Плюшената Бони търси постоянен дом (ОСИНОВЕНА!) изоставена шар-пей'ка на около 6г
#105
Публикувано: 17 November 2013 - 02:44 PM
Съжалявам, че бях толкова телеграфна в миналото съобщение, но честно казано изпращането на Бони ми беше доста емоционално...
Много много много искам да благодаря на всички, които се интересуваха от нея и я подкрепиха!!!
Сега вече ми е много по-спокойно, защото тя снощи пристигна при семейството си и всичко е повече от наред!
Разбира се супер с техните любимци - и кучовци, и котенца!
Основно се държи като принцеса, игнорирайки ги
Мога само да потвърдя със снимчици от новия й дом:
Много много много искам да благодаря на всички, които се интересуваха от нея и я подкрепиха!!!
Сега вече ми е много по-спокойно, защото тя снощи пристигна при семейството си и всичко е повече от наред!
Разбира се супер с техните любимци - и кучовци, и котенца!
Основно се държи като принцеса, игнорирайки ги
Мога само да потвърдя със снимчици от новия й дом:
#106
Публикувано: 17 November 2013 - 05:58 PM
Пу пу! Да й върви по вода с новото семейство! Тя е доказана късметлийка още откакто ТИ (Наде) я намери прибра, излекува, и Мария, която я обгрижваше и прие в дома си! Браво на вас !
#107
Публикувано: 20 November 2013 - 12:19 AM
snezhinka,
Бончето определено имаше късмет - с всичките й "болежки" със сигурност нямаше да оцелее на улицата
От тези почти точно три години Мария наистина я гледа страхотно за общо може би около две... Иначе вече Бончо беше при мен постоянно от лятото. Не беше перфектно, че толкова често се налагаше да я карам за малко на стационар или накрая при мен, но по-добре просто нямаше как да се уреди тя. Мария за първи път сама гледаше куче и трябва да ви кажа, че не съм си и представяла, че толкова добре ще се справи с грижите, особено когато трябваше да й се чистят ушите! Да е жива и здрава и само хубаво неща да й се случват- страхотен приемен стопанин беше
Вижте го бабче-тюленчето как се вписва в обстановката:
Бончето определено имаше късмет - с всичките й "болежки" със сигурност нямаше да оцелее на улицата
От тези почти точно три години Мария наистина я гледа страхотно за общо може би около две... Иначе вече Бончо беше при мен постоянно от лятото. Не беше перфектно, че толкова често се налагаше да я карам за малко на стационар или накрая при мен, но по-добре просто нямаше как да се уреди тя. Мария за първи път сама гледаше куче и трябва да ви кажа, че не съм си и представяла, че толкова добре ще се справи с грижите, особено когато трябваше да й се чистят ушите! Да е жива и здрава и само хубаво неща да й се случват- страхотен приемен стопанин беше
Вижте го бабче-тюленчето как се вписва в обстановката:
#108
Публикувано: 20 November 2013 - 06:27 PM
Страхотно е, че вече намери постоянен дом баба Бони
Админ. , ...май е време да коригираш заглавието на темата на Бонито...
Админ. , ...май е време да коригираш заглавието на темата на Бонито...
#111
Публикувано: 14 August 2016 - 01:06 AM
Здравейте,макар и 3 години след щастливия финал за Бони историята ме развълнува.
Прочетох цялата история както се казва от игла до конец/без да пропусна и ред/ и честно да си призная не съм се вълнувал толкова от времето когато прочетох "Чичо Томовата колиба". Огромно Браво и преклонение пред проявената човещина,за грижите и всичко което сте направили за малката бръчка.С хора като Вас/с огромни сърца и светли души/светът е по-добро място. Поклон. И макар да са минали почти 3 години от осиновяването и предвид възрастта на Бони и всичките болежки които има се надявам да изживява щастливо старините си.
Прочетох цялата история както се казва от игла до конец/без да пропусна и ред/ и честно да си призная не съм се вълнувал толкова от времето когато прочетох "Чичо Томовата колиба". Огромно Браво и преклонение пред проявената човещина,за грижите и всичко което сте направили за малката бръчка.С хора като Вас/с огромни сърца и светли души/светът е по-добро място. Поклон. И макар да са минали почти 3 години от осиновяването и предвид възрастта на Бони и всичките болежки които има се надявам да изживява щастливо старините си.
#112
Публикувано: 16 August 2016 - 05:30 PM
Здравейте на всички
Много благодаря на foly за милите думи. Всички имаме сърца, но за съжаление нужаещите се животинки са много повече от помагащите хора...
Много отдавна не влизам във форума, но по случайност известията за мнения в дадена тема проработиха...
Виждам, че много от линковете към снимки вече не работят, ето го целият й албум във Фейсбук: https://www.facebook...87547.673580173
Както бях писала, Бони замина за Англия през ноември 2013 и попадна на чудесно място с други шар-пеи и много любов при две много сърдечни мили дами, майка и дъщеря...
Така се получи, че аз също се преместих в Англия много скоро след това - яянуари 2014. Постоянно си поддържахме контакт с осиновителите й и все се канех да отида да я видя (живеят в друг град, не особено близо, а на мен тук в началото ми беше малко трудно с финансии, транспорт, работа, учене и т.н.).
Нещата се стекоха по такъв начин, че за съжаление юни месец (2014) тя рязко се влоши. Буквално за 2-3 стана почти неадекватна, изпускаше се и виеше безпричинно. Водиха я няколко пъти на лекар и предположението беше за някакъв мозъчен удар.
