[Vabank]

Всяка една порода (казвано неведнъж) е плод на упорит труд, влаган години (в много случаи - повече от 100) от любители на тази конкретна порода, избрали да усъвършенстват чертите й.
Стандартизацията на породите започва приблизително в средата на 19-ти век. Преди това развъждането се е водило от... основно и в повечето случаи вкуса на местни "благородници", земевладелци и прочие по-големи (в смисъл - богати) люде, които са поддържали кучкарници и да подкрепяли даден тип куче, характерен за съответната област по света. Или, респективно, извършвал се е естествен подбор и са оцелявали носителите на определени характерни белези. Зависи до голяма степен от вида и предназначението на конкретната "пра-порода".
С нарастващата глобализация на обществото обаче се оказало, че "местните популации" на дадените "пра-породи", от една страна са сравнително близки и хомогенни; от друга - се различават от тези в съседната област и от трета - имат образувани специфични черти, които си струва да се съхранят. Така лека-полека започнала да се развива систематиката на кинологията: т.е. да се създават описания на породите, по които да се оценява доколко даден екземпляр принадлежи към дадена порода.
В днешно време съществуват няколко големи глобални организации за кинология, всяка от които има приета и разработена номенклатура от стандарти, различаващи се в някои случаи доста драстично едни от други между организациите. Трите "най-големи" са АКС - Американският кенъл клуб, KCGB - великобританският кенъл клуб и FCI - Международната федерация по киноложия.
Тъй като България е член на FCI, макар и асоцииран (т.е. все още без пълни права), следва да се придържаме към предлаганата от FCI трактовка на стандартите и приетите от FCI такива.
За всеки стандарт "отговаря" страната-родина на породата, която единствена има право да предлага промени в дадения стандарт.
Номенклатурата на FCI може да бъде намерена на Официалната страница на FCI на четирите приети от тази организация официални езика - английски, френски, немски и испански.
--
На практика стандартът представлява писмено описание на типичните за съответната порода черти, включително (но не задължително) кратък исторически преглед - ако страната-родина има виждане, че такъв е необходим.
Стандартът включва:
- обобщение на типичните черти и поведение
- описание на походката и темперамента
- ръстови ограничения и по-важни пропорции
- подробно описание на: глава (череп, муцуна), шия, корпус, предни и задни крайници
- подробно описание на козината (текстура и структура) и окраската
- съдържа и списък с недостатъци и пороци
Малко или много всеки стандарт изхожда от "общоприети" киноложки понятия; т.е. стремежът е да е разбираем за всеки, седнал да го чете и чрез прочита незапознато с дадената порода лице да може да си състави що-годе правилно понятие как трябва да изглежда тази порода на живо. Т.е. "къс врат" ще означава, независимо от породата, че вратът е по-къс от определено съотношение спрямо тялото; широка черепна кутия ще означава, че черепът "напречно" е по-широк, отколкото определено съотношение спрямо тялото.
И тъй нататък.
С помощта на този стандарт съдиите отсъждат кучетата на изложби: т.е. създали са си едно (предполага се - правилно) виждане за породата на база на стандарта и оценяват по-високо тези кучета, които са по-близо до "идеалното" според стандарта и субективното виждане на съдията.

[mil_]

Някои стандарти определено ме затрудняват, особено като няма официални коментари или илюстровани стандарти.
Например, в стандарта на родезиеца на сто места се казва "fair length". За шията това може да означава средно дълга, ама може да означава и доста дълга. Също на много места се споменава "good size" bl) Американският и европейският стандарт са еднакви, но американските риджбеци значително се различават от европейските и южноафриканските - по-лек тип са, с изразено по-дълги шии и по-силно заъгляване на задните крака, някак сърнеподобни. Докато в Европа и Южна Африка се цени здравото, силно и мускулесто животно.
Ако е прието да се има предвид нещо конкретно с тези някак неопределени думички, кажете.
Оставам с впечатлението, че стандартът не е чак така строго определен. Факт е, че се сменят тенденции, някои породи не можеш да ги познаеш, ето, басет например. А стандартът не се е променял.

