Моля ви, не разводнявайте темата, нека бъде само информативна.
Да прибереш голямо куче у дома, е нещо като да осиновиш голямо дете изисква време, търпение и желание, докато си нагласите навиците един към друг, но и спестява много усилия по създаването на рутина и определен вид световъзприятие. Едно куче живяло с хора, а после изхвърлено на улицата няма никакви шансове за оцеляване, освен ако не бъде намерено и прибрано от някого. Улиците не са за разнежените домашни кученца там има глад, болести и коли. Въпреки това, всеки ден нечии най-добри приятели се губят или биват изхвърлени. За съжаление тези кучета намират края си твърде бързо, ако не бъдат прибрани от някой състрадателен човек. Основната причина хората да не искат да приберат порастнало куче, което се нуждае от тяхната помощ е митът, че кучето се обучава до само седем месечна възраст. Всъщност, истинската, трудна дресура започва едва на 1 - 1,3 години, стега кучето да си има изградени навици. По-големия проблем при вземането на порастнало куче е неговата привързаност към други хора, и травмите, които са му нанесени при раздялата с тях, или по-лошо при съжителството с тях. В повечето случаи, дори животното да е било отглеждано много зле, то е възприело други за своя глутница и трудно свиква с новите си приятели. Когато обаче кучето е било в беда и се е чувствало зле, винаги разбира, че му се помага и е благодарно. Страховете и лошите навици на голямо и травмирано куче се изглаждат трудно. Нужно е търпение и постоянство, но се отплаща. Дори нещата между него и вас да не потръгнат веднага, имайте предвид, че тези отношения се изграждат бавно, но са много силни. Чувството да бъдеш изгубен и после намерен е неприятно, и си приема трудно. Но ако проявите благородство и дадете шанс на някого, който не е малък и сладък няма да сбъркате. Това няма да е връзка даденост, това ще е истинско, съзнателно приятелство.
aвтор: insult
Телефон за връзка с медиатора за повече информация:0884 230 737. На този номер ще получите информация за постъпилите кучета в изолатора и условията за тяхното осиновяване.
(Старият номер /0885 145 688/ вече не е активен.)
Работят от понеделник до четвъртък - от 9 до 13 часа.
Куче се дава срещу личната ви карта и 24 лв.
Как се стига до Сеславци:
Ето как можете да стигнете до там:
От "Подуене" се тръгва по "Ботевградско шосе". Минава се "Враждебна". На караулката (там винаги седят полицаи) се завива наляво - това е пътят за "Кремиковци". Кара се само направо. Гледате за безиностанция от лявата страна (много невзрачна, не е съвсем на пътя), при нея се завива пак наляво. Оттук само направо, минава се един жп прелез, пак направо - изолаторът е в началото на Сеславци - от лявата страна, ниска, дълга сграда, оранжева, чисто нова, с алуминиева дограма и зелена ограда.
До изолатора се стига и с маршрутка № 34. Маршрут: с.Мировяне/пл./ - кв.Требич - кв.Илиянци - бул. "Рожен" - ул. "Джерман" - ул. "Втора" - ул. "Първа" - ул. "Втора" - ул. "К.Благоев" - бул. "Рожен" - ул. "Илиянско шосе" - бул. "Рожен" - бул. "Княгиня М.Луиза" - бул. "Княз Ал.Дондуков" - бул. "В.Левски" - бул. "Янко Сакъзов" - бул. "Мадрид" - ул. "Черковна" - бул. "Вл.Вазов" - кв.Враждебна - ул. "Борис Илиев" - бул. "Ботевградско шосе" - разклона Кремиковско шосе - разклона на кв.Челопечене - разклона на кв.Ботунец - МК Кремиковци - кв.Кремиковци - кв.Сеславци
Медиатора НЕ може да отговори винаги адекватно (по телефона) на въпроса дали "онова кафявото, с клепналите уши" е още там. През изолатора минават десетки кучета на седмица, стотици на месец. Ако ви интересува някое куче - идете до там и разгледайте. Ако трябва разпечатайте снимката на избраното куче. Ако го няма вече...знам ли, вземете друго?
А това са разказите на две момичета, които въпреки ужаса си - отиоха и спасиха едно куче:
Цитат
Доктора,който прави кастрациите каза,че това въобще не е канадски вълк,а и кучето се е разболяло.Беше само кожа и кости.Трепереше цялото и въобще не реагираше на нищо.След много умуване и разговор по телефона с Галя-реших да спася друго куче.Незнам дали постъпих правилно,но наистина ми казаха,че кучето е много болно и че има някви тикове.Бях толкова разстроена от гледката,от миризмата и от отвратителните хора около мене,които ритаха кучетата седнали до клетките да се изправят,за да ги огледам,че въобще незнаех какво да правя.Взех едно подобие на овчарка,кучето е младо,седеше си спокойно и ме гледаше...Казаха че тази сутрин са приспали бялата болонка.В целия екип на изолатора,имаше само двама нормални...всички други ми се струваха някви изпуснати от психиатрична клиника и си мислех,че те трябва да седят в клетките,а не кучетата.Мислех си,че тези хора причинаяват много повече зло,отколкото може да причинаят душичките треперещи в клетката...Освен на двама човека там-на никой от тези хора не им пукаше,че това са живи същества.Имаше едно момче,което остана с мен-да избереме кучо и говореше нормално с мене.И лекаря,който правеше кастрациите.Доповръща ми се от зелените престилки опръскани с кръв.От това,че дори при наличието на лекар там-тези кучета дори все още не бяха прегледани и не се знаеше на кое какво му има.4 пъти тичах навън за да не повърна от безпомощност,а сълзите ми не спираха...Сковах се и докато подписвах някви декларации и плащах-думичка не можех да кажа или да попитам нещо.За първи път се чувствам в живота си толкова безпомощна,а съм принципно силен човек.Мислех си за това колко щастливи са моите кучета у нас,колко разглезени са и че имат невероятен късмет.Опитвах да убедя себе си,че немога да помогна на всички,но болката е страшна.Имах чувството че съм в някакъв филм,че гледам отстрани всичко това,че не може да е истина...Самата обтсановка там,поведението на лудите хора около мен ме сковаха ужасно.Не,немога с думи да изразя всичко....Вкарахме колата,за да го вкараме кучо упоен и кастриран,искаха да го сложат в багажника,за първи път успях да си отворя устата и да кажа Не,сложете го на задната седалка.Нито им казах Довиждане,нито благодарих за нещо...Спасих едно куче,но разбрах,че няма да спася себе си от спомените за това,което преживях.Пътувах към София и оставях след себе си ония погледи на животинките,и не можех да спра да плача...И още не съм спряла...Кучо се събуди на задната седалка с главичка в скута на приятелката ми,която не спря да го гали и да му говори...Опита се да излае и аз за първи път успях да се усмихна през сълзи...Закарахме го в хотела,който Галя беше уредила....И там вече започнах да се връщам в реалността,като видях колко душички с късмет има там.Оставихме го отделно в една клетка,за да може да дойде на себе си след операцията и утре ще ходиме да го видиме,да го снимаме и да му се порадваме...И главата ми има безборй въпроси,на които знам,че няма кой да ми даде отговор...но моля,всеки,който има възможност да изведе куче оттам да го направи...И в най лошите си представи не очаквах точно това...
Цитат
беше вчера, а сякаш се е случило преди няколко часа... снощи едва заспах от преживения кошмар... bl)
бях там, подскачах с всеки трус на колата защото знаех че го боли... а то се гърчеше и потрепваше от болка..
... мъжагата се свести и почна да лае от болка... говорех му, че всичко е наред... галех го и бях в шок, не знаех какво да правя,как да му помогна, как да облекча болките му...
за пръв път се сблъсквах очи в очи с оперирано куче...
когато най-накрая се окопити, започна да ме гледа с такива уплашени очи че чак ми се доплака...
в изолатора не ме допуснаха... някакъв дедик изпадна в истерия че ще нахлуя сякаш с взлом... записка с старческия си глас агресивно - не може, не може ти казвам бе... и затиска с ръце вратата, сякаш не човек, ами крадец влиза l)
комична гледка...
след няколко минутно боричкане на вратата все пак се отказах...
а не исках да оставя Тони сама, знаех че вътре ще е ад и исках да я подкрепя, но уви не ми беше даден този шанс... s)
станах свиидетел на някакво подобие на разговор, който определено не беше като с нормални хора...
не знаех какво се е случило в изолатора, не смеех и да питам... Тони седна безмълвна в колата и сякаш излизаше от Ада...
едва когато прочетох разказа й се втрещих... и разбрах че това е ада, ада на кучетата... ако си с 4 лапи, влизаш вътре и не излизаш... bl)
след като прочетох тоя разказ, вярвайте ми половин час треперих и не можех да мисля за нищо... s)
в съзнанието ми изплуваха само картините видени от репортажите в "Господари на ефира" и в "ВипБрадър"...
тези гледки ме бяха потресли, а бяха гледки от екрана... представям си какъв шок ще е,ако е наживо... bl)
сигурно много от вас са преживели този кошмар и знаете за какво става на въпрос... аз не съм, но ако трябва да се спаси нечий живот, с радост ще хукна към сеславци, ще си дам личната карта и ще го спася... s)
сега гледам Мая, днес гледах животинките в хотела...
и им се радвам че са спасени, че им е даден още един шанс да живеят... w)