[y.bozhankov]

Здравейте, пиша тази тема за да помогна всички стопани които имат подобен проблем и имат нужда от помощ, имам Дог от бордо на вече 9 месеца, казва се Бари, като малък (4-5 месечна възраст) накуцваше леко, заведох го в Стара Загора при доктор Кръстев, той снима предните лапи, предписа профилактично флексодон и каза, че няма причина за притеснение.Преди месец обаче кучето започна да куца по-сериозно и за няколко дни почти спря да ходи, направих снимки (този път на задните лапи) и се оказа тазобедрена дисплазия. Лекари които посетих във Велико Търново ми казаха, че ще се влоши и ще осакатее, други предложиха скъпи диети с храна за дисплазия, убеждаваха ме, че имало опрации но без ефект и съм щял да хвърля пари на вятъра. Прочетох доста форуми, изчетох десетки сайтове в щатите (където лекуват подобни заболявания оперативно повече от 30г) Четох и автстрииски такива, информирах се подробно за стадиите на заболяването и възможните видове опаративни и медикаментозни намеси. В нашия случай, заболяването беше в най-тежката форма, във форумите намерих хора с подобни проблеми и се информирах за лекарите и клинике които ги лекуват. Срещнах се с доктор Васил Василев в София, млад лекар който по моя преценка е страхотен професионалист, направихме снимки в централна ветеринарна клиника, където апаратурата е страхотна, диагнозата се потвърди и д-р. Василев препоръча тройна остеотомия на 2-те крачета. Потърсих 2-ро и 3-то мнение. За 2-ро мнение отидохме при професор Аминков, също в София, той потвърди диагнозата и препоръча същата операция, информиран бях, че същият е направил над 100 операции на тазобедрена дисплазия и всички успешни, което ми даде надежда. За 3-то мнение се обърнах към доктор Борислав Георгиев, който отново потвърди диагнозата и препоръча същата операция. На 3-те места получих добро отношение, моите наблюдения са, че за тази хора подобни операции са рутинни, а дисплазията съвсем не е такъв бич, какъвто го изкараха във Велико Търново ( няма да споменавам имената на лекрате, не искам да отклонявам темата в негативна посока). Взех решение и оперирах Бари при д-р. Георгиев в Син Кръст, месец след опарицията Бари се чувства далеч по-добре, държа го винаги на каишка защото иска да бяга, а след операцията трябва да се пази, след 2 седмици ще оперираме и другото краче. Нека стопани, грешно информирани от некадърни лекари не се отчайват, има хора които са посветили доста време и средства за специализации и за щастие са в България, благодарен съм на горе посочените за всичко. Ако някой има въпроси може да ме търси на 0887 81 21 85, с радост ще помогна с каквото мога!

[arina]

Благодаря за полезната информация, както и за отзивите за известните ветеринари. Подобно споделяне на опит винаги е от полза за тези, които се нуждаят

[American pitbull terrier]

Аз сащо имам ДОГ ОТ БОРДО ВНИМАВАЙТЕ НЕ КОПУВАЙТЕ КУЧЕТА ОТ ФИРМА ИМПЕРИЯ ПРОДАВАТ КУЧЕТА СЪС ТОЗИ ГЕНЕТИЧЕН ДЕФЕКТ

[nushcho]

Зачетох се по темата и ми стана интересно какво има във форума за болестта - малко неща открих като цяло за описание и симптоми за това си позволих да копирам един текст от онтернет който ми даде ясна представа за главните неща около тазобедрената дисплазия. Надявам се да съм от полза.

Тазобедрена дисплазия
Тазобедрената дисплазия е доста често срещано дегенеративно ставно заболяване. Досега медицината е установила доста факти за заболяването, има неща които се подозират относно него и за съжаление има и доста неизяснени фактори. Следващата статия разкрива доста информация за дисплазията и се надяваме, че ще разграничи фактите от теорията , хипотезите и мненията. Image

Какво представлява дисплазията?

