Говорим за нашите любими французи!
#981
Публикувано: 25 January 2010 - 11:18 AM
Пред блока ни се родиха това лято три малки сладки бели кученца. Едното го прибра едно момченце, а другите две останаха пред блока. Децата им направиха къща в едни буренази, който бяха толкова запустели и мърляви, като мини бунище. Та те попочистиха там, освободиха място. Домъкнаха един стар диван, плоскости, одеала и им построиха къща. Много добре им се получи, а и те си имаха занимание всеки ден, вместо да ходят да пушат или да вършат други поразии.
И знаете ли какво стана. Напълно по български обичай, на някой не му хареса гледката и се обадили в общината. Дойдоха с един камион и вдигнаха всичко. И даже едни лелки им помагаха. Направо като гледах от прозореца и ми се свиваше сърцето.
Нищо. Децата пак намериха плоскости и втора къща им построиха. Не толкова хубава като първата, но пак къща. И познайте??? Пак дойдоха и я вдигнаха. Грозно било. А стария буренак беше чуудесен. Радост за очите. И преди това орязаха клоните на дърветата, сигурно шест месеца им отне да дойдат да ги преберат. Бяха ги сложили на пътеката и всеки път като минава някой трябваше да ги надскача. А за майките с количките да ги заобикалят. Та за тази простотия им отне половин година, а за ужасната грозна къща, само към ден.
И сега миличките мръзнат и няма къде да се подслонят. От няколко дни момиченцето-Ели се изгуби някъде, остана само Топчо, надявам се не и се е случило нещо. Добре че поне ги хранят, та да не са и прегладнели. Със Спарки си играят като го изкарвам. Малко са досаднички и ни преследват, но са много сладки.
Малко се отплеснах, но как да не се ядосва човек. То човешката злоба няма мярка.
#982
Публикувано: 25 January 2010 - 11:54 AM
Представете си един такъв примерен българин, който е способен да направи това със собственото си куче, колко му пука за бездомничетата навън и кучешките и човешките...
#983
Публикувано: 25 January 2010 - 12:13 PM
#984
Публикувано: 25 January 2010 - 01:24 PM
дНес докато се ровех из Facebook намерих нещо интересно ..
http://www.petizens....e.php?pid=12237
#985
Публикувано: 25 January 2010 - 01:27 PM
Наистина темата за човешката злоба е обширна и безкрайна.От малка съм пораснала с кучета и различни животни.Моите родители /баща ми вече е покойник/страшно много обичат животни.В момента майка ми има немска овчарка която е на преклоните 12 години и по нищо не се дава на по младите кучета.Живее на двора в специална къща която баща ми и построи от тухли измазана с дървен под от дъски и черга отгоре за да и е топло.Всяка зима когато е студено майка ми си я прибира вътре или при нея или в коридора.Преди два месеца и правихме операция ,имаше мастни образования - туморни по цицките си и я кастрирахме.Ние с брат ми бяхме против да го разбутваме животното с мотива че е възръстно вече,но майка ми я оперира в една от клиниките във Варна и животното в момента е живо и здраво.Вярвайте ми като ходихме да и махат конците ,тая жена на 65 години вече /да е жива и здрава/щеше удар да получи.Тя си я държа тя си и приказва и животинката стоя и кротува до последно за да могат да си свършат работата докторите.А навън беше жега и по челото и очите и се стичаха вади с вода .Виках си "тая жена удар ще получи заради кучето".,че и не иска да я отменя просто там да е .Като разказах на мои колеги и приятели за това те започнаха да се смеят и всеки да си казва какво щял да си купи за тия пари които е дала майка ми.А братовчед ми който помисли че сме луди за операцията на кучето е абсолютен садист ,гледа едно куче в кокошарника си и го храни на седмицата веднъж "както се храни куче" с помия или с хляб и се хвали на майка ми че кучето му изяло цял буркан с люти чушки.Ами и той да стои цяла седмица гладен не люти чушки ще яде ами и камъни ще прояде.Там си живеят какво му коства да му хвърли едно парче хляб или поне да го пусне само да си търси храна.Да вържеш животно и да го гледаш как умира от глад трябва да си с психически отклонения.
Занищихме темата чиито място сигурно не е тук,но такъв е живота и човек понякога иска да го сподели с някой за да му олекне.
Sparky_TabY ,радвай се че имаш добри деца.Щом няколкократно са правили опит да подслонят кученцата значи ще бъдат добри хора.