[bushkata]

Цитат

Факт е, че се сменят тенденции, някои породи не можеш да ги познаеш, ето, басет например. А стандартът не се е променял.

офф - можеш ли да ми покажеш снимки - стана ми интересно какво толкова се е променило в басета?

[Vabank]

Продължението на статията "с продължение" - утре сутрин на кафе b) , ако успея да си изкопая и снимкови материали - добре... Ще се постараем да уточним думички и терминология, макар че РЕАЛНО mil е права: няма "общ еднакъв смисъл", нещата си подлежат на коментар. Fair lenght аз лично бих изтълкувала по-скоро като "достатъчно дълъг", а при налична заявка 1super , нека видим какво може да се намери като коментари относно що е това fair според различните тълкувания... Иначе аз обичам да казвам, че с ОГРОМНА радост ще съдя на английски някога - казваш "enough head, enough neck, enough body" и си отсъдил кучето. А какво си имал предвид - това който иска както иска да си го тълкува... n)
Що се отнася конкретно до басетите: станали са доста по-дълги и масивни, и значително по-тежки и кожести с времето, а стандартът действително не се е променял... n) - въпрос на модни тенденции.

[Vabank]

Та така...
Що е то относителни ширина и дължина спрямо неизвестно какво?
Много грубо казано, главата, тялото и кучето "от носа до опашката", гледани право отгоре и точно отстрани, а също отпред и отзад, могат да се "нарисуват" като поредица правоъгълници. Силно относително, тясната страна на тези правоъгълници се нанася два пъти в дължината и подобно "съотношение" се повтаря почти която и част на кучето да хване човек да вписва в правоъгълник.
Примерно: от гърдите до опашката едно куче е дълго около 60-70 см., следователно напречната широчина в най-широката точка на тялото му (гръдния кош обикновено) би трябвало да е около 25 до 30 см.; има голяма вероятност и гръдният му кош от холката до най-дълбоката си част да е пак около толкова.
Оттам можем да изведем и относителния смисъл на "широк", "дълбок", "дълъг" и т.н.: по-широк от нормалното (половината дължина), по-дълъг от нормалното и прочие.
Важни измервания и как се правят:
ТЕЛЕСНИ ПРОПОРЦИИ
- Височина в холката: холката е изпъкналата част в началото на гърба, образувана над раменните лопатки r) ; измерването се прави от тази точка до земята, когато кучето е застанало спокойно на четири крака, най-добре - с твърд метър (като онези по лекарските кабинети и детските градини).
- Дължина на тялото: измерва се от най-изпъкналата част на гръдния кош отпред до най-изпъкналата точка на тазовата кост отзад, също с твърд метър
- Дълбочина на гръдния кош - измерва се от холката до най-ниската част на гръдния кош (непосредствено около - под или над - лакетната става)
- Дължина на предните крайници - измерва се от лакетната става до земята
- Дължина на главата: измерва се от върха на носа до тилната издатина (най-задния й край) - това е изпъкналата част на сглобката между двете части на черепа; при някои породи е по-изявена, при други не, но винаги може да се напипа.
- Дължина на черепната кутия - измерва се от стопа до тилната издатина
- Дължина на муцуната - измерва се от стопа до върха на носа
Стопът, между другото, е преходът между муцуната и черепната кутия...
- Широчина на главата - измерва се между ушите, в най-широката част на черепа
И тъй нататък, повечето по-необщоприети измервания могат да се "изведат" на тази база "от началото до края на дадена част"
- обиколка на лапата: леко грешно преведен термин b) , всъщност става дума за обиколка на предния крайник непосредствено НАД лапата (в китката); измерва се с мек метър
РАЗЛИЧНИ ИНДЕКСИ
На базата на тези измервания се пресмятат различни индекси; в някои породи много се държи на тях, в други не толкова.
Формат на тялото: съотношението на дължината на корпуса към височината в холката. Може да бъде квадратен формат (т.е. равно съотношение), разтеглен (кучето е по-дълго, отколкото високо... обикновено женските са по-разтеглени от мъжките), съответно скъсен...
Костен индекс: въпросната обиколка на лапата
Съотношение на черепната кутия (към дължината на главата и към дължината на муцуната)
И други разни такива.

ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ
Трябва да се има предвид, че стандартизацията на породите изобщо не е "машинно" дело, т.е. стандартите не са съставени на база компютърен алгоритъм, а по-скоро въз основа на субективното виждане на много хора накуп. Това води и до "общоприета" като споразумение между тези хора терминология, шашваща обикновения читател.
Трябва да се има и предвид проблемът с превода. FCI има 4 общоприети езика, което означава, че всеки един стандарт на първо място трябва да е ПОДАДЕН на един от тези езици и на второ - специална комисия с участието на представител-полиглот b) на страната-родина (или различни представители, говорещи различни езици) съответно обсъжда и приема преводите на този стандарт на другите три официални езика.
Оттам нататък обаче всяка федерация има грижата да си преведе стандартите на своя роден език... ако се сети. Нашата засега няма общовалидна номенклатура, съответно няма и общовалидни преводачи и комисия, тъй че всеки, на когото му трябва стандарт, се мъчи сам с пот на челото.
Крайният резултат много често са абсурдни куриози, нямащи нищо общо с българския език като "окончателен резултат", пък и нямащи нищо общо с който и да е ДРУГ език, освен този, на който се опитваме да четем стандарта.
FCI постепенно се опитва да вкара... някакъв относителен ред в стандартите и от няколко години работи упорито за подвеждането им под общ знаменател поне в структурирането, но поради необходимостта от много внимателно съгласуване, това е бавен процес... а и всяка страна-родина си държи на формулировката на дадени изрази и с вой и писъци влиза в 21-ви век l)
Добър метод да се избегнат недоразумения е проверката на повече от един език от 4-те официални. Т.е. там, където възникват съмнения в самия превод на български/руски или в трактовката му, да се чете не само на английски, но и на френски, испански или немски стандартът и да се види каква е разликата в превода и трактовката на даденото нещо там.
И, специално предупреждение: ЕДИНСТВЕН достоверен източник на стандартите са съответно офизиалните сайтове на трите гореупоменати (в първия пост) организации, от които конкретно ни интересува FCI. Всякакви други варианти МОЖЕ да се разминават на светлинни години с оригинала, ДОРИ ако са публикувани на оригинална страница на клуб за породата, примерно; или на породен портал. Така че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се свери със стандарта на FCI, преди да кажем, че взет от друго място стандарт е "верен и точен".

[Vabank]

За да мога после да коментирам, хващам и пльосвам тук един стандарт на порода, която:
а) е на практика несъществуваща в България, т.е. на форума нямаме специалист по нея, който ще седне да се заяжда и да се опъва
б) има в стандарта много интересни термини, относителни изказвания и КОНКРЕТНИ такива
в) могат да се намерят много материали за породата в нета (т.е. всеки интересуващ се от темата за стандарта може да порови и да си създаде представа на базата на този стандарт)
Преводът е мой, авторски, нередактиран (т.е. може и да има някой тъпизъм в него), но поне доколкото е възможно - буквален според английския текст на стандарта. Тук-там в конкретния превод съм си оставяла бележко-коментари и уточнения. Пуснала съм и оригиналния английски текст, за да може при желание да си направите сравнение.