За да се разбере какво е дисплазията е необходимо да се знае основата в анатомията на тазобедрената става. Тази става свързва задния крайник с таза и се състои от кръгла част (бедрена глава) и ямка (ацетабулум, част от таза). При нормалната става, бедрената глава се движи гладко в ацетабулума. За улеснение на движението, формата на двете кости пасва перфектно , като ямката плътно обхваща бедрената глава. За по- голяма здравина двете части са свързани със ставна връзка. Също така ставната капсула, която е много здрава съединителнотъканна връзка, обхваща и свързва двете кости. Участъкът, в който двете кости имат контакт се нарича ставна повърхност и е покрит от перфектно гладък ставен хрущял. При здравото куче всички тези особености осигуряват ставата да работи гладко и да е стабилна.

Дисплазията е резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото куче. Може да бъде двустранна или не. Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и вероятно други фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа. Най-важният елемент е фактът , че костите не се задържат плътно една до друга, а леко се движат една спрямо друга. Ставната капсула и връзката се преразтягат, което допринася за допълнителна нестабилност на ставата. Впоследствие на това ставните повърхности на двете кости губят контакт една с друга. Това отделяне на костите се нарича сублуксация, и сам по себе си този елемент предизвиква последващите проблеми при дисплазията.


Какви са признаците на дисплазията?

Кучета от всякаква възраст могат да имат признаци на дисплазия и последващия остеоартрит. В много тежки случаи, дори кученца на възраст около пет месеца могат да показват признаци на болка и дискомфорт след физическа активност. Без лечение такива кученца могат да стигнат до невъзможност за придвижване на 2-3 годишна възраст. Най-често обаче клиничните признаци се появяват при кучета на средна или напреднала възраст.

Клиничните признаци на дисплазията могат да бъдат следните- ходене или тичане с променена походка, особено с така наречената "Bunny hoping gate" (подскоци с двата крака едновременно). Схванатост и болка след разходка или сутрин след ставане, някои кучета куцат и показват намалено желание за двигателна активност. С влошаване на състоянието , се намалява мускулният тонус, някои животни имат нужда от помощ, за да се изправят. Много собственици смятат, че това е нормално състояние поради възрастта, но често се шокират от подобрението и липсата на болка, след започване на лечение.

Кой боледува от дисплазия?

Боледуват предимно кучета от едрите и гигантските породи. По-рядко се засягат средни или дори дребни породи. Обикновено се засягат чистопородни кучета, но се засягат и смесени, особено при комбинация от породи , предразположени към заболяването. Немска овчарка, Лабрадор и Голдън ретривър, Ротвайлер, Немски дог и Санбернар изглежда, че имат предразположеност, макар че това може да се дължи на популярността на породата - от там статистически по-често откриване на проблема. От друга страна хрътките имат най-слаб процент от засягане от дисплазия.

Кои са рисковите фактори за развитието на дисплазия?

Дисплазията се причинява от халтавост на ставата. Тази халтавост води до износване и увреждане на ставния хрущял , причиняващо болка и развитие на остеоартрит. Този патологичен процес е ясен , противоречия съществуват по отношение на това какво предразполага опредени животни за развитие на болестта.

Почти всички проучвания показват генетичен наследствен фактор. Ако родителите страдат от дисплазия много е вероятно и потомството им също да я развие. Според някои автори причината за дисплазия е изцяло генетична, докато според други наследствеността е фактор , допринасящ с едва 25% за развитието и. Ясно е едно , че честотата на заболяването може да се увеличи или напротив намали според провеждана селективна развъдна програма. Ако се кръстосат две кучета с дисплазия е много вероятно потомството да страда от същата, но не е задължително всички кучета да покажат еднакви признаци или въобще признаци могат да липсват. За съжаление обаче тези животни предават заболяването в поколението си, където то се проявява в различна степен. Това е причината да е много трудно изкореняването на дисплазията като заболяване, от дадена породна линия.

Храненето е другият важен фактор. Установено е, че при животните с наднормено тегло риска за развитие на дисплазия е значително по- висок, това важи особено за бързо растящите животни във възраст между 3-10 месеца. При възрастните кучета с вече развило се заболяването, наднорменото тегло стимулира по-бързото прогресиране на дегенеративните промени в ставите , от там влошаване на клиничните признаци. Изследванията по отношение количеството на калций и протеин в диетата на растящите кучета и риска от дисплазия засега имат противоречиви резултати.

Двигателната активност е друг рисков фактор. Изглежда , че при кученцата от предразположените породи, прекомерната двигателна активност допринася за развитието на дисплазия. В същото време се знае ,че животните с добре развити мускули на задните крака, това заболяване по-рядко е проблем. Така, че упражненията и поддържането на развита мускулна маса, намаляват риска от дисплазия.Умерената активност, която тренира седалищните мускули, плуване и тичане, изглежда добра идея. Активности, които оказват голям натиск върху ставите- например игра , свързана със стремеж за скачане, са противопоказани.

Как се диагностицира дисплазията?

Диагнозата при кучетата , които показват признаци на артрит и болка, обикновено се поставя чрез комбинация от клиничен преглед и рентгенографско изследване. При напреднала форма на дисплазия с явен остеоартрит - поставянето на диагноза обикновено е лесно. Когато става въпрос за здрави животни , които нямат клинични признаци, но ще се използват за разплод , определянето дали кучето е незасегнато от дисплазия може да бъде по-трудно. Същото важи и за млади кучета от 4 до 6 месечна възраст.

Съществуват голям брой клинични проби и тестове за откриване на ненормална халтавост на тазобедрената става- тест с екстензия, тест със сублуксация, тест с аксиална компресия, iliopsoas testing, Ortolani, Barlow, Bardens тестове и др.

Рентгенографски най-обективните показатели са: ъгъл на Норберг-Олсен, индекс на дистракция, DAR ъгъл, като рентгеновите снимки разкриващи тези показатели са в 6 различни проекции.


ВАЖНО!

Съвет към стопаните на кученца от породите с повишен риск за дисплазия - извършване на ранен тест за дисплaзия- около четвъртия месец!

Ранната диагностика на дисплазията е от много важно знaчение за хода на заболяването. Тестовете включват клинични проби и рентгенографско изследване. Ранното откриване дава възможности за много по-успешна консервативна терапия (тегло, активност) както и за слабо инвазивно хирургично лечение с много добри резултати- "Ранно срастване на пубиса"(прочети по долу). Последното е възможно само до 5 месечна възраст.


Какво е хирургичното лечение на дисплазията?

Съществуват няколко хирургично техники в зависимост от възрастта и степента на дегенеративни изменения.

Ранно срастване на пубиса (Juvenile Pubic Symphysiodesis): Доста нова , слабо инвазивна техника. При нея се извършва ранно срастване на 2-те срамни кости (pubis), позволявайки останалите тазови кости да се развиавт нормално, като се подобрява покритието от страна на ацетабулума и се намалява риска от развитието на артрит. Ранната диагностика е най-важна, тъй като операцията може да се извърши до 20 седмична възраст, за предпочитане до 16. Резултатите са много обнадеждаващи.

Тройна остеотомия на таза (TPO): техника , която се прилага при млади кучета, обикновено до 10 месечна възраст, които показват повишена халтавост на тазобедрените стави, без развитие на тежки дегенеративни измемения. Процедурата включва хирургическо срязване на коста на таза на 3 места и репозициониране на бедрената глава и ацетабулума, с цел възстановяване на ставната повърхност носеща тежест и премахване на сублуксацията. Операцията е сериозна и доста скъпа, но с много добри резултати при подходящи кандидати.

Изграждане на ацетабуларния ръб, дартропластика (DARthroplasty) : хирургична техника, при която чрез костно-хрущялна присадка се изгражда нова кост, дорзално на тазобедрената става. Тази нова структура на ацетабулума дава опора на бедрената глава, увеличава контактната повърхност и намалява тенденцията за сублуксация. Костната присадка при операцията се взима от крилото на таза. Резултатите от тази техника са много окуражаващи с данни за минимални дегенеративни изменения. Предимството и пред тройната остеотомия е , че подходящи кандидати са и животни с напреднала дисплазия и по възрастни от една година.

