Момиченца кокиченца Софи и Вяра - две черни кученца
#81
Публикувано: 15 December 2010 - 08:29 PM
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#85
Публикувано: 16 December 2010 - 11:30 PM
PURSY, в 16 December 2010 - 12:25 PM, написа:
Всъщност на мен ми приличат на бълхи Утре,ако се добера до там ще им направя снимки,мисля,че перфектно ще контрастират на снега Малки,сладки черни въгленчета,сигурно ще се забавляват много
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#86
Публикувано: 17 December 2010 - 05:08 PM
Ето няколко снимки,които Чупакабра направи,страхотни са!Благодаря ти за приятната компания!
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#87
Публикувано: 17 December 2010 - 05:18 PM
За нищо, tey4e х)) И на мен ми беше приятно да попътуваме заедно в градския транспорт х)).
Момичетата наистина са страшно красиви х)) Само им вижте очите !
#90
Публикувано: 22 December 2010 - 10:45 PM
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#91
Публикувано: 23 December 2010 - 01:37 PM
А пък иначе, нова година - нов късмет, нали знаеш х))
#94
Публикувано: 29 December 2010 - 04:15 PM
Благодаря на carrie за приятната компания по време на разходката
Като ме видяха отдалеч започнаха да писукат и да скачат,миличките,така се радват всеки път,че ще излизат на разходка.Този път походихме доста,бяха много смешни върху леда
Мисля утре да ги навестя пак Софи гледа в далечината....
Вяра похапва бисквиткиУмират да се залепят една за друга и да душат нещо важно
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#95
Публикувано: 29 December 2010 - 04:18 PM
Забравих да ви кажа,че принцесите вече са сменили доста от зъбките си.По мои изчисления са на около 5 месеца.Измислих им рождена дата 1-ви август
Софи вече си знае името,а Вяра не,защото вечно бърза за някъде и не те слуша
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#98
#100
Публикувано: 30 December 2010 - 03:48 PM
Нагръдниците им вчера ги изпрах(защото малките миризливки са къпани 1път в живота си) и се оказа,че не са им малки,ами просто не съм ги разтегнала достатъчно.Реших обаче да ги изпробвам със синджирчетата,които им купих с цел да започна да правя опити да ги възпитавам по малко.Изобщо никаква реакция,ходеха си съвсем нормално,все едно нямат нищо на вратленцата.Възхитена съм от тези прекрасни кученца,как приемат всичко без никакъв проблем.Толкова бързо схващат за какво иде реч.Ужасно много ме е яд,че не мога да ходя по-често там,за да се занимавам с тях.Те са толкова щастливи и игриви,когато са навън,че ми е жал да започна да ги коригирам.Някакси не мога да бъда строга с тях Днес опитах,защото Вяра играе доста грубо със Софи и много се пали.Започва да ръмжи и да и се хвърля.Дръпнах я точно два пъти,докато беше с душача и разбра,след това си ходеше кротко като мушица.
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!