[Sparky_TabY]

Ммм, ми за кабела, той беше в тази част на кухнята, в която Спарки нямаше достъп. Сега тази зимма незнам какво ще го правим. Опасно си е кабел. Или качвате печката на високо - като кухненски плот . Малко пресилено звучи, но каквото съм си изпатила съм склонна и на тавана да я закача. Опасно си е.

[Valka]

определено,така си е :)))))))

[ATT]

Здравейте, искам да споделя с вас една история на която попаднах и мисля, че всеки би трябвало да прочете. За голямо съжаление обаче тази тъжна история е жестоката реалност!

Когато бях малко кученце аз те забавлявах с моите лудории и те карах да се смееш.Ти ме наричаше свое дете и въпреки няколкото изгризани обувки и убити декоративни възглавнички аз станах твоя най-добър приятел.Когато бях „лоша” ти размахваше пръст срещу мен и питаше”Как можа?”,но после се размекваше и ме търкулеше по гръб,за да ми почешеш коремчето.
Приучаването ми да пишкам навън отне по-дълго време от очакваното,защото ти беше ужасно зает,но и това отработихме заедно.Помня онези нощи,когато се гушках с теб в леглото слушайки твоите уверени планове и тайни мечти и вярвах,че живота не би могъл да бъде по-хубав.Ходихме на дълги разходки в парка, возихме се в колата, спирахме за сладолед(аз получавах само фунийката,защото „сладоледа е вреден за кучетата” каза ти), дълго подремвах докато те чаках да се върнеш вкъщи в края на деня.
Постепенно ти започна да прекарваш повече време на работа и да развиваш кариерата си,повече време в търсенето на човешка прятелка.Аз те чаках търпеливо, утешавах те когато разбиваха сърцето ти или те разочароваха,никога не те упреквах за лошите ти решения и лудувах от радост щом се връщаше вкъщи.И тогава ти се влюби.
Тя,сега твоя жена,не е „по кучетата”- и все пак аз я посрещнах в нашия дом,опитах се да й покажа привързаност и да й се подчинявам.Бях щастлива, защото ти беше щастлив.После се появиха човешките бебета и аз споделих твоето вълнение.Бях запленена от розовата им кожа,от миризмата им и исках и аз да се грижа за тях като майка.Само че тя и ти се тревожихте, че мога да ги нараня и аз прекарах повечето от времето заточена в друга стая или в кучешката клетка.Ох,как исках да ги обичам,но бях „затворничка на любовта”.
Като започнаха да порастват станах техен приятел.Придържаха се за козината ми и се изправяха на клатушкащите се крачета,боцваха ме с пръстчета в очите,изследваха ушите ми и ме целуваха по носа.Обичах всичко у тях,обичах докосването им(защото твоето докосване беше вече много рядко)и бих ги защитила с живота си ако е нужно.
Промъквах се в леглата им и слушах техните тревоги и тайни мечти и заедно ние чакахме да чуем колата ти да спира отпред.
Преди време ,когато някой те попиташе имаш ли куче ти вадеше моя снимка от портфейла си и им разказваше истории за мен.През последните години ти просто отговаряше”Да” и сменяше темата.Бях се превърнала от „твоето куче” във „просто едно куче”и ти ненавиждаше всеки разход направен заради мен.
Сега имаш нова възможност за кариера в друг град и ти и те се местите в апартамент ,където не позволяват домашни любимци.Ти взе правилното решение за „семейството си”,но имаше време когато аз бях единственото ти семейство.Вълнувах се ,че ще се возим с колата докато не пристигнахме в приюта.Миришеше на кучета и котки,на страх ,на безнадежност.Ти попълни документите и каза”Знам,че ще й намерите добър дом.” Те вдигнаха рамене и те погледнаха с болка.Те разбираха реалността,която стои пред едно куче на средна възраст,та било то и „с документи”.Трябваше да изкопчиш пръстите на сина си от каишката ми, докато той крещеше”Не,татко!Не им давай да вземат кучето ми!” И аз се тревожих за него и за това какъв урок му даде току що за приятелството и лоялността,за любовта и отговорността и за уважението за цял живот.Ти ме потупа по главата за сбогом,избягваше очите ми и учтиво отказа да си вземеш каишката и повода ми.Имаше краен срок, който да спазиш,сега и аз имах краен срок.
След като си тръгна двете добри жени казаха,че сигурно си знаел за предстоящото преместване още преди месеци,но не си направил опит да ми намериш друг добър дом.Поклатиха глави и попитаха”Как можа?”
Тук в приюта са толкова грижовни към нас колкото им позволява натоварения график.Хранят ни разбира се,но аз загубих апетита си преди дни.Отначало,когато някой минаваше покрай клетката ми бързах към вратичката,надявайки се че си ти,че си променил решението си,че всичко е било само лош сън....или се надявах че е поне някой,който го е грижа,който и да е ,някой да ме спаси.Когато осъзнах,че не мога да се меря с игривите и щастливи малки кученца,неосъзнаващи собствената си съдба аз се оттеглих в един далечен ъгъл и зачаках.
Чух стъпките й когато дойде за мен в края на деня, пристъпвах след нея по коридора до една отделна стая.Блажено тиха стая.Тя ме постави на масата, потърка ушите ми и ми каза да не се тревожа.Сърцето ми биеше в очакване на това което предстоеше,но чувствах също и някакво чувство на облекчение.Затворничката на любовта бе привършила дните си.И понеже такава ми е природата аз се тревожех за нея.Знаех за товара, който носеше тежеше на плещите й така, както винаги знаех в какво настроение си.
Тя нежно сложи турникет около предния ми крак и сълза се търкули по бузата й. Близнах ръката й по същия начин по който те успокоявах преди много години.
Тя вещо плъзна иглата във вената ми.Когато усетих убождането и хладната течност потичаща в тялото ми аз легнах сънливо,погледнах в милите й очи и промърморих
”Как можа?”
Може би защото тя разбра кучешкия ми език каза”Толкова съжалявам”.Прегърна ме и забързано заобяснява,че работат й е да направи така ,че да отида на по-добро място,където няма да бъда отхвърлена, измъчвана, изоставена, където няма да трябва сама да се грижа за себе си-място изпълнено с любов и светлина толкова по-различно от земния свят.С последната ми останала енергия опитах да й покажа с помахване на опашката,че моето „Как можа?” не беше насочено към нея.То беше за теб,мой обични господарю,аз мислех за теб.И ще мисля за теб и ще те чакам вечно.
Нека всички в твоя живот продължават да ти показват такава лоялност.