Подмяна на става с протеза (Total Hip Replacement): Може би най-добрият вариант за кучета със сериозни дегенеративни изменения, вследствие на хронична дисплазия. Операцията включва премахване на съществуващата става и замяната и със синтетична протеза. Кандидати за тази операция са зрели кучета с тегло поне 15 килограма, без ограничения за максимално тегло. Ако се налага двустранна подмяна обикновено е необходим 3 месечен период между интервенциите. Тази операция е крайна мярка , доста скъпа, но с изключително добри резултати.

Резекция на бедрената глава (Femoral Head and Neck Excision): техника, при която хирургически се отстранява бедрената глава и шийка , като се формира нова съединително тъканна псевдо- става. Крайна мярка, която с е прилага при тежки дегенеративни изменения и когато подмяната на става е неприложимо. Новата псевдостава е неболезнена и позволява повишена двигателна активност, но обхвата на движения и стабилността са намалени. За оптимални резултати пациентът трябва да тежи до 25 килограма, но операцията може да се извърши и при по тежки кучета.

Срязване на musculus pectineus (Pectineal Myectomy) : Противоречива техника за пациенти с хронични проблеми. Този мускул се намира между таза и бедрената кост и чрез срязването му се намалява напрежението в ставната капсула. Това води до облекчаване на болката при някои пациенти, но не предотвратява прогресирането на дисплазията. Тази операция се прилага сравнително рядко.

Други хирургични техники , свързани с диспалстичната става са : удължаване на шийката на бедерната глава и варизираща остеотомия на бедренат кост.

Как се лекува дисплазията консервативно?

Медикаментозната терапия на дисплазията се разви доста през последните години и предлага доста възможности. Поради наследствения характер на заболяването, не съществува лекарство, което да има профилактичен ефект за развитието му. С подходяща диета, двигателна активност, хранителни добавки и противовъзпалителни средства е възможно да се забави прогресирането на дегенеративните промени, но нестабилността и костните изменения не се повлияват от терапията.

Консервативната терапия може да е подходяща както при млади кучета така и при възрастни с хроничен остеоартрит. Поради високата цена на някои от хирургичните техники, медикаментозната терапия е единственият реален изход за много стопани. Консервативният подход е комплексен - най-добри резултати се получават при комбинация от изброените по долу средства.

Контрол на теглото- оптимизиране на телесното тегло е първото нещо , което се препоръчва на пациент с дисплазия. Всяко лечение- оперативно или не, се благоприятства от редуциране на теглото.

Двигателна активност и упражнения- това е следващата важна стъпка. Пациент с дисплазия се нуждае от активност, която осигурява добър обхват на движенията, тренировка за мускулите, и слабо натоварване на ставите. Плуване, бавно ходене и дори тичане, бавно изкачване на стълби са полезни упражнения, макар че програмата на активността е най-добре да е индивидулана според степента на остеоартрит и теглото. По принцип обездвижването може да е по- вредно от активността. Важно е кучето да се движи ежедневно- интензивни съботно -неделни натоварвания могат да са проблем.

Масажи и физиотерапия- ветеринарният лекар може да препоръча и демонстрира прилагането на физиотерапия в домашни условия- пасивни движения и масажи. Благоприятно е използването на мокра топлина (компреси).

Промяна в ежедневните дейности , за облекчаване на болката - изкачването и слизането по стълби може да е сериозен източник на болка за някои пациенти, затова избягването им или създавне на приспособления (рампи, стълби) могат да намалят болезнените моменти. При гигантските породи повдигането на нивото на купата за храна и вода също могат да направят храненето по комфортно за пациентите с тежък артрит.

Топлина и повърхност за спане- признаците на артрит често се влошават при студено и влажно време. За това е важно да осигурите топлина на любимеца си. Кучешки дрешки, по- кратки разходки в студеното време, топли помещения, дебели подплатени повърхности за спане са фактори, които помагат за намаляване на признаците на артрит.

МЕДИКАМЕНТОЗНА ТЕРПАИЯ

Противовъзпалителни средства

Carprofen (Rimadyl), Firocoxib (PREVICOX), Ketoprofen, Meloxicam: тези нестероидни противовъзпалителни средства са мощни обезболявщи лекарства, които често имат много добър ефект. Предписват се от лекар и поради риска от сериозни странични ефекти, трябва да се прилагат внимателно по отношение на дозата и честотата на прием. Препочръват се периодични кръвни изследвания , за да се следи чернодробната и др. функции, при редовна употреба. Могат да се комбинират с хондропротектори.

