
Не изминахме много ... по пътечката видях фигурката на куче - стоеше и изглеждаше по един начин, който за съжаление добре познавам. На куче, което умира.

От пръв поглед се виждаше овчаркоподобно куче, цялото овъргаляно в кал, а предната му част напоена с кръв. Единственото, което го крепеше на крака май беше, че не бе решило на коя страна точно да падне.
Разходката се разтури много бързо. Гледката ни потресе, върнахме нашите кучета обратно, натоварихме кучето и направо в Син кръст. Оказа се, че от шията й постоянно тече кръв, защото там има две сериозни пробоини, очевидно причинени от друго куче.Казаха ни, че е страшно слаба - очевидно не е хранена от доста време.
Оставихме кучето там и се върнахме да разберем какво всъщност е станало. Предполагахме дори чие е кучето. Първо продължихме по пътечката и открихме верига, замотана на едни железа. Наоколо кръв. Предположихме, че тя очевидно се е отскубнала заедно с веригата, след което се е закачила за тези железа. И няма мърдане. От там нататък най-вероятно е била нападната от кварталните помияри и някой е успял да я захапе качествено за гръкляна. Предполагам, че и съпротива особено не е оказала - не е имала сили. Добре я бяха повъргаляли. Все пак, може би в последен отчаят пристъп на сили тя се е отскубнала от веригата и е тръгнала надолу срещайки нас. Пътят й бе лесно проследим по кървавата диря.
След като си изяснихме каква е случката ние отидохме при стопанина й. Като разбра както е станало, той страшно се притесни ... че ще трябва да плаща нещо за нея. Попита ни, защо не сме я хвърлили направо в дерето, а му причиняваме сега главоболия и дори ще си правим устата за някакви пари. Ще умре, няма да умре, тя природата си знае работата ... това куче умре, ще си вземе друго, и така, да не го занимаваме с проблемите НИ.

Не знам какво да кажа... не съм религиозна, защото ако бях щях лесно да обясня как е възможно точно нещата с Клара да се пооправят и да се появи следващата нещастница на пътя ми. Аз обаче, като атеист просто ще си дам сметка КЪДЕ ЖИВЕЯ, и всичко веднага ще се изясни. Това е България, София, Горубляне. Бинго!
Преди малко се чухме с хората от Син кръст. Кучето е успешно оперирано и закърпено. По неизвестна причина, обаче, й тече кръв от носа и не е в особено добра обща форма, не яде и т.н. Предложиха да я оставят и за през нощта. Ще остане разбира се и ще получи това, което е необходимо за да не умре. Напук на тоя кретен, дето й се води стопанин няма да я метнем в дерето, а ще се борим за нея.

Направихме снимки на кучето на пода на клиниката в цялата му мизерия и ужас, но пусто кабела на фотото се е прецакал и не можем да свалим снимките в момента. Но вие, предполагам, можете да си представите и сами. Снимките ще постна утре. Молбата ми е, разбира се, ако имаше възможност и желание да й помогнете да се съберем за да я вдигнем на крака. Ясно е, че ще я приберем при нас и мама Лиза ще я храни с бульончета за да стане една хубава, лъскава овчарчица, но ветеринарните разходи винаги са ни доста проблемни. Благодаря предварително за помощта.