[hamata]

Оооооооо,много тъжно!

[Dante_french]

разплака ме

[RS6]

Винаги съм се чудела на хора, които след появата на бебе в семейството, махат кучето. Не мога да си представя, че ще дам някъде животното, което то съм отгледала.... Та нали аз го гледам, знам, че е напълно здраво и чисто... Какво пречи да съжителства с бебе?
Много е тъжна историята

[bojkataara]

ATT, в 15 October 2010 - 09:26 PM, написа:

Здравейте, искам да споделя с вас една история...

Не сте виждали такава картинка- аз, мъж на 33 години, плаках като малко дете след прочитането на този разказ!
Надявам се никой от вас да не преживее приспиването на любимеца му!
На мен ми се случи преди 5 години(по здравословни причини- лекарите ми казаха, че нищо повече немогат да направят), и още си поплаквам!
Дори и сега, 5 години след случилото се, още изпитвам угризения и се измъчвам от въпроса "дали наистина нищо неможеше да се направи и дали това беше единственния изход?"!

П.п. Края на месеца, очакваме, ето тази малка красавица, да стане член на нашето семейство!
Тук сме на 17 дни

[delaida]

bojkataara, в 19 October 2010 - 05:13 PM, написа:

ATT, в 15 October 2010 - 09:26 PM, написа:

Здравейте, искам да споделя с вас една история...

Не сте виждали такава картинка- аз, мъж на 33 години, плаках като малко дете след прочитането на този разказ!
Надявам се никой от вас да не преживее приспиването на любимеца му!
На мен ми се случи преди 5 години(по здравословни причини- лекарите ми казаха, че нищо повече немогат да направят), и още си поплаквам!
Дори и сега, 5 години след случилото се, още изпитвам угризения и се измъчвам от въпроса "дали наистина нищо неможеше да се направи и дали това беше единственния изход?"!