Буфериран аспирин (Buffered Aspirin): много добър противовъзпалителен и обезболявщ продукт при кучетата (НЕ ПРИ КОТКИТЕ!) За съжаление при използването му има риск от храносмилателни проблеми и язви на стомаха и за това употребата му трябва да е под лекарски контрол. Желателно е да се дава след хранене. Може да се комбинира с хондропротектори.

Кортикостероиди: използват се отдaвна в лечението на остеоартрита, но за съжаление употребата им крие противоречие. Притежават много мощен противовъзпалителен ефект, но и доста кратко или дълго- срочни странични ефекти. Поради навлизането на много други модерни средства, изпозването им при пациент с дипслазия е много рядко- обикновено при възрастни пациенти , при които другите средства нямат ефект.

Лекарства, които моделират остеоартрита

Глюкозоамини (Glucosamine and Chondroitin)- това са хранителни добавки, които имат голяма популярност в лечението на артритът, както при животните така и при хората. Глюкозаминът е основната захар, участваща в изграждането и поддържането на ставните хрущяли. Хондроитинът повишава синтезата на глюкозоминогликани и подтиска синтеза на увреждащи хрущялите ензими.

При дисплазията ставните хрущяли се износват неправилно, оголените участъци от кост се трият един в друг и резултатът е болка. Глюкозамините дават на хрущял-продуциращите клетки (хондроцити) градивен материал за синтеза на нов хрущял и заместване на увредения такъв. Тези лекарства не са обезболяващи, те действат като поправят първопричината, източник на болка. Времето необходимо за да започнат действието си, е около 6 седмици и е неоходимо да се приемат през целяи живот на пациент с тежък артрит. На практика нямат старнични ефекти.

Хиалуронова киселина (Hyaluronic Acid)- важен компонент на ставната течност. Включването и в терапията на диспалзията, може да помогне , повишавайки вискозността на ставната течност, намалявайки възпалението и блокиране на свободните радикали. Препарата е инжективен и се прилага директно в ставата.

Полисулфатирани глюкозоминогликани (Polysulfated Glycosaminoglycan -Adequan): инжективен препарат. Курсът от ежеседмични инжекции често оказва благоприятен ефект. Механизмът на действие не е точно изяснен, но се предполага комплескно действие в подобряване синтеза на ставния хрущял. Сравнително скъп.

Други лекарства за терапия на артрит, с различен ефект са: Препарати от мида Перна (Perna canaliculus), Methyl-sulfonyl-methane (MSM), Креатин, Витамин С, омега-3 мастни киселини, дуралактин и др.

Каква е профилактиката на тазобедрена диспалзия?

Както се спомена по-рано храненето, активността и теглото са фактори, които могат да спомагнат за развитието на заболяването. По отношение на възникването на дисплазията едно е ясно: селекцията е от изключително значение. Чрез кръстосване само на животни със здрави стави, значително може да се намали честотата на заболяването. Включването на животни с дисплзия в развъдната селекция води до широкото разпространение на заболяването. Ако се развъждат само кучета с нормални стави, може да не отнеме дълго време тазобедрената диспалзия да стане рядко заболяване. Ако собствениците настояват да закупуват само кучета, чиито родители назад в поколението (най-добре три- четири поколения) са незасегнати от дисплазия и развъчиците кръстосват само тези здрави животни, то проблемът ще изчезне.

Извод

Тазобедрената дисплазия е широко разпространено заболяване , което засяга предимно едри породи кучета. Има генетичен фактор за развитието на проблема, макар че други фактори имат участие за определяне степента на заболяването.

Остеоартритът е резултат от увреждане на ставния хрущял. Съществува хирургична и медикаментозна терапия с цел предотвратяване или намаляване степента на артрита. Най- добрият начин за профилактика на развитието на болестта е чрез кръстосване само на животни без дисплазия в родословието си.

[vlado zoo]

nushcho, в 27 February 2011 - 07:43 PM, написа:

Изследванията по отношение количеството на калций и протеин в диетата на растящите кучета и риска от дисплазия засега имат противоречиви резултати.

Не знам източника на тази информация, но резултатите отдавна не са противоречиви. Доказано е, че излишъкът на калций влошава състоянието на дисплазното куче.

Nutrition: It appears that the amount of calories a dog consumes and when in the dog's life those calories are consumed have the biggest impact on whether or not a dog genetically prone to hip dysplasia will develop the disease.

Experimentally, it has been shown that obesity can increase the severity of the disease in genetically susceptible animals. It stands to reason that carrying around extra weight will exacerbate the degeneration of the joints in a dog; including the hip. Dogs that may have been born genetically prone to hip dysplasia and are overweight are therefore at a much higher risk of developing hip dysplasia and eventually osteoarthritis.

Another factor that may increase the incidence of hip dysplasia is rapid growth in puppies during the ages from three to ten months. Experimentally, the incidence has been increased in genetically susceptible dogs when they are given free choice food. In one study, Labrador Retriever puppies fed free choice for three years had a much higher incidence of hip dysplasia than their littermates who were fed the same diet but in an amount that was 25% less than that fed to the free-choice group.

Feeding a diet that has too much or too little calcium or other minerals can also have a detrimental effect on the development of the hip joint. However, with today's complete and balanced dog foods this has become a rare occurrence. The practice of feeding home-made dog foods is popular with some dog owners. These diets must be carefully monitored for proper nutritional balance; not only for calcium and the other essential minerals but for all nutrients.

от тук:
http://www.peteducat...=2+2084&aid=444

[nushcho]

Взех го от сайта на вет. една клиника в София и за това не съм го посочила за да не се смята за реклама.Мога да го добавя не е проблем. Не споря по въопроса, даже се радвам да чета много и различни мнения по въпроса. :)

[fanciful]

y.bozhankov, пожелавам Ви успех с Бари, на Вас и Вашите лекари! Стискаме палци за успешна втора операция и дълги години тичкане без болка!!!
Благодаря за този пост, отдавна не бях чела пост по въпросите на дисплазията написан толкова добронамерено от наистина информиран човек и даващ наистина полезна информация на четящите го след него!
Само да добавя, че породата Дог от Бордо е една от най-най-най-най засегнатите от дисплазия на тб стави, като практически всички кръвни линии са обременени генетично и всички кучета са засегнати, факт, който следва да се знае от всички бъдещи и настоящи собственици на тези прекрасни кучета!

Нушчо, в поста ти една от схемите е на човешка тазобедрена става! Но това не е по твоя вина! Но аз да кажа.Рентгеновите снимки са на куче, а на дясната са представени най-тежките последици на дисплазията - ставна дегенерация, с тежки артрозни промени, които са краен стадий на тежките степени на дисплазия.

Ветеринарните лекари отдават голямо значение на храненето и калциевият излишък в диетата, както и други фактори на заобикалящата среда /хлъзгавите подови настилки при отглеждането на кучето в закритите помещения, наднорменото тегло, свръх-движения и скачане на малкото кученце, основно при едрите породи/ и също така и на генетичните фактори. Цитират се статистики при които се отчита състоянието та тб стави на родителите и рискът от развитие на дисплазия при поколението. Така дори при двама родители ААхАА е налице риск от 25% за поколението им за проява на тазобедрена дисплазия.

Според мен при констатиране на наличие на дисплазия, нека всеки да го обсъди със своя ветеринарен лекар, за да се предприемат най-подходящите мерки за всяко отделно куче, различни в различните възрасти.

[Waikikii]

nushcho, в 28 February 2011 - 02:33 PM, написа:

Взех го от сайта на вет. една клиника в София и за това не съм го посочила за да не се смята за реклама.Мога да го добавя не е проблем. Не споря по въопроса, даже се радвам да чета много и различни мнения по въпроса. :)

nushcho, винаги слагай източника, от който е взета информацията. Това не се смята за реклама

[Flawless]

Успех с операцията !
Благодаря за полезната и изчерпателна статия!