[Bini]

Eми иначе да ги произвеждат и най-малкото нямаше да ги ползват хората.

[sstoilov]

Не знам, но моето диване сякаш му е кеф, като ме дърпа. Много рядко върви до мен - в по-голямата част от времето е пред мен и ме дърпа и се радва  :rolleyes: Е, вече ако види някое падащо листо или нещо малко, което се движи , става страшно... Засилва се и като свържи ролката с въжето ми настръхва косата... Работим по този проблем, но Тоби е още малък и бързо се разсейва  :angry: Не знам какво да го правя, мисля другата седмица да сменям с нагръдник, да пробвам как е. Но как то казаха по-горе, това е вредно за козината... И аз не знам какво да направя...Какво ще ме съветвате  :blink:

П,П, Днес видях една мома (3+ годинки) вървеше много кротка и като залепена към водача си. Направо ме хвана яд..Моето диване, никога няма да върви така.......

[Bini]

Прешъс е същата. Като се засили някъде .. :rolleyes: Иначе аз тичам след нея да не се "опъне", но напоследък нищо не правя.. Научила съм я преди да се "опъне" казвам "Чакай!" и сега като кажа "Чакай!" и тя намяля скоростта. Свиква се, но от нагръдник няма смисъл.

[Rositoo]

На нас големият повод ни се счупи точно от това дърпане  :rolleyes: На няколко пъти ми се изплъзва от ръцете след като свърши ролката, и аз нямам време да реагирам.  :( Сега сме без такъв повод  :-

[Bini]

Е как успяхте? Преди като бях "неопитна" в държането му съм го изпускала около 10 пъти. Омотавал се е докато е търчала около дървета, камъни, храсти, изпускала съм го на цимента и се е влачил, яла го е, настъпвала съм го много пъти, като я дърпам се е търкал в дърпета и по цимента и е здрав като камък. Абсолютно нищо му няма, а е от най-тънките възможни за нашата порода - 8 метров.

[Rositoo]

Ами не знам да ти кажа  :rolleyes: Пуснала съм снимки в едната тема, от пластмаса е и не е на феърпласт :huh: Сега мисля да и взема пак на тази фирма, но като проверявах нямаха 8 метрови а само 5 :huh:
Какво представлява вашият повод?

[Bini]

Това е нашият, оказа се не Ферпласт ми Flexi Classic Long



Нашият е син, но има в 4 цвята:

[sstoilov]

А, това е моя

[Bini]

Определено е по-здрав /изглежда по-точно/ - гледам целият е с дебело въженце, нашият само в началото е така после става едно тънкоо, тънко.. :rolleyes:

[sstoilov]

И другият го знам, но този ми се стори по-адекватен , но трябва да измисля нещо, защото го ръфа и ще се скъса и този  :huh: Поне от нашийника някакви 30, 40 см, за да ръфа там.... :yahoo:

[Bini]

Ми като си вкъщи ще вдигаш каишката някъде, като сте на вън ще му се караш и няма да я дъвчи.

[sstoilov]

Той не я дъвчи  постоянно.. само когато е възбуден или както казва малкия, когато му де дошла силата  :rolleyes: :rolleyes: В такива моменти е почти неконтролируем. А знам, че не трябва да му давам команди, когато е очевадно, че няма да ги изпълни  :- Оставям го да си изразходи силите и нервите и го викам при мен, говоря му тихо и му давам лакомства. Така е спокоен поне 10 минути и върви, що годе нормално. Но все пак, ще взема едно дебело въже със пружинки, че да ми е мирна главицата..
..

От днес започнахме да тренираме "РЕДОМ"..Ммммм, тези който са минали по този път, знаят за какво говоря. Останах без ръка и без уста от "РЕДОМ" и "Резки, Енергични подърпвания" След половин час проби го пуснах да си поиграе с листата. На връщане пак имаше малко проблеми със един много зъл шарпей , но след като му дадох една солетка "РЕДОМ" заработи  ;) Вървяхме повече от километър залепени един за друг на свободен повод. Сега съм много горд и от двама ни  :P Разбира се работата тепърва започва, но имах нужда  да видя, че ще стане и има поне капка надежда.
Не искам кучето ми да стане робот или нещо такова. Но поне да върви до мен, когато това се налага. В момента той върви пред мен и ме дърпа зверски. А е само на 5 месеца..ррр след още 5, едва ли ще има желаещи да го водят на разходка... :rolleyes: Аз съм на мнението, че трябва да има от всичко, И игра и забавление и спорт и ходене редом.

