ВИНАГИ съм искала да бъда вегетарианка. Просто не мога да изям животно, след като знам, че е било живо, имало е майка и се е движело :'( Преди няколко месеца бях спряла месото за месец и половина, но разбира се майка ми каза, че съм щяла да се разболея от липсата на месо :rolleyes: А аз се чувствах толкова добре... но проядох пак. И сега си ям де, но само вкъщи. Навън не ям месо, а когато трябва да избирам между вегетарианско и невегетарианско ядене, избирам вегетарианското.
Просто чакам да порасна, да не завися от мнението на майка ми и тогава няма да се чувствам виновна за убиването на невинни животни.
Представете си - едно малко сладко пиленце, жълтичко, с хубава човчица.. абе ето това -
http://upload.wikime...0px-Chick04.jpg ... то става голямо и вие го ИЗЯЖДАТЕ! Колко забавно :huh: На него със сигурност му е много яко, не мислите ли :huh: :huh:
А ако някой ден имам деца - те няма да вкусят месо през живота си :blink:
Абе колко хора са ми казвали, че съм луда, защото искам да запазя природата, да не убивам животните... била съм ненормална, защото съм обичала дори и паячетата и представете си искам да стана ветеринар - как съм щяла да бъркам в на животните устите, как съм щяла да пипам крава, ако се наложи... :rolleyes: Ама айде да спра, че се отплеснах :blink: