[missi]

Миличката. Златни са в Добро хрумване, златни. Дано пък да има живот за момичето, ама истински, не с мъчения. Боже, Боже, де си Боже??? Обичам ви и се моля за вас.

[missi]

Няма новини???

[Грахче]

има, има
някои кучета са много добре и дори утре ще ги готвим за изписване
Браво на Клара! Мъжко момиче!

[Снуупи]

[rodegunda]

Браво на Клара и на теб, Грахче!
Мислим я много и и стискаме палци

[Waikikii]

Браво Клара и Грахче! Страхотен отбор!

[missi]

Ееееее-хее, дай боже всичко да е наред. Много се радвам. Браво на Грахче, браво на Клара.

[Polence]

баба ми Клара е страшен сладур - вчера се гушахме много. който я вземе ще удари 6тица от тотото, че и отгоре

[sangrea8]

късмет !

[Грахче]

Малко докладче за Кларита. Тя е добре, като изключим феноменалния шев, който минава през целия й корем отгоре до долу... /не съм виждала такова нещо до сега/. Разбира се, мажем раната по два пъти на ден.

В момента й е изрязана цялата дясна "млечна жлеза", където висяха две от огромните топки. Кастрирана е. След месец и половина трябва да се изреже другата жлеза, на който виси още една грамадна гадост и да се премахне тумора от дясното око.

Яде с огромен апетит, а ние не пестим храна. Тъй като има "обърнат стомах", в процес на ремонт, хапваме по-помалко и само след разходка. Иначе, на разходка е като лепната за мен, ходи отзад и току ме настъпва с огромните си лапуни /страшна настъпвачка е!/. Арнолд не я отразява изобщо, което си е нормално.

Иначе хапва и лекарство за бъбреците и почнахме да и даваме Римадил за шиповете, защото е шипозна бетер кат Дедо Арни. В доброто хрумване казаха, че Римадила като лечение не е най-доброто за случая, но "най-доброто" струва 5 лв. на ден. Аз лично не мога да й го осигуря. Всъщност като погледнах и Рамадила не е много. Ако имате някакво рекарство за шипове под ръка /и сте склонни да се разделите с него/, ще е супер.

Предоставихме й собствен апартамент /кучешка къщичка с достатъчни размери/, но тя не влиза в нея. Спи свита ДО нея, но вътре -не. Явно никога не е имала собствено жилище и не знае как да го използва. Приемам идеи за въдворяването й вътре.

[missi]

Браво за добрите новинки. Много ме радва борбената Клара. Относно лекарството, какво имаш в предвид - човешко лекарство за шипове може ли?
Моята свекърва пие тонове такива. Може да се пробвам да й открадна някое.

[shifter]

Ъм... Да озвучиш "най-доброто", моля те? Може и на лични.
За къщата - ми... стандартната процедура - да се слагат вътре храна / лакомства (като за приучаване към стоене в клетка), за да се научи да влиза вътре. Така би трябвало да стане...
Впрочем, може вътре в къщата и просто да й е топло на девойката - всичките ми кавказци без изключение навремето отказваха да влизат в помещения, особено през лятото. Всъщност една от девойките си имаше собствена лятна кухня, където се пльоскаше на сянка и на хладно, но къщите никога не са ги уважавали. Друг от момчетата пък се съгласи да ползва къщичка само когато й махнахме предната и страничната стена и остана по "под и покрив" на практика.
Та може проблемът да не е в липсата на навик, а в прекомерно затопляне и липса на хладен ветрец. Може би по-простият и лесен начин е там, където ляга, на Клара да й се сложи скара - просто да не е на земята?

[d-r Bobadova]

Previcox:)

[Грахче]

да, да... съвсем си прав, не бях се замисляла, че на косматка ще й е топло вътре. Това е, като не съм гледала дългокосместо куче никога. Благодаря! Ще й направим "нов" модел жилище.

Благодаря Докторке

[Грахче]

ееее, най-накрая се сетих на кого ми прилича това куче- на Чубака Ууки!