Искам след нова година, да правим разходки с велосипед. Нямам такъв, но покрай празниците излизат много оферти и на доста ниски цени. Ще си взема едно колело и почваме малко, по-малко тренировки. Някой пробвал ли е това с 5 месечно диване!? Аз колело карам добре, но малко ме е страх. Този гад като нищо ще ни направи на кълбо. Разбрах, че първите седмици е добре да вървим с велосипеда, за да свикне с него. Дано стане, че наистина имам желание, да го видя как тича. Когато е във вихъра си е много красив и ми пълни очите. Да стискате палци  ;D


П,П,
Забравих, днес намерих няколко много интересни сайта за спорт с колело. Ако имате желание, ще преведа това, което съм прочел. Така или иначе си го  превеждам и записвам за себе си  ;)

[Huskypower]

Харесва ми как мислиш. За тренировки с колело сте още малки. Можеш евентуално да г пробваш да свиква с него, но не и да го натоварваш да тича, защото той е още малък за това. Все едно да опънеш едно десетгодишно дете на маратон  :rolleyes: Чак седмица за да свикне ще е много. Но в началото наистина трябва да внимаваш, че непланираното прегръщане на дървета може да се окаже опасно. За започване на по сериозни тренировки трябва да направи около 10 месеца. Преди това е добре да се движи, ходи итича на воля колкото си иска сам.

п.п. превеждай и пускай, тук на доста хора ще им е интересно и полезно.

[sstoilov]

А не, не искам да тича, като луд...рано му е още
Аз като всички нови стопани искам от всичко да пробвам. Дали гума да дърпа, дали от онази триколки или колелото или да тича свободен. Искам всичко, но както се казва в рекламата това не е ....  :P Всяко нещо с времето си...Май по-важно е аз да се науча, а после да уча него  ;) Сега е най-важното е да расте и да се храни  правилно. Като за последното виждам зор. Въпреки, че съм налепил листове навсякъде, продължават да го тъпчат със салами и всевъзможни гадости. Даже бира са му давали  :huh: :huh: :huh: :huh:
Тоби в момента среща проблеми със света на вън. Трудно ни е да вървим спокойно, а за колело е направо смешно да се говори. Той след първите 3 метра, ще завие след някоя торба или листо или сянка и сме обърсали плочките. Нямам представа дали с времето, нарастването на възрастта и опита, ще свикне. Но в момента всичко му е интересно и любопитно. Всичко трябва да се подуши, побутне и настъпи. Уникална, любопитна твар. Имал съм случай, когато ме е влачил 100+метра, само за да подуши голям и изгорял пън  :rolleyes: Знам, че много хъскита си остават бебета до последно. И винаги са готови за поредната беля. Дано и моето е такова, защото аз си го обичкам такъв...

Искам да взема колелото и един, два пъти седмично да излизаме с него. Да вървим до колелото и да свикнем с тази нова джаджа. А след време, ще се научим да тичаме до него, че даже и да го дърпаме(нещото за което имам най-много желание) Даже като се върна в България, мисля да си взема още 2 кученца, а защо не още 4(май ще ми се завие свят от 5(но то апетита идва с яденето)  :rolleyes:) и да спортуваме редовно. Аз живя високо в планината и имаме чудесни пътеки и местенца за този спорт  :yahoo:  Обичам зимата и имам 12 години в зимните спортове. Мисля, че ще се справя с търкалянето по пътеките и мокрите дрехи  :yahoo: :yahoo:

Бля-бля пак се отплеснах.
Сега вървим редом, но ни коства много. В мига в който видим нещо изгаряме от желание, да го сграбчим със зъбки. Други кучове или животни са ни особено интересни. Ех, как искаме да си играем с тях и как ни е страх...Явно до момента, живота ни е бил само ядене, и ходене по нужди. Ни една думичка не знаем, гласовете не познаваме, с кученца не сме си играли, а коткитее,, аах котките - хем малки, хем лоши...ох как ги искамеее  :huh:
Ако всичко върви добре, до седмица две, ще започнем с "ЕЛА" със дълъг повод. Току виж преди да навършим 7 месеца, вече сме едно добро и послушно момче. Ще ни пускат да играем на свобода и ще ни водят на нови и интересни места.

Забравих,
В момента превеждам и систематизирам , като набавя достатъчно материал, ще го пусна. Дано е интересно на всички..

[Huskypower]

Цитат

Знам, че много хъскита си остават бебета до последно. И винаги са готови за поредната беля.

Така си е. Аз имам едно 12-13 годишно такова! Духом разбира се. Тялом годинките си казват думата все пак.

Цитат

Ако всичко върви добре, до седмица две, ще започнем с "ЕЛА" със дълъг повод. Току виж преди да навършим 7 месеца, вече сме едно добро и послушно момче. Ще ни пускат да играем на свобода и ще ни водят на нови и интересни места.

във връзка с това н забравяй, че съвсем скороще започнат да ви тресат хормони и обучението в този момент отива да гледа някой интересен филм - т.е. на кино. Съветвам те да не губиш време и да го започваш. Две седмици са ехееее ееее много време!

