Съдба ли е, що ли е -рядко минавам покрай гробището в Лозен, ама баш вчера реших да разходя кучетата там. И ето ти една стара баба кокерка, която невъзмутимо мина покрай лаещия Зорба и реши да чучне в скута ми. Сигурно няма 10 кила, такъв дребосък е. Историята й? Дошли някакви хора с кола (комшиите, които ми го разказаха се изразиха с презрителното "софиянци"), изхвърлили я в гробището и духнали. А тя, милата, 2-3 дни обикаляла, гладна и жадна, въоръжена само с не особено доброто си зрение и ги търсила. Накрая намери мен. В момента е в Богров, но тук нямаме единични клетки, а кучетата ни са все едри... Дребната домашна душица стиска до откат -върши си работата само навън, похапва само консерви, понеже няма много зъби.
Спешно търсим приемен дом. И постоянен няма да откажем, но ако не се намери ще я пратим да се радва на старините си в чужбина. Докато това стане обаче е грехота да остава тук -толкова мъничка, чувствителна и крехка е
След малко Анук ще дойде и ще я нащрака, да видите какво чудесно детенце е.