Питбул Стопанин без опит
#1
Публикувано: 02 October 2010 - 11:54 AM
#2
Публикувано: 02 October 2010 - 12:05 PM
Don't go around saying the world owes you a living. The world owes you nothing. It was here first.
#4
Публикувано: 02 October 2010 - 04:24 PM
Ако отговорите на тези въпроси, ще бъде по-лесно някой да ви насочи.
Моето куче (лабрадор) има дисплазия - наследство от баща си Баркли Блондфел, който е куче на iglika (от този форум) и Мартин.
#5
Публикувано: 02 October 2010 - 05:00 PM
наистина е трябвало май да пишеш във форума преди да го вземеш
Питбулът е сабака с много изисквания и потебности като много други породи,обаче таси е неимоверно силна чисто физически
Ще ти кажа от опит:
1.Приготви много ама много неща за гризане,че е всеяден
2.Питбулите не са злобни ,злобни сме ние .Те имат вродена агресия.Тук лампичката трябва да ти светне,ако внимаваш може да не се прояви никога(бъди оравновесен в никакъв случай избухлив пред него)
3,Приготви си часове за игри и разходки ,разходът на енергия е от ключово значение,за уравновесеността на кучето ти
4.Най важното е :обичай го много ,но бъди твърд и търпелив не се поддавай на провукациите му
5.Дръж го сред хора и кани гости винаги когато ти е възможно,нека се социализира не го изолирай
6. Не го изпускай от око в присъствието на непознати
Това са няколко правила, които се отнасят до по едрите и силни породи
Ако неможеш да осигуриш и едно от тези неща по- добре недейй::)
Аз на твое място въпреки че имам същото куче бих избрал по дребна порода все пак чакаш дете
Според мен можеш да си помислиш за Английски и френски булдог,бултериер все кучета от този клас но по дребни
Да възпиташ котка,като куче...Т'ва му е майката....
#6
Публикувано: 02 October 2010 - 05:28 PM
* Трябва да държите питбула си в безопасно ограден двор или колиба, защитен от дразнещи го деца, случайни животни, и потенциални крадци на кучета
* Трябва да обучите питбула си на послушание - обученият питбул е щастлив питбул (а също и с обучен питбул се живее по-лесно!)
* Трябва всекидневно да предоставяте на своя питбул възможности за упражнение
* Трябва да социализирате правилно своя питбул към широко разнообразие от хора, места и животни
* Трябва да държите своя питбул под контрол във всички случаи, независимо дали е на повод или в обезопасено срещу бягство ограждение.
* Трябва да приемете факта, че питбулът е естествено агресивен към други животни и да не се заблуждавате, че няма да се сбие!
Най-важните причини да НЕ си взимате питбул
Нямате достатъчно време да се посветите на социализацията му от кученце
* Търсите куче с внушителен вид, за да подсилвате егото си
* Само гледката на куче с високо ниво на енергия Ви уморява
* Искате "Пухчо" да бъде добър приятел с всички останали кученца в града
* Не искате куче, което да се разбира с хората по-добре от Вас
* Нямате намерение да издигате висока ограда или да изградите стабилна голяма колиба за безопасност, когато кучето е навън
* Обучение в послушание? Какво е това?
* Искате куче, което да гледате навън
* Искате куче-пазач или "attack dog"
http://www.pitbull-bg.org/breed.htm
П.П.Ако ви е първо куче,по добре наистина се насочете към друга порода.
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#7
Публикувано: 03 October 2010 - 11:52 AM
Шопска Салата, в 02 October 2010 - 09:59 AM, написа:
Моят съвет е да се насочите към друга порода куче, не разбирам защото когато ще ставате татко сте решили да си имате и куче! Децата докато са малки неразбират и тормозят домашните любимци, а питбулите на са от най - уравновесените кучета. Ако много искате да имате домашен любимец наистина за момента се ориентирайте към друга порода куче!
#8
Публикувано: 03 October 2010 - 12:10 PM
#9
Публикувано: 03 October 2010 - 12:38 PM
Don't go around saying the world owes you a living. The world owes you nothing. It was here first.