П.п. Края на месеца, очакваме, ето тази малка красавица, да стане член на нашето семейство!
Тук сме на 17 дни
10102010056.jpg

Малка муцунка, много е сладка. Сигурно вече нямате търпение да я вземете. Съдя по себе си, аз не можех да спя нощно време. Хайде като е вече у дома си да изпратиш снимки на мъничкото бижу.

[ATT]

bojkataara УНИКАЛНА Е МАЛКАТА ! Моята госпожица е със същата окраска. Относно историята аз си поревавам всеки път, когато я чета.

[Valka]

RS6, в 18 October 2010 - 09:28 PM, написа:

Винаги съм се чудела на хора, които след появата на бебе в семейството, махат кучето. Не мога да си представя, че ще дам някъде животното, което то съм отгледала.... Та нали аз го гледам, знам, че е напълно здраво и чисто... Какво пречи да съжителства с бебе?
Много е тъжна историята

Абсолютно и аз съм на същото мнение Кучето си е домашно и чисто, и обезпаразитено.....

[Marfieta]

И аз мисля така, още повече съм гледала доберман и бебе.Не знам дали някой от вас е гледал
Говорещия с кучета, скоро попаднах на него и ме прави впечатление, че във всяко семейство с кучета има бебе. Говоря не за деца, а буквално бебе. Слагат си го хората на земята и кучето си целува и така нататък.Аз не виждам нищо лошо, та нали се грижим за кучетата си както се грижим за децата си, да не кажа и повече.

[Ch@Rlie]

Ако беше толкова опасно това съжителство между бебе и куче, човечеството отдавна щеше да е изчезнало. Нашите баби и дядовци са се раждали на нивата и са спали от бебета в обора на топло. Да не говорим за други места по света където кучетата да топлили децата с кожухчетата си. Примерите са много.

[Chiita]

Много често проблема ,не е в появата на бебе в семейството.Повечето хора взимайки куче не са наясно с отговорността ,която поемат и в един момент ,бебето се явява удобно извиниение.
Само поразгледайте в момента обявите и ще видите ,че масово се предлагат кученца над 4-5 месеца ,много често над една година и повече.Както се случва всяка Есен! Накупуваха кучета пролетта и лятото , сега взе да им идва на нагорнище и гледат да се отърват от тях.Е, няма "бебе" ,с което да извинят действията си...

[Valka]

Да ви питам опашките на фр.булдочета завити като на мопса ли са или просто са мн.къси ,но изправени,или при всеки е различно ???? то със сигурност е различно,ама попринцип как трябва да са ???? сигурно ми е глупав въпроса,но благодаря все пак :)))))

[Chiita]

Цитат

ОПАШКА:
Къса, ниско поставена на крупата, дебела в основата, изтъняваща към върха, изкривена (извита) по рождение. Дори когато кучето е активно, опашката остава под хоризонталното ниво.

Опашката на мопса и френския булдог са коренно различни.
Под "изкривена" се има в предвид "начупена".

[Valka]

ето я нашата опашка...защото ми се струва малко странна...

Снимка (и)

• 
• 

[Chiita]

Ми опашка ,като опашка Малко дългичка , но това не е проблем , не трябва да се дьржи като на териер или мопс(т.е. вирната на горе)

[Valka]

Мерси Чийта

[Sparky_TabY]

Здравейте,
Попаднах на това в нета и ми стана забавно, че вече каквото за двукраките, това и за четирикраките има.

Safe Heated Bed Pad Warmer 20W for Pet Dog Cat 30x40cm



Определено не е за моя " гризач" , но за някоя кротушка под наблюдение ще и е любимо. Преди Лорчето ( минипинчер) като видеше, че вадя електрическото одеало и беше първа настанена отгоре .

[mimidog]

Здравейте! Предстои ми да направя подарък на мой близък човек кученце, но все още не съм решила дали да е мопс или френски булдог, единствено държа кученцето да е черничко. Интересуваме има ли в момента свободни черни френски булдочета с родословие? Лек ден на всички!