На 11 юни нещата станаха много притеснителни и след като ми казаха, че тя тотално не отразява нищо от околоната среда и се блъска и я боли.... както влязох от метрото в офиса на работа, в крайна сметка зарязах всичко и се качих на влака към тях. Като цяло явно тук-таме имаше разни "по-светли" моменти, в които беше изправена и просто гледаше в нищото, но иначе беше тотално неадекватна и без да изпадам в подробности, мога да кажа, че вече нямаше никакво качество на живота. Със стопанките й взехме адски трудното решение и отидохме заедно в клиниката. Това е последната й снимка:
Не ми е било толкова трудно за никое друго подопечено, макар и да съм се привързвала много към всички....
В крайна сметка тя все пак получи нейния си, макар и кратък, happy end и имаше нейното си семейство, дом и приятелчета. Просто ми беше мъчно най-вече защо това се случи толкова късно и защо рябваше да мине през толкова неща преди това.
Искам да я запомня хубава, смешна и положителна:
Много благодаря на foly за милите думи. Всички имаме сърца, но за съжаление нужаещите се животинки са много повече от помагащите хора...
Много отдавна не влизам във форума, но по случайност известията за мнения в дадена тема проработиха...
Виждам, че много от линковете към снимки вече не работят, ето го целият й албум във Фейсбук: https://www.facebook...87547.673580173
Както бях писала, Бони замина за Англия през ноември 2013 и попадна на чудесно място с други шар-пеи и много любов при две много сърдечни мили дами, майка и дъщеря...
Така се получи, че аз също се преместих в Англия много скоро след това - яянуари 2014. Постоянно си поддържахме контакт с осиновителите й и все се канех да отида да я видя (живеят в друг град, не особено близо, а на мен тук в началото ми беше малко трудно с финансии, транспорт, работа, учене и т.н.).
Нещата се стекоха по такъв начин, че за съжаление юни месец (2014) тя рязко се влоши. Буквално за 2-3 стана почти неадекватна, изпускаше се и виеше безпричинно. Водиха я няколко пъти на лекар и предположението беше за някакъв мозъчен удар.
На 11 юни нещата станаха много притеснителни и след като ми казаха, че тя тотално не отразява нищо от околоната среда и се блъска и я боли.... както влязох от метрото в офиса на работа, в крайна сметка зарязах всичко и се качих на влака към тях. Като цяло явно тук-таме имаше разни "по-светли" моменти, в които беше изправена и просто гледаше в нищото, но иначе беше тотално неадекватна и без да изпадам в подробности, мога да кажа, че вече нямаше никакво качество на живота. Със стопанките й взехме адски трудното решение и отидохме заедно в клиниката. Това е последната й снимка:
Не ми е било толкова трудно за никое друго подопечено, макар и да съм се привързвала много към всички....
В крайна сметка тя все пак получи нейния си, макар и кратък, happy end и имаше нейното си семейство, дом и приятелчета. Просто ми беше мъчно най-вече защо това се случи толкова късно и защо рябваше да мине през толкова неща преди това.
Искам да я запомня хубава, смешна и положителна:
#113
Публикувано: 20 March 2017 - 12:43 PM
... Като цяло явно тук-таме имаше разни "по-светли" моменти, в които беше изправена и просто гледаше в нищото, но иначе беше тотално неадекватна и без да изпадам в подробности, мога да кажа, че вече нямаше никакво качество на живота. Със стопанките й взехме адски трудното решение и отидохме заедно в клиниката. Това е последната й снимка:
Не ми е било толкова трудно за никое друго подопечено, макар и да съм се привързвала много към всички....
В крайна сметка тя все пак получи нейния си, макар и кратък, happy end и имаше нейното си семейство, дом и приятелчета. Просто ми беше мъчно най-вече защо това се случи толкова късно и защо трябваше да мине през толкова неща преди това.
Искам да я запомня хубава, смешна и положителна:
[/quote]
... Аз самият пътувам много през последната година и нямам много време да посещавам форума/нека не звучи като оправдание/ ... Искрено съжалявам за това,че малката бръчка е починала и твърде малко време се е радвала на новия си дом /предвид годините на мъки и страдания преди това/ ... Нямам думи ... Почивай в мир малка бръчке ... Надявам се там където си наистина да е по-доброто място ...
P.S. За съжаление снимките не се отварят без да желая излишно да Ви натоварвам,бих помолил да ги препратите отново ако е възможно ...
Не ми е било толкова трудно за никое друго подопечено, макар и да съм се привързвала много към всички....
В крайна сметка тя все пак получи нейния си, макар и кратък, happy end и имаше нейното си семейство, дом и приятелчета. Просто ми беше мъчно най-вече защо това се случи толкова късно и защо трябваше да мине през толкова неща преди това.
Искам да я запомня хубава, смешна и положителна:
[/quote]
... Аз самият пътувам много през последната година и нямам много време да посещавам форума/нека не звучи като оправдание/ ... Искрено съжалявам за това,че малката бръчка е починала и твърде малко време се е радвала на новия си дом /предвид годините на мъки и страдания преди това/ ... Нямам думи ... Почивай в мир малка бръчке ... Надявам се там където си наистина да е по-доброто място ...
P.S. За съжаление снимките не се отварят без да желая излишно да Ви натоварвам,бих помолил да ги препратите отново ако е възможно ...