Ch@Rlie представяш ли си това животно което 10 години е служило по свой си начин на тия "хора"да умре по най жестокия начин .Мозъка ми не може да го побере.С какво чувство ще се качиш ти на колата си и ще гледаш как то бяга след нея или те гледа с ей такива големи тъжни очи.Още повече че е сляпо .И след това ще си чист пред съвестта си.Не това не са хора много се извинявам това са подсъдни души ,изроди, абсолютни бездушници.
#986
Публикувано: 25 January 2010 - 01:36 PM
Това ми е последното по тази тема, защото не искам да развалям темата, а повярвайте много неща чух през последните месеци... Надявам се, че такива като нас са повече, че иначе лошо ни се пише на всички...
#987
Публикувано: 25 January 2010 - 02:45 PM
П.С. Само за пояснение, че не става въпрос за мой деца ( защото аз нямам още) а за децата от квартала. Бяха се събрали към 15-20 от 5 годишни до 12-13 годишни. Но пак са добри деца и винаги ни се радват и на домашните кучета и на не домашните.
#988
Публикувано: 25 January 2010 - 03:32 PM
Аз да ви се пооплача малко от Лала. Напоследък съм си мнооого време вкъщи, освен някоя лекцийка отвреме навреме и сме с Лала по цял ден заедно, разбира се, около мен тя е куче мечта, най-доброто и послушното. Днес обаче й се наложи да седи 5-6 часа сама и като се прибера беше паднала бомба. Някак си сеенаучила да се качва на масата, беше суборила всичко, счупила две чаши, изяла една кифла, съборила сума ти инструменти на земята, нахапала портокалите и бананите и задъвкала хилката за тенис. (какво правят всичките тези неща на масата е друг въпрос).
При прибирането ми вкъщи Лала се изтрелва зад вратата, свива уши и трепери!! На мен ми става смешно, но все пак й говоря лошо и й се карам. Не съм я шляпкала този път, щото ми беше много смешно. Просто това куче ме разби. И е виновна и го знае и няма такъв палячо.
Е, няма как изчистих си, прейалих любимата си чаша, я тя стои, трепери и не мърдя. Накрая реших, че 4 мин са достатъчни да й се сърдя и си я нагушках хубаво. Но идеята за клетка все повече се избистря.
#991
Публикувано: 27 January 2010 - 10:08 AM
У нас умряхме от студ.Климатиците не вдигаха повече от 18 градуса и се наложи да си купя вентилаторна печка ,при условия че имах две и ги подарих.Не съжелявам дадох повечко пари ама имам сега малко калориферче у нас.От там започнаха и новите ни приключения.Малкото звяр не може да понася шума на печката и лай като ненормален при всяко пускане .Хапе кабела и я гони докато се върти наляво и надясно .Какво да го правя това животинче ?Грам спокойствие с тоя неуправляем индивид. Вчера счупих без да искам едно магнитче на хладилника не мога да го опазя от парчетата и докато отида да взема метлата вече беше налапал едно.Изпаднах в ужас да не си нареже устата ,докато го докопом и го извадя видях голям зор.Закъснях за автобуса не ми остана време да си доизпия кафето а няма да говоря по въпроса че бях с два различни чорапа.Като се прибрах от работа чак тогава се видях как съм се облякла.И това е почти всяка сутрин,все нещо не съм доизкусурила.Страхотен е .Предполагам че към годинката ще се кротнем поне малко.Явно дето цял ден стои сам от време на време батко му го взема в неговата стая ,ама наръфа кабелите на клавиатурата и мишката и вече и той не го иска.Та оставам аз. Тероризираме се взаимно.Обичам го и като се прибера докато не го намачкотя не го оставям.
Как са вашите палавници?Пишете бе хора имам чувството ,че само ние сме най дивите от всички.
Имам един въпрос отново.Около ушичките му е под очите му козинката му е много рядка и почти се вижда кожата му.Дали е заради смяната на козината ,а няма пъпки или петна ,козинката му не пада .Дали просто не е окосмен там.Все още не съм го къпала от както го взех от котилото ,доктора каза че за в момента не е нужно и колкото по рядко се къпем толкова по добре.Няма неприятна миризма напротив мирише на ароматизатора на дрехите ми или на парфюма ми,дето го мачкотя .А и не е излизал навън ?
Прощавайте ако съм много любопитна ,но нали заради това сте приятели.Пък и вие сте по напред от нас!
#993
Публикувано: 27 January 2010 - 01:13 PM
А относно разходките гледам съседите с кучета отиваха до края на улицата и се връщаха и край на излизането.И за животните беше много студено .А моя звяр нали още не излиза си стоя на топличко и си свърши всичките тоалетни истории в къщи както винаги .
#994
Публикувано: 27 January 2010 - 01:20 PM
и кученцата ги извеждам за по 10тина минути,а те явно не усещат студа така както аз и не им
се прибира
Дари не се притеснявай за козинката,тепърва ще сменя бебешкия пух.И мойте като бяха малки минаха
през този етап на плешиви ушички
#996
Публикувано: 27 January 2010 - 05:26 PM
#997
Публикувано: 27 January 2010 - 05:27 PM
Мойта пакостница не носи топки, нито нищо, аз се опитвам да я уча ама тя само отива, помирисва ги и дотам
Относно хапането, няма отърване, сичко хапе, на купищата играчки им обръща вниманив от време на време за по 5 мин, иначе е само по ръцете и краката на всички. Много съм горда, че вече като кажа НЕ! и ми оставя краката, надявам се някой ден да имам същия успех и с ръцете
Най-смешно ми е когато сутрин тръгна да излизам рано, а нея и се спи, пак идва при мене почва да ме хапе и заспива, в момента който тръгна да я пресмествам се почват едни заплахи, едно ръмжене, много става опасна девойката.
Сички като говорите как ги гушкате тея французи, много Ви завиждам, мойта се гушка само като й се спи, и то пак настанява се катокто й е удобно и ако тръгна да я намествам почва се гоолямото ръмжене
#998
Публикувано: 28 January 2010 - 10:38 AM
#999
Публикувано: 28 January 2010 - 11:16 AM
Дано даже вече не ги и помирисва тези гадни кабели
#1000
Публикувано: 28 January 2010 - 12:32 PM
minkmink поставям се на твое място и не мога да си представя ситуацията.Много се радвам че всичко се е разминало.Дано повече не се случва този кошмар.Но явно трябва да имат страх .Ама малките глупачета как да разберат че там не се пипа.Горкичката маймунка.
shine on ♥♥ като пишеш за вас и аз имам чувството че пишеш за нас.Абсолютно същата история сме и ние.Страшни дяволчета са тия мъници.За топката я носим.Само докато му кажа къде е топката и я търси .Като не може да я намери идва до мен и почва да скимти и лае .Един вид "Не можах да ти намеря топката я ми я потърси ти "!Емоционалник от всякъде.За сега имаме единствено проблем относно тоалетната.Ама и аз съм си виновна, защото го съжелявам че е студено и даже на терасата не го вадя.Не я признава тая негова тоалетна и толкоз.Снощи беше разпърцал легнина и извадил от вътре памука/използувам пелени за възръстни хора ,дето се слагат на леглата ако възрастния човек се изпуска,режа я на 4 и му я слагам /,като си имате напредвид че това парче влиза в специални улейчета и няма как да си извади.Драпал ,дърпал ,ял играл.Бебешорска работа.А относно хапането при нас е същата работа .При "не "пуска ,но след второто третото "не "за да се нахапе колкото може повече.И едно заплашително ръмжене.Чичо Бойчо /вестника/играе по дупето му ,само докато чуе шума му и бяга.След минута пак същата работа.shine on ♥♥,бях започнала да го вземам всяка сутрин докато си пия кафето ,но той ми изяваше ръцете ,ако има ципове по мен или нощницата ми а бе ужас.Сега гледам да не го вземам а го галя на земята поне докато си изпуша цигарата и той си намира играчка носи я при мен облизва я облизва ми краката ,петите но няма скимтене да го взема или да напира да се катери .Ако искаш пробвай.От време на време му хвърлям топката или въжето той ги носи ,но поне не ме тероризира.
kara and cveti,благодаря ти .Наистина бях притеснена и си го обеснявах само така.Поради смяната на козината.Когато го купих там пак нямаше козина и си мислих дали нещо не е лепнал от майката .
Както забелязвате аз пак много се разписах ама какво да правя като толкова много искам да опиша радостта си и да я споделя с вас относно беличките на малкият таласъм.


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +
















