel, в 20 November 2010 - 03:44 PM, написа:

Добре, щом като го викнем не трябва да го наказваме като искам да го вържа на повод как да постъпя.. смисал нали трябва да го викна та да го хвана иначе как ? моля ви разяснетее

Ами номера е да не свързва повода с нещо лошо.Викаш го ,като дойде награждаваш(играчка,лакомство,похвала) и го закачаш на повода .Повода не трябва да е наказание,за това е хубаво обучението да започне на повод още от 3-4 месечна възраст.С простички команди,и последователност: команда -изпълнение-награда ако не изпълни командата няма награда ,повтаряш пак упражнението докато го изпълни ,без насилване,без излишни емоции,крясъци ,викове,камо ли бой,не се изкушавай защото на тебе може да ти олекне като го шамаросаш,но рискуваш много да получиш поведение на отбягване от негова страна. Разбира се първо трябва да му покажеш какво искаш от него като му казваш тази команда.Затова повода е незаменим помощник в обучението.Като го насочваш сповода му помагаш да разбере какво се иска от него.Колкото от по-малко го свикнеш с повода толкова повече успеваемост ще имаш при по нататъчното обучение и толкова повече ще те слуша като голямо.Дори пускането да си играе с други кучета максимум до 5 месечна възраст колкото да го социализираш начално след това е ненужно и дори погрешно ако искаш кучето ти да те слуша безусловно.

[strugel]

значи викам го - лакомство и го закачам. ? ами уместно ли е в един ден да се тренират 2 команди например седни и доло.. под трениране разбирам да ги осъвършенстваме или 2 команди са много.. спореди малко опит

[alexy]

strugel, в 20 November 2010 - 05:30 PM, написа:

значи викам го - лакомство и го закачам. ? ами уместно ли е в един ден да се тренират 2 команди например седни и доло.. под трениране разбирам да ги осъвършенстваме или 2 команди са много.. спореди малко опит

Точно така викаш го ,като дойде ,награждаваш и го закачаш.А дали е уместно две команди,разбира се ,че е уместно,щом се чувстваш готов давай. Само че е хубаво да разграничиш седни и легни(долу),тоест да ги тренираш по отделно да няма "седни" и веднага след това "легни" Само седни и после само легни.Защтото рискуваш ако "легни "минава през "седни "всеки път може да се получи така ,че кучето да бърза да изпълни командата и като му кажеш седни и го наградиш то автоматично да ляга за следващия бонус.И реално ти му казваш седни а то ляга. Може и жестове с ръцете да вкючваш едновременно с гласовата команда.Така много лесно се ориентират отначало и не се бъркат Все пак кучетата са майстори по четене на езика на тялото.Успех!

[strugel]

Много ти благодаря alexy

Аз практикувам така, вие ми кажете дали е правилно

Значи с повода го настъпвам да сескаси и с др рака държа лакомството и казвам ДОЛУ. Кучео иска не иска ляга, следва лакомството и хвалбии. КАжи ми дали е правилно и след време кучето ще го прави ли с удоволствие. никакви физически сили не използвам.. СЕДНИ я знаем перфектно. от ред сядаме, без повод, проблема е там, че отговаря на команда, когато види, че държа нещо вкусно. дай ми съвет.. и искам да имам някаква връзка с теб, ако може скайпче - ала бала..
Благодаря отново

[alexy]

strugel, в 20 November 2010 - 06:10 PM, написа:

Много ти благодаря alexy

Аз практикувам така, вие ми кажете дали е правилно

Значи с повода го настъпвам да сескаси и с др рака държа лакомството и казвам ДОЛУ. Кучео иска не иска ляга, следва лакомството и хвалбии. КАжи ми дали е правилно и след време кучето ще го прави ли с удоволствие. никакви физически сили не използвам.. СЕДНИ я знаем перфектно. от ред сядаме, без повод, проблема е там, че отговаря на команда, когато види, че държа нещо вкусно. дай ми съвет.. и искам да имам някаква връзка с теб, ако може скайпче - ала бала..
Благодаря отново

След като имаш бонус в ръката,няма нужда да настъпваш повода.Защото това е принуда. Ти реално му причиняваш болка и го награждаваш за това.Хващаш ли логиката. Просто стисни бонуса в шепа и му покажи ,че искаш да легне като спускаш ръката към земята пред муцуната му.Можеш да си помогнеш като леко го теглиш с другата ръка за повода надолу към земята но леко ,ако не иска не го насилвай.Може и за холката да го натиснеш леко,просто да му покажеш. Трябва кучето да поиска да легне само ,не да го принуждаваш.Методите с принуда са доста коварни и е по добре да не се прилагат.Доста от тези методи работят,но ефекта от тях може да е кофти.Тоест да му смачкаш психиката и да изпълнява, но от страх.Това веднага си проличава за опитното око и за мен това са отдавна отхвърлени практики.Трябва да откриеш начина да го накараш с лекота да го прави и с желание.Изобщо не е лесно да се учат кучета,Хората се учат с години как да го правят и чак след това учат кучета.Имаш голям мерак виждам,обаче наистина трябва да се образоваш преди това.Интересувай се разглеждай,чети книги и отбирай инфо от интернет.Не е лесно,хич Гледам че си от Правец,можеш да отскочиш някой уикенд до София до клуб Сириус да ги видиш как работят..Нямам скайп.Изтрих го ,че ме дразни.

http://www.youtube.c...h?v=-v7AqQZhyWg

п.п Обучението трябва да е във вид на игра ,така учат най добре и с желание.А да и като работиш по системата с бонус(храна) препоръчително е кучето да е гладно за да "тича през глава" за бонуса.