Ето ги и останалите от семейството:

[d-r Bobadova]

БАХАХАХАХА
е, как можа!!!
ахахахахахахаахах

[СНЕЖАНКА]

Цитат

Ако имате някакво рекарство за шипове под ръка /и сте склонни да се разделите с него/, ще е супер.

Мога да се включа с 2 блистера Артростабил (и това не е "най-доброто") но ги имам излишни. Останаха от мойта Сара. Навремето й давах Бомазил, но дойде време да не мога да си го поволя като цена. Артростабила го купих в последните й дни с надеждата, че ще я вдигна на крака, но така и си остана..... :-(

От човешките лекарства имам 9 прахчета Дона (активно вещество глюкозамин сулфат 1500 мг) с изтекъл срок на годност. Не знам дали са подходящи за животни, нека д-р Бо да каже. А за годността - де да знам, може и нищо да им няма.

Знам, че не предлагам нещо особено, но ако решите да ме включите в спонсорството за каката - свиркайте

[Грахче]

тъй като ние заминаваме целокупно в петък и няма да ни има следващата седмица в БГ-то Кларита отива на гости в Добро хрумване. Викам, ако имате път натам да минавате да я извеждате на чист въздух и сред хора, че тя е просто един комуникативно-адептативен звяр, който желае да бъде гален и обгрижван непрекъснато. Лепкава е като крайпътна кал и за да спечели някоя милувка и внимание е съгласна на буквално всичко ама всичко.

[Грахче]

Здравейте от нас за всички вас!

ние се покрихме за да се up-grade-неме малко ... и ето ви я какето голяма, космата, лъскава, самодоволна. Една прилепчиво гушлива огромна тиква с мармалад.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Грахче]

хващам се, че започвам все по-усърдно да отлагам и да се офлянквам по въпроса за следващата операция на Клара. Причините са две:

- кучката се чувства чудесно, игрива, жизнерадостна с прекрасен апетит. Отмина тоя стрес да пада на земята при първото подвикване, започна активно да проявява претенции върху двора и най-вече върху ласките и вниманието от страна на хората. Любимка е на всички, защото е голям ПИЧ.
- не ми се иска да я виждам отново срязана отгоре до долу... по принцип не съм впечатлителна и всякакви съм ги виждала, но така разрязано куче не бях виждала. Хората от Добро хрумване свършиха огромно чудо с тая операция, представям си колко зор е било...

Както и да ... проблемът е, че първата операция, колкото и да бе успешна изряза една част от туморите. Просто не беше възможно да се реже всичко - нямаше достатъчно кожа да зарастне такава чудовищна рана. Сега кучката е възстановена и е време да се отреже и втората редица където виси последния огромен картоф /можете да го видите на горната снимка където тя яде/. Той всъщност беше най-големия, затова го оставиха за "десерт". Аз мога да си отлагам до безкрай това неприятно за мен действие, но не мога да причиня това на Клара - един от вече изрязаните й тумори беше почнал да некрозира, ужасявам се при мисълта това да се случи и с този. Пък и трябва да й се фиксира стомаха - проблемът с него ми пречи да я захраня по-яко, защото ме предупредиха да не прекалявам с количеството храна.

Всъщност след тази операция тя най-накрая ще може да прави нещо, което не е правила от много отдавна - да тича! Опитва се, но не може защото тупуза е твърде голям и я бие по корема... Много ми се иска да я видя как тича... тази огромна мецана!

Та днес сутринта се замислих, че нямам мегдан за повече офлянкване и работата трябва да се свърши до край. Обръщайм се към вас със същата молба - да помогнете кой както и с колкото може да доведем делото до край. Никакви други опции не съществуват, просто трябва да се действа сега.

Парички можете да превеждате при mil по обичайния начин, или направо да ги давате при д-р Бобадова за Клара. Ще видим какво ще съберем и ще назначим датата в най-бързия възможен срок.