[Anuk]

При нас за командата "Ела" не помогна дълъг повод.
До преди 9-10 месеца много рядко я пусках да тича (тя е на 3г и 5м)
защото за нищо на света не се връщаше и обръщаще
Преследваше си някакво си неино въображаемо нещо и толкова
на няколко пъти смели баби и деца са ми помагали да я хващам.
Но благодарение на послушните любимци които си играеха в парка
и на едни ванилови бисквитки вече -почти- не ни се случват подобни пориключения.
Но и аз се научих да я рапознавам в кой момент като й викна ще дойде и кога няма смисъл да я викам
защото няма да го направи, общо взето вече успявам и да я "надушвам" и кога е замислила
тя да ме "поразходи" и успявам да я хвана преди да е хукнала.
Но на улицата винаги е с повод
понякога много ме дърпа, но понякога е най-послушното куче.

И така благодарение на ваниловите бисквитки
като отидем в парка я пускам тя си кръжи насам-натам и от време на време сама идва  :kuchence:
сяда и си чака наградката. Някой казват, че съм я научила на лошо така, но на мен така ми
е добре, а както забелязвам и Анук не се оплаква.

Успех на всички с командата - Ела
трудна мисия , но не и невъзможна

[macinci]

Наистина е трудна мисия :- Тера като избяга на някъде й свиркам и тя търчи само че не дава да я хвана  :rolleyes: опитвам колкото мога по често да я хващам и пускам по време на разходкат ,за да не свързва  хващането с прибиране в къщи (някой го беше казал но не помна кой точно) ,но не всеки път успявам да я хвана  :-  имам нещо като тактика  ;D почвам да бягам и да я подканвам да си играем и така я хващам..само че има един недостатък..когато идва да си играем почва да ми скача и да ръфа и не си усеща силите  :rolleyes:

[Rositoo]

Днеска сутрешната разходка беше кошмар  :rolleyes: :o
Пуснах Бленика, уж в заграден двор на училище, но вече се обедих че нищо не помага  :( Когато намери нещо по земята, най вече за ядене, не мога да я хвана и 100 дни да я гоня :( , просто е ужас. Днес направо се отказах и тя го разбра. Беше налапала някаква хартия от закуска, гоних я, виках я, примамвах я с лакомство, е няма и няма. Накрая просто се отказах и я оставих да прави каквото си иска, като и обърнах гръб и се правех че все едно я няма, най смешното беше че тогава дойде при мен, и започна да върви редом, а след като седнах ми легна в краката  :o какво беше това не можах да разбера  :rolleyes:

Още една случка сутринта:
Видяхме се с един наш приятел, кокер шпаниол, и аз реших да я пусна, защото иначе трябваше да ходя на лекар да ми наместят ръката, дърпаше се като обезумяла  :huh: Пък и не само за това, исках да побяга малко, защото още не съм и взела дълъг повод и се е натрупала много енергия. Както и да е, пуснах я, но откъде се взе туй бездомното куче, не знам. След като Бленика го видя, това беше върхът на сладоледа. Скача около него, радва му се (то добре че беше спокойно и не хапеше), ако ми повярвате че я гоних около 20 минути :rolleyes:  :o Виках си на акъла, ако туй уличното тръгне да бяга, какво ще правя, Бленика ще тръгне след него и няма връщане :huh: Добре че то беше повечето време като вцепенено :- Момичето с което бях хвана Бленика, а аз не знаех как да реагирам. Как да я накарам да разбере грешката си. Единственото което ми хрумна тогава, беше изкъсо да я държа до мен, нито и се карах, нито нищо, и не знам дали постъпих правилно :huh: Повече не я пуснах, но не мисля че разбра смисъла на наказанието :huh:

Извод: С една дума, навънка нищо не помага, никакви команди и лакомства не помагат, единственото за кеото аз мисля е, да я върна жива и здрава вкъщи, а тя мисли единствено, как да избяга :o

Най хубавото от цялата ситуация беше че си намерихме заградено пространство за бягане, което е по малко и става и за тренировки :yahoo: Усилени тренировки :(

[macinci]

много премреждия сте имали  :rolleyes: аз на сутришната разходка я изпуснах,защото по стълбите слизаме без каишка и като й кажа чакай се спира и ма изкачва..обаче някой път "не ме чува" и си продължава..и днес вратата долу беше отворена и тя излезна..направихме една обиколка -свиркам и тя идва ..и добре че като се прибирахме на входа бяха брат ми с приятелката му та им казах да я викнат и те я хванаха..иначе сигурно и аз щях да се мотам около 10 мин докато я хвана :)

[Lub0^]

Аз лятото викам, я да пусна макс да си играе с кучето на една приятелка, то е кокер. Пуснах го кокера се връща макс като тръгна да бяга влезе в морето и аз са чудя ко да прая, викам викам. Нищо, отиде зад буната, а там е фрашкано с медузи, махнах тениската и след него, добре че тренирам плуване, колко медузи ме опариха не е истина. Пък нашия Макс доволен и после му се скарах, от морската до вкъщи вървеше само до мен, никъде не мръдна.