Едно си баба знае, едно си баба бае:
- Тъпи сме, грозни сме, неграмотни сме - нищо не става от нас. Затова дий воле дий, върви ори, ори, ори...
След което плах глас в пустинята:
- Ама хора, има училище, ние не сме толкова тъпи, не сме и по-грозни от другите - дайте да се организираме, да учим, да не сме вече неграмотни...
Но тълпата веднага отговаря:
- Тъпи сме, грозни сме, неграмотни сме - нищо не става от нас. Затова дий воле дий, върви ори, ори, ори...
Ето ви една песен, която описва точно вашето поведение. Ахат - Земя на слепци:
Някъде под небето на грешната Земя
живеел народ обречен на живот без светлина.
Слепи им били очите, вечна била нощта,
черни били ръцете на сляпата съдба.
Дълго така живяли в мрак и тъмнина,
свои богове създали - идоли на скръбта.
Но станало нещо странно в техния тъмен свят -
родил се човекът-чудо, прогледнал за първи път.
Бликнала злобна завист в обречените души,
те черни пръсти сплели в своите коси.
Очите му отнели и до края на своя живот
осъден бил да страда от слепия народ.
С вериги окован завинаги, затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам със своята вина...
Още ли мислите, че българинът от друго освен от глоба не разбира? А това за вас важи ли? А вие не сте ли българи?