#10
Публикувано: 03 October 2010 - 02:54 PM
Мисля че мога да ви посъветвам защото предното ми куче беше амстафф а сегашното е американски буллдог
Преди да си вземете булдог трябва да помисличе, дали ще издържите психически на техния инат , моята понякога ме побърква с ината си, но си го държа в себе си и не си го изкарвам на нея ,избухвайки . честно по-добре се замисляте за американски стафор6ерски териер , хем прилича на pit хем са доста по-разбрани и оравновесени , е те също са малко иначи но съвсем малко. Другия варянт за които можете да погледнете е породата Стафоршер-буллтериер , те също приличат на pit и стаф но по характер са още по оравновесени , по-дребни са на размер и са прекрасни с децата ,в много сайтове ги наричат детегледачки
:)
породите към които сте се ориентирали наистина са адски красиви (за мен идеалите за куче)
пожелавам ви успех ако имате още питания, давайте
#11
Публикувано: 03 October 2010 - 03:09 PM
PITBULL
AMERICAN BULLY
AMERICAN STAFFORDSHIRE TERRIER
Height: 17 - 19 inches
Weight: 40 - 50 lbs
heavier)
STFORSHIRE BULLTERRIER
The dogs stand 14 to 16 in (36 to 41 cm) at the withers and weigh 24 to 32 lb (11 to 15 kg) (male dogs are normally up to 6 lb
AMERICAN BULLDOG
American bulldogs weigh between 27 to 57 kg (60 to 130 lb) and are 52 to 70 cm (20 to 28 in)
#12
Публикувано: 03 October 2010 - 03:09 PM
Шопска Салата, в 03 October 2010 - 11:15 AM, написа:
Хайде и аз да се включа тук при съветващите - съвсем добронамерено.
Любезни Шопска Салата, не се съмнявам, че можете да се справите с отглеждането на едно куче. При добро желание човек се научава на всичко, каквото е необходимо, стига да има желание - не е нещо непостижимо.
Но въпросът е в това, че всяко куче, независимо от породата, изисква ВРЕМЕ, което трябва да отделяте специално за него, и то ежедневно, делник и празник - за общуване, за разходки, игри, обучение, отделно за хранене, ресане-чесане, миене-къпане и пр. За куче-бебе пък неминуемо трябва да се мисли и за чистене, бърсане, пране, даже и за извънредни ремонти в апартамента...
Не споменавам за чисто финансовата страна на въпроса - ясно е, че вземането на домашен любимец е свързано с доста РАЗХОДИ.
Та ви съветвам най-приятелски да проучите подробно по материалите тук във форума, пък и откъдето другаде намерите информация - как се гледа куче, а след това да обмислите сериозно - и то не сам, а в семейството си - кога е удачно да се обзаведете с четирикрак член на вашата фамилия, кой и какви ангажименти ще поеме по отглеждането му. Сериозно проучете всичко предварително, така че да не се окаже кучето непосилна за момента тежест в живота на семейството ви с всички произтичащи от това последствия...
Изборът на порода е вече следващ момент - въпросът е сериозен и си струва също да се обмисли внимателно.
А иначе идеята детето ви да израсне с приятел - куче е чудесна.
Желая успех!
#13
Публикувано: 03 October 2010 - 05:04 PM
Ако нямате по-голямо, за да помага на майката когато ще сте зает с кучето, бих ви препоръчала да изчакате детето да поотрасне и да тръгне на градина. От личен опит: ако не ми помагаха с моето куче съпругът и по-големият ми син щеше да е пълен ад - редовното недоспиване и 90% време и сили които отнема бебето изобщо не са за пренебрегване. Първите месеци вашата Половинка ще се нуждае от вашата помощ при къпане/дондуркане/смяна на памперси. Може да се окаже така, че когато тя има нужда да й помогнете с бебето ще сте принуден да извеждате кучето - питбул е много енергично създание и ще иска адски много разходки и движение. Ако сте зает, тя ще е принудена да го извежда заедно с бебето, а мога да ви кажа от личен опит че да се разкъсваш между количката и кучето никак не е лесно - да не говорим че е и изнервящо.
Тези битови моменти човек започва да ги разбира чак след като ги изживее - малката се роди след като взехме нашето куче, но аз имах моите мъже да ми помагат: примерно съпругът ми извеждаше кучето, а синът ми помагаше с носене на кърпи/бебешко олио по време на къпането или като вардеше малката на леглото ако трябваше да отскоча за нещо до съседната стая, което никак не е малко.
Дори половинката ви да ви подкрепя за взимане на куче в момента, уверявам ви, тя ще има толкова ангажименти след раждането, че ще й е трудно да балансира между куче и бебе. Ако имате баби-дядовци които живеят с вас и ще й помагат дано тогава и те да са съгласни да се вземе куче точно в този момент.
Във всеки случай не ви съветвам точно сега да взимате въобще куче, каквото и да е, но ако сте твърдо решен и имате пълна подкрепа на всичките си роднини - най-вече тези, които ще помагат за бебето - е друг въпрос.
Чау - кучето, близнало небето...
#15
Публикувано: 20 November 2015 - 02:49 PM
#16
Публикувано: 12 December 2015 - 12:10 AM
ddmmm, в 20 November 2015 - 02:49 PM, написа:
Ще му мине. Само, че като поотрасне, ще започне той да напада.
#17
Публикувано: 15 January 2016 - 11:33 AM
1 Какви опражнения трябва да првявя за да стане той добър и послушен? Изкам да е добър къв "всичко живо".
2 Ако го нападне някое куче докато е малък ще се озлобили ?
3 Ако се озлоби как махна агресията ?
Имах овчарка която беше много добра към хората но ако види животно иска да го разкъса не искам да става така с питбула.
4 Как да го сприятеля с други кучета
#18
Публикувано: 15 January 2016 - 11:46 AM
pitbULL LOVE, в 15 January 2016 - 11:33 AM, написа:
1 Какви опражнения трябва да првявя за да стане той добър и послушен? Изкам да е добър къв "всичко живо".
2 Ако го нападне някое куче докато е малък ще се озлобили ?
3 Ако се озлоби как махна агресията ?
Имах овчарка която беше много добра към хората но ако види животно иска да го разкъса не искам да става така с питбула.
4 Как да го сприятеля с други кучета
Ранна социализация. Като започнете да го извеждате го събирайте с други кучета, с които може да си играе и с такива с уравновесен характер. Избягвайте неприятелски настроени кучета, които биха го нападнали, за да не се чудите после как ще се отрази това върху психиката му.
Сигурно предишното Ви куче е пропуснало този важен период на социализация с други кучета и впоследствие се е превърнало в голямо и силно куче, което смята, че всичко себеподобно му е враг.
#19
Публикувано: 12 February 2016 - 05:27 PM
Регистрирах се само за да кажа, че питбулите са съвсем, ама съвсем нормални кучета. Обаче си трябва строго възпитание - не бой, а последователност и награди.
Нашата питбулка е на 3 години и половина, и самата аз съм шокирана колко идеално куче е.
Когато се запознахме с приятеля ми, той ми каза, че има питбул на 11 месеца - много била сладка, с всички си играела. Това си е почти възрастно куче, а на фона на ужасно агресивната ми дакелка, която почина малко след това, без малко изобщо да не се запозная с нея. При първата разходка с нея бях изумена - с едно хъски се целуваха сигурно 10 минути.
Както и да е, харесахме се с баткото и от близо 3 години живеем заедно. В началото беше ужасна мъка да я пречупя - изпишка се на леглото първия път, когато се затворихме в стаята без нея, повлачи ме малко, докато се опитвах да я водя, събаряше ме на дивана всеки път, когато пипнех батко й.
Обаче ми остана в ръчичките и сега е,,,бонбон. Играе с всички деца в квартала, всички малки кученца минават първо през нея, за да се научат на послушание. Преследва роми по поляната, за да им се гали (не вярвах, че ще видя ром да целува питбул).
Това изобщо не значи, че не може да се бие - няколко пъти я нападат по-едри женски, но винаги прекратява, щом повали кучето. Веднъж едно беше особено упорито, та се наложи да го захапе, но явно нещо се пречупи в нея тогава, разбра явно колко е силна, и вече ги бори само с гърди, ляга отгоре и чака хората да си приберат агресора. Последно я нападна бездомна женска с кучило на 20ина дена - казах на моята да си продължава, и тя направи само една крачка встрани, за да заобиколи едно от кученцата, което й се замота в краката, дори не си отклони погледа.
За сметка на това, е толкова послушна, че вече се плаша, че ми чете мислите. Веднъж много искаше да си играе с едно куче, ама й беше извън обсега от 3 метра, които съм й отпуснала около себе си. Милото така се измъчи, докато ме накара да се преместя с два метра, за да не се чувства избягала.
А любовната игра с гаджето й...то са едни целувки, прегръдки, лигавене, подкупване с храна..Малко зор видяхме, докато се заклещиха, че бяха девствени и никой не знаеше какво да прави, ама с това се справиха децата.
Миналата седмица роди, и май става на куче - лае, ако нещо я стресне. Пак не напада, но не преследва всички да си играе с тях. Иначе - кученцата ни ги даде още при раждането да ги мачкаме и да ги храним, и в най-ужасните контракции не си е помислила да прояви агресия (мисля, че аз бих), изкарахме нощта на контракциите двете гушнати в леглото. Трудното беше само, че докато не роди и последното, не пожела да ги погледне, но докторът каза да не се тревожим. Сега скимти, ако някое се е скрило някъде и не го вижда.
И изобщо, аз никога не съм си помисляла да имам питбул, но пък съм горда и щастлива с моята. Трябва само здрава ръка, твърд поглед и много любов. И ако си някой като мен - да си сигурен в собственика, щото такова куче не се зарязва, защото гаджето не те кефи.