МАСТИФ (АНГЛИЙСКИ МАСТИФ)
FCI стандарт № 264 от 24.06.1987 г.
Произход: Великобритания
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 24.06.1987 г.
Използване: Куче-пазач и за охрана
Класификация по FCI: Група 2 - пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета и други; секция 2.1 - молосоидни породи, тип мастиф; без работни изпитания
ОБЩ ВИД: Главата, в най-общи черти, има квадратна форма, гледана от която и да е точка. Силно е желателно да бъде широка; съотношението на дължината на цялата глава и муцуната е 2/3. Тялото е масивно, мощно, обемно, дълго и с мощна конструкция; стъпило е на широко поставени и масивни крайници. Мускулите са ясно обозначени. Ръстът е силно пожелателен, ако е комбиниран с качество. Ръст и субстанция са важни, ако и двете точки са правилно комбинирани. Голямо, масивно, мощно, симетрично и добре композирано куче.
ТЕМПЕРАМЕНТ/ПОВЕДЕНИЕ: Комбинация от величественост и смелост. Спокойно, привързано към собствениците, но е способно да охранява.
ГЛАВА:
Черепна част:
Череп: Черепът между ушите е широк, челото е плоско, но се набръчква, когато кучето застава нащрек. Веждите (надочните дъги) са леко изпъкнали. Мускулите по слепоочията и бузите са добре развити. Сводът напреки на черепа е заоблена, леко приплесната крива, с вдлъбнатина в центъра на челото от средната линия между очите и на половината разстояние до тилната издатина.
Лицева част:
Нос: Носът е широк и с добре разтворени ноздри, когато е гледан отпред; плосък (не е заострен, нито чип) в профил.
Муцуна: Лицето или муцуната са къси, широки под очите и с почти същата ширина чак до края на носа; притъпена, т.е. приплесната като равно отрязана, оформяйки по този начин прав ъгъл с горната линия на муцуната, която е много обемна от върха на носа до долната челюст. Дължината на муцуната спрямо цялата глава е 1/3. Обиколката на муцуната (измерена в средата между очите и носа) спрямо тази на главата (измерена преди ушите) е 3/5.
Устни: Устните се отклоняват под тъп ъгъл спрямо преградката, и са леко увиснали, за да придадат квадратния профил.
Челюст/Зъби: Долната челюст е широка до края си. Кучешките зъби са здрави, мощни и добре раздалечени; резците са на една линия или долните минават пред горните, но никога толкова, че да се виждат, когато устата е затворена.
Очи: Малки, силно раздалечени, разделени от разстояние равно на поне две очи. Стопът между очите е добре маркиран, но не прекалено рязък. На цвят са лешниково-кафяви, колкото по-тъмни - толкова по-добре, не се вижда третият клепач.
Уши: Малки, тънки при опип, широко раздалечени, поставени са в най-високите точки отстрани на черепа един вид като продължение на силуета напречно на най-високата част на черепа, и са прилепнали и близо до бузите, когато кучето е спокойно.
ВРАТ: Леко засводен, умерено дълъг, много мускулест и в обиколка е един-два инча по-малко (3 до 5 см.) от черепа пред ушите.
ТЯЛО:
Гръб и поясница: Гърбът и поясницата са широки и мускулести; равни и много широки при женските, леко засводени при мъжките.
Гръден кош: Гърдите са широки, обемни и добре спуснати между предните крайници. Ребрата са засводени и добре заоблени. Плаващите ребра са дълбоки и добре изтеглени назад към бедрата. Обемът е с една трета повече от височината при холката.
Корем: Много дълбок при хълбоците.
ОПАШКА: Високо поставена и стига до скакателните стави или малко под тях, широка в основата си и се стеснява към края, в покой е отпусната права, но когато кучето е възбудено образува крива с насочен нагоре край, но без да преминава линията на гърба.
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Краката са прави, силни и добре раздалечени; костите са масивни.
Рамо и мишница: Рамото и мишницата са леко скосени, масивни и мускулести.
Лакти: Квадратни са
Китки: Китките са прави
Задни крайници: Широки, масивни и мускулести
Подбедрица: Добре развита
Скакателна става: Заъглени, широко раздалечени и доста квадратно поставени, когато кучето стои или ходи.
Лапи: Големи и обли. Пръстите са добре засводени. Ноктите са черни.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Мощни, с леки движения
КОЗИНА:
Косъм: Къс и плътно прилепнал, но не прекалено фин по раменете, врата и гърба
Цвят: Кайсиево-пясъчно, сребърно-пясъчно, пясъчно или тъмно-пясъчно-тигрово. При всички случаи муцуната, ушите и носът трябва да бъдат очертани с черни кръгове и цветът се разпростира и помежду тях.
ДЕФЕКТИ:
Всички отклонения от гореописаните точки трябва да бъдат смятани за дефект и сериозността, с която той се разглежда трябва да бъде в точно съотношение със степента, в който дефектът е изразен.
Заб: Мъжките животни трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.

Приятно четене и създаване на представа... Продължението - утре сутрин на кафе b)

Английският оригинал за сравнение:
FCI-Standard N° 264 / 24. 06. 1987 / GB
MASTIFF
ORIGIN : Great-Britain.
DATE OF PUBLICATION OF THE ORIGINAL VALID STANDARD : 24.06.1987.
UTILIZATION : Watch and security dog.
CLASSIFICATION F.C.I. : Group 2 Pinscher and Schnauzer-Molossoid breeds-Swiss Mountain and Cattle Dogs and other breeds. Section 2.1 Molossoid breeds, Mastiff type. Without working trial.
GENERAL APPEARANCE : Head, in general outline, giving a square appearance when viewed from any point. Breadth greatly desired; in ratio to length of whole head and face as 2/3. Body massive, broad, deep, long, powerfully built, on legs wide apart and squarely set. Muscles sharply defined. Size a great desideratum, if combined with quality. Height and substance important if both points are proportionately combined. Large, massive, powerful, symmetrical, well-knit frame.
BEHAVIOUR / TEMPERAMENT : A combination of grandeur and courage. Calm, affectionate to owners, but capable of guarding.
HEAD
CRANIAL REGION :
Skull : Skull broad between ears, forehead flat, but wrinkled when attention is excited. brows (superciliary ridges) slightly raised. Muscles of temples and cheeks (temporal and masseter) well developed. Arch across skull of a rounded, flattened curve, with depression up centre of forehead from median line between eyes, to halfway up saggital suture.
FACIAL REGION :
Nose : Nose broad, with widely spreading nostrils when viewed from front, flat (not pointed or turned up) in profile.
Muzzle : Face or muzzle short, broad under eyes, and keeping nearly parallel in width to end of nose; truncated, i.e. blunt and cut off squarely, thus forming a right-angle with upper line of face, of great depth from point of nose to under jaw. Length of muzzle to whole head and face as 1/3. Circumference of muzzle (measured mid-way between eyes and nose) to that of head (measured before the ears) as 3/5.
Lips: Lips diverging at obtuse angles with septum, and slightly pendulous so as to show a square profile.
Jaws/Teeth : Under jaw broad to end. Canine teeth healthy; powerful and wide apart; incisors level or lower projecting beyond upper but never so much as to become visible when mouth is closed.
Eyes : Small, wide apart, divided by at least space of two eyes. Stop between eyes well marked but not too abrupt. Colour hazel brown, darker the better, showing no haw.
Ears : Small, thin to touch, wide apart, set on at highest points of sides of skull, so as to continue outline across summit, and lying flat and close to cheeks when in repose.
NECK : Slightly arched, moderately long, very muscular, and measuring in circumference about one or two inches less than skull before ears.
BODY :
Back and loins : Back and loins wide and muscular; flat and very wide in bitch, slightly arched in dog.
Chest : Chest wide, deep and well let down between forelegs. Ribs arched and well rounded. False ribs deep and well set back to hips. Girth one-third more than height at shoulder.
Belly : Great depth of flanks.
TAIL : Set on high, and reaching to hocks, or a little below them, wide at its root and tapering to end, hanging straight in repose, but forming a curve with end pointing upwards, but not over back, when dog is excited.
LIMBS
FOREQUARTERS : Legs straight, strong and set wide apart; bones being large.
Shoulder and arm : Shoulder and arm slightly sloping, heavy and muscular.
Elbows : Elbows square.
Pasterns : Pasterns upright.
HINDQUARTERS : Broad, wide and muscular.
Second thigh : Well-developed second thighs.
Hock : Hocks bent, wide apart, and quite squarely set when standing or walking.
FEET : Large and round. Toes well arched. Nails black.
GAIT / MOVEMENT : Powerful, easy extension.
COAT
HAIR : Short and close-lying, but not too fine over shoulders, neck and back.
COLOUR : Apricot-fawn, silver-fawn, fawn, or dark fawn-brindle. In any case, muzzle, ears and nose should be black round orbits, and extending upwards between them.
FAULTS : Any departure from the foregoing points should be considered a fault and the seriousness with which the fault should be regarded should be in exact proportion to its degree.
N.B. : Male animals should have two apparently normal testicles fully descended into